Най-характерното за змиите е, че се крият и дебнат, изчакват да им се отдаде възможност и атакуват внезапно в гръб, те са изключително гъвкави, а мимикрията винаги им дава предимство при нападение, силно уязвими са в областта на врата (където змиеловците ги защипват с т.нар. хващач за змии) и, разбира се, отровата.

В човешкия език чуваме думи като: подозрителност, конспирация, заговор, измама, скрит, пресметлив, манипулативен, ревност, конкуренция – с чувството, че са изместени и в неблагоприятна позиция; хитрост, бъбривост, сексуалност, ясновидство (особено при crotalinae). Така известният от материя медика „антагонизъм със себе си” се изявава често с изрази като „имам чувството, че в мен живеят двама души”, или „сякаш отвън съм един, а отвътре – друг”. И те наистина външно могат да изглеждат пленително мили (мимикрия), а отвътре са отровни, разяждани от ревност и кроят планове за отмъщение).

Змиите са ЗИМОРНИЧАВИ! Не съществува топлокръвна змия в природата, просто устройството на влечугите е такова, че нямат постоянна телесна температура, т.е. собствена терморегулация и зависят от външната среда. Затова е погрешно да се смята, че Lachesis е топлокръвен, Lachesis просто се влошава от горещо!

ELAPIDAE

Какво е общото между Naja tripudians и Elaps corallinus? Те са от семейство Elapidae, което включва кобрите, мамбите, крайтовете, морските змии, тигровите змии, кораловите змии, австралийските тайпани, общо над 230 вида.

Характерното за членовете на това семейство, е че не са много социални, предпочитат да са сами и никой да не нарушава спокойствието им. Често пациентите казват: „не искам да ме безпокоят; искам да ме оставят намира; не допускам никого в личното си пространство…” И точно затова всяко навлизане в територията (това си е „животинска” дума) ги изправя нащрек и те нападат.

Повечето Elapidae предупреждават един или няколко пъти преди да нападнат. Известно е, че кобрата най-напред се изправя, издува качулката си, заплашително раздвижва главата си напред-назад няколко пъти и чак тогава напада. Човекът–Ная обикновено ще каже : „предупредих го няколко пъти да не прави (еди какво си), но той продължи и си го получи”, или „мога да простя до три пъти, след това – край, свършено е с него”.

Забележително е, че Elapidae нападат само ако са провокирани.

 

Най-важната тема на Elapidae е НАРАНЯВАНЕТО! Обикновено тази дума буди в хомеопатичния мозък една асоциация – Arnica. Ако погледнем в реперториума обаче ще видим следните рубрики:

Elaps (Коралова змия):
Delusion, injured is being (Делюзия, че е наранен)
Dreams, digging knives into wounds (Сънища, мушка ножове в раните)

Naja (Кобра):
Somebody is hitting my head with an axe (Някой удря главата ми с брадва)
Delusion head being injured (Делюзия, че главата е наранена)
Delusion he is being injured by surroundings (Делюзия, че е нараняван от околните)
Delusion carriage has turned over (Делюзия, че колата му се е обърнала)
Dreams of fire (Сънища за пожар)
Suicidal disposition with an axe ( Склонност към самоубийство с брадва)

Dendroaspis polylepsis (Черна мамба):
Dreams, danger of being stabbed from behind (Сънища, опасност, да бъде прободен отзад)
Impulse to hurt others (Импулс да наранява другите)
Delusion, injury about to receive (Делюзия, че ще бъде наранен)
Dreams of being beaten (Сънища, че е бит)
Impulse to do violence (Импулс към насилие)
Kicks (Рита)
Kill, sudden impulse to (Убие, внезапен импулс да)

Всъщност НАРАНЯВАНЕ е само дума в една указателна табела – не трябва да се залепваме за нея, а да следваме посоката, накъде ще ни отведе:
– може да е при Compositae (Arnica, Calendula, Bellis perenis…) или въобще към растенията, които са чувствителни към нараняване и болка(!);
– може да е при Elapidae;
– а може да е навсякъде… просто следвайте пациента.

