Има още →

Запалихме и д-р Димитър Тенчев към хомеопатията. Току що прочетох началото на неговия сайт – хомеопатично доказване на Синята пеперуда – символът на неговия InSighting център – и разбира – се и препратка към нашето доказване под хипноза на същата пеперуда!

http://dimitartenchev.com/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0-morpho-peleides-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-insighting/

А тук е и самото доказване, направено от д-р Роналд Гюнтер на 21-22 ноември 2012 в Калгари, Алберта http://www.victoriahomeopathy.com/blue-morpho-butterfly.html.

Благодаря ти, Митко!

На днешния ден се е родил Ханеман, създателят на съвременната хомеопатия и обикновено дните около 10 април са обединени в Световна седмица на хомеопатията с различни тематични изяви през различните години. Това наистина е добър повод поне една седмица да се говори за хомеопатията убедително и професионално.

Вероятно се очаква да цитирам някоя от многото и мъдри мисли на Самуел Ханеман. Днес съм обхваната от песимизъм (е, всеки си има такива дни 😉 ), но пък ми изплува в паметта друг любим цитат на други мои любими автори – Илф и Петров: „Да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и да се работи”. Та, струва ми се, просто да обичаме хомеопатията е прелестно, но трябва и да се работи. А нашата работа като хомеопати е постоянно да учим, защото науката ни днес се развива с такива темпове, за които Ханеман би мечтал, и на които вероятно само той би устоял!

В понеделник обикновено почивам, но много хора отказват да го запомнят, макар да помнят отлично, че работя в събота. А пък днес е и 3-и март, още по-неработен ден. В 12 ч. ми звъни непознат мъж и ми иска съвет, защото детето му е болно. Следва диалог: 
– Бяхме при една хомеопатка, но тя не го излекува, детето се влоши, влезе в болница и сега пак кашля от вчера. Нощем много кашля, задушава се ….
Опитвам се да го прекъсна:

Има още →

Център Хомеопатичен форум организира семинар на тема

МЛЯКОТО – ЛЮБОВ И ГРИЖА

на 30 ноември и 1 декември

лектор: Екатерина Чамурлийска

Ако ви интересуват лекарствата от млека и техните аналози в периодичната таблица, заповядайте!

Понякога те говорят с езика на минералното царство – грижа, взаимоотношения и идентичност, семейство, работа и сигурност, отговорност, йерархия и власт … все теми от периодичната таблица. Само дето липсва идеята за структура: недостиг или загуба на структура. И… в някакъв момент се появява темата за доминацията!

Записване – в офиса на Център "Хомеопатичен форум" София, ул. "Лайош Кошут" № 17, ап. 7, тел. 02/4111548, GSM 0898246283

Цени:

До 17 ноември – 120 лв.

За студенти по хомеопатия – 80 лв.

След 17 ноември – 160 лв.

Банкова сметка – Първа инвестиционна банка, клон София, IBAN:BG17FINV91501000020350, основание – семинар

Тази невероятна морска анемония ме подсети за хомеопатичните лекарства, направени от същества, обитаващи водните дълбини на планетата ни. Най-познатите, разбира се, са Spongia и сладководната Badiaga, Sepia наред с Murex, Helix tosta  и Venus Mercenaria – те са в класическата Материя медика. Появиха се нови доказвания и по-задълбочени хомеопатични изследвания на морския свят, включително и на морските анемонии, тези приказно красиви цветя от дъното.

Анемониите са примитивни морски животни от рода на Мешестите (Cnidaria ) – към този филум принадлежат също медузите и коралите. Те са хищници, имат специални клетки, които се спускат и търсят храна, убождат и пренасят жертвата – е, това си е животинска агресия. Атрактивни, с ярки цветове и омайваща красота! Но атрактивните неща често са много опасни – тези животинки са силно атакуващи и жилещи. И отровни. Затова и болките при медузите, коралите и анемониите са жилещи (stinging pain).

Една пациентка по време на интервюто постоянно правеше вълнообразни жестове и непрекъснато рисуваше (с ръце) цветя, които изглеждаха като морски анемонии. Тя говореше как иска да бъде защитена (защита, черупка, броня – честа тема при примитивните морски лекарства). Искаше да прави кариера, но не знаеше къде да се насочи и при всяка трудност пускаше бариера. Каква е тази бариера, попитах. Не съм сигурна дали е твърда или мека, но тя ме защитава от външния свят. Остани там, опиши, продължих. Това е много топло чувство, като че ли си във водата. Не мога да го опиша, но това изпитвам, когато се гмурна в морето с шнорхел. Бях на екскурзия на Галапагоските острови и там се гмурках и там имаше фантастично красиви цветя като това. И винаги когато съм свободна рисувам това. И какво е това – попитах. Това е коренът, заобяснява тя,  и има много пипълца, които излизат, то е като красиво цвете. Но като ги пипнеш – те дразнят кожата, жилят. Тя получи Condylactis gigantea   – лекарство от морска анемония. Изглежда като красиво цвете.

