През септември 2011 г. бях на семинар на Джаеш Шах в Нови Сад. За първи път виждах на живо този толкова благ и фин човек, Махеш Ганди го нарича „майката на хомеопатията“ именно заради топлотата, която излъчва. Защото, разбира се, „бащата“ е Раджан Шанкаран :).

Тогава Джаеш показа един уникален случай. Европейка, около 60-те, която живее в Тибет, беше вкарана на стол от четирима носачи, защото не можеше да върви, поради безкрайния низ от болести – ревматоиден артрит, сакроилит, туберкулоза, тежка бронхиална астма, синдром на Сьогрен… „Комплектът“ автоимунни заболявания я беше превърнал в неподвижна развалина.
Това беше видеозапис на уъркшоп от предишна година – т.е. случаят е снеман на живо, пред хомеопати, които го гледат на видео стена в съседна зала.

Постепенно, по време на интервюто, жената започна да се раздвижва. Джаеш беше успял да я „вкара“ в медитативно състояние. Най-напред каза, че й се плаче (а тя беше и със Сьогрен, т.е. сухота на очите), после започна да раздвижва глезените си, и накрая … стана. След интервюто излезе „на собствен ход“ от стаята пред изумените погледи на мъжете, които я внесоха и цялата хомеопатична група, която ръкопляскаше…

Ние, в залата в Нови Сад, също бяхме смаяни от чудото, което ставаше пред нас. Защото самото интервю беше подействало като онова Христово „Стани и ходи!“ Невероятно.
После попитах Джаеш дали вместо в медитация, подобно нещо би могло да се постигне и в хипноза (имайки предвид, че духовно-медитативните практики не са много присъщи на българския пациент, за разлика от битността в Индия). И … ето ни на курс по хипноза и хипнотерапия. Нашата малка чевръста група хомеопатични пътешественици се записа на обучение в Инсайтинг център.

Тогава ми хрумна да направя хомеопатично доказване чрез хипноза. Не само защото щеше да е първото (поне в България), а и заради глождещото любопитство дали ще има покритие между различните методи на „provings“. И защо не – вече има толкова много медитативни доказвания, чиито симптоми са влезли в новите реперториуми и се ползват с висока степен на доверие от общността. Дори си мислех да проверя, в следващ експеримент, дали в хипнотичен транс не може да се преживее субстанцията, без въобще да се поглъща. Би било интересно.

Така че, беше истинско предизвикателство!
Реших да направя хипнотично доказване на Blue Morpho Butterfly – Morpho Peleides. Участваха само курсисти – не хомеопати. Бяха уведомени, че са получили субстанции от различен произход: минерален, растителен и животински. Направих това объркващо съобщение умишлено, защото логото на Инсайтинг център е Синя пеперуда, Blue Morpho Butterfly и исках да избегна каквито и да е предварителни внушения. Всички участници теглиха пликчета с лекарство като на томбола. С изключение на трима, които са изтеглили плацебо, всички останали са доказвали Morpho Peleides 30 С.

В хомеопатията имаме едно кратко доказване на Morpho Peleides от д-р Патрисия льо Ру и в книгата си за пеперудите тя откроява 4 теми за Синята пеперуда:
1. Благосъстояние и естетическа красота.
Всички доказващи са изпитвали чувство на благосъстояние, красота и хармония.
2. Блестящ / ослепителен / мигащ.
Темата се свързва със зрителни симптоми.
3. Двойнственост между ум и тяло – от една страна естетически удоволствия, от друга – не. И това се свързва с физическия образ на тази пеперудата – от едната си страна е ярка и бляскаща и от друга – притъпена.
4. Физически аспекти – кожни инфекции.

В тази статия ще представя накратко преживяванията на някои от участниците, които преминаха през метаморфозата на пеперудата. Беше истински вълнуващо, като на кино.

Пеперудите преминават през пълна метаморфоза в процеса на развитието си и това са следните четири етапа:
1. Яйце
2. Ларва (или гъсеница)
3. Какавида
4. Имаго (възрастна пеперуда)

№ 8, мъж, 40 г. – ЯЙЦЕ/ЛАРВА

… когато ми каза да усетя субстанцията и изведнаж се пренесох в нещо като пещера или под земята и там вече усетих някакво спокойствие. И там беше много тъмно, много уютно, все едно си в утробата. Или в много дълбока пещера. А преди това видях щрихована глава на лъв. С пет щриха, но разбираш, че е лъвска глава в профил. След това видях долу в пещерата нещо като яйце, но не беше яйце, а една линия така, и една на 90 градуса, все едно два обръча, които са преплетени, и разбрах, че в това яйце е силата. Някакво спокойствие, някакъв космически статут. Тя ми каза да влезна в яйцето. Влизам и очаквам да има светлина и някакви такива неща. Нищо подобно – някаква пихтиеста, белезникава, все едно мръсно бяла материя, в която нищо не се случва, все едно някаква пяна. А когато излезеш от него и го гледаш по този начин, усещаш, че това е силата. Но трябва да го гледаш във формата щрих, на есенция… Бях и в утробата, и в яйцето. В яйцето сякаш нищо не се случваше, сякаш съм обезличен, сякаш няма действие… не ми беше приятно, не беше и много неприятно, но все едно си в някакъв първоначален стадий, непроявен си. Обезличен си, нямаш индивидуалност. След това като излезнах и го видях в този вид, чувствам успокоение, самата утроба ми дава едно усещане, че се скриваш от всичко и ти дава усещането са сигурност и спокойствие. Усещаш безметежност. Усещах успокояване, абсолютно, в тъмнината, долу. Умиротворен… В яйцето, утробата беше тъмнина, усещане за сила, за спокойствие и знаеш, че те няма във външния свят и, че не трябва да се бориш, нещо такова. Но спокойствие…