Змиите Elapidae стават нащрек само ако някой наруши територията им, за разлика от Viperidae (Crot-h, Crot-c, Cenchris, Bothrops, Lachesis, Toxiciphis), които са постоянно нащрек и са събрани много на едно място, истинско змийско гнездо.

Блестящите червено-черни пръстени на кораловата змия (Elaps) отдалече предупреждават („аз съм отровна, остави ме на мира“) и отразяват нуждата й от изолация и неприкосновеност на личния живот. Ако някой наруши това условие, тя веднага напада. Има свръх непоносимост към нахлуване в личното пространство и съответно – мигновена реакция. Не предупреждава много-много като кобрата и дори като черната мамба.

В „Душата на лекарствата“ Шанкаран прави много интересно сравнение между Elaps и Palladium – и двете лекарства имат страх от загуба на социална позиция, страх, че може да паднат от пиедестала, на който са и да разрушат имиджа си в обществото. При Elaps това се изразява в много характерния сън, че пада в пропаст, както и страхът от високо и от падане. Друга много интересна страна е усещането, как поетата глътка вода се търкаля в езофагуса (хранопровода) и когато стигне стомаха, сякаш го вледенява. Обича студена вода, но усеща леден студ в стомаха след това.

Elaps са много егоистични (съвсем змийско качество), много суетни и по някакъв особен начин срамежливи. Да, да егоистични, но срамежливи – и нека не ви учудва това, при змиите винаги има две страни, външна и вътрешна, красива и отровна.

Странно, но факт, пациентът Elaps все някога се появява на интервю с пуловер или блуза на … хоризонтални райета. Поне такъв е моят опит…

 

 

За разлика от Elaps, Naja предупреждава и много често може дори да не нападне, ако нарушителят се махне. Пациентът Naja често казва: „ако разбера, че това е направено случайно и получа извинение, няма проблем, но ако го е направил нарочно и не се извини, ще си го получи, да, ще си го получи!“

Имах един много интересен случай на Naja. Пациентът непрекъснато повтаряше един жест – ръцете му се движеха настрани от врата, сякаш той се разширява. И този жест се появяваше в различни, несвързани ситуации, но много важни за него:

● Съпругата му го е напуснала и той се чувства “така” – и показва жеста.
●Когато майка му починала той изпитвал силна вина, че не бил до нея (същият жест).
● „Ако не си свърша работата, или някой от подчинените ми не си свърши работата, ставам страшно агресивен” (същият жест).
● „Аз съм моногамен, което не е типично за повечето мъже, но когато съм с една жена нямам друга връзка” (отново жестът се повтаря).
● Няма страхове от животни, по-скоро е смел, така е бил и като дете (същият жест).
● „Болката започва от корема, като нещо, което всеки момент ще избухне, върви нагоре и като стигне шията, тя сякаш започва да се разширява, минава през нея и излиза” (същият жест).

Какво означаваше този жест? Е, не това е въпросът, той нищо не означава на това ниво. Нима по този начин се изразяват разводът, вината, агресията, моногамността, болката? Не, разбира се. Но това беше енергията на случая. Когато той беше „върнат” на пето ниво – защото там и само там са царствата! – се разбра, че това всъщност е разширяването на качулката на кобрата .

(За усещанията в хомеопатията – вижте книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“, 2012, изд. Център Хомеопатичен Форум)

 

Този случай ме подсеща да очертая една много важна характеристика на Naja – те са моногамни. Имат партньор за цял живот – и в природата, и в човешката си същност – предпочитат да запазят връзката си завинаги и се борят за това. Интересно е да се наблюдават кобрите – техният любовен танц и битката за женска са почти еднакви. Изправят се, увиват телата си една в друга и … или се бият, или се любят. Фантастично.

 

При Naja изключително силно е изразен вътрешният конфликт – аз срещу себе си – и това личи от един много символен сън в доказването на лекарството (Шанкаран). Лекар, участничка в доказването, сънувала, че е на квартира при възрастна жена, която без видима причина я изгонила през нощта. Започнала да изхвърля вещите й по стълбите, но се подхлъзнала и самата тя също се изтърколила надолу. Счупила си крака и започнала да вика за помощ. Ето тук е разковничето на раздвоението при Naja – от една страна отговорността на лекаря да помогне, от друга – да си върне на хазяйката за пренебрежителното и несправедливо отношение. Naja имат огромно чувство за дълг (Delusion, neglected his duty, hi has – Делюзията, че е пренебрегнал дълга си; Delusion, neglected – Делюзия, че е пренебрегнат; Delusion, wrong, suffered has – Делюзия, че страда по погрешка; Will, two wills, feels as if he had – Воля, има две воли като че ли) и като змийско лекарство е злобна , жестока и отмъстителна, когато е провокирана.

Най-бързата от всички е Dendroaspis polylepsis (Черна мамба) и тя има светкавична реакция. А вероятно и най-териториалната: не може да понесе и най-малко проникване в своето пространство. Когато е заплашена тя реагира неистово и не й е достатъчно да атакува веднаж, а то е като сякаш се боксира, удря многократно. Предупреждава еднократно и след това удря много бурно. В доказването има такава рубрика – Boxing – боксира се. Те са невероятно жестоки, обиждат, удрят, искат да се бият, краката им треперят от гняв. Възпламеняват се от най-малката провокация. И отново темата за нараняването – имат чувството, че някой ще им удари главата с предмет (Feeling as if somebody will hit his head with an object ).

Разликата между Naja и Dendroaspis е, че Naja предупреждава страховито и често не й се налага да напада, просто заканата й е достатъчна. Докато мамбата предупреждава веднаж и напада страховито. И няма прошка.

Спомням си един случай от видео семинарите на Шанкаран – пациентът Naja разказваше по време на интервюто как бил преследван от разлютена тълпа грабители, той спира изведнаж, обръща се към тях и казва – ако някой престъпи тази линия, ще му отрежа ръцете. И никой не посмял да продължи. Всичко това той разказваше със съвършено спокойствие и лице, в което едва се прокрадваше усмивка. (Змиите не показват емоции – те са не само студенокръвни, а и студени.)

Мамбата обаче напада при най-малко „сътресение”. Преди няколко години дойде една разлютена перничанка, млада дама, облечена в яркозелен панталон и с нескрита агресия разказваше как хвърлила пепелник по мъжа си, защото говорел с бившето си гадже, случайно попаднало в същия в ресторант. Разбила му лицето, потекла кръв… Такава животинска ревност я тресеше, че всеки поглед встрани можел да докара на съпруга й рана на главата (!!! рана и глава – „хубави” елапиде-теми). Разказваше как го замеря с посудата без да й мръдне мускулче по лицето, и ако това не укроти гнева й, отивала да го налага с юмруци. Странното е, че като поотрасна детенцето й, тя стана … войник. Цял живот си била мечтала да бъде войник и да се бие. „Това ми е насгода на характера, щото съм много избухлива. И мъжа ми съм го била дори.“

Има невероятен ,страх от змии. Виждала ги е и често ги сънува. „И като се изправи оная ти ми змия, чак до лицето ми се вдигна, а устата и като катран…та чак синьо-черна… ужас ви казвам…“

 

Това, че често я гонят змии на сън я беше пратило на психиатър и тя пиеше сероксат. А най-големият и страх беше да не падна и да си … нарани главата.

Отбелязах зеления й панталон, защото всъщност черната мамба е сиво-зелена и само устата й е черна (оттам произтича и името й). Тя скоростно се движи, а когато напада се изправя като ная, но още по-високо. И не предупреждава така явно, тя наистина е светкавичния,  жесток  убиец.

 

Пациентите Oxyuranus (Тайпан) са срамежливи, стеснителни и много нервни. Когато обаче са провокирани, тези хора могат да реагират много силово и просто да довършат опонента си (понякога не само с думи). За съжалениe не познавам това лекарство от случаи на ниво УСЕЩАНЕ, но главните области на действие са: кръвоизливи, парализа на лицето, диплопия и размазано зрение,

 

Е, ако е само на картинка, изглежда като златен.

Змийската енергия е много тежка, всеки практикуващ го е усетил на гърба си. Доказващите змийски лекарства – още повече. Така че започнах да съскам и ако продължа с Crotalinae – ще пострада я компютърът,  я  кой знае какво…Затова, Кроталите  – следващия път.