Тук може да видите доказването на Гигантската зелена морска анемония. http://homeopathycourses.com/pdf/GiantGreenSeaAnemone.pdf

За да диференцираме добре лекарствата, трябва да ги изучаваме по групи. Те отдавна са класифицирани.

Най-голямата и най-позната група е на мекотелите (Mollusk) и включва миди, стриди, октоподи, сепии, а също и земните мекотели като охлювите (Sep., Octopus, Cuttlefish, Squid, Nautilus,Cyprea Eglantina, Murex, Cowrie snail, Helix, Venus mercenaria, Conchiolinum, Pecten Jaconaeus и др). Пациентите, нуждаещи се от тях често говорят за нещо като черупка, покритие около мен, броня, която ги закриля (или пък се нуждаят от това, защото се чувстват много раними) и за нещо меко, подобно на желе (телата на повечето от тях са желеподобни). Дори Сепия и Октопод използват същите думи, защото „черупката” им е вътрешна – този твърд канал, през който сепия например изхвърля мастилото.
Понякога е трудно да се отграничи Sepia  (Mollusk) от Medusa (Cnidaria). Медузите са атрактивни и прозрачни, те са като цветя, имат симетрия, красиви пипала. Но са по-агресивни от сепията, те  парят, жилят и отравят жертвата си с дългите, като конци пипалца, докато сепията е по-пасивна, пуска мастилото и бяга. Sepia се спасява, Medusa жили и атакува.

Друга  група са Водните гъби (Porifera) – това са Spongia и сладководната й сестра –  Badiaga. Тук усещането е за пропускливост, филтриране, пречистване … (те не могат да живеят в неподвижни и заблатени води, задушават се, неслучайно Spong.  е главното лекарство за задушаваща кашлица).

Гъбите наистина са белите дробове на морето, защото го филтрират.  Други теми са за заземеност, вкорененост, отрязан – защото водните гъби, както и коралите, растат от дъното, като вкоренени са и биват  изядени, ударени или отрязвани (от хората). Чувала съм дори да употребяват спонтанно сравнения от типа „чак до порите на кожата ми” – явна и несъзнателна връзка със семейството порифера. (За подробна диференциация между Spongia и Badiaga виж случая в книгата ми "НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА")

В групата на Иглокожите (Echinodermata) е добре познатата ни Asteria rubens (морска звезда). Те са много симетрични, имат център, от който се спускат лъчове и при тях всичко е кратно на 5. Всички пипалца са кратни на 5. Имат формата на звезда. И тъй като са остри, бодат. Но за разлика от мешестите,  тези убождания не са отровни. Asteria rubens патогенетично е свързана със Sepia и Murex поради прицелната сфера – болести на матката. И от време оно – като лекарство против епилепсия.

В групата  (Crustacea) влизат всички ракообразни – те също говорят за черупка и защита, но това, което ги отличава от молуските е – уязвимостта в коремната и гръдната област. Много често казват – гърбът ми е защитен, но аз се свивам, защото тук съм уязвим. Имат усещане за разчлененост, за нещо като отделни камери/купенца, които трябва да бъдат свързани заедно (ако погледнем устройството на ракообразните, те наистина се състоят от малки, свързани помежду си камерки). Ракообразните са много ревниви, бият се помежду си и за разлика от предишните класове – тук ще видим много повече „животински” аспекти – състезателност, ревност, агресия…

Спрях се на по-малките морски обитатели, защото често могат да бъдат сбъркани с лекарствата от периодичната таблица. Темите на Natrum и Calcarea  и както и Трети и Четвърти ред от ПТ  – за сигурност, дом, работа, препитание – присъстват силно поради наличието на калциевите черупки  и въобще калциеви отлагания в повечето от тях, на натрий и фосфор, присъщи на морето. Не така отчетливи са животинските характеристики като атака, агресор-жертва, състезателност, атрактивност, ревност, грижа за поколението…  именно поради примитивността в развитието им. И макар да са животни, изразът звучи много по-минералено. Теми като прибиране в черупката, затваряне, изолиране, сигурност, стабилност, подкрепа, защита звучат много подобно на минералните лекарства. Едва когато се стигне в дълбочина се откриват и елементи на сравнение (много важно при животинските лекарства!!!),  на състезателност, подчиненост (някой нещо ми прави, или както при сепия – принудена да прави неща против волята си), дори ревност и агресия (при ракообразните, и жилещите от  Cnidaria).

На всеки ред от Периодичната таблица съответстват животински лекарства. Такава карта вече са направили д-р Бавиша и д-р Сачиндра Джоши. За картите в хомеопатията – е, някой друг път, дълга тема.http://narayana-publishers.com/Quick-book-of-Minerals-Animals/Bhawisha-Joshