Препрочитайки Бьонингхаузен си дадох сметка, как базовото обучение по хомеопатия ни хързулна директно към синтезиса и така не стигнахме въобще до малките реперториуми. А те са толкова безценни! Дали защото трябваше да наваксваме много години или такава беше програмата на LCCН сега ми е трудно да преценя. Може да е било и от „икономии“ – когато пенсията е 3 долара, не можеш да си купиш книга за 18 или 70… Във всеки случай този огромен пропуск в образованието ни трябваше да се компенсира индивидуално – кой както може (и ако иска, разбира се – някои просто не използват никакви реперториуми…)

Барон фон Бьонингхаузен е бил забележителна личност. Има докторат по гражданско и наказателно право, после специализира ботаника и става директор на ботаническата градина в Мюнстер и поради заслугите му в тази област най-известният тогава учен нарича на негово име едно растително семейство – Бьонингхаузения.

И … ето поредното историческо доказателство, че хуманитарното образование дава на търсещия ум много по-голяма дълбочина. Това което баронът прави за хомеопатията е изумително… но позабравено от съвременните практици. То, разбира се, се дължи до голяма степен на Кент, който се фокусира върху умствените симптоми на пациента и критикува генерализирането (Generals), изведено от Бьонингхаузен и Богер. На залитането на Кент дължим сега непознаването на старите класици и малките реперториуми. Макар че самият Кент добавя в своя реперториум глава Generals, след като се е поровил в Бьонингхаузен.

Някога юристи, схоластични философи и теолози са учели наизуст и медитирали върху латинския хекзаметър „Quis, Quid, Ubi, Quibus Auxiliis, Cur, Quomodo, Quando“, който буквално означава: Кой, Какво, Къде , Спомагателни обстоятелста (т.е. по какъв начин), Защо, Как, Кога.

Авторът е Цицерон – в своята Реторика (‘De Inventione ‘) той дава седем обстоятелства, съдържащи се в тези седем ключови въпроса. За дадени действия трябва да отбележим „КОЙ” го е направил, „КАКВО” е направил”, „КЪДЕ” го е направил, „СПОМАГАТЕЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА“, при които го е направил, „ЗАЩО” го е направил, „КАК” и „КОГА” го е направил. По късно св. Тома Аквински ги въплъщава в изграждането на молитвата. И така чак до днес – в голяма журналистиката това е водещ принцип (нарича се правилото на 5-те W  (who?, what?, where?, when?, why?").

Следвайки този Цицеронов път, барон фон Бьонингхаузен дефинира характерните особености на симптом-тоталността, чрез която той избира подобното лекарство и извежда концепцията си за болестта (защото като юрист е знаел, че това е най-точният път към откриване на престъплението). Отговорите на тези въпроси несъмнено са най-добият практически водач в снемането на случая и откриването на тоталността (особено за начинаещия хомеопат).

1. Quis – Кой

Кой стои пред нас, каква е неговата индивидуалност, неговата телесна конституция и темперамент. Кои са тези най-характерни негови особености. В Therapeutic pocket book Бьонингхаузен пише: „тъй като всеки човек представя индивидуална същност (природа), различна от всеки друг, така и всяко лекарство трябва да бъде съобразено с тази индивидуалност в съгласие със симптома, който то трябва да произведе в цялостния човек. Поради това голям брой лекарства се провалят, защото не съвпадат с личността на пациента.“

Ако посрещате непознат на летището, например, как ще го разпознаете сред гъмжилото от пътници. Ще трябва да сте получите описание, в което присъства нещо характерно и единствено за него, така че да може веднага да прикове вниманието ви. Само така може да го откриете във върволицата. Мислете за пациента пред вас като за непознатия, в който трябва да откриете нещо много странно, рядко и отличаващо го от всеки друг. Кое е най-странното в този пациент? А то винаги се вижда от тренирания поглед. Трябват ви няколко минути. Но се оставете на потока, не се мъчете, просто наблюдавайте.

Това всъщност ни казва и Бьонингхаузен – да открием странното, рядкото и съвпадащо с тоталността на пациента.

2. Quid – Какво

Какво е болното у човека – то трябва да се индивидуализира, защото, казва Бьонингхаузен „диагнозата, както знаем, едва-едва  помага на хомеопата да избере лекарство“.

В медицинското направление има няколко латински думи и … почти никаква хомеопатична информация. Там го няма болния човек. За да стигнем до лекарството, трябва да индивидуализираме болестта на пациента. Какво е специфичното в гастрита или астмата на точно този човек, с какво страданието му е различно от нозологичното описание на диагнозата гастрит или астма.

3. Ubi – Къде

Има една много разпространена латинска поговорка Ubi bene ibi patria – Където ми е добре, там ми е отечеството. И си мисля, че въпросът – къде в тялото е заседнала болестта – има много общо с тази сентенция. Заседнала е там, където й е добре, защото точно там не среща съпротива от имунитета (жизнената сила). Днес бихме казали – това е таргетната точка на пациента, слабото му място.

Локалността на болестта е много важна при откриване на тоталността и това е пионерската работа на Бьонингхаузен е в детайлизирането на локалните симптоми.

4.Quibus Auxiliis – спомагателни обстоятелства

И с този въпрос стигаме до великата концепция на Бьонингхаузен за т.нар. конкоминатни симптоми, т.е. какво е това, което се поява заедно с патологичните симптоми. Concomitans имат различна патология от основната и затова са съпътстващи симптоми. Те се превръщат в странни, редки и особени. Например Coryza during stools – хрема по време на изхождане. Хрема е общ симптом, но по време на изхождане превръща симптома в необичаен и особен. Или да речем Urticaria during fever – уртикария по време на температура. Уртикария е общ симптом, но появата й точно по време на температура я прави съпътстващ, конкомитантен симптом.

5. Cur – Защо

Причините за болестта са различни и често се дължат на травма, излагане в отровна среда, лекарства, емоционални проблеми, външни влияния (студено, топло, слънце и т.н.), предразположеност на пациента и разбира се миазмите – остър, тифоиден, псора, рингуорм, малария, сикоза, раков, туберкулинов, лепрозен и сифилитичен. Някои добавят и миазма на СПИН-а.

6. Quomodo – Как

Този въпрос ни отвежда към модалностите – защото те са т.нар. въздействащи фактори в явлението болест и точно това трябва да бъде изследвано – храни и напитки, топло, студено, поза и т.н. Бьонингхаузен обръща много повече внимание на негативните модалности – т.е. всичко, към което пациентът има непоносимост – защото те много повече индивидуализират болестта.

7. Quando – Кога

Този въпрос се отнася до времевите модалности – начало на болестта, час на влошаване, периодичност и т.н.

Завършвам с един цитат. Когато някой го е написал по-добре от теб, няма защо да се мъчиш да го преразказваш:

„Бьонингхаузен, пише един от изследователите му, д-р Карл Робинсън, притежава брилянтен юридически и научен ум, и много бързо схваща вътрешната логика на новата система, наречена хомеопатия. Той се превръща в доверен колега на Ханеман, който му е имал пълно доверие. През 1853 Ханеман пише: "… Бьонингхаузен от Мюнстер изучи и схвана моята хомеопатичната система за лечение толкова старателно, че като хомеопат той заслужава пълно доверие и ако аз се разболея и не мога да си помогна сам, не бих се доверил на никой друг лекар.( Richard Haehl, M.D., Samuel Hahnemann His Life and Work, vol. II, p.483)

Какво означава да "схванеш" логиката на хомеопатичния система? Ханеман многократно роптае срещу тези очевидни последователи, които не желаят или не са в състояние да се придържат точно към неговите идеи. Над двеста години по-късно тези идеи продължават да създават затруднения…“