Херенберг-София
 
(Препечатвам този текст, който съм писала за сп. „Класическа хомеопатия” през 2006 г. Но сега, в блога, мога да покажа и оригиналните цветни снимки от музея на Ханеман в Щутгарт. Пък и има повод – Международният ден на хомеопатията.)

Поредната годишна среща на Европейския съвет по класическа хомеопатия се състоя в  Херенберг (Германия), малък  пленителен град на 30-тина километра от Щутгарт, потънал в дъждовно-свежа зеленина, сред която като от приказките се появява пъстрилото на един старинен център с къщи от XVII век и модерни скулптурни композиции почти на всеки ъгъл.

Сесията на ЕССН е завършила и тръгваме към автобуса, който ни чака, за да ни отведе  незнайно къде. Кристине Либинг-Габел продължава тайнствено да мълчи за изненадата, която ни е приготвила. Попадаме в  задръстване, тя говори по мобилния си телефон, притеснена е, но… продължаваме. Автобусът спира пред висока ограда с дискретен надпис: Institute for the History of Medicine of the Robert Bosch  Foundation 

Институт по история на медицината на Фондация Роберт Бош

Избухваме в шумен смях. Все още не знаем какво ни очаква. Очакваше ни докторът по философия, проф. Мартин Дингес, който ни въведе в Музея на Ханеман. Всъщност това е постоянната експозиция – История на хомеопатията – показана в приземния етаж на „Института по история на медицината на фондация Роберт Бош".

На едната стена в заседателната зала виси портретът на Ханеман, рисуван от втората му съпруга – Мелани. От отстрещната стена пък гледа фон Бьонингхаузен, разположен над шкаф с лекарства.

Забележителният барон фон Бьонингхаузен. През 1853 Ханеман пише: "… Бьонингхаузен от Мюнстер изучи и схвана моята хомеопатичната система за лечение толкова старателно, че като хомеопат той заслужава пълно доверие и ако аз се разболея и не мога да си помогна сам, не бих се доверил на никой друг лекар.

Прелюбопитна е историята на тази толкова ценна не само за хомеопатите, но и за развитието на лечеб­ното изкуство колекция. Дълги години хомеопатът д-р Рихард Хаел (1873-1932) събирал каквото успявал да намери от и за Самуел Ханеман. Той донесъл в Щут­гарт почти всичко от имението на Ханеман, с изключе­ние на малките наследствени колекции, които при­стигнали от Лондон и Кьотен.

Предмети от "Ханемановия култ"

Наред с литературното наследство, което се пази в хранилището на Института, Хаел събрал и една зна­чителна колекция от лични вещи на Ханеман и медицин­ски предмети.

После превърнал къщата си в светилище на хомео­патията и изложил колекцията си в собствения си дом от 1921 до 1931 г. Книгата му за посетители разказва, че този „Музей на Ханеман"  бързо се е превърнал в „място за поклоничество" на хомеопатите от цял свят.

Хаел, който е и един от биографите на Ханеман, искал да запази ценната колекция и да я развива, но обедняването след Първата световна война го засег­нало сериозно и затова той я предложил на инду­стриалеца Роберт Бош (1861-1942), който я купил през 1926 г. След 1932 г. ценната сбирка била оставена на грижите на Обществото на Хомеопатичната болница в Щутгарт, към която Роберт Бош също проявявал значителен интерес. Най-напред истори­ческата придобивка била изложена в приземието на новата сграда на болницата. А по време на Втората световна война документацията и артефактите били скрити в една солна мина, за да бъдат запазени от бомбардировките. Друга .част от предметите били занесени в сградата на издателската къща „Хипократ" (Hippocrates Publishing House), която също принадлежала на Бош. За нещастие тя била бомбардирана и разрушена и повечето от експона­тите – загубени напълно.

След войната „остатъците" от уникалната сбирка били пренесени отново в болницата на Роберт Бош.

През 1956 г. помощник медицинският директор д-р Хайнц Хене се заел с изследователската работа по история на медицината и с контрола върху колек­цията. Изследователският отдел дотолкова се разрастнал, че през 1980 г. се превърнал в Институт по история на медицината на фондация Роберт Бош и се преместил в къщата на вдовицата на Бош, къде­то е и днес. Едва след това изложбата отново е подредена и отворена за посетители.

Този институт е единствената по рода си институция в Германия. А фондация Роберт Бош – една от най-големите, свързана с частна компания.

 Фондация Роберт Бош

 И новата сграда на фондацията

Разбира се, добавя нашият „гид", хомеопатична­та колекция постоянно и систематично се обогатява и с неща, принадлежали на Ханеман, които са пре­доставени след 1980 г. Именно с помощта на фонда­цията е станало възможно тази уникална сбирка да се разшири и да включи и по-сетнешната история на хомеопатията в Германия и по света.

Някои от най-ценните експонати били получени от наследниците на фон Бьонингхаузен. Всъщност, осиновената дъщеря на Мелани Ханеман – Софи Борер – се омъжила за д-р Карл Антон фон Бьонинг­хаузен, който през 1857 г. поел пратиката на Хане­ман, тъй като Мелани не е имала разрешително да упражнява хомеопатия, понеже не е била лекар. Така духовното и литературно наследство на Ханеман преминало у Бьонингхаузен-син.

Основно сбирката съдържа над 50 ръкописи на Ханеман, включително и VI-то издание на Органона. Има над 100 манускрипта на Клеманс Мария Франц фон Бьонинхаузен.

Не случайто тук е документацията и на Пиер Шмит, комуто Европа дължи преоткриването на хомеопатията. (Пиер Шмит е в Лондон по време на грипната епидемия през 1918г. и там се запознава с Кларк и Джон Уеър, които го въвеждат в  класическа­та хомеопатия. През 1922 г. той заминава за САЩ където става първиятевропеец, дипломиран от Американската хомеопатична фондация – а там той се обучавал при учениците на Кент – Алонсо Остин и Фредерика Гледуин. Когато се връща в родната си Женева започва обучение на лекари и всъщност дава на Европа отново класическата хомеопатия. Негова ученичка е и известната Елизабет Хюбърт.)

Щутгартската хомеопатична история се обога­тява и с ръкописите на хомеопати, които са предоставили пациентската си документации. Инсти­тутът събира документи и от пациентските орга­низации – това е начин, казва проф. Дингес – да раз­берем какви са били обществените изисквания към хомеопатията от миналия век. Библиотеката на института съдържа над 30 000 „единици" хомеопатична литература – книги, моно­графии, вестници … и около 5000 тома са посветени на историята на хомеопатията.

Нашата визуална екскурзия из хомеопатията започва с Азбучника на Ханеман, в който са описани болестните симптоми (реперториум). Ситният почерк и приписките по страниците показват неве­роятната упоритост на характера на Ханеман, неговата арсеникова (?) пунктуалност и придирчивост. Проф. Дингес ни обръща внимание на малките лист­чета (изглеждат като джобчета), залепвани по страниците на Органон-а, по които Ханеман е нана­сял корекции и допълнения. Днес ни е трудно с това компютъризирано съзнание да си представим колко физическа работа и изобретателност е изисквало редактирането на един труд или монография…

Ханеман залепвал малки листчета по страниците на Органон-а, върху които нанасял корекциите си.

Журналът на Ханеман

Органон на лечебвното изкуство

После се докосваме до ръкописите на Мелани, на Бьонингхаузен (колко изящен е краснописът на хора­та преди два века – навярно поради по-бавното писане са имали повече време и за… мислене). Сред тези манускрипти виждаме и разрешителното за практика на Клеманс фон Бьонингхаузен, страници от журнала му, в който е проследено състоянието на някоя си Анете фон Дросте-Хюлсхоф през години­те 1835-39…

 Журнал на Бьонингхаузен

По средата на първата витрина е изложена бро­дираната торбичка за тютюн на Ханеман – ето защо цигарите не са обявени от него за антидот! Страстта си е страст, за да я победим, трябва да й се отдаваме от време на време. Не знам дали точно така е мислил и Ханеман, но за разлика от кафето, нищо не споменава за тютюна. Нещо повече, докато е приемал пациенти, и по време на консултациите, често е пушел лулата си.

По-надолу във витрината е изложена кутийката му с плацебо. Както е известно, Ханеман често е използвал млечната захар особено при пациенти, навикнали да пият редовно хапчета и прахчета. Освен това употребата на плацебо му е давала сигурността, че единствената доза от даденото лекарство ще доведе до желания резултат, без да се повтаря всекидневно.

Пак там е изложен и медицинският инструмента­риум на Ханеман от парижкия му период – хирургич­ния му трокар и стетоскопите му. По онова време лекарите често са използвали трокара за да дрени­рат телесните течности. Преди смъртта си Ханеман бил лекуван от д-р Жозеф Антоан Шатрон. Неговата дъщеря предала инструментите на д-р Антоан Небел, чийто син пък ги продал на Института. Двата стетоскопа също са от парижките му години. Когато Ханеман пристига в Париж през 1835 г. стетоскопите още не са били на мода сред лекари­те, макар този уред, и днес смятан за крайъгълен камък в медицинската история, да е е създаден през 1819 г. Фактът, че Ханеман го изполва показва колко широко е било отворено съзнанието му към техноло­гичното развитие по негово време.

Хомеопатичният "инструментариум"

Над стетоскопа, има медалион с кичури коса – на задната му страна е написано: „Коси на великия Ханеман (отрязани от д-р Шатрон) който му затвори очите, Мари Шатрон". След смъртта на Учителя, най-близките му приятели взели кичурите за спомен. Всъщност, лекарят, който е извикан на смъртното му ложе, ги е отрязал и съхранил.

Ханеман е колекционирал джобни часовници и някои от тях са показани в експозицията. Върху един с ланец, навярно направен от Мелани, има посвеще­ние на френски: „Моето място е в благородното ти сърце, само това искам аз. Посвещавам го на твоето щастие. До теб аз открих живота си".

Във витрината са изложени и лекарствата на Ханеман – най-отпред е ранният домашен кит, съдържащ 60 надписани малки бутилчици. Ханеман е надписвал сам корковите им тапи. После виждаме джобна медицинска аптечка, друга малка кутийка с надпис Similia similibus curantur, съдържаща 197 бутилчици (но като казвам бутилчици, това не е точната дума, защото те не са по-големи от … сан­тиметър и половина са толкова тънички, че прили­чат на малките електронни лампи в старите радио­апарати). И други, и други кутийки, пълни с шишенца с гранулки – кои по-големи, кои – по-малки, някои с 250, други с 600 флакончета. Истински лекарства на почти 200 години.

 Джобният кит с лекарства.

Тапите са изписани прилежно от ръката му.

Вляво – 197 малки флакончета, не по-големи от 1,5 см. – джобната хомеопатична аптечка на Ханеман

В следващата витрина виждаме различни „знач­ки" с лика на Ханеман. Едни от тях са продавани, за да бъде финансиран паметникът му в Париж. Друг релеф, направен през 1835 г. е отбелязал неговата 80- годишнина, а под N° 39 виждаме гипсов медал, на който е изобразен Ханемановия паметник в Лайпциг – тук Ханеман е с Органон-а в ръце.  И, както казва проф. Дингес, колекцията непре­къснато се обогатява. Могат да се видят различни елементи от развитието на хомеофармацията. Уреди, колби, изсушени растения… Кит от Румъния от 1831 г. (комшиите доста са ни изпреварили); няк­ъде се мяркат три празни шишенца от американски хомеопатични лекарства, голяма преносима аптечка за хомеопатични лекарства от бившата Германска демократична република, лекарства от Индия от 1980…

Историята никога не свършва там, където оча­кваме. Може би в този музей някога ще стоят изло­жени и писанията на първия български хомеопат д-р Миркович, защо не?

Проф. Мар­тин Дингес, нашият любезен гид в света на Ханеман.

През септември 2011 г. бях на семинар на Джаеш Шах в Нови Сад. За първи път виждах на живо този толкова благ и фин човек, Махеш Ганди го нарича „майката на хомеопатията“ именно заради топлотата, която излъчва. Защото, разбира се, „бащата“ е Раджан Шанкаран :).

Тогава Джаеш показа един уникален случай. Европейка, около 60-те, която живее в Тибет, беше вкарана на стол от четирима носачи, защото не можеше да върви, поради безкрайния низ от болести – ревматоиден артрит, сакроилит, туберкулоза, тежка бронхиална астма, синдром на Сьогрен… „Комплектът“ автоимунни заболявания я беше превърнал в неподвижна развалина.
Това беше видеозапис на уъркшоп от предишна година – т.е. случаят е снеман на живо, пред хомеопати, които го гледат на видео стена в съседна зала.

Постепенно, по време на интервюто, жената започна да се раздвижва. Джаеш беше успял да я „вкара“ в медитативно състояние. Най-напред каза, че й се плаче (а тя беше и със Сьогрен, т.е. сухота на очите), после започна да раздвижва глезените си, и накрая … стана. След интервюто излезе „на собствен ход“ от стаята пред изумените погледи на мъжете, които я внесоха и цялата хомеопатична група, която ръкопляскаше…

Ние, в залата в Нови Сад, също бяхме смаяни от чудото, което ставаше пред нас. Защото самото интервю беше подействало като онова Христово „Стани и ходи!“ Невероятно.
После попитах Джаеш дали вместо в медитация, подобно нещо би могло да се постигне и в хипноза (имайки предвид, че духовно-медитативните практики не са много присъщи на българския пациент, за разлика от битността в Индия). И … ето ни на курс по хипноза и хипнотерапия. Нашата малка чевръста група хомеопатични пътешественици се записа на обучение в Инсайтинг център.

Тогава ми хрумна да направя хомеопатично доказване чрез хипноза. Не само защото щеше да е първото (поне в България), а и заради глождещото любопитство дали ще има покритие между различните методи на „provings“. И защо не – вече има толкова много медитативни доказвания, чиито симптоми са влезли в новите реперториуми и се ползват с висока степен на доверие от общността. Дори си мислех да проверя, в следващ експеримент, дали в хипнотичен транс не може да се преживее субстанцията, без въобще да се поглъща. Би било интересно.

Така че, беше истинско предизвикателство!
Реших да направя хипнотично доказване на Blue Morpho Butterfly – Morpho Peleides. Участваха само курсисти – не хомеопати. Бяха уведомени, че са получили субстанции от различен произход: минерален, растителен и животински. Направих това объркващо съобщение умишлено, защото логото на Инсайтинг център е Синя пеперуда, Blue Morpho Butterfly и исках да избегна каквито и да е предварителни внушения. Всички участници теглиха пликчета с лекарство като на томбола. С изключение на трима, които са изтеглили плацебо, всички останали са доказвали Morpho Peleides 30 С.

В хомеопатията имаме едно кратко доказване на Morpho Peleides от д-р Патрисия льо Ру и в книгата си за пеперудите тя откроява 4 теми за Синята пеперуда:
1. Благосъстояние и естетическа красота.
Всички доказващи са изпитвали чувство на благосъстояние, красота и хармония.
2. Блестящ / ослепителен / мигащ.
Темата се свързва със зрителни симптоми.
3. Двойнственост между ум и тяло – от една страна естетически удоволствия, от друга – не. И това се свързва с физическия образ на тази пеперудата – от едната си страна е ярка и бляскаща и от друга – притъпена.
4. Физически аспекти – кожни инфекции.

В тази статия ще представя накратко преживяванията на някои от участниците, които преминаха през метаморфозата на пеперудата. Беше истински вълнуващо, като на кино.

Пеперудите преминават през пълна метаморфоза в процеса на развитието си и това са следните четири етапа:
1. Яйце
2. Ларва (или гъсеница)
3. Какавида
4. Имаго (възрастна пеперуда)

№ 8, мъж, 40 г. – ЯЙЦЕ/ЛАРВА

… когато ми каза да усетя субстанцията и изведнаж се пренесох в нещо като пещера или под земята и там вече усетих някакво спокойствие. И там беше много тъмно, много уютно, все едно си в утробата. Или в много дълбока пещера. А преди това видях щрихована глава на лъв. С пет щриха, но разбираш, че е лъвска глава в профил. След това видях долу в пещерата нещо като яйце, но не беше яйце, а една линия така, и една на 90 градуса, все едно два обръча, които са преплетени, и разбрах, че в това яйце е силата. Някакво спокойствие, някакъв космически статут. Тя ми каза да влезна в яйцето. Влизам и очаквам да има светлина и някакви такива неща. Нищо подобно – някаква пихтиеста, белезникава, все едно мръсно бяла материя, в която нищо не се случва, все едно някаква пяна. А когато излезеш от него и го гледаш по този начин, усещаш, че това е силата. Но трябва да го гледаш във формата щрих, на есенция… Бях и в утробата, и в яйцето. В яйцето сякаш нищо не се случваше, сякаш съм обезличен, сякаш няма действие… не ми беше приятно, не беше и много неприятно, но все едно си в някакъв първоначален стадий, непроявен си. Обезличен си, нямаш индивидуалност. След това като излезнах и го видях в този вид, чувствам успокоение, самата утроба ми дава едно усещане, че се скриваш от всичко и ти дава усещането са сигурност и спокойствие. Усещаш безметежност. Усещах успокояване, абсолютно, в тъмнината, долу. Умиротворен… В яйцето, утробата беше тъмнина, усещане за сила, за спокойствие и знаеш, че те няма във външния свят и, че не трябва да се бориш, нещо такова. Но спокойствие…

***

Когато потърсих в интернет снимки на яйца на Синя пеперуда се изумих от съвпадението. Те изглеждаха точно по описания начин – някак си щрихирани, с ръбчета, които се наричат хребети – („…но не беше яйце, а една линия така, и една на 90 градуса , все едно два обръча, които са преплетени). А пихтиестата, белезникава субстанция очевидно е съдържанието на самото яйце.

Яйце на синя пеперуда, не е ли изумително?

***

№ 5, жена, 33 г. – КАКАВИДА

– Позволи на тази субстанция да проникне във всяка твоя клетка… усети енергията на тази субстанция, преживей я, позволи й да достигне навсякъде в теб…
– Усещам люлеене (Започва да диша дълбоко, сякаш пъшка).
– Какво става с теб, какво усещаш в момента?
– Костите и скелета са парализирани, мускулите се движат и се огъвам.
Тя е легнала, ръцете й са до тялото, и започва да си повдига главата и да се свива към краката. Струва ми се, че това е болезнено за нея и затова й казвам:
– Нека тялото се отпусне и заеме най-удобната за него позиция – ти се чувстваш все по-добре и все по-добре. Искам да погледнеш към краката си, какво виждаш.
– Усещам изтръпване. Сякаш енергия преминава през тях, отдолу нагоре.
– Опиши по-подробно тази енергия.
– Съсредоточава се в колената и главата ми сякаш иска да се сгъне към тялото. Сякаш възглавницата я издига.
(Тя отново се надига и сякаш иска да доближи горната част на тялото си към краката.)
– Ох.
– Какво става с теб, сега?
– (Дишане, шумно.) Още малко сякаш кръстът и целият гръбнак се наместват…. усещам болка във врата и сега тя се премести на челото… има енергия, жълт лъч светлина, който влиза там…
– Опиши тази енергия и светлина, можеш ли да я видиш?
– Някъде отдалеч и нагоре… сякаш ме люлее и ме … аз летя към нея…тя ме придърпва към себе си.
– Иди до там, при светлината и ми опиши процеса.
– Аз се въртя във въздуха. Виждам криле, големи криле. Жълти. Жълто.
– Опиши ми тези криле.
– Криле като на пеперуда… има около мен и като че ли аз летя сред тях, те са навсякъде около мен, много пеперуди и аз летя заедно с тях.
– Ти летиш, летиш, летиш, опиши ми какво е преживяването.
– Аз плувам във въздуха. Въздухът ме носи, аз се сливам с него.
– Как се чувства тялото ти, гръбнакът ти, главата ти?
– Не ги усещам. Отпуснати са.
– Казваш, че си сред много пеперуди, какво е преживяването да летиш?
– Аз обичам да летя и да плувам във въздуха, да правя вълни, усещам как въздухът преминава през мен.
– Опиши това усещане.
Аз дишам чист въздух, той ме изпълва цялата.
…
–  Сега искам да погледнеш към крилете си и да полетиш нагоре, високо, за да не те боли главата. Полети, когато щракна с пръсти ти наистина ще излетиш нагоре (щракане с пръсти) – летиш, летиш…. вече летиш цял час, кажи ми как усещаш главата си сега?
– Заедно с тялото ми, пак гори.
– Как си чувстваш главата? 
– Не ме боли вече.
– Чудесно, запомни това чувство. И усещане, когато летиш. Искам да ми кажеш каква е любимата храна на това летящо същество, на тази пеперуда, която си ти. 
– Кислород, да въздух, това е достатъчно. Няма нужда от храна. Само кислород.

(Очевидно това преживяване е преминаването от стадий на какавида в имаго – описанието е на излизането от пашкула, което за пеперудата винаги е мъчително и болезнено. Впрочем, правени са опити пеперуди да бъдат освобождавани безболезнено от пашкула – нещо като „секцио“ на пашкула – и всички те са умрели. Изглежда тази болезненост има връзка с оцеляването на вида.) 

Въпроси към № 5 в будно състояние:
– Какво беше усещането ти, когато летеше?
– Не си виждах краката и ръцете, просто ги усещах. Всичко беше като усещане. Нямах виждане, само после, при летенето, видях крилата, които са около мен, на другите пеперуди, но собствените някак си не ги виждах, само усещах, че летя и предположих, че и аз летя заедно с тях.
– Какво беше усещането?
– Все едно плувах във въздуха, така, тялото ми се носеше като по вълни буквално, както летят самолетите, това му се казва турбуленция, а за мен бяха вълни и се носех и самият въздух ме изпълваше и дишах, то просто – сякаш имах нужда от този въздух, цялата да ме изпълни и имах нужда да го вдишам…
… Когато ме попита за краката, казах, че просто минава енергия. И я усетих в коленете, вече концентрирано. А след това усетих как главата ми някак си става по-лека и сякаш възглавницата я избутва и аз просто се оставих на това движение да продължи и то продължи. В следващия момент това, което което тръгна от главата сякаш намести кръста и затова исках повече да се свия, за да може по-добре да се намести.
– Изглеждаше болезнено за тебе, затова го прекратих.
– Имаше малко болка.
– А можеш ли да ми опишеш процеса как отиде към светлината.
– Тя се появи някъде горе, дойде дотук и някак си все едно хем ме люлееше, хем отивах към нея. Хем така, хем така. След това, като нещо в люлка и хем се люлея, хем се придвижих в нея. Но летенето … сякаш обичам да съм във въздуха, да го усещам.

***

№ 11, жена, 30 г. – ИМАГО

След като взе субстанцията, прошепна, че е бременна в 6 гестационна седмица. И попита дали ще има някакви последствия за бебето. Успокоих я, че няма да навреди.
Разказа, че при предишна хипноза се е превърнала в бебе, това е било травматично за нея и сега се страхува да не се повтори. Уверих я, че в тази хипноза тя просто ще усети субстанцията, която е изпила и няма да има нищо общо с предишните изживявания. Тя е изключително хипнобилна и много лесно влиза в транс. Прекрасен доказващ!

– … и сега ще усетиш субстанцията, която си взела вчера, ще преживееш енергията й и ще ми разказваш на висок глас какво се случва с теб…
Тя започва да върти интензивно раменете си. Сякаш прави гимнастика за загряване на раменната става.
– Усещам конвулсиите на тялото си.
– Какво става с теб. Пусни енергията на лекарството да преминава свободно през теб. Нека обхване цялото ти тяло. Ти се усмихваш, какво става с теб сега.
– Ами хубаво и приятно е. Щастлива съм…
Сега започва да пляска с ръце по бедрата си и се смее.
– Погледни към ръцете си, какво виждаш и как ги усещаш?
– Виждам ги като крилца. Ох, не мога да спра.
– Какво правиш с тези крилца?
– Пърхам.
– Разкажи за пърхането.
– Много е приятно..
– Пърхай, продължавай, остани в това чувство. Какъв цвят са крилата, които пърхат?
– Не знам… не мога да ги видя.
– Сама ли си или има и други, погледни около себе си.
– Виждам бяло.
– Как чувстваш крилата си.     
– По-скоро започнаха да ме болят бедрата. (Тя непрекъснато удря с длани бедрата си, пърхайки, не се уморява от това интензивно движение защото е в хипноза.)
– Тогава кацни, кацни, кацни, кацни, кацни…. сега какво усещаш?   
– Щастие.
– Как усещаш щастието?
– Сякаш извира между гърдите ми и се разпръсква по цялото ми тяло, сякаш тревожността, която имах преди това, се е превърнала в извор за любов и щастие.
– Ти ще запазиш това чувство, този дар от субстанцията, която си поела, по време на цялото ти състояние, когато в теб расте човешки живот и ще се чувстваш все по-щастлива, ще запазиш това усещане за пърхане и радост и щастие през целия период на бременността ти и след това…

Въпроси към № 11 в будно състояние:

– Когато ме попита какъв цвят виждам, не исках да видя синьо, защото, чувствах предубеденост, сякаш понеже знам, че е Синя пеперудата (!), си казах – не искам да се въплъщавам в синята пеперуда, защото може да не е това, но аз знам, че има някакви крила това животно, затова не съм сигурна в цвета, синьото го отхвърлих.
– Но ти не знаеше каква субстанция си взела, лекарствата бяха различни. Усещането ти – можеш ли да го повториш сега?
– На щастие и радост и любов.
– Голямо пърхане падна.
– Да, да, рамената ми искаха да излетят отново.
– Да излетят ли, как?
– Ами да излетят отново. Но определено когато започнах да се удрям по бедрата това си беше истинско пърхане.

Тук процесът на метаморфозата е завършен – възрастната пеперуда (имаго) просто си пърхаше и летеше.

Впрочем темите, които излязоха под хипноза напълно се покриват с темите от класическото доказване на пеперуда от Нанси Херик.

Става интересно, нали! Е, това е предястието, цялото доказване може да прочетете в книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“.

* Вижте великолепния филм на Леа Пуул, „Синята пеперуда” – създаден по действителен случай. През 1987 г. ентомологът Ж. Бросар, основател на Инсектариума в Монреал, изпълнил последното желание на смъртно болно момче, като го завел в тропическата гора, за да намери пеперудата Блу морфо. След като се върнал, ракът на Давид, така се казвало детето, бил изчезнал!