***

Когато потърсих в интернет снимки на яйца на Синя пеперуда се изумих от съвпадението. Те изглеждаха точно по описания начин – някак си щрихирани, с ръбчета, които се наричат хребети – („…но не беше яйце, а една линия така, и една на 90 градуса , все едно два обръча, които са преплетени). А пихтиестата, белезникава субстанция очевидно е съдържанието на самото яйце.

Яйце на синя пеперуда, не е ли изумително?

***

№ 5, жена, 33 г. – КАКАВИДА

– Позволи на тази субстанция да проникне във всяка твоя клетка… усети енергията на тази субстанция, преживей я, позволи й да достигне навсякъде в теб…
– Усещам люлеене (Започва да диша дълбоко, сякаш пъшка).
– Какво става с теб, какво усещаш в момента?
– Костите и скелета са парализирани, мускулите се движат и се огъвам.
Тя е легнала, ръцете й са до тялото, и започва да си повдига главата и да се свива към краката. Струва ми се, че това е болезнено за нея и затова й казвам:
– Нека тялото се отпусне и заеме най-удобната за него позиция – ти се чувстваш все по-добре и все по-добре. Искам да погледнеш към краката си, какво виждаш.
– Усещам изтръпване. Сякаш енергия преминава през тях, отдолу нагоре.
– Опиши по-подробно тази енергия.
– Съсредоточава се в колената и главата ми сякаш иска да се сгъне към тялото. Сякаш възглавницата я издига.
(Тя отново се надига и сякаш иска да доближи горната част на тялото си към краката.)
– Ох.
– Какво става с теб, сега?
– (Дишане, шумно.) Още малко сякаш кръстът и целият гръбнак се наместват…. усещам болка във врата и сега тя се премести на челото… има енергия, жълт лъч светлина, който влиза там…
– Опиши тази енергия и светлина, можеш ли да я видиш?
– Някъде отдалеч и нагоре… сякаш ме люлее и ме … аз летя към нея…тя ме придърпва към себе си.
– Иди до там, при светлината и ми опиши процеса.
– Аз се въртя във въздуха. Виждам криле, големи криле. Жълти. Жълто.
– Опиши ми тези криле.
– Криле като на пеперуда… има около мен и като че ли аз летя сред тях, те са навсякъде около мен, много пеперуди и аз летя заедно с тях.
– Ти летиш, летиш, летиш, опиши ми какво е преживяването.
– Аз плувам във въздуха. Въздухът ме носи, аз се сливам с него.
– Как се чувства тялото ти, гръбнакът ти, главата ти?
– Не ги усещам. Отпуснати са.
– Казваш, че си сред много пеперуди, какво е преживяването да летиш?
– Аз обичам да летя и да плувам във въздуха, да правя вълни, усещам как въздухът преминава през мен.
– Опиши това усещане.
Аз дишам чист въздух, той ме изпълва цялата.
…
–  Сега искам да погледнеш към крилете си и да полетиш нагоре, високо, за да не те боли главата. Полети, когато щракна с пръсти ти наистина ще излетиш нагоре (щракане с пръсти) – летиш, летиш…. вече летиш цял час, кажи ми как усещаш главата си сега?
– Заедно с тялото ми, пак гори.
– Как си чувстваш главата? 
– Не ме боли вече.
– Чудесно, запомни това чувство. И усещане, когато летиш. Искам да ми кажеш каква е любимата храна на това летящо същество, на тази пеперуда, която си ти. 
– Кислород, да въздух, това е достатъчно. Няма нужда от храна. Само кислород.

(Очевидно това преживяване е преминаването от стадий на какавида в имаго – описанието е на излизането от пашкула, което за пеперудата винаги е мъчително и болезнено. Впрочем, правени са опити пеперуди да бъдат освобождавани безболезнено от пашкула – нещо като „секцио“ на пашкула – и всички те са умрели. Изглежда тази болезненост има връзка с оцеляването на вида.) 

Въпроси към № 5 в будно състояние:
– Какво беше усещането ти, когато летеше?
– Не си виждах краката и ръцете, просто ги усещах. Всичко беше като усещане. Нямах виждане, само после, при летенето, видях крилата, които са около мен, на другите пеперуди, но собствените някак си не ги виждах, само усещах, че летя и предположих, че и аз летя заедно с тях.
– Какво беше усещането?
– Все едно плувах във въздуха, така, тялото ми се носеше като по вълни буквално, както летят самолетите, това му се казва турбуленция, а за мен бяха вълни и се носех и самият въздух ме изпълваше и дишах, то просто – сякаш имах нужда от този въздух, цялата да ме изпълни и имах нужда да го вдишам…
… Когато ме попита за краката, казах, че просто минава енергия. И я усетих в коленете, вече концентрирано. А след това усетих как главата ми някак си става по-лека и сякаш възглавницата я избутва и аз просто се оставих на това движение да продължи и то продължи. В следващия момент това, което което тръгна от главата сякаш намести кръста и затова исках повече да се свия, за да може по-добре да се намести.
– Изглеждаше болезнено за тебе, затова го прекратих.
– Имаше малко болка.
– А можеш ли да ми опишеш процеса как отиде към светлината.
– Тя се появи някъде горе, дойде дотук и някак си все едно хем ме люлееше, хем отивах към нея. Хем така, хем така. След това, като нещо в люлка и хем се люлея, хем се придвижих в нея. Но летенето … сякаш обичам да съм във въздуха, да го усещам.

***

№ 11, жена, 30 г. – ИМАГО

След като взе субстанцията, прошепна, че е бременна в 6 гестационна седмица. И попита дали ще има някакви последствия за бебето. Успокоих я, че няма да навреди.
Разказа, че при предишна хипноза се е превърнала в бебе, това е било травматично за нея и сега се страхува да не се повтори. Уверих я, че в тази хипноза тя просто ще усети субстанцията, която е изпила и няма да има нищо общо с предишните изживявания. Тя е изключително хипнобилна и много лесно влиза в транс. Прекрасен доказващ!

– … и сега ще усетиш субстанцията, която си взела вчера, ще преживееш енергията й и ще ми разказваш на висок глас какво се случва с теб…
Тя започва да върти интензивно раменете си. Сякаш прави гимнастика за загряване на раменната става.
– Усещам конвулсиите на тялото си.
– Какво става с теб. Пусни енергията на лекарството да преминава свободно през теб. Нека обхване цялото ти тяло. Ти се усмихваш, какво става с теб сега.
– Ами хубаво и приятно е. Щастлива съм…
Сега започва да пляска с ръце по бедрата си и се смее.
– Погледни към ръцете си, какво виждаш и как ги усещаш?
– Виждам ги като крилца. Ох, не мога да спра.
– Какво правиш с тези крилца?
– Пърхам.
– Разкажи за пърхането.
– Много е приятно..
– Пърхай, продължавай, остани в това чувство. Какъв цвят са крилата, които пърхат?
– Не знам… не мога да ги видя.
– Сама ли си или има и други, погледни около себе си.
– Виждам бяло.
– Как чувстваш крилата си.     
– По-скоро започнаха да ме болят бедрата. (Тя непрекъснато удря с длани бедрата си, пърхайки, не се уморява от това интензивно движение защото е в хипноза.)
– Тогава кацни, кацни, кацни, кацни, кацни…. сега какво усещаш?   
– Щастие.
– Как усещаш щастието?
– Сякаш извира между гърдите ми и се разпръсква по цялото ми тяло, сякаш тревожността, която имах преди това, се е превърнала в извор за любов и щастие.
– Ти ще запазиш това чувство, този дар от субстанцията, която си поела, по време на цялото ти състояние, когато в теб расте човешки живот и ще се чувстваш все по-щастлива, ще запазиш това усещане за пърхане и радост и щастие през целия период на бременността ти и след това…

Въпроси към № 11 в будно състояние:

– Когато ме попита какъв цвят виждам, не исках да видя синьо, защото, чувствах предубеденост, сякаш понеже знам, че е Синя пеперудата (!), си казах – не искам да се въплъщавам в синята пеперуда, защото може да не е това, но аз знам, че има някакви крила това животно, затова не съм сигурна в цвета, синьото го отхвърлих.
– Но ти не знаеше каква субстанция си взела, лекарствата бяха различни. Усещането ти – можеш ли да го повториш сега?
– На щастие и радост и любов.
– Голямо пърхане падна.
– Да, да, рамената ми искаха да излетят отново.
– Да излетят ли, как?
– Ами да излетят отново. Но определено когато започнах да се удрям по бедрата това си беше истинско пърхане.

Тук процесът на метаморфозата е завършен – възрастната пеперуда (имаго) просто си пърхаше и летеше.

Впрочем темите, които излязоха под хипноза напълно се покриват с темите от класическото доказване на пеперуда от Нанси Херик.

Става интересно, нали! Е, това е предястието, цялото доказване може да прочетете в книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“.

* Вижте великолепния филм на Леа Пуул, „Синята пеперуда” – създаден по действителен случай. През 1987 г. ентомологът Ж. Бросар, основател на Инсектариума в Монреал, изпълнил последното желание на смъртно болно момче, като го завел в тропическата гора, за да намери пеперудата Блу морфо. След като се върнал, ракът на Давид, така се казвало детето, бил изчезнал!

Така че, Чародейнице, Blue Morpho, надежда на безнадеждните, нека който има нужда от теб, да те открие!