Херенберг-София
 
(Препечатвам този текст, който съм писала за сп. „Класическа хомеопатия” през 2006 г. Но сега, в блога, мога да покажа и оригиналните цветни снимки от музея на Ханеман в Щутгарт. Пък и има повод – Международният ден на хомеопатията.)

Поредната годишна среща на Европейския съвет по класическа хомеопатия се състоя в  Херенберг (Германия), малък  пленителен град на 30-тина километра от Щутгарт, потънал в дъждовно-свежа зеленина, сред която като от приказките се появява пъстрилото на един старинен център с къщи от XVII век и модерни скулптурни композиции почти на всеки ъгъл.

Сесията на ЕССН е завършила и тръгваме към автобуса, който ни чака, за да ни отведе  незнайно къде. Кристине Либинг-Габел продължава тайнствено да мълчи за изненадата, която ни е приготвила. Попадаме в  задръстване, тя говори по мобилния си телефон, притеснена е, но… продължаваме. Автобусът спира пред висока ограда с дискретен надпис: Institute for the History of Medicine of the Robert Bosch  Foundation 

Институт по история на медицината на Фондация Роберт Бош

Избухваме в шумен смях. Все още не знаем какво ни очаква. Очакваше ни докторът по философия, проф. Мартин Дингес, който ни въведе в Музея на Ханеман. Всъщност това е постоянната експозиция – История на хомеопатията – показана в приземния етаж на „Института по история на медицината на фондация Роберт Бош".

На едната стена в заседателната зала виси портретът на Ханеман, рисуван от втората му съпруга – Мелани. От отстрещната стена пък гледа фон Бьонингхаузен, разположен над шкаф с лекарства.

Забележителният барон фон Бьонингхаузен. През 1853 Ханеман пише: "… Бьонингхаузен от Мюнстер изучи и схвана моята хомеопатичната система за лечение толкова старателно, че като хомеопат той заслужава пълно доверие и ако аз се разболея и не мога да си помогна сам, не бих се доверил на никой друг лекар.

Прелюбопитна е историята на тази толкова ценна не само за хомеопатите, но и за развитието на лечеб­ното изкуство колекция. Дълги години хомеопатът д-р Рихард Хаел (1873-1932) събирал каквото успявал да намери от и за Самуел Ханеман. Той донесъл в Щут­гарт почти всичко от имението на Ханеман, с изключе­ние на малките наследствени колекции, които при­стигнали от Лондон и Кьотен.

Предмети от "Ханемановия култ"

Наред с литературното наследство, което се пази в хранилището на Института, Хаел събрал и една зна­чителна колекция от лични вещи на Ханеман и медицин­ски предмети.

После превърнал къщата си в светилище на хомео­патията и изложил колекцията си в собствения си дом от 1921 до 1931 г. Книгата му за посетители разказва, че този „Музей на Ханеман"  бързо се е превърнал в „място за поклоничество" на хомеопатите от цял свят.

Хаел, който е и един от биографите на Ханеман, искал да запази ценната колекция и да я развива, но обедняването след Първата световна война го засег­нало сериозно и затова той я предложил на инду­стриалеца Роберт Бош (1861-1942), който я купил през 1926 г. След 1932 г. ценната сбирка била оставена на грижите на Обществото на Хомеопатичната болница в Щутгарт, към която Роберт Бош също проявявал значителен интерес. Най-напред истори­ческата придобивка била изложена в приземието на новата сграда на болницата. А по време на Втората световна война документацията и артефактите били скрити в една солна мина, за да бъдат запазени от бомбардировките. Друга .част от предметите били занесени в сградата на издателската къща „Хипократ" (Hippocrates Publishing House), която също принадлежала на Бош. За нещастие тя била бомбардирана и разрушена и повечето от експона­тите – загубени напълно.

След войната „остатъците" от уникалната сбирка били пренесени отново в болницата на Роберт Бош.

През 1956 г. помощник медицинският директор д-р Хайнц Хене се заел с изследователската работа по история на медицината и с контрола върху колек­цията. Изследователският отдел дотолкова се разрастнал, че през 1980 г. се превърнал в Институт по история на медицината на фондация Роберт Бош и се преместил в къщата на вдовицата на Бош, къде­то е и днес. Едва след това изложбата отново е подредена и отворена за посетители.

Този институт е единствената по рода си институция в Германия. А фондация Роберт Бош – една от най-големите, свързана с частна компания.

 Фондация Роберт Бош

 И новата сграда на фондацията

Разбира се, добавя нашият „гид", хомеопатична­та колекция постоянно и систематично се обогатява и с неща, принадлежали на Ханеман, които са пре­доставени след 1980 г. Именно с помощта на фонда­цията е станало възможно тази уникална сбирка да се разшири и да включи и по-сетнешната история на хомеопатията в Германия и по света.

Някои от най-ценните експонати били получени от наследниците на фон Бьонингхаузен. Всъщност, осиновената дъщеря на Мелани Ханеман – Софи Борер – се омъжила за д-р Карл Антон фон Бьонинг­хаузен, който през 1857 г. поел пратиката на Хане­ман, тъй като Мелани не е имала разрешително да упражнява хомеопатия, понеже не е била лекар. Така духовното и литературно наследство на Ханеман преминало у Бьонингхаузен-син.

Основно сбирката съдържа над 50 ръкописи на Ханеман, включително и VI-то издание на Органона. Има над 100 манускрипта на Клеманс Мария Франц фон Бьонинхаузен.

Не случайто тук е документацията и на Пиер Шмит, комуто Европа дължи преоткриването на хомеопатията. (Пиер Шмит е в Лондон по време на грипната епидемия през 1918г. и там се запознава с Кларк и Джон Уеър, които го въвеждат в  класическа­та хомеопатия. През 1922 г. той заминава за САЩ където става първиятевропеец, дипломиран от Американската хомеопатична фондация – а там той се обучавал при учениците на Кент – Алонсо Остин и Фредерика Гледуин. Когато се връща в родната си Женева започва обучение на лекари и всъщност дава на Европа отново класическата хомеопатия. Негова ученичка е и известната Елизабет Хюбърт.)

Щутгартската хомеопатична история се обога­тява и с ръкописите на хомеопати, които са предоставили пациентската си документации. Инсти­тутът събира документи и от пациентските орга­низации – това е начин, казва проф. Дингес – да раз­берем какви са били обществените изисквания към хомеопатията от миналия век. Библиотеката на института съдържа над 30 000 „единици" хомеопатична литература – книги, моно­графии, вестници … и около 5000 тома са посветени на историята на хомеопатията.

Нашата визуална екскурзия из хомеопатията започва с Азбучника на Ханеман, в който са описани болестните симптоми (реперториум). Ситният почерк и приписките по страниците показват неве­роятната упоритост на характера на Ханеман, неговата арсеникова (?) пунктуалност и придирчивост. Проф. Дингес ни обръща внимание на малките лист­чета (изглеждат като джобчета), залепвани по страниците на Органон-а, по които Ханеман е нана­сял корекции и допълнения. Днес ни е трудно с това компютъризирано съзнание да си представим колко физическа работа и изобретателност е изисквало редактирането на един труд или монография…

Ханеман залепвал малки листчета по страниците на Органон-а, върху които нанасял корекциите си.

Журналът на Ханеман

Органон на лечебвното изкуство

После се докосваме до ръкописите на Мелани, на Бьонингхаузен (колко изящен е краснописът на хора­та преди два века – навярно поради по-бавното писане са имали повече време и за… мислене). Сред тези манускрипти виждаме и разрешителното за практика на Клеманс фон Бьонингхаузен, страници от журнала му, в който е проследено състоянието на някоя си Анете фон Дросте-Хюлсхоф през години­те 1835-39…

 Журнал на Бьонингхаузен

По средата на първата витрина е изложена бро­дираната торбичка за тютюн на Ханеман – ето защо цигарите не са обявени от него за антидот! Страстта си е страст, за да я победим, трябва да й се отдаваме от време на време. Не знам дали точно така е мислил и Ханеман, но за разлика от кафето, нищо не споменава за тютюна. Нещо повече, докато е приемал пациенти, и по време на консултациите, често е пушел лулата си.