Така че, Чародейнице, Blue Morpho, надежда на безнадеждните, нека който има нужда от теб, да те открие!

Тези дни в моя „информатор“ Фейсбук навлязоха вълчи следи. Едната съобщаваше, че със законопроект щатът Вашингтон ще  разреши в петъчен ден на човешките същества да избиват вълчи същества, които нападали селскостопански райони. 

Другата, слава Богу, призоваваше към по-мъдра и дори по-мистична концепция за животните от страна на човека, който толкова се е цивилизовал и толкова се е отдалечил от природата, че гледа на фауната през увеличителното стъкло на своя опит и култура, при това доста деформирано. 

Американският писател Хенри Бестън, когото днес бихме нарекли природозащитник, обяснява това тъжно изкривяване така: „Ние ги покровителстваме заради тяхната незавършеност, заради трагичната им съдба да приемат форма далеч под нас. И там грешим, грешим много. Защото животното не се мери от човека. В свят, по-стар и завършен от нашия, надарени с крайници и усещания, които ние сме загубили или никога не сме придобили, те живеят със звуци, които ние никога няма да чуем. Те не са по-малки братя, не са по-нисши, те са други нации, хванати заедно с нас в мрежата на времето и живота, събратя-затворници на блясъка и родилните мъки на земята.“
 
През  2008 г., гледах по Animal Planet научно-популярен филм да вълците в Америка. Помня така ясно годината, защото бях много щастлива –  бях излекувала пациентка с паническо разстройство  с Lac lupinum и доста се бях поровила в доказвания и случаи с вълчето мляко. Знаех, че има Алфа вълк, но тогава не бях чувала, че има и Омега вълк – това е жертвата, върху която всички в глутницата могат да издевателствуват, те го хапят и дори се изпикават върху него. Известно е, че вълците имат много строга йерархия, всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата, в тази йерархия обаче има и вълк Бета, който се грижи за всички,  има друг, който пък е бавачка и възпитател  на малките, друг – който се грижи за болните,  други  се занимават с определени дейности в глутницата и най-накрая стои Омега вълкът,  върху когото всички си изливат гнева и го препикават. А във филма Бета вълкът лягаше върху Омега, за да го пази от другите. По-интересното в случая беше, че Алфа и Омега  бяха братя.  В един момент, заради оцеляването на вида, природозащитници трябваше да преместят глутницата от една област в друга, натовариха ги в специални клетки и след това внимателно ги пуснаха. Последен, разбира се, трябваше да излезе Омега. Глутницата беше вече пред него,  но Алфа вълкът се върна да провери дали всичко е наред и с последния.  И чак когато и той излезе и хукна подир другите, Алфа изправи ушите. Изумително.

Моята пациентка беше Омега вълк. Но в едно лекарство можем да открием всички аспекти на груповия портрет – от Алфата до Омегата, от мъжкото до женското, от пчелата царица до търтея, от мишлето до плъха … всичко, всичко е там, в единното лекарството.

Тя имаше депресия „откакто съм родила“, но от 3 години беше на антидепресанти.
– Нищо не ме радва, колкото по-хубави неща ми се случват, толкова по-малко се радвам. И най-тежко ми е –  детето, вместо да му се радвам, аз само като го видя ставам толкова тревожна…просто тялото ми реагира.    
– Казахте, че усещате тази тревожност с тялото си.
– Постоянно имам сърцебиене, на периоди усещам че потъвам, това ми е най-неприятният симптом,  имам позиви за повръщане, гади ми се , особено в градски транспорт. Нямам заболяване на вестибуларния апарат, но си мисля, ако сега повърна, колко много ще се изложа, пък съм между две спирки и няма къде да избягам…и всъщност се чувствам обречена.
– Обречена?
– Обречена е да полагаш усилия, а да не знаеш как да се справиш, и че няма измъкване, аз такова усещане имам, и това е вътрешното ми усещане. На обреченост, че аз винаги ще съм тревожна. Винаги като се събудя, мисълта ми е как ще изкарам деня, как да стигна оттук дотам.
– Обречена? 
– Чувствала съм се обречена когато родих и когато мъжа ми ми изневеряваше и аз имам чувството, че трябва да се примиря, и че това ми е моят път в живота. И понеже и майка ми е била така… но не можах да се примиря с това. И явно се появиха симптомите. Мъжът ми спря да ми изневерява, той изживя катарзис, но аз не се оправих.
–  Как преживявахте тази ситуация?
–  Не се чувствах добре, чувствах се и обичана, и необичана. Знаете ли, аз единия път съм в единия живот, другия път – в другия. В един момент нещо ми просветва, че се заблуждавам. В другия миг веднага си забранявам да мисля затова и сега си давам сметка, че напрежението се трупа в мен оттогава. Това не е живот моето, това е ден да мине, друг да дойде, да, не съм умряла, ама не знам защо съм жива.
–  Как преживявахте тази ситуация….
–  Усещането е на обреченост. Имам разбира се, мисли, които ми казват – имаш да учиш урок, има защо. Но когато ми стане толкова тежко, никаква мисъл не може да ме накара да дерзая.

В следващите минути на всички  въпроси отговаря с обреченост.  И зацикля. Връщам я към началото. 

– Вие сте тревожна във всичко, как живеете с тази тревожност всеки ден?
–  Живея  трудно. Чувствам се сама на света, сам сама. И никой не може да ми помогне, да ми подскаже защо е така…  Просто искам това да падне от плещите ми… имам нужда от помощ, имам чувството, че ми е на върха на езика това, което ще ме освободи и просто имам нужда от помощник, който да е с мен и да ми покаже, да ми подскаже. Много съм готова… Сега тревожността е като преди паническа атака, нон стоп, от сутрин до вечер. Единственото, което ми е останало е един прекрасен здрав сън. Винаги съм имала здрав сън и това не е секнало. И другият ми проблем е, за да обясня за съня – със секса – както ми се повдига и ме е страх от детето ми, по същия начин, имам същото отношение към секса. Аз вечер заспивам преди детето и се събуждам в 6 и скачам от леглото да не би мъжът ми да поиска секс. Разбирате ли?
–  И какво би се случило в такава ситуация сутрин?
–  Винаги реагирам като опарена в първия момент и ми идва да бягам. Имам чувството, че не е искрен… Употребена се чувствам …   
–  Опишете  употребена?
– … аз съм изнасилвана няколко пъти в ученическите ми години. Няколко – два. Като единия път много тежко бях бита и даже имах пареза, лежах в болницата. И въобще аз реагирам с парези на моите страхове. Тогава са ме дрогирали,  не помня нищо, нито изпитвах болка, само някакъв ужас да не умра. Просто трябва още малко да издържа, за да не умра… Към мен баща ми беше много агресивен.  Биеше ме като бях малка. И не ме биеше, а ме риташе, което е още по-гадно. Унизително, по задника, шут. И там нямам много спомени.
– Казахте два пъти сте била изнасилвана, говорихме за секса…
– То втория път не се стигна изобщо до изнасилване. Той просто ме преби от бой и така беше. Но аз го считам като насилие
– Всъщност са ви били и изнасилвали.
–  Само този. И баща ми – да, ритал ме е,  всъщност унизена съм се чувствала, не толкова болка.
– Но въпросът ми беше какво е преживяването ви ако мъжът ви поиска секс?
–  Казах, че първо реагирам като попарена и искам да бягам.  Чувствам се ранима, когато правя с него секс. Ей така, с голотата си, без оръжие, без нищо и беззащитна.
– Малко повече за това, ранима, без оръжие, беззащитна.
– Аз специално за вас съм се гримирала, месеци наред не слагам грим, обици, и когато съм така, в този вид и привличам погледи,  аз се чувствам по този начин. Когато дойде ред аз да изявя женствеността си се чувствам по тоя начин. Когато трябва да флиртувам (Жест) или нещо да направя или някакъв чар (Жест), аз се чувствам по тоя начин. Всъщност се страхувам от собствената си женственост… стъпкала съм я в ъгъла.
– В ъгъла?
– Ами така, иска ми се да съм невидима… Никой да не ти обръща внимание, тогава, когато не искаш. Не ми се общува.
–  Какво ако ви обръщат внимание когато не искате?
– Би ми станало лошо… да ви дам един пример. Един път на една спирка получих паническа атака, още пиех антидепресанти, само защото един мъж много настойчиво ме гледаше и аз не знаех какво да направя и просто ми стана лошо и се замислих затова да не умирам и отклоних по този начин мислите си. 
– Какво беше когато той ви гледаше толкова настойчиво?
– Ами чувството е, че аз не мога да се защитя, не мога да убия нечии желания, нямам самоувереността да го направя когато някой иска нещо от мен. А истината е, че аз се чувствам най-добре и най-изпълнена с енергия когато изразя гнева си. Когато се разкрещя на някого или когато се отстоя по някакъв повод, се чувствам много добре. Нямам вътрешната увереност, че мога да се справя в каквато и да била ситуация.
– Казахте, аз не мога да се защитя?
– Защита е да можеш да казваш „не“. Аз не мога. Единствено на мъжа ми казвам „не“ и то защото там имам натрупан много гняв… Не знам какво количество адреналин се  изсипва в главата ми, но почти не виждам, пада ми перде и оттук между гърдите (Жест) едни кълба, огнени, започват да ми излизат и в главата ми някакъв шум и не знам на какво съм способна в такъв момент.
– На  какво?
–  Ми, мисля си, че няма да убия, защото все пак не ми се вярва, но мога да пребия някого от бой. Идва ми и сила. Потискам го (Жест) с една сила, която ми казва – ами ако стане по-страшно, ами ако ти отвърнат (Жест), ами ако тук сега стане еди какво си – вероятно това е страхът да се отстоя.

(Тук пак зацикли в психотерапевнични отклонения. Затова – към началото. Винаги е добър начин за почнеш отначало, когато си изгубил посоката от много случки и интерпретации.)

– Да се върнем пак на оплакванията ви – как ви се отразяват те във всекидневието, как преживявате с тези оплаквания?
– Чувствам се непълноценна. Защото от целия широк спектър на чувства и на живот аз изпитвам само отрицателните и обричам целия си живот на това състояние. Не мога нито да си свърша служебната работа, нито да си гледам детето както бих искала, нито да правя секс с мъжа ми, нито да ходя на почивки. Всичко това ме прави непълноценна.
– Непълноценна?
– Все едно имам много висока цена и не мога да си я заслужа. Да имаш заложби, а да не можеш да ги оползотвориш. И аз така смятам, че пропускам шансовете в живота си и нещо не ми достига за да творя и да си живея в живота.
– Още малко за това.
– Аз затова казах, че съм обречена, защото не знам откъде ми идва тази спирка. Аз всъщност до този момент от три години ви казвам, че не съм разбрала, и ви казвам, че чувствам, че ми е на езика и всеки момент ще я изплюя. Сигурно не е толкова лесно, иска ми се… И сега нямам страхове по отношение на него, че ще ми изневерява, но ми липсва, не се чувствам обичана, защото не знам как искам да бъда обичана. Аз вероятно също не мога да обичам. Всъщност между нас има едно съревнование.  Нашите разговори протичат в едно заяждане, ние никога не си казваме умишлено мили думи, както съм гледала по филмите. Аз нямам много пример какво е семейство. … всеки чака другия да го целуне за довеждане. Някакво надцакване, наддоказване. Може би той се опасява, че не го обичам…  Чувствам се уморена от това, а всъщност много искам да бъда себе си, да се освободя и аз от това, защото то е двустранен процес.
–  Казвате искам да бъда себе си.
– Ами не знаех коя съм, защото аз цял живот съм жертва на някакви сблъсъци. Защото примерно баща ми е много богат. Майка ми, обратно, тя е над материалното, тя пък не й върви финансово и това е. Справя се, но  дори няма собствено жилище. Когато се разделиха, майка ми духовна и безпарична, баща ми – прагматичен и паричен. Първи сблъсък. Хем се чувствам добре при майка, хем пък нямаме пари понякога за хляб. При татко той пък … а, по въпроса за тревожността – значи аз в присъствието на баща ми откакто се помня съм тревожна. Винаги ми е бил присвит стомахът, да не би нещо да ми изсъска – той имаше такъв навик да говори  през зъби, много гадно… Чувствах се глупачка, той така ме наричаше – глупачка, тъпачка.
– Казахте „аз цял живот съм жертва на някакви сблъсъци“…
–  Жертва е ей така, като мен, да не се отстоя никога никъде. И просто да престана да бъда жертва (плаче)… Идеше ми да му откъсна главата тогава. Че всичко това трябваше да преживея. Аз вечно му прощавам, вечно съм блага, с жената на баща ми също много съм блага и въобще с всички съм много блага и вътре трупам неудовлетвореност и гняв.
– Казвате – на баща ми не съм му казвала какво ми е причинил. Как се чувствате от това, което ви е причинил?
– Ами причинил ми е – първо за унижението, за това, че може би от тогава съм се самовъзпитала като жертва и всъщност страдах от не-любов, чувствах, че не ме обича…  
– Казахте аз съм се възпитала като жертва…
– Жертва, само и само за да оцелея и търпи всичко (ясен сикотичен миазъм, приемане).
– Разкажете малко повече за това, за оцеляването и да търпиш всичко… чудесно се справяте, вървим напред.
– Ами защото ако поема риска да се отстоя, аз не знам още колко неприятности ще ми се стоварят. Мисля си, че като си премълча, това ще мине и ще отмине и няма нужда аз да се боря, да се излагам, да драпам. Мисля си всъщност, че съм много смешна и общо взето коя съм аз, че да се отстоя.
– Още малко за жертва.
– Чувстваш се безсилен. Безсилен да се справиш, макар че понякога само една крачка те дели от това да не си жертва. Но аз не знам как да я направя тая крачка. Жертва бях и когато майка ми беше в депресия, защото баща ми й изневерява, тя в депресия и аз пак жертва. Нито вниманието на майка ми, нито вниманието на баща ми. Това, което най-много си мисля, че е присъщо на жертвите и на мен в частност – е да не си позволява да се отстоява, да се оплаче или каквото и да било, от страх, че ще стане по-лошо. … ако случайно малко любов съм заслужила и нея ще я изгубя. И ще се случат много страшни работи – ще остана без работа ако се отстоя, вкъщи, ако се опълча така както ми идва отвътре, ще се разделим. Няма да има къде да отида. На баща ми ако кажа какво мисля, ще ми каже, че съм шизофреничка. Това му е любимата обида…
 
– Добре, разкажете ми за сънищата си.
–  …  някаква стая с тежки, пурпурни завеси и вътре едно същество с крила, което пърха толкова уплашено, то е като едно лице с крила. И така – много  уплашена. Голяма уплаха.
– Разкажете за тази уплаха в съня.
– Чувството беше колко животът е труден, нещо много трудно, голямо изпитание, голяма тежест. В която няма изход. Там нямаше изход. Нямаше прозорци. Всичко беше в пердета. Страшно. (Жест) Просто не знаеш какво да правиш.
–  И какво е преживяването в съня?.
–  Като в капан.    
–  Опишете това чувство, като в капан.
– Така се чувствам аз на светофара, в тролея. Няма накъде да бягаш, а всъщност няма и от какво да бягаш. Не знам, аз винаги съм се определяла, когато така ми стане страшно, че се чувствам като в капан, като ранено животно, хванато в капан. Което е в такъв шок и ужас, че само драпа, дърпа и не знае какво ще му се случи. (Жестове с много енергия!)
– Опишете това животно, сега не говорим за вас, а за това ранено животно.
– Чувството, че умира и край, ако не си откъсне лапата, оттам, просто ще умре.
– Моля?
– Ми хванато е защото е било подлъгано, в смисъл то се е запътило към храна и нещо такова и просто е било подлъгано от злонамереност. Има два варианта – или е хванато за да го използват по някакъв начин или просто защото вреди. Но аз по-скоро се чувствам като животно, което е хванато заради ценна кожа. 
– Кажете за ценна кожа малко повече.
– През цялото време си представях вълк, не знам защо, все пак неговата кожа не е толкова ценна. Вълк си представям  през цялото време, нещо като куче, вълк. (Вълк е делюзия, но може да се окаже и усещане – заради спонтанното отричане.)
– Аха, вълк си представяхте.
– И на тоя вълк не му е останало нищо – нито звяра в него, нито царя на гората, нищо, само гледа да си спаси кожата.
– Как се чувства този вълк в капана? Царя на гората, казвате.
– Ами не се чувства разярен. По-скоро уплашен. Прецакан.
–  Казвате ценна кожа и си представяте вълк? Кажете повече за ценна кожа.
– Всъщност би могло да бъде използване. Но аз не се чувствам използвана (спонтанно отричане отново!) примерно от мъжа ми.
– Но току що казахте, че се чувствате използвана от него по време на секс.
– А, да.
–  Какво е усещането да си хванат в капан?
–  Обреченост. Както и да си живял, нямаш право на защита оттук нататък. Съдбата ти е решена. От някой друг. И то обикновено неблагоприятно.
– Разкажете за другите си сънища.
– Преди няколко месеца сънувах едни големи вълни цунами. Единият сън беше, че бях прилегнала в нещо като дупка и просто чакам вълната да ме залее и просто в последния момент почнах заднешком да лазая на колене, да лазя назад. И се спасих. … много беше страшно и потискащо отново и имаш чувството, че небето и земята са едно. Просто някаква преса, от която аз не знам как ще се спася. И как ще се откопча. 
– Как така лазехте на заден ход?
–  Някак си с лице към опасността. За да не я изтърва – имам проблем с контрола.

– Казахте, че обичате животните, разкажете ми за това.
–  От както се помня винаги сме имали кучета. … не харесвам котки, но имам основателна причина – имам алергия към котки, но не знам, кое е първото и кое второто. Никога не съм ги познавала, може и да са симпатични. Имам някаква особена връзка с рибите, но не с тия живите, а с океанските, шарените. Но не да гледам живи рибки вкъщи.
– Какво ви харесва в тези рибки?
– Харесва ми, че те някак си са неутрални. За мен светът се дели на неутрални хора, на хора хищници и на хора жертви. Аз не искам да бъда нито хищник, нито жертва. Искам не да живуркам, защото от много живуркане  ей сега вече ми излезе сметката.
– То при животните май няма неутрални, или си хищник или си жертва.
– Няма ли? Ами значи по-добре да съм хищник.
– Защото сте жертва?
–  Да, и не ми харесва.
– Но какво е да е жертва човек, това искам да разбера.
– Ами когато е жертва, той не живее живота на същността си. Аз чувствам, че отвътре ми напират други работи.
–  Какво е това, което напира? (Надявам се отговорът й да ми помогне да разбера дали се нуждае от Lac caninum или от Lac lupinum, кое ще надделее, каишката или свободата?)
–  Засега е под формата на някаква ужасно голяма енергия, която не знам накъде да … 
–  Разкажете за това.
–  Ами понякога имам чувството, че ще се взривя от енергия някаква. Но не енергия да тръгна и да бягам, а някаква енергия, която не я знам каква е. Сексуална ли е, творческа ли е и просто имам чувството, че в един момент ще изпуша. А не знам в какво да я трансформирам. До тоя момент аз не съм живяла живота на моята душа, аз не знам какво иска моята душа. От толкова лазене цял живот. А по-скоро знам, че приличам на баща ми. Аз съм гневен човек и мен гневът ме освобождава. И аз като не го изкарвам…
– В началото на разговора ни казахте, че се парализирате.
–  Просто се сковавам и не мога да мръдна. Нямам волята да направя нито една крачка. Нещо в мен изключва и започва да драпа с нокти и зъби за живот. За да оцелея и не мога нито да се движа, нито да дишам, не мога да се контролирам  и това е едно от най-тежките ми неща. 
– Кажете за  това драпа с нокти и зъби.
–  Това е същото сравнение, което направих – като ранено животно в капан. По същия начин тогава съм се чувствала като ранено животно (Жест) – драпам със зъби и нокти да се измъкна от това, което ми се случва на живо.
– Кажете малко повече за това ранено животно в капан, което драпа с нокти и зъби да се измъкне. 
– Ами то се чувства обезумяло. Страх го е, всяка друга суета я няма у него, в смисъл, остава само животът и смъртта и то е в битка (Жест), бие се за живота си.
– Кажете как се освобождава от капана, как драпа със зъби и нокти, малко повече за това.
–  В краен случай му се откъсва половината лапа и така – ближе рани после и някак си забравя. И винаги ще накуцва и това ще му напомня. Знаете ли, това е моят най-голям страх – не мога да си представя, че аз, дори когато преодолея това състояние… аз не искам повече никога да не се сещам за него, а знам, че няма да стане, винаги ще се връщам назад за това, какво съм преживяла. 
– Т.е. дали няма да накуцвате?
–  Да.
– Опишете ми вашето „накуцване”.
– Ами като вълк, който си е откъснал  лапата от капана.
– Не разбирам?
– Представям си вълк единак, аз така се чувствам и в момента. В смисъл, много сме различни с вълка единак, защото аз съм самотна, а той сам е избрал да бъде сам.
– Малко повече за този вълк единак в капана, като се появи тази идея у вас, какво е преживяването?
–  Ами защото той не е в стадо (тя бърка стадо с глутница) – някак си ако е в стадо ще има кой да му помогне, кой ще го бутне, кой ще търкулне капана, нещо да се случи. Никога няма да го оставят да умре. А като е единак, ей така ще си умре мърцина. И така, сигурно съжалява, че е сам. (Тя в едно изречение описа цялата йерархия на вълчата глутница – и за това как всеки, особено слабите и болните биват обгрижвани.)
– Казвате в стадото никой няма да му позволи да умре. Защо? 
– Да, защото е скъп на някого (вълча тема – грижа, любов!) и защото в глутницата, мисля, че не се оставят така да умират. Всъщност, от моите думи излиза, че мен ме е страх да бъда индивидуалност. Мен наистина ме е страх да застана срещу целия свят и да кажа – да, това съм аз. Аз съм такава, ако ви утърва, ако не ви утърва – чао и така. За мен да бъда себе си, значи да умра.
– Не го разбрах това.
– Аз си го разбрах. В смисъл, защото ако съм в стадото, в глутницата някак си с нищо няма да съм повече от другите, но пък е сигурно, че няма да умра. Някак си, все някой ще ме спаси. А ако избера да съм сама, да ловувам сама, да ям сама, всичко да го правя заради себе си, може да ми се случи точно това – да попадна в капана и да умра. И да остана без крак. (Групата, стадото, глутницата, прайдът дават сигурност, но тя е за сметка на индивидуалността – най-точната характеристика на бозайниците.)

Предписание – Lac lupinum 1 M

…

Пето проследяване – след 1 година:
– Ако преди хомеопатичното лечение съм била на 2 по 10-степенната скала, сега съм на 8-9. (В тази скала О е много тежко болна, а 10 означава здрава). Много  по-спокойно гледам на детето си и общуването с него ми доставя удоволствие. По отношение на храната и храненето – аз преди не говорих за това – аз цял живот съм била на диети и непрекъснато съм се хранила като за последно, защото после един месец почва диетата. Сега някак си от само себе си, хем почнах да си позволявам всичко забранено, успокоих се по отношение на храната. Нито преяждам, даже може да не си изям порцията. Някакво спокойно отношение към храната, което аз никога не съм имала… Като цяло съм много по-спокойна, не избухвам. Страхове и паники не съм имала. Като изключим, случвало ми се е за минутка да ми минат някакви от моите мисли, оставам ги да отминат и това е. Почти вече не ми минават през главата. Понеже миналия път ме питахте имам ли страхове и аз мълчах като риба,  защото от толкова много страхове, кой да кажа – но най-страшния ми страх всъщност е да не полудея.
– И как сте сега с този страх?
– Минаваше ми няколко пъти през главата, но то е по-скоро страхът от очакването. Ами ако сега изключа и нещо стане. Но не ми е вече толкова страшно. Мога да го обявя като връщане към живота, аз сега просто се раждам наново. Три години  не съм се чувствала по този начин – да изпитвам удоволствие, всичко да ми носи радост.
– Това чувство на жертва?
– И него го няма.
– Казвате само и само да оцелея, търпя всичко…
– Ами тия думи сега са ми като друг филм. Най-вече това за обречеността го нямам, защото аз вече вярвам и виждам, че се лекувам и няма как да се чувствам обречена. Виждам, че има излизане от това състояние.  

След  две години – консултация след остро състояние (вследствие на развод).

– Идвали сте на 21 май. Какво става с вас?
– Ами първите няколко дни бях много зле, аз ви звъннах тогава. И след това все по-добре и по-добре. И как да кажа колко съм добре – не помня откога не съм била толкова добре. Нямам никакви, никакви проблеми. Ходя си нормално навсякъде сама, чудя се къде имам проблеми евентуално. От време на време, така, като си помисля за бъдещето, изпускам въздуха. Може би някаква остатъчна тревожност, аз така си го обяснявам. Също така, имах преди няколко дни семейни неприятности, вечерта доста бях изпуснала въздуха, но може би е нормално. Но на другия ден – всичко беше наред.
– Т.е. как приемате нещата?
– Ами бързо  – тогава, когато ви се обадих по телефона всъщност бях като отровена, защото беше една грозна история, така че ми се повръщаше, болеше ме глава, това беше и на другия ден си бях нормално. И така, като цяло съм много добре. По-добре от първия път, като казах, че съм много добре.
– С колко процента сте по-добре?
– Ами сега някак си съм по-осъзната, по-добре. Просто преди малко бях в еуфория, защото отдавна не бях виждала светлина в тунела. А сега, мога да кажа че съм на 9 (от десетстепенната скала). Пак казвам, с условието, че понякога ме е страх от бъдещето.
– Паника?
– Не, няма паника, няма жертва.
– Чувството за обреченост?
– Не.
– Чувствам се сама в света, тревожна?
– Не, нямам проблем с това. Какво съм ви говорила, ха? 
– Как са вашите вълци?
– Дето бях хваната в капан ли? Ами нямам такова чувство. Нямам общо с вълците
 
Тя е здрав човек и наистина няма нищо общо с вълците – това беше другата песен в нея.
 

* * *

И още един, по-ранен случай на Lac lupinum – тук вълкът наистина е Алфа!

