Екатерина Чамурлийска
Магистър-филолог (Софийски университет “Св. Кл. Охридски”)
Магистър-клиничен психолог (Великотърновски университет “Св.св. Кирил и Методий)
Когнитивен психотерапевт
Хомеопат (London college of Classical Homeopathy)
Двегодишен следдипломен курс по психологическа хомеопатия с Анне Верварке (Centrum voor Klassieke Homeopathie, Belgium)
Двегодишен курс по психологическа хомеопатия с д-р Раджан Шанкаран ( Учебен център „Симилия“ -клиника д-р Лурие в Москва)
Специализация по „Leap to the similimum“ с д-р Дивия Чабра (Индия)
Специализация по Психиатрия и хомеопатия с д-р Махеш Ганди (Индия)
Двегодишен Медицински курс (Национална спортна академия)
Супервайзор
Обичам да слушам музика – до 20-тата си година се занимавах професионално с музика – и едни от най-красивите и най-забавните ми спомени са от детската филхармония “Пионер” с която обиколих света, когато светът ни беше затворен от тези, които ни “придружаваха” по турнетата в странство.
Обожавам барокова музика – този бял тон, толкова прозрачен и красив, като сълза (а как звучи на италиански – lacrima!!!). Когато очите ти се напълнят, светът изглежда божествено блестящ в увеличителното стъкло на сълзата.
Другата ми любов е журналистиката – имах щастието да работя в един от най-професионалните вестници в България, “Отечествен фронт” – възможно най-независимият – и макар името му днес да е почти непознато на четящите таблоиди, повечето свестни журналисти произлязоха от това “котило”.
По онова време ми направиха хороскоп, ей така, на шега, пуснаха данните ми в един компютър, (признавам, и сега съм на “вие” с астрологията) и излезе, че след 45-тата си година ще се занимавам с … медицина. Изсмях се, нали името ми беше всеки ден на страниците на най-тиражния вестник. Бях толкова далеч от медицината – и тогава, както и сега. Защото всъщност хомеопатията е много по-всеобхватна – тя е далеч по-цялостна, бих казала вселенска, отразявайки в най-пълна степен природните закони.
Журналистика и хомеопатия, така събрах две любови в едно – в-к “Хомеопатия за всички” и сп. “Хомеопатичен форум”. Издавах ги с ентусиазъм и собствени средства, поради което краят им беше предизвестен.
Хомеопатията обаче ме прави много по-щастлива отколкото гъделичкащият суетата факт да видиш името си в някой вестник.
Това, което ме пленява в хомеопатията е нейното стремително развитие – тя е като една отворена система. Това което Раджан Шанкаран направи в последните десетина години е квантов скок и неговият метод „УСЕЩАНЕТО“ е равнозначен на дълбочината на Ханеман и централното нарушение, което е отвъд ума, емоциите и тялото.
Усещането е това, което откриваме когато сме болни и то остава „от люлката до гроба“.
Това беше и целта на „Център Хомеопатичен форум“ – представяне на метода чрез самия Раджан Шанкаран и продължаващо обучение в „Sensation“. И съм щастлива, че много хомеопати у нас познават в дълбочина идеите и практиката на Раджан, благодарение на Център Хомеопатичен Форум.