Учебникарската представа за змийските лекарства е бъбривост: знаем какъв неспирен поток се лее от устата на такъв пациент, как скача от тема на тема, а като добавим левостранни симптоми, ревност и ужас от змии – няма какво да го мислим повече…

Но робуването на клишетата често ни прави слепи за очевидни неща. Да вземем названието на най-разпространеното змийско лекарство – Lachesis Mutus – то всъщност значи … ням, немият лахезис (т.е. обратното на бъбрив)! В хомеопатията много често виждаме двете крайности на една и съща тема. Ако темата е говор, както в случая, пациентът е или в едната крайност (непрестанно говорене) или в другата (мълчаливост). Всъщност това е болестта – изгубен е балансът.

Най-характерната черта на змиите обаче е тяхната измамност и мимикрия. В природата, за да оцелеят, те се сливат със средата. В хомеопатичното интервю много често изглеждат като всичко друго, но не и като змийски лекарства.

Ще ви разкажа как бях „измамена“ от една змия.

Една прелестна и фина млада дама дойде да се консултира заради „зверско“ главоболие. Появило се е след развода й, но, казва, запазихме прекрасни отношения със съпруга ми заради детето. Сега тя отглежда момченцето си сама и се чувства много ограничена – от работа вкъщи и обратното. Несигурна, сметки, които набъбват… от друга страна обича разнообразието, но последните няколко години „няма измъкване, скучно, сиво и безперспективно, ужасно, убиващо, бавно се убивам… от една сметка, до друга сметка. Като че ли си машина, която трябва да изкарва пари…“

Бившият съпруг бил много властен, бабаит някакъв, непрекъснато я критикувал, а тя мълчи, преглъща и търпи (същинска Staphysagria, ще си кажете). След това се разведох – продължава и изпада в хистеричен смях – риеш на едно място... После друго драматично събитие я довършва: родителите й загиват в катастрофа и психиатърът и изписва Сероксат за половин година. След този неочакван срив се чувства стъпкана, наранена, отхвърлена, безпомощна, предадена … влошава се от плач, от успокоение.

И изведнаж казва: „сякаш си гол и няма с какво да се прикриеш. Плосък, безличен, сливаш се с фона. Незабележим, като сянка, едноцветен и се слива…“

Още в първото интервю змията се показа, но нямаше кой да я види. Тя, не точно тя, а нейната природа, вече ме манипулираше и водеше към други светове. Искаше да пътешества по света, да отиде на Антарктида или да се качи на Рила, това космическото място…

Обича много да танцува, да се забавлява, да се смее. Била е няколко пъти на рафтинг, скачала с бънджи, въобще изглежда си пада по екстремните изживявания. Разнообразието и забавление подобряват главоболието. "Ако някой ми се обади, тръгвам веднага, разсейва ме.“
Обратното за нея е инертност, блато, лепкав застой, задържащо, ще те погълне, заплашващо е и не виждаш бреговете.

Тя получи Pip-m 1M.

Основната тема на семейство Piperaceae* е от едва страна болка, скука, монотонност, безвкусен живот и от друга – желание за забавление, развлечение, удоволствие. И тези елементи присъстваха в интервюто – но се оказаха на доста повърхностно ниво. Затова и лекарството не направи нищо.
( Семейство *Piperaceae включва Piper nigrum (черен пипер),Piper Metisticum (кава-кава), Cubeba, Matico и още няколко вида пипери.)

Преразгледах случая, говорихме отново – този път тя заби в темата за несигурността, липсата на подкрепа, парите, сметките – което изглеждаше като редът на калкарея, плюс желанието й за пътуване, да помага, чувствителност към болките на другите – и ей така си „изработи“ и една калкарея фосфорика – също без резултат.

Започнах да се вбесявам (на себе си, разбира се) – извиках я и й казах, че няма да я пусна докато не открия лекарство, ако трябва ще говорим цял ден. Всъщност говорихме 40 минути. Но аз вече не си седях на ушите.

Бившият й съпруг си имал приятелка. Е, какво от това, питам, вие вече нямате отношения, какво толкова ви засяга. Засяга я това, че той я лъже! Тя не понася лъжата. А тази лъжа за нея е като шок. Шок и непреодолима болка.
– Какво е шок?
– Да изчезна, да потъна. Искам да го разкъсам, да му подпаля колата. – (Опа, ето че се появява животинска агресия – това не е случайно.) – Чувствам се раздрана, все едно някой е впил нокти в сърцето ти (жест), иска да те унищожи… То е като граница – може да оцелееш, може да загинеш – нещо като изпит, да ти тестват организма дали можеш да издържиш. Не знаеш накъде да поемеш.
– Граница?
– Трябва да вземеш решение, като в пустиня, сухо, потайни същества, не знаеш какво и къде те очаква.
– Потайно?
– Ами това е опасност, дали ще се справиш, дали ще вземеш правилното решение, дали няма да изскочи нещо подмолно … или няма да затънеш по-дълбоко отколкото си бил в другата страна.
– Потайно/подмолно?
– Свързано е с подлости, неочаквани препятствия, лошите човешки качества, лицемерие …
– Какво имате предвид?
– За хората, които действат по подмолен начин, а иначе – има водни змии и хапещи водни животни, под камъка се крият опасни риби. Сещам се за Малкия принц и змията – тя го ухапа, за да се върне на планетата си – че е подмолна, те са потайни твари (и докато говори това, започва да изважда езика си напред-назад – характерен жест за пациенти, нуждаещи се от змийски лекарства – б.а.). Много хора са такива, подли, хранят се само с интриги и клюки, за да причиняват болка на другите. Ако видят някой човек, го хапят, клъвват го като змия (жест) … и изведнаж се показва и се отдръпва, внезапно (жест)… защото е като кълване – нараняват другите и спокойно се усмихват. Много бързо връхлита и те ухапва и се оттегля, не е като да захапе с челюст. Те не са като хищниците – хищниците така се хапят… Змията пуска отрова (отново изплезва език), която започва да разяжда, а хищникът държи докато убие и тогава пуска.

Тук вече забавлението е за мен. Как не съм могла да видя змията? Но когато си натиснал верния клавиш, излиза цялата мелодия. Само трябва да я следваш. Опитвам се да не „преча“ и задавам само глупави въпроси, за да видя какви още змийски характеристики ще извади. И, обърнете внимание, тя говори за … шока и болката, които й е причинил бившият съпруг. Но с какъв език и какви примери!