 
Първа консултация 26.11.2007
30-годишна жена, дизайнер, интериор.
Оплакване – кондиломи, цистит, хламидии, левкорея, кисти на яйчниците, увеличен тестостерон, увеличено окосмяване. Пукане на ставите и липса на гъвкавост – тренира китайско бойно изкуство. Но всъщност основното й оплакване е отхвърляне на външния вид. Не се харесва още от малка и сега казва, че има много бръчки и прилича на бабичка. „Изпадам в ужас, че ще се сбръчкам”. Отвращение да се гледа в огледалото и от всичко това „все едно не съм в тялото си и не се чувствам цялостна. Окосмяването ме влудява, а бръчките – пълна истерия.”

– Когато бях в детската градина сънувах вълци, постоянно бяха около леглото ми и не ме нападаха. Имам някакво дълбоко усещане към вълците, усещам енергията на вълка, той ми е като тотем. Вълкът е сила, свобода, енергия, мога да се свържа с тази енергия – тя е много жива, земна, хем разтърсваща, хем спокойна сила, има хладнокръвие, но няма свирепост. Това е вълкът единак,  водач, свободен. Това е заземеност и свобода, хармония… Като дете малко ме беше страх, но те нищо не ми правеха, те бяха до леглото ми. Често съм ги сънувала. Знаеш, че са диви животни, а са до тебе… това е предизвикателство, което те движи напред.
– Предизвикателство?
– Да приема себе си, без да ме е страх, че съм грозна и сбръчкана и да не се занимавам с огледала.
– Огледала?
– Това е нещо което ме преследва. То е като насилствено преследване, навлизане в личното пространство и ти нарушава свободната воля, определя ти някакви неща, които са си твое право. То е все едно някой ти диша във врата. Ще подивея направо, не мога да понасям да ми се нарушава свободата, да ми се дава тон в живота. В някой предишен живот съм била кралица, аз си взимам решенията в моя живот,  не може някой да ме ръководи, да ми определя живота.
… в детската градина бях като аутсайдер, не комуникирах, а в махалата бях шеф на банда. Някакво раздвоение. В махалата дива, а в училище не можех да се отпусна.
– Разкажете ми за свободата.
– Ако не си свободен, все едно си убит, мъртъв, като ранена птица, осакатена, все едно си птица в клетка, животно в клетка – а това е най-тъжната гледка.
– В клетка?
– Все едно връзката с най-дълбоката ми  същност е прекъсната. И с моята мания аз сама съм си отнела свободата и е по-ужасно, отколкото да те поставят в клетка и да те разнасят навсякъде.
– Други сънища освен вълците?
Аз имам свръхсетивен опит като цяло. Усещам  чуждо присъствие, около мен, зад мен. 

Lac lupinum 1 М

Първо проследяване 14. 4. 2008
(Всъщност идва поради настинка.)
– Кондиломите на срамните устни изчезнаха. Направих си изследване за папилома вирус – отрицателно е. Циститът изчезна. 

Самочувствието й е подобрено с 40 %, усещането, че не е цялостна – също с около 40 %. Сънища : пейзаж, върхове, и наоколо индийски слон, украсен. Виждам го в далечината и след това  виждам, че се приближава до мен. Минават през огромна вода. И вече са 1,2 3 слона и ми е много хубаво.

Lac lupinum 1 М

Второ проследяване 16 .05. 2008

– Чувствам се добре. Бръчките са по-добре с 50 % (всъщност тя няма бръчки, или поне не се виждат без лупа).
Питам за вълците и ето как описва отново вълчата енергия:
– Аз не съм гледала филми за вълците, но тази връзка е като нещо дълбоко, земно, вкоренено, нещо диво, вълкът е като водач.
– Как ще опишете тази енергия … с какво е важна за вас тази енергия?
– Трудността при описването идва от това, че това са усещания на друго ниво и е много трудно да формулирам.
– Какво усещате на това друго ниво?
– Много мощна енергия, свобода, мъдрост.

Тя вече много по-трудно описва вълчата енергия, която я съпътства от детството и това е здравето.

Темите на   Lac lupinum
Дължим доказването на Нанси Херик. И главните теми, които излизат са:
・    Грижа за децата (Алфа вълкът, който единствен има право да има потомство от Алфа  вълчицата, проявява изключителна грижа и внимание към малките си).
・    Приятели/любов (вълците са изключително отдадени един на друг и връзките между тях са толкова здрави, че действията на всеки отделен индивид засягат дълбоко цялата глутница).
・    Широк/ огромен (вълците са много добри ловци и ядат зайци, мишки и птици, но любимите им ястия са едри тревопасни като лосове, елени…).
・    Опасност/ търси опасност (но големите рогати животни са голяма опасност за вълците).
・    Иска/опитва се да помага (глутницата се грижи за болния вълк докато оздравее или умре. Всеки възрастен вълк ще повърне изяденото и ще го даде на болния, който не може да ловува. Дори Алфа вълк ще направи това).
・    Кръгове/спирали/многолюдно (играта е голяма част от живота на вълка).
・    Тунели/спирали (в дупката кърмещата майка и нейните малки са защитени както от нарушители, така и от жегата на лятото).
・    Смъртност/безсмъртие (схеми за изтребването на вълците винаги е имало, има и добре планирани, официално финансирани програми за избиването им. Както сега в щат Вашингтон, всеки петък – на лов за вълци…).
・    Защита на деца в опасност (приказки като „Червената шапчица“ и пр.  създават репутация на вълка като детеубиец и зловеща заплаха за обществото. Затова излиза темата защита на деца в опасност (колективното несъзнавано).
・    Откъснат/отделен, объркан, критичен, нарушител (това са чувствата от доказването. Вълкът, поради заплахата си от изтребване, изглежда предизвиква много силни сънища и усещания у доказващите. Един от тях признава: „имам чувството, че умирам и нямам сили да продължа да живея.“ Доказването предполага, че вълкът може да почувства, че краят му като вид е близо.).
・    Объркан/организация  (Нанси Херик прави връзка между  целенасоченото изтребване на вълците с едно конкретно  събитие в човешката история – Холокоста –  когато една група от хора планира и методично избива в голям мащаб няколко други групи от хора. Жертвите на Холокоста не са само евреите, но и католици и цигани. Историята на циганите има няколко близки паралели на вълците. И вълците, и циганите са склонни да бродят свободно в големи територии, имат голяма любов към музиката и песента, притежават митичните способности да комуникират през големи разстояния (вълци чрез вой, циганите от счупени клони и знаци в природата) и имат изключително силни семейни връзки и ритуали. Всяка кражба или убийство в миналото често са били приписвани на циганите целенасочено. Това се е случило с вълка ("Червената шапчица"). Милиони деца са израснали със заплахата, че ако  са "лоши", циганите ще "дойдат и да ги вземат." Репутация за убийството или кражба на малките деца е довело до преследването както на циганите, така и вълци.).
・    Огън ("От революцията в Румъния през 1989 г., не е имало остра ескалация на омраза и насилие (към циганите). Има повече от 35 сериозни нападения …. Ищван Варга, например, тригодишно момче от Трансилвания, е бил изгорен до смърт в купа сено. "(ОГЪН)
・    Вода/опасност във вода (Един интересен факт, който свързва две от доказванията в книгата на Нанси Херик  – Lac lupinum и Lac delphinum е,  че учените са открили доказателства, че в определен момент в историята, вълци са навлезли в морето. (ВОДА) В продължение на хилядолетия, те са развили плавници и са загуби краката си. Смятало се е, че делфините са произлезли от вълци или вълкоподони животни. (ОПАСНОСТ ОТ ВОДА) 

В сънищата и на двете пациентки имаше много вода, вълни, които ги заливат и са опасни.

И една диферециация между вълчето мляко и кучешкото мляко.
При пациентите Lac caninum водещата тема е „аз се чувствам като  втора ръка човек“, каквото и да правя, както и да угаждам (а темата за угаждането при кучето е много очевидна), винаги ще си остана куче. Свободата се идентифицира с … по-дълга каишка,. Да, наистина, това ми го каза един пациент буквално – просто да ти сложат по-дълъг синджир, да си тичаш по-свободно. Това при вълка не може да се случи, той е диво животно.
Lac caninum ще говори и за опитомяване, сервилност. Те са потиснати и понякога могат да изглеждат като Staphysagria – толкова услужливи и мили.  Някъде в гените им вероятно има спомен от свободата и дивото, но човекът толкова е дресирал това животно, че го е превърнал в плюшена играчка. Може би в Lyssinum – бясното куче – ще се прояви по-остро желанието да бъде свободен – но доколко това е животинско царство, доколко нозод? Все пак тук има огромна, излязла от контрол агресивност, вследствие на огромно насилие  и страдание преживени от животното.

Този свят на животните наистина трябва да се изучава с преживяване и любов, а не с високомерието ни на човеци, пребиваващи в делюзията си, че сме върхът на вселената, венец на природата. Защото законите, които приемаме ни правят все по-малко човеци в природата, която е все по-малко природа и все повече някакъв параграф околна среда.

От тук можете да си свалите класическа хомеопатична литература. Благодарности за щедростта на д-р Бидани!

Може да ви изглежда невероятно, но от надписа на тази снимка „говори“ хомеопатичната субстанция.

Въобще бях забравила, че навлизаме в годината на Змията. Чак когато го чух по новините, разбрах откъде е дошла тази моя синхроничност – точно сега пък да ми хрумне да пиша за змийските лекарства – но… змиите за могъщи манипулатори. Тяхната енергия те хипнотизира и ето и следващия текст.

Докато гледах отново през уикенда шедьовъра на Копола-Пузо („Кръстникът“) всяка реплика, всяка сцена, беше като доказване на Crotalus cascavella (южноамерикански кротал, гърмяща змия). Какво е състоянието на The Godfather – с едната ръка помага щедро и благородно на тези, които я целуват, с другата – убива мигновено и неочаквано. Убива дори невръстните деца, единственият начин да се избегне възмездието. Донът (Crot-c) вижда заплаха отвсякъде, това е параноичен страх, който наднича иззад ъгъла и дори от собствената спалня и означава просто атака и убийство. Неспасяемо!

Ако очакваш постоянно заплаха, значи трябва да си постоянно нащрек. Това е основна разлика между змиите Elapidae и змиите Crotalinae. Elapidae стават нащрек когато се нарушава личното им пространство, Crotalinae са постоянно нащрек.

Да уточня – кроталите са част от по-голямото семейство Viperidae, наричани още pit-vipers, заради една ямка на лицето, която е „орган“, чувстващ топлината на жертвата. Този pit-organ дава възможност на влечугото да „види“ инфрачервеното топлинно излъчване с такава точност, че дори сляпа гърмяща змия може да порази слабото място на плячката си. На човешки език това наричаме „шесто чувство“.

И ако разтворим реперториума, в рубриката ясновидство (CLAIRVOYANCE) на най-висока степен е … Crot-c, следван от Lach (и двете са Viperidae!), т.е. и насън и наяве те имат състояния на deja-vu, имат и предсказателски способности. И това много често се чува в езика на пациента – все едно съм била там…; вече съм го виждал…; като сънувам еди какво си, знам че ще се случи … и то наистина се случва.

Темата за мафията най-силно е изразена в Crotalus cascavella. Има го и в хомеопатичното доказване. Запомнила съм един сън на пациентка с астма и болки в ставите (случай на Шанкаран – страхотен видео семинар, посветен на змийските лекарства): та пациентката казваше – бях млада и сигурно съм най-богатата жена на света и каквото поискам, мога да го направя. Ако някой ме ядоса, имам хора около мен и мога да му направя каквото си поискам, мога да го убия на мига… сънувах, че хората идват с проблемите си при мен и аз ги разрешавах веднага, имах хора за всичко…

Твърде забавно е да слушаш обикновена индийска жена, майка на четири деца, да говори като бос на мафията. Но най-фрапантното беше твърдението й от съня – "аз не трябва да се женя, защото ако се оженя, това ще бъде моята слабост, моето семейство ще бъде моето слабо място, семейството е начинът, по който можеха да ме хванат, да стигнат до мен!"

Тази жена имаше неистов страх от смъртта, от това, че някой ще я убие изневиделица. И самата тя искаше да убие преподавателите, които скъсали дъщеря й на изпит. Темата е убийство – дали се страхуваш от убийство или ти хрумва ти да убиеш – това са двете крайности на едно и също нещо. Патологията е шизофренна – и Crot-c е едно от големите лекарства за параноидна шизофрения (разбира се, само и ЕДИНСТВЕНО в случаите, когато пациентът отговаря на тоталната характеристика на 1. – животно, 2. – змия, 3. Viperidae, 4. Crotalus cascavella. Само тогава психозата ще си отиде завинаги!)

Никой не трябва да знае какво мислиш! – казва Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) на Винченцо Корлеоне (Анди Гарсия). Кроталите са много потайни, те се сливат (камуфлаж!), изглеждат дружелюбни, никога не можеш да си представиш, че този мил човек може да ти стори нещо… И ето идва 11 септември, ден от поредица дни и … една атака, която срина мира в целия свят за няколко минути.

Основна тема на кроталите е ТЕРОРИЗМЪТ! Тероризмът е атака, която е най-малко очаквана и с най-големи поражения и отзвук. И много често пациентите, нуждаещи се от Crotalinae изразяват непоносимост и чувствителност на тази тема, казват, че най-страшното нещо на света е тероризмът. Ако ги попитате какво биха направили на атентаторите, без да им мигне окото ще ви отговорят, че ще ги убият по най-жесток начин, за да разберат какво са направили на жертвите си. Обикновено – ще им отрежат ръцете. Змиите нямат крайници и единствения начин да се доближат до другите е като им отнемат крайниците.

Как се появяват терористите – маскирани като най-обикновени, неотличими в навалицата туристи (мимикрия, сливане с околната среда!) или забързани към работата си служители… Просто в тълпата. Някак си като всички.

Откъде идват камуфлажните униформи? Разпознайте!

Една млада жена, която получи преди години Crot-c. заради грандиозната си избухливост (това беше и поводът за консултацията) ми описа свекърва си по следния начин: „Майка му беше отвратителна с мен. В хола й гъмжеше от цветя, за които аз трябваше да се грижа, а аз не обичам цветя. Тя ме гледа с такава злоба, че сънувам кошмари… Сънувах, че идва един човек, много ме беше страх от него, защото и той ме гледаше много злобно и иска да ме изнасили, за да ми развали семейството. Изглеждаше като полицай с такива, шарени дрехи, и после към него се присъединиха други хора със същите шарени дрехи и искаха да ме измъчват. Толкова се уплаших, че сякаш съм припаднала и когато дойдох на себе си, видях че съм започнала да ги убивам един по един. Бия ги до смърт.“

Пациентката беше страшно ревнива („Полудявам от ревност, а те правят коалиция срещу мен и моето мнение не се слуша.“) и освен че се чувстваше застрашена отвсякъде, искаше да отмъщава. Изведнаж скача на филм за някакъв сериен убиец, който „трепе по много жесток начин, с ножове, ръга …" и после казва – "за да го предразположиш врага, може най-напред да го подлъжеш – с поглед, с жест, с усмивка. Ако му знаеш слабото място, леко го гъделичкаш там, да го омаеш и когато най-не очаква – храс, забиваш ножа до дръжката. Аз бих постъпила така, първо ще го почеткам, ще го прелъстя, и след това … нали разбирате."

Попитах я да опише гнева си: „Много силно, треперя цялата отвътре. Все едно всички органи гъмжат. Много наситено чувство. Все едно моето мнение не се зачита в къщата.“

– Какво имате предвид под гъмжат?
– Ми не знаете ли как гъмжи змийско гнездо. То свисти, то е като една топка, която се увива, гъне се навсякъде и всеки момент ще избухне…

Темите на кроталите:
– от една страна постоянна тревожност от неочаквана, прикрита атака и постоянно трябва да е нащрек;
– от друга страна – желание внезапно и скришом да нападне опонентите си.
Ако към това се добави ясновидство – то лекарството е Crotalus cascavella.

Crotalus cascavella се чувства самотен, изолиран, обиден (гледат го отгоре, подиграват му се, чувства се по-долен). Чувства се атакуван и иска да атакува. Иска да се бие, да си защитава правата. Усещане, че е бил насилен. Страховете му са много показателни – че някой върви зад него, че ще го убият, ще го арестува полицията, страх от гангстери… ще бъде изнасилена, страшни, ужасни лица вижда …. Насилствен гняв, садистично удоволствие от насилие, желание „да ги довърши“, желание да убива, промушва, реже.

Интересно е, че жените, участващи в доказването на Crotalus cascavella, са станали изключително раздразнителни към мъжете, които подмятали нецензурни коментари и искали да отвърнат на удара с някаква форма на насилие, но се потискали от страх от масивна контраатака. Но тъй като провокациите били повтарящи се и след като достигнали точката, в която не успяват повече да се сдържат, те почувствали че наистина могат да направят нещо внезапно и жестоко.

Ключови думи: конспирация, постоянна заплаха, постоянно нащрек, внезапна, скрита атака, тероризъм, параноя, мафия, банди, шесто чувство, подозрителност, заплаха за семейството, убийство, касапница, кръвопролитие… наемни убийци, подстрекаване. И всички синоними …

Как да различим Crotalus horridus от Crotalus cascavella. При първия има много силно изразен страх, че някой върви зад него, а при втория – изключително силно ясновидство. Разбира се и патологията – хоридус засяга повече кръвообращението, каскавела – повече нервите.

Cenchris contortrix

Медноглавата змия Cenchris contortrix също е роднина на кроталите и освен общите характеристики има сънища за изнасилване и подозрителност към всеки (единствен симптом). Изключително ревниви, карат се от ревност. Темата за изнасилването е ясно присъстваща!

Lachesis mutus

Но ми се струва, че на днешния корпоративен свят най-съответстващ е Lachesis. Представете си постоянното фирмено съревнование. Пациентът идва и казва, че е нащрек, защото човекът, който е до теб и ти е приятел, във всеки момент може да ти забие ножа и да заеме твоята позиция. И го прави толкова умно, изпипано и доброжелателно (на пръв поглед) , но всъщност знае как да те довърши в гръб. Играта на его и власт в офиса. Това е Lachesis.

Преди дни се състоя он-лайн лекция на Джордж Витулкас, в която той представи идеите си за нивата на здраве. И тъй като тя беше открита и безплатна, си позволявам да предложа „есенцията”от тази сесия.

Нивата на здраве се характеризират с определени параметри. Един от тях е състоянието на пациента и неговата реакция при остри инфекции.

Реакция при остри инфекции
 

Група A
 

1 НИВО – много здрави индивиди, една инфекция с висока температура на всеки  десет години.
2 НИВО – няколко инфекции с висока и много висока температура в рамките на десет години.
3 НИВО – една инфекция с висока и много висока температура на всеки две години, обикновено стрептококова или стафилококова.

Група B

4 НИВО – една инфекция с висока и много висока температура годишно, вирусна, обикновено чрез бактерии и микроби

5 НИВО – две или три инфекции с висока и много висока температура годишно с по-вирулентни (по-болестотворни) вируси, бактерии и гъбички (протеус и т.н.)
6 НИВО – много чести остри състояния с висока температура, включващи и вътреболнични инфекции (напр. псевдомонас и др.).

Група C

7 НИВО – прекратяване на острите състояния с висока температура и изява на хронични състояния със спорадични леки остри състояния с ниска температура.
8 НИВО – много редки леки остри състояния.
9 НИВО – въобще няма остри състояния.

Група D

10 НИВО; 11 НИВО; 12 НИВО – няма остри състояния с висока температура, но в крайния стадий на хроничното състояние, по време на хоспитализация, може да има проявление с много висока температура и не се оправя с антибиотици.

Рандомизирани изследвания на ПАТОЛОГИЯТА на различните нива

1 НИВО – главно функционални нарушения, лечими лесно с хомеопатия, с едно лекарство, остро или хронично.
2 НИВО – детски епидемии и леки хронични състояния, лесно овладяеми с хомеопатия с едно или две лекарства в определен ред, според симптомите.
3 НИВО – детски болести, редки хронични главоболия, отити, цистити, обичайни настинки, грип и т.н. 
Относително лесно се овладяват с хомеопатия с едно до три лекарства в определен ред, според симптомите.
4 НИВО –  тежки простуди, грип, инфекция на горните дихателни пътища, синузити, бронхити, ларингити и т.н.     Овладяват се с едно до четири лекарства в определен ред, според симптомите.
5 НИВО –  бактериални инфекции, резистентни на антибиотици и хронични състояния като синузит, затруднения в дишането и астма. Овладяват се с няколко лекарства в определен ред.
6 НИВО – много чести остри състояния, които не се поддават на атнибиотично лечение, цистити, бронхити, бронхопневмония, хепатит, бъбречни инфекции, енцефалити, менингити, перикардити, ендокардити и като цяло – инфекции на важните органи. Овладяват се с хомеопатично лечение, но има чести релапси (връщане на състоянието).
7 НИВО –  хронични дегенеративни болести, като болест на Крон, астматични състояния, диабет, алергии, малигнена хипертония, синдром на хроничната умора, леки прояви на хронични сърдечни проблеми и т.н. с прояви на леки остри състояния с ниска температура (до 38 градуса), но доста чести.
8 НИВО – епилепсия, сърдечен инфаркт, мултиплена склероза, автоимунни заболявания, психопатология, депресия, безпокойство, панически атаки и т.н. – не се появяват остри състояния или рядко има леки остри състояния с ниска температура.
9 НИВО –  болест на Паркинсон, нервномускулни заболявания, тежка психопатология с обсесивно-компулсивни разстройства, остри психотични епизоди с делюзии и т.н. – няма остри състояния – в повечето случаи подобряване и рядко излекуване.
10 НИВО – най-тежките хронични болести, като ювенилен диабет, шизофрения, метастазирал рак, прогресиращи нервно-мускулни болести, прогресиращи автоимунни болести – няма остри състояния; обикновено нелечими с хомеопатия; с малък процент подобрение.
11 НИВО – мозъчен инфаркт, тетраплегия, тежка хронична парализа, болест на фронталния лоб,  латерална амиотрофична склероза (ЛАС) и т.н. – няма остри състояния, обикновено нелечими с хомеопатия.
12 НИВО – крайни стадии на болестите – нелечими с хомеопатия, възможна е само палиация.

ВЛОШАВАНИЯ на различните нива

1 НИВО – няма влошаване, незабавно подобрение.
2 НИВО – леко влошаване и бързо подобряване.
3 НИВО – влошаването се задълбочава, но е само в първите часове или дни. Скоро след това има подобрение.
4 НИВО – влошаването е твърде сериозно в хроничните състояния, но подобряването е също толкова впечатляващо.
5 НИВО – влошаването  може да се появи след няколко дни, продължава една или две седмици. Скоро след това идва подобрение, но появата на релапс е твърде възможен.  
6 НИВО – влошаването  може да се появи след няколко дни, продължава няколко седмици, последвано от подобрение, което не продължава дълго и релапсът е почти сигурен.
7 НИВО – много силно влошаване и обикновено – отново появяване на остри състояния с висока температура. Лекарството обикновено е ясно, но изисква последващо повтаряне на много лекарства с определен ред.
8 НИВО – обикновено влошаването идва след второто правилно лекарство и е много тежко. Може да се появи остро състояние, което също може да е тежко и да изисква лечение.
9 НИВО – влошаването идва след като са били дадени няколко лекарства и е толкова тежко, че изглежда като животозастрашаващо. На това ниво хомеопати с ограничени познания прибягват до антибиотици, което разбира се, води до релапс на хроничното състояние.
10 НИВО ; 11 НИВО; 12 НИВО – на тези нива няма влошавания и има само временни подобрения, съпроводени с необходимостта от честа смяна на лекарствата. Промяна на лекарствата тук може да се налага всеки ден до края. Може да се появи висока температура, която е нелечима както с хомеопатия, така и с антибиотици и обикновено е фатална за пациента.

Символично номериране на жизнения цикъл на личностите, родени в съответните нива

При химично лечение тези нива могат да бъдат редуцирани или индивидът да остане в инвалидизирано състояние.

При хомеопатично лечение жизненият цикъл се увеличава като същевременно се  подобрява и качеството на живот.

    1 ниво    90 и повече г.
   2 ниво    85-90 години
   3 ниво    80-85 години
    4 ниво    75-80 години
    5 ниво    70-75 години
    6 ниво    65-70 години
    7 ниво    55-65 години
    8 ниво    45-55 години
    9 ниво    35-45 години
  10 ниво    25-35 години
  11 ниво    15-25 години
   12 ниво      5-15 години

http://www.wholehealthnow.com/video/gvithoulkas-3.html

Докато си търсех картинки из интернет за любовния танц на кобрите, попаднах на тази красива архитектурна реплика на змийския танц.  Природата наистина е най-величественият вдъхновител. 

А това пък е … Cobra Tower.

Змиите имат магическо въздействие още от Адам и Ева. На тази изтънчена съблазън се покорява и изкуството.

Най-характерното за змиите е, че се крият и дебнат, изчакват да им се отдаде възможност и атакуват внезапно в гръб, те са изключително гъвкави, а мимикрията винаги им дава предимство при нападение, силно уязвими са в областта на врата (където змиеловците ги защипват с т.нар. хващач за змии) и, разбира се, отровата.

В човешкия език чуваме думи като: подозрителност, конспирация, заговор, измама, скрит, пресметлив, манипулативен, ревност, конкуренция – с чувството, че са изместени и в неблагоприятна позиция; хитрост, бъбривост, сексуалност, ясновидство (особено при crotalinae). Така известният от материя медика „антагонизъм със себе си” се изявава често с изрази като „имам чувството, че в мен живеят двама души”, или „сякаш отвън съм един, а отвътре – друг”. И те наистина външно могат да изглеждат пленително мили (мимикрия), а отвътре са отровни, разяждани от ревност и кроят планове за отмъщение).

Змиите са ЗИМОРНИЧАВИ! Не съществува топлокръвна змия в природата, просто устройството на влечугите е такова, че нямат постоянна телесна температура, т.е. собствена терморегулация и зависят от външната среда. Затова е погрешно да се смята, че Lachesis е топлокръвен, Lachesis просто се влошава от горещо!

ELAPIDAE

Какво е общото между Naja tripudians и Elaps corallinus? Те са от семейство Elapidae, което включва кобрите, мамбите, крайтовете, морските змии, тигровите змии, кораловите змии, австралийските тайпани, общо над 230 вида.

Характерното за членовете на това семейство, е че не са много социални, предпочитат да са сами и никой да не нарушава спокойствието им. Често пациентите казват: „не искам да ме безпокоят; искам да ме оставят намира; не допускам никого в личното си пространство…” И точно затова всяко навлизане в територията (това си е „животинска” дума) ги изправя нащрек и те нападат.

Повечето Elapidae предупреждават един или няколко пъти преди да нападнат. Известно е, че кобрата най-напред се изправя, издува качулката си, заплашително раздвижва главата си напред-назад няколко пъти и чак тогава напада. Човекът–Ная обикновено ще каже : „предупредих го няколко пъти да не прави (еди какво си), но той продължи и си го получи”, или „мога да простя до три пъти, след това – край, свършено е с него”.

Забележително е, че Elapidae нападат само ако са провокирани.

Най-важната тема на Elapidae е НАРАНЯВАНЕТО! Обикновено тази дума буди в хомеопатичния мозък една асоциация – Arnica. Ако погледнем в реперториума обаче ще видим следните рубрики:

Elaps (Коралова змия):
Delusion, injured is being (Делюзия, че е наранен)
Dreams, digging knives into wounds (Сънища, мушка ножове в раните)

Naja (Кобра):
Somebody is hitting my head with an axe (Някой удря главата ми с брадва)
Delusion head being injured (Делюзия, че главата е наранена)
Delusion he is being injured by surroundings (Делюзия, че е нараняван от околните)
Delusion carriage has turned over (Делюзия, че колата му се е обърнала)
Dreams of fire (Сънища за пожар)
Suicidal disposition with an axe ( Склонност към самоубийство с брадва)

Dendroaspis polylepsis (Черна мамба):
Dreams, danger of being stabbed from behind (Сънища, опасност, да бъде прободен отзад)
Impulse to hurt others (Импулс да наранява другите)
Delusion, injury about to receive (Делюзия, че ще бъде наранен)
Dreams of being beaten (Сънища, че е бит)
Impulse to do violence (Импулс към насилие)
Kicks (Рита)
Kill, sudden impulse to (Убие, внезапен импулс да)

Всъщност НАРАНЯВАНЕ е само дума в една указателна табела – не трябва да се залепваме за нея, а да следваме посоката, накъде ще ни отведе:
– може да е при Compositae (Arnica, Calendula, Bellis perenis…) или въобще към растенията, които са чувствителни към нараняване и болка(!);
– може да е при Elapidae;
– а може да е навсякъде… просто следвайте пациента.

Змиите Elapidae стават нащрек само ако някой наруши територията им, за разлика от Viperidae (Crot-h, Crot-c, Cenchris, Bothrops, Lachesis, Toxiciphis), които са постоянно нащрек и са събрани много на едно място, истинско змийско гнездо.

Блестящите червено-черни пръстени на кораловата змия (Elaps) отдалече предупреждават („аз съм отровна, остави ме на мира“) и отразяват нуждата й от изолация и неприкосновеност на личния живот. Ако някой наруши това условие, тя веднага напада. Има свръх непоносимост към нахлуване в личното пространство и съответно – мигновена реакция. Не предупреждава много-много като кобрата и дори като черната мамба.

В „Душата на лекарствата“ Шанкаран прави много интересно сравнение между Elaps и Palladium – и двете лекарства имат страх от загуба на социална позиция, страх, че може да паднат от пиедестала, на който са и да разрушат имиджа си в обществото. При Elaps това се изразява в много характерния сън, че пада в пропаст, както и страхът от високо и от падане. Друга много интересна страна е усещането, как поетата глътка вода се търкаля в езофагуса (хранопровода) и когато стигне стомаха, сякаш го вледенява. Обича студена вода, но усеща леден студ в стомаха след това.

Elaps са много егоистични (съвсем змийско качество), много суетни и по някакъв особен начин срамежливи. Да, да егоистични, но срамежливи – и нека не ви учудва това, при змиите винаги има две страни, външна и вътрешна, красива и отровна.

Странно, но факт, пациентът Elaps все някога се появява на интервю с пуловер или блуза на … хоризонтални райета. Поне такъв е моят опит…

За разлика от Elaps, Naja предупреждава и много често може дори да не нападне, ако нарушителят се махне. Пациентът Naja често казва: „ако разбера, че това е направено случайно и получа извинение, няма проблем, но ако го е направил нарочно и не се извини, ще си го получи, да, ще си го получи!“

Имах един много интересен случай на Naja. Пациентът непрекъснато повтаряше един жест – ръцете му се движеха настрани от врата, сякаш той се разширява. И този жест се появяваше в различни, несвързани ситуации, но много важни за него:

● Съпругата му го е напуснала и той се чувства “така” – и показва жеста.
●Когато майка му починала той изпитвал силна вина, че не бил до нея (същият жест).
● „Ако не си свърша работата, или някой от подчинените ми не си свърши работата, ставам страшно агресивен” (същият жест).
● „Аз съм моногамен, което не е типично за повечето мъже, но когато съм с една жена нямам друга връзка” (отново жестът се повтаря).
● Няма страхове от животни, по-скоро е смел, така е бил и като дете (същият жест).
● „Болката започва от корема, като нещо, което всеки момент ще избухне, върви нагоре и като стигне шията, тя сякаш започва да се разширява, минава през нея и излиза” (същият жест).

Какво означаваше този жест? Е, не това е въпросът, той нищо не означава на това ниво. Нима по този начин се изразяват разводът, вината, агресията, моногамността, болката? Не, разбира се. Но това беше енергията на случая. Когато той беше „върнат” на пето ниво – защото там и само там са царствата! – се разбра, че това всъщност е разширяването на качулката на кобрата .

(За усещанията в хомеопатията – вижте книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“, 2012, изд. Център Хомеопатичен Форум)

Този случай ме подсеща да очертая една много важна характеристика на Naja – те са моногамни. Имат партньор за цял живот – и в природата, и в човешката си същност – предпочитат да запазят връзката си завинаги и се борят за това. Интересно е да се наблюдават кобрите – техният любовен танц и битката за женска са почти еднакви. Изправят се, увиват телата си една в друга и … или се бият, или се любят. Фантастично.

При Naja изключително силно е изразен вътрешният конфликт – аз срещу себе си – и това личи от един много символен сън в доказването на лекарството (Шанкаран). Лекар, участничка в доказването, сънувала, че е на квартира при възрастна жена, която без видима причина я изгонила през нощта. Започнала да изхвърля вещите й по стълбите, но се подхлъзнала и самата тя също се изтърколила надолу. Счупила си крака и започнала да вика за помощ. Ето тук е разковничето на раздвоението при Naja – от една страна отговорността на лекаря да помогне, от друга – да си върне на хазяйката за пренебрежителното и несправедливо отношение. Naja имат огромно чувство за дълг (Delusion, neglected his duty, hi has – Делюзията, че е пренебрегнал дълга си; Delusion, neglected – Делюзия, че е пренебрегнат; Delusion, wrong, suffered has – Делюзия, че страда по погрешка; Will, two wills, feels as if he had – Воля, има две воли като че ли) и като змийско лекарство е злобна , жестока и отмъстителна, когато е провокирана.

Най-бързата от всички е Dendroaspis polylepsis (Черна мамба) и тя има светкавична реакция. А вероятно и най-териториалната: не може да понесе и най-малко проникване в своето пространство. Когато е заплашена тя реагира неистово и не й е достатъчно да атакува веднаж, а то е като сякаш се боксира, удря многократно. Предупреждава еднократно и след това удря много бурно. В доказването има такава рубрика – Boxing – боксира се. Те са невероятно жестоки, обиждат, удрят, искат да се бият, краката им треперят от гняв. Възпламеняват се от най-малката провокация. И отново темата за нараняването – имат чувството, че някой ще им удари главата с предмет (Feeling as if somebody will hit his head with an object ).

Разликата между Naja и Dendroaspis е, че Naja предупреждава страховито и често не й се налага да напада, просто заканата й е достатъчна. Докато мамбата предупреждава веднаж и напада страховито. И няма прошка.

Спомням си един случай от видео семинарите на Шанкаран – пациентът Naja разказваше по време на интервюто как бил преследван от разлютена тълпа грабители, той спира изведнаж, обръща се към тях и казва – ако някой престъпи тази линия, ще му отрежа ръцете. И никой не посмял да продължи. Всичко това той разказваше със съвършено спокойствие и лице, в което едва се прокрадваше усмивка. (Змиите не показват емоции – те са не само студенокръвни, а и студени.)

Мамбата обаче напада при най-малко „сътресение”. Преди няколко години дойде една разлютена перничанка, млада дама, облечена в яркозелен панталон и с нескрита агресия разказваше как хвърлила пепелник по мъжа си, защото говорел с бившето си гадже, случайно попаднало в същия в ресторант. Разбила му лицето, потекла кръв… Такава животинска ревност я тресеше, че всеки поглед встрани можел да докара на съпруга й рана на главата (!!! рана и глава – „хубави” елапиде-теми). Разказваше как го замеря с посудата без да й мръдне мускулче по лицето, и ако това не укроти гнева й, отивала да го налага с юмруци. Странното е, че като поотрасна детенцето й, тя стана … войник. Цял живот си била мечтала да бъде войник и да се бие. „Това ми е насгода на характера, щото съм много избухлива. И мъжа ми съм го била дори.“

Има невероятен ,страх от змии. Виждала ги е и често ги сънува. „И като се изправи оная ти ми змия, чак до лицето ми се вдигна, а устата и като катран…та чак синьо-черна… ужас ви казвам…“

Това, че често я гонят змии на сън я беше пратило на психиатър и тя пиеше сероксат. А най-големият и страх беше да не падна и да си … нарани главата.

Отбелязах зеления й панталон, защото всъщност черната мамба е сиво-зелена и само устата й е черна (оттам произтича и името й). Тя скоростно се движи, а когато напада се изправя като ная, но още по-високо. И не предупреждава така явно, тя наистина е светкавичния,  жесток  убиец.

Пациентите Oxyuranus (Тайпан) са срамежливи, стеснителни и много нервни. Когато обаче са провокирани, тези хора могат да реагират много силово и просто да довършат опонента си (понякога не само с думи). За съжалениe не познавам това лекарство от случаи на ниво УСЕЩАНЕ, но главните области на действие са: кръвоизливи, парализа на лицето, диплопия и размазано зрение,

Е, ако е само на картинка, изглежда като златен.

Змийската енергия е много тежка, всеки практикуващ го е усетил на гърба си. Доказващите змийски лекарства – още повече. Така че започнах да съскам и ако продължа с Crotalinae – ще пострада я компютърът,  я  кой знае какво…Затова, Кроталите  – следващия път.

Учебникарската представа за змийските лекарства е бъбривост: знаем какъв неспирен поток се лее от устата на такъв пациент, как скача от тема на тема, а като добавим левостранни симптоми, ревност и ужас от змии – няма какво да го мислим повече…

Но робуването на клишетата често ни прави слепи за очевидни неща. Да вземем названието на най-разпространеното змийско лекарство – Lachesis Mutus – то всъщност значи … ням, немият лахезис (т.е. обратното на бъбрив)! В хомеопатията много често виждаме двете крайности на една и съща тема. Ако темата е говор, както в случая, пациентът е или в едната крайност (непрестанно говорене) или в другата (мълчаливост). Всъщност това е болестта – изгубен е балансът.

Най-характерната черта на змиите обаче е тяхната измамност и мимикрия. В природата, за да оцелеят, те се сливат със средата. В хомеопатичното интервю много често изглеждат като всичко друго, но не и като змийски лекарства.

Ще ви разкажа как бях „измамена“ от една змия.

Една прелестна и фина млада дама дойде да се консултира заради „зверско“ главоболие. Появило се е след развода й, но, казва, запазихме прекрасни отношения със съпруга ми заради детето. Сега тя отглежда момченцето си сама и се чувства много ограничена – от работа вкъщи и обратното. Несигурна, сметки, които набъбват… от друга страна обича разнообразието, но последните няколко години „няма измъкване, скучно, сиво и безперспективно, ужасно, убиващо, бавно се убивам… от една сметка, до друга сметка. Като че ли си машина, която трябва да изкарва пари…“

Бившият съпруг бил много властен, бабаит някакъв, непрекъснато я критикувал, а тя мълчи, преглъща и търпи (същинска Staphysagria, ще си кажете). След това се разведох – продължава и изпада в хистеричен смях – риеш на едно място... После друго драматично събитие я довършва: родителите й загиват в катастрофа и психиатърът и изписва Сероксат за половин година. След този неочакван срив се чувства стъпкана, наранена, отхвърлена, безпомощна, предадена … влошава се от плач, от успокоение.

И изведнаж казва: „сякаш си гол и няма с какво да се прикриеш. Плосък, безличен, сливаш се с фона. Незабележим, като сянка, едноцветен и се слива…“

Още в първото интервю змията се показа, но нямаше кой да я види. Тя, не точно тя, а нейната природа, вече ме манипулираше и водеше към други светове. Искаше да пътешества по света, да отиде на Антарктида или да се качи на Рила, това космическото място…

Обича много да танцува, да се забавлява, да се смее. Била е няколко пъти на рафтинг, скачала с бънджи, въобще изглежда си пада по екстремните изживявания. Разнообразието и забавление подобряват главоболието. "Ако някой ми се обади, тръгвам веднага, разсейва ме.“
Обратното за нея е инертност, блато, лепкав застой, задържащо, ще те погълне, заплашващо е и не виждаш бреговете.

Тя получи Pip-m 1M.

Основната тема на семейство Piperaceae* е от едва страна болка, скука, монотонност, безвкусен живот и от друга – желание за забавление, развлечение, удоволствие. И тези елементи присъстваха в интервюто – но се оказаха на доста повърхностно ниво. Затова и лекарството не направи нищо.
( Семейство *Piperaceae включва Piper nigrum (черен пипер),Piper Metisticum (кава-кава), Cubeba, Matico и още няколко вида пипери.)

Преразгледах случая, говорихме отново – този път тя заби в темата за несигурността, липсата на подкрепа, парите, сметките – което изглеждаше като редът на калкарея, плюс желанието й за пътуване, да помага, чувствителност към болките на другите – и ей така си „изработи“ и една калкарея фосфорика – също без резултат.

Започнах да се вбесявам (на себе си, разбира се) – извиках я и й казах, че няма да я пусна докато не открия лекарство, ако трябва ще говорим цял ден. Всъщност говорихме 40 минути. Но аз вече не си седях на ушите.

Бившият й съпруг си имал приятелка. Е, какво от това, питам, вие вече нямате отношения, какво толкова ви засяга. Засяга я това, че той я лъже! Тя не понася лъжата. А тази лъжа за нея е като шок. Шок и непреодолима болка.
– Какво е шок?
– Да изчезна, да потъна. Искам да го разкъсам, да му подпаля колата. – (Опа, ето че се появява животинска агресия – това не е случайно.) – Чувствам се раздрана, все едно някой е впил нокти в сърцето ти (жест), иска да те унищожи… То е като граница – може да оцелееш, може да загинеш – нещо като изпит, да ти тестват организма дали можеш да издържиш. Не знаеш накъде да поемеш.
– Граница?
– Трябва да вземеш решение, като в пустиня, сухо, потайни същества, не знаеш какво и къде те очаква.
– Потайно?
– Ами това е опасност, дали ще се справиш, дали ще вземеш правилното решение, дали няма да изскочи нещо подмолно … или няма да затънеш по-дълбоко отколкото си бил в другата страна.
– Потайно/подмолно?
– Свързано е с подлости, неочаквани препятствия, лошите човешки качества, лицемерие …
– Какво имате предвид?
– За хората, които действат по подмолен начин, а иначе – има водни змии и хапещи водни животни, под камъка се крият опасни риби. Сещам се за Малкия принц и змията – тя го ухапа, за да се върне на планетата си – че е подмолна, те са потайни твари (и докато говори това, започва да изважда езика си напред-назад – характерен жест за пациенти, нуждаещи се от змийски лекарства – б.а.). Много хора са такива, подли, хранят се само с интриги и клюки, за да причиняват болка на другите. Ако видят някой човек, го хапят, клъвват го като змия (жест) … и изведнаж се показва и се отдръпва, внезапно (жест)… защото е като кълване – нараняват другите и спокойно се усмихват. Много бързо връхлита и те ухапва и се оттегля, не е като да захапе с челюст. Те не са като хищниците – хищниците така се хапят… Змията пуска отрова (отново изплезва език), която започва да разяжда, а хищникът държи докато убие и тогава пуска.

Тук вече забавлението е за мен. Как не съм могла да видя змията? Но когато си натиснал верния клавиш, излиза цялата мелодия. Само трябва да я следваш. Опитвам се да не „преча“ и задавам само глупави въпроси, за да видя какви още змийски характеристики ще извади. И, обърнете внимание, тя говори за … шока и болката, които й е причинил бившият съпруг. Но с какъв език и какви примери!

– Казахте – нараняват другите и спокойно се усмихват…
– Нараняват и се усмихват – това им е храната, ако не причинят зло, не могат да живеят, като нараняват, така се реализират. Лицемерие, изкуствени, много бързо се надушват един друг, клюкарят (езикът й постоянно излиза напред); не мога да се противопоставя по същия начин, не мога да падна до такова ниво, аз се отдръпвам, наранена, слаба, не се чувствам добре с другите, започваш да подозираш повече себе си в лицемерие и интригантство… това е кохорта, бързо се организират (събира двете си ръце, все едно държи топка, сфера). Група хора, които клюкарят, интригантстват, обсъждат, плюене, кроене, обиждат…
– Какво правите с ръцете?
– Като всички тия влечуги, които се събират заедно по сигнал и започва едно съскане, стават задруга и започват да нападат (жест), то е като змийското клъвване – клъвват и се отдръпват, клъвват и се отдръпват, не е като да влязат в открит конфликт (показва движение с ръка – като змийска глава която се пуска напред и се отдръпва)… Правят дребни номерца . Ако се включиш в тази кохорта, ставаш като тях. Гледат надменно, като че ли си виновен за нещо (отново езикът се движи напред-назад). Ако се опиташ да защитиш нечия жертва, веднага ти ставаш следващата жертва – започват да те ядат. Като че ли те нападат плъхове, мишки, гризачи, влечуги – и тях ги слагам при змиите.
– Жертва?
– Без защита, трябва да си като тях – лицемер, да интригантстваш, да измислиш нещо подло, по-силно от тяхното, за да противодействаш постоянно (език). Ако се включиш и реагираш като почтен човек, те те нападат и интригите се засилват защото човешката съпротива ги стимулира. Трябва да си с по-голяма власт от тях, за да ги държиш в страх, трябва да са зависими от теб, за да ги укротиш. Йерархически, със силата да наложиш себе си, като се опиташ да ги разгониш със скандал или открит конфликт.
– Кохорта змии?
– С ритник или пръчка. Като изпаднеш в амок или ярост и започваш и ти да нападаш – те все пак са страхливи.
– Амок или ярост?
– Няма задръжки, няма справедливо или не – с доста заплашителен и силен тон, като вълна, залива те нещо горещо, от гърдите към главата (жест) силно напрежение в цялото тяло и като че ли ти отваря устата – казваш истински думи, без значение дали е справедливо. Желание да чупиш, да блъскаш, събаряш, трошиш, да се освободи, да се освободи пространство около себе си , защото някакъв обръч те стяга... Дълго време си притискан. И – затруднено дишане, като че ли има жизнен център, който се смалява и ти пречи да дишаш, да се разгърнеш.
– Опишете този обръч?
– Той е достатъчно голям, широк, като като колан, само че е железен. Много здрава хватка, притисква, смачква, за да те задуши, като че ли ти се събират ребрата заедно (жест), ще те пресова, невероятна тежест. Започваш да се деформираш, органите ти се качват нагоре, като те притисна. Смачква те и ти загиваш. Страшен, ужасен страх, не можеш да дишаш… Притисната, деформирана, няма гръден кош, всичко става едно, губи се структурата, деформира се гръдният кош и той не може да те пази. Това е физическа заплаха, няма да оцелееш, притиснат, стресиран (език).
– И?
– Трябва да събереш сили да противодействаш, да се разчупи този колан, да си поемеш дълбоко въздух и гръдният кош се разширява – и започва някаква битка: кой-кого. Не знаеш колко ще издържиш. Буквално на живот и смърт. Трябва да действаш целеустремено, с всички възможни сили, трябва да действаш мигновено, решително и със замах, трябва да се прицелиш, фокусираш да нанесеш бърз удар, който да е в слабото място, за да можеш да го разбиеш.
– Какво имате предвид под бърз удар в слабото място?
– При хората, във въпросната кохорта винаги има по-слаб. Когато открито ги предизвикваш, се нуждаеш от подкрепа. Трябва да прецениш кой би поддал – те са дребни твари, като плужеци, влечуги, нямат гръбнак, като се изправиш срещу тях, се изплашват, като се противодейства, те се плашат – защото са нищожества и съзнават низостта си, нещо като угризение на съвестта. Тогава е важно да се концентрираш, да избереш и да си нанесеш удара – да си безапелационен, груб, прям, директен, без колебание и шикалкавене (езикът играе напред-назад).
– Какво е усещането в този момент?
– Победител, вече обръчът го няма, дишаш свободно и спокойно, тялото е свободно (език).
– Казвате – бих убила?
– Без угризение, да смачкаш, да накажеш, да унищожиш, да причиниш страдание, да причиниш същото. Не чувстваш угризение, като че ли си роден хладнокръвен убиец – съзнавам, че е много грозно, то противоречи на християнската идеология, но не изпитвам вина.

 – Хладнокръвен убиец?
– Като че ли работата ти е такава, да убиваш, да почистваш, нямаше яд, с абсолютно ясно съзнание, да му разбия сърцето както той го направи, да злоупотребиш, както той е злоупотребил.
– Хладнокръвен убиец?
– Нямаш угризение, че отнемаш човешки живот и когато той ти пречи, го ликвидираш, не се замисляш, няма жал, предразсъдъци, това е просто работа, професия, един вид чистач, само че на хора. Надмогваш си инстинкта за самосъхранение и си надмогваш принадлежността към групата и това ти позволява да убиваш. Нямаш жал, състрадание, ти си опериран от тези чувства. Като че ли не си част от живота. Ако осъзнаваше, надали би причинил такава вреда и щета. И нямаш такива скрупули (езикът трепери).
– Още малко за хладнокръвен.
– Без угризение, не се пита за смисъла на живота.
– Ако го срещнете?
– Ами те са и духовни убийци, интригантите са духовни убийци. Тогава ситуацията е или/или – или ще загинеш, или ще се превърнеш в убиец. Трябва да действаш много бързо, много бързо трябва да преминеш границата – убиец/жертва, инстинктите ти го решават, а не съзнанието. Трябва да си изобретателен за да оцелееш, трябва да извадиш от себе си невъзможното. Ако си по-слаб – си жертва, умираш.
– Жертва?
– Безпомощност, като невероятна мъка по предстоящата (език) загуба – нещата не зависят от теб, а от природата ти. Може да изпитваш ярост към себе си, че си по-слаб. Но толкова много чувства на едно място – това става мигновено – то е мъка, ярост, страх, паника. Трябва да се мобилизираш, за да оцелееш, трябва да си бърз, нападаш изненадващо, да изненадаш противника. Ако не очаква, той може да изгуби равновесие и това че си слаб, не значи, че си обречен. Нападаш изневиделица, за да извадиш противника от равновесие или да го нараниш – което може да ти е предимството, нищо че си слаб – ти си по-гъвкав, по-бърз, за да се придвижиш, да избягаш, по-хлъзгав, за да не могат да те хванат. Трябва да приложиш сила в някоя точка – може да е удар, да го повалиш, да предизвикаш болка, която не е очаквал, да му разконцентрираш вниманието, да хвърлиш нещо в очите му. Трябва да откриеш слабите му зони и се прицелваш.
– Слаби зони?
– Мястото, което ти дава възможност за предизвикване на болка, спазъм, да захапеш някоя открита повърхност, или да ритнеш.

След тази толкова възхитително ясна картина на змията я попитах директно:
– Опишете ми емоцията да сте майка? – защото тя очевидно се нуждае от змия-удушвач – боа, анаконда или питон. Но коя от трите. Отговорът щеше да диференцира лекарството:
– О-о-о, това е като топлина, нещо много приятно, чувството че се разтваряш, разтапя те (езикът трепери), като прегръдка, която дава сила, дълбока, като майката природа, хармония.
– Малко повече за това.
– Всяка частица на тялото ти трепти, хубава енергия, чувстваш се в синхрон, като музика. Като че ли се разтваряш във въздуха, част от вселената, като на електронно ниво, микрокосмическо пространство.
– Опишете трепти?
– Това трептение ти дава енергия, дава ти живот, усещането е, че се изпълваш, толкова топлина те изпълва целия. Ставаш някак си по-мек, по-плавен в действията си (език), даже по-бавен, защото отговаряш за друг. И просто се носиш във въздуха, тази енергия те носи. И това е щастието.

Тя сякаш бе чела доказването на Python-а. (Това е лекарството, което получи и което я излекува напълно – не само главоболието, а и животинската й ревност към бившия съпруг.)
Питонът е най-добрата майка сред змийските лекарства. И тъй като е студенокръвен, за да стопли яйцата си, се навива около тях и трепти, за да ги излюпи. Това е невероятна майчинска енергия (и диференциращ симптом!) Много често пациентите я изживяват като вибрация на атомно ниво – всяка частичка, всека молекулка в теб трепти и те прави щастлив.

Опитът ми със змийските лекарства показва, че в повечето случаи те се „прикриват“ като растения, като минерали, като всичко друго, но не и змии. И това е в природата им – влечугите са много потайни, сливат се, за да не бъдат открити, те са презирани от хората и затова се спотайват, слаби са (нямат ръце и крака) и нападат изведнаж и в слабото място (така красиво описано от пациентката!). Интересното е, че когато си представят отмъщение за този, който ги е наранил, искат да му отрежат ръцете и краката – това е инстинктивното желание да го принизят до себе си.
В хомеопатията използваме лекарства от следните семейства: Elapidae, Viperidae и Boidae. И ако познаваме характеристиките на отделните семейства, никога няма да сбъркаме Lachesis с Naja или Python с Elaps. Но това си заслужава отделна статия.

П.П. Ако искате да разберете езика на различните хомеопатични лекарства – прочетете книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“.