По-надолу във витрината е изложена кутийката му с плацебо. Както е известно, Ханеман често е използвал млечната захар особено при пациенти, навикнали да пият редовно хапчета и прахчета. Освен това употребата на плацебо му е давала сигурността, че единствената доза от даденото лекарство ще доведе до желания резултат, без да се повтаря всекидневно.

Пак там е изложен и медицинският инструмента­риум на Ханеман от парижкия му период – хирургич­ния му трокар и стетоскопите му. По онова време лекарите често са използвали трокара за да дрени­рат телесните течности. Преди смъртта си Ханеман бил лекуван от д-р Жозеф Антоан Шатрон. Неговата дъщеря предала инструментите на д-р Антоан Небел, чийто син пък ги продал на Института. Двата стетоскопа също са от парижките му години. Когато Ханеман пристига в Париж през 1835 г. стетоскопите още не са били на мода сред лекари­те, макар този уред, и днес смятан за крайъгълен камък в медицинската история, да е е създаден през 1819 г. Фактът, че Ханеман го изполва показва колко широко е било отворено съзнанието му към техноло­гичното развитие по негово време.

Хомеопатичният "инструментариум"

Над стетоскопа, има медалион с кичури коса – на задната му страна е написано: „Коси на великия Ханеман (отрязани от д-р Шатрон) който му затвори очите, Мари Шатрон". След смъртта на Учителя, най-близките му приятели взели кичурите за спомен. Всъщност, лекарят, който е извикан на смъртното му ложе, ги е отрязал и съхранил.

Ханеман е колекционирал джобни часовници и някои от тях са показани в експозицията. Върху един с ланец, навярно направен от Мелани, има посвеще­ние на френски: „Моето място е в благородното ти сърце, само това искам аз. Посвещавам го на твоето щастие. До теб аз открих живота си".

Във витрината са изложени и лекарствата на Ханеман – най-отпред е ранният домашен кит, съдържащ 60 надписани малки бутилчици. Ханеман е надписвал сам корковите им тапи. После виждаме джобна медицинска аптечка, друга малка кутийка с надпис Similia similibus curantur, съдържаща 197 бутилчици (но като казвам бутилчици, това не е точната дума, защото те не са по-големи от … сан­тиметър и половина са толкова тънички, че прили­чат на малките електронни лампи в старите радио­апарати). И други, и други кутийки, пълни с шишенца с гранулки – кои по-големи, кои – по-малки, някои с 250, други с 600 флакончета. Истински лекарства на почти 200 години.

 Джобният кит с лекарства.

Тапите са изписани прилежно от ръката му.

Вляво – 197 малки флакончета, не по-големи от 1,5 см. – джобната хомеопатична аптечка на Ханеман

В следващата витрина виждаме различни „знач­ки" с лика на Ханеман. Едни от тях са продавани, за да бъде финансиран паметникът му в Париж. Друг релеф, направен през 1835 г. е отбелязал неговата 80- годишнина, а под N° 39 виждаме гипсов медал, на който е изобразен Ханемановия паметник в Лайпциг – тук Ханеман е с Органон-а в ръце.  И, както казва проф. Дингес, колекцията непре­къснато се обогатява. Могат да се видят различни елементи от развитието на хомеофармацията. Уреди, колби, изсушени растения… Кит от Румъния от 1831 г. (комшиите доста са ни изпреварили); няк­ъде се мяркат три празни шишенца от американски хомеопатични лекарства, голяма преносима аптечка за хомеопатични лекарства от бившата Германска демократична република, лекарства от Индия от 1980…

Историята никога не свършва там, където оча­кваме. Може би в този музей някога ще стоят изло­жени и писанията на първия български хомеопат д-р Миркович, защо не?

Проф. Мар­тин Дингес, нашият любезен гид в света на Ханеман.