– Казахте – нараняват другите и спокойно се усмихват…
– Нараняват и се усмихват – това им е храната, ако не причинят зло, не могат да живеят, като нараняват, така се реализират. Лицемерие, изкуствени, много бързо се надушват един друг, клюкарят (езикът й постоянно излиза напред); не мога да се противопоставя по същия начин, не мога да падна до такова ниво, аз се отдръпвам, наранена, слаба, не се чувствам добре с другите, започваш да подозираш повече себе си в лицемерие и интригантство… това е кохорта, бързо се организират (събира двете си ръце, все едно държи топка, сфера). Група хора, които клюкарят, интригантстват, обсъждат, плюене, кроене, обиждат…
– Какво правите с ръцете?
– Като всички тия влечуги, които се събират заедно по сигнал и започва едно съскане, стават задруга и започват да нападат (жест), то е като змийското клъвване – клъвват и се отдръпват, клъвват и се отдръпват, не е като да влязат в открит конфликт (показва движение с ръка – като змийска глава която се пуска напред и се отдръпва)… Правят дребни номерца . Ако се включиш в тази кохорта, ставаш като тях. Гледат надменно, като че ли си виновен за нещо (отново езикът се движи напред-назад). Ако се опиташ да защитиш нечия жертва, веднага ти ставаш следващата жертва – започват да те ядат. Като че ли те нападат плъхове, мишки, гризачи, влечуги – и тях ги слагам при змиите.
– Жертва?
– Без защита, трябва да си като тях – лицемер, да интригантстваш, да измислиш нещо подло, по-силно от тяхното, за да противодействаш постоянно (език). Ако се включиш и реагираш като почтен човек, те те нападат и интригите се засилват защото човешката съпротива ги стимулира. Трябва да си с по-голяма власт от тях, за да ги държиш в страх, трябва да са зависими от теб, за да ги укротиш. Йерархически, със силата да наложиш себе си, като се опиташ да ги разгониш със скандал или открит конфликт.
– Кохорта змии?
– С ритник или пръчка. Като изпаднеш в амок или ярост и започваш и ти да нападаш – те все пак са страхливи.
– Амок или ярост?
– Няма задръжки, няма справедливо или не – с доста заплашителен и силен тон, като вълна, залива те нещо горещо, от гърдите към главата (жест) силно напрежение в цялото тяло и като че ли ти отваря устата – казваш истински думи, без значение дали е справедливо. Желание да чупиш, да блъскаш, събаряш, трошиш, да се освободи, да се освободи пространство около себе си , защото някакъв обръч те стяга... Дълго време си притискан. И – затруднено дишане, като че ли има жизнен център, който се смалява и ти пречи да дишаш, да се разгърнеш.
– Опишете този обръч?
– Той е достатъчно голям, широк, като като колан, само че е железен. Много здрава хватка, притисква, смачква, за да те задуши, като че ли ти се събират ребрата заедно (жест), ще те пресова, невероятна тежест. Започваш да се деформираш, органите ти се качват нагоре, като те притисна. Смачква те и ти загиваш. Страшен, ужасен страх, не можеш да дишаш… Притисната, деформирана, няма гръден кош, всичко става едно, губи се структурата, деформира се гръдният кош и той не може да те пази. Това е физическа заплаха, няма да оцелееш, притиснат, стресиран (език).
– И?
– Трябва да събереш сили да противодействаш, да се разчупи този колан, да си поемеш дълбоко въздух и гръдният кош се разширява – и започва някаква битка: кой-кого. Не знаеш колко ще издържиш. Буквално на живот и смърт. Трябва да действаш целеустремено, с всички възможни сили, трябва да действаш мигновено, решително и със замах, трябва да се прицелиш, фокусираш да нанесеш бърз удар, който да е в слабото място, за да можеш да го разбиеш.
– Какво имате предвид под бърз удар в слабото място?
– При хората, във въпросната кохорта винаги има по-слаб. Когато открито ги предизвикваш, се нуждаеш от подкрепа. Трябва да прецениш кой би поддал – те са дребни твари, като плужеци, влечуги, нямат гръбнак, като се изправиш срещу тях, се изплашват, като се противодейства, те се плашат – защото са нищожества и съзнават низостта си, нещо като угризение на съвестта. Тогава е важно да се концентрираш, да избереш и да си нанесеш удара – да си безапелационен, груб, прям, директен, без колебание и шикалкавене (езикът играе напред-назад).
– Какво е усещането в този момент?
– Победител, вече обръчът го няма, дишаш свободно и спокойно, тялото е свободно (език).
– Казвате – бих убила?
– Без угризение, да смачкаш, да накажеш, да унищожиш, да причиниш страдание, да причиниш същото. Не чувстваш угризение, като че ли си роден хладнокръвен убиец – съзнавам, че е много грозно, то противоречи на християнската идеология, но не изпитвам вина.

 – Хладнокръвен убиец?
– Като че ли работата ти е такава, да убиваш, да почистваш, нямаше яд, с абсолютно ясно съзнание, да му разбия сърцето както той го направи, да злоупотребиш, както той е злоупотребил.
– Хладнокръвен убиец?
– Нямаш угризение, че отнемаш човешки живот и когато той ти пречи, го ликвидираш, не се замисляш, няма жал, предразсъдъци, това е просто работа, професия, един вид чистач, само че на хора. Надмогваш си инстинкта за самосъхранение и си надмогваш принадлежността към групата и това ти позволява да убиваш. Нямаш жал, състрадание, ти си опериран от тези чувства. Като че ли не си част от живота. Ако осъзнаваше, надали би причинил такава вреда и щета. И нямаш такива скрупули (езикът трепери).
– Още малко за хладнокръвен.
– Без угризение, не се пита за смисъла на живота.
– Ако го срещнете?
– Ами те са и духовни убийци, интригантите са духовни убийци. Тогава ситуацията е или/или – или ще загинеш, или ще се превърнеш в убиец. Трябва да действаш много бързо, много бързо трябва да преминеш границата – убиец/жертва, инстинктите ти го решават, а не съзнанието. Трябва да си изобретателен за да оцелееш, трябва да извадиш от себе си невъзможното. Ако си по-слаб – си жертва, умираш.
– Жертва?
– Безпомощност, като невероятна мъка по предстоящата (език) загуба – нещата не зависят от теб, а от природата ти. Може да изпитваш ярост към себе си, че си по-слаб. Но толкова много чувства на едно място – това става мигновено – то е мъка, ярост, страх, паника. Трябва да се мобилизираш, за да оцелееш, трябва да си бърз, нападаш изненадващо, да изненадаш противника. Ако не очаква, той може да изгуби равновесие и това че си слаб, не значи, че си обречен. Нападаш изневиделица, за да извадиш противника от равновесие или да го нараниш – което може да ти е предимството, нищо че си слаб – ти си по-гъвкав, по-бърз, за да се придвижиш, да избягаш, по-хлъзгав, за да не могат да те хванат. Трябва да приложиш сила в някоя точка – може да е удар, да го повалиш, да предизвикаш болка, която не е очаквал, да му разконцентрираш вниманието, да хвърлиш нещо в очите му. Трябва да откриеш слабите му зони и се прицелваш.
– Слаби зони?
– Мястото, което ти дава възможност за предизвикване на болка, спазъм, да захапеш някоя открита повърхност, или да ритнеш.

След тази толкова възхитително ясна картина на змията я попитах директно:
– Опишете ми емоцията да сте майка? – защото тя очевидно се нуждае от змия-удушвач – боа, анаконда или питон. Но коя от трите. Отговорът щеше да диференцира лекарството:
– О-о-о, това е като топлина, нещо много приятно, чувството че се разтваряш, разтапя те (езикът трепери), като прегръдка, която дава сила, дълбока, като майката природа, хармония.
– Малко повече за това.
– Всяка частица на тялото ти трепти, хубава енергия, чувстваш се в синхрон, като музика. Като че ли се разтваряш във въздуха, част от вселената, като на електронно ниво, микрокосмическо пространство.
– Опишете трепти?
– Това трептение ти дава енергия, дава ти живот, усещането е, че се изпълваш, толкова топлина те изпълва целия. Ставаш някак си по-мек, по-плавен в действията си (език), даже по-бавен, защото отговаряш за друг. И просто се носиш във въздуха, тази енергия те носи. И това е щастието.

Тя сякаш бе чела доказването на Python-а. (Това е лекарството, което получи и което я излекува напълно – не само главоболието, а и животинската й ревност към бившия съпруг.)
Питонът е най-добрата майка сред змийските лекарства. И тъй като е студенокръвен, за да стопли яйцата си, се навива около тях и трепти, за да ги излюпи. Това е невероятна майчинска енергия (и диференциращ симптом!) Много често пациентите я изживяват като вибрация на атомно ниво – всяка частичка, всека молекулка в теб трепти и те прави щастлив.

Опитът ми със змийските лекарства показва, че в повечето случаи те се „прикриват“ като растения, като минерали, като всичко друго, но не и змии. И това е в природата им – влечугите са много потайни, сливат се, за да не бъдат открити, те са презирани от хората и затова се спотайват, слаби са (нямат ръце и крака) и нападат изведнаж и в слабото място (така красиво описано от пациентката!). Интересното е, че когато си представят отмъщение за този, който ги е наранил, искат да му отрежат ръцете и краката – това е инстинктивното желание да го принизят до себе си.
В хомеопатията използваме лекарства от следните семейства: Elapidae, Viperidae и Boidae. И ако познаваме характеристиките на отделните семейства, никога няма да сбъркаме Lachesis с Naja или Python с Elaps. Но това си заслужава отделна статия.

П.П. Ако искате да разберете езика на различните хомеопатични лекарства – прочетете книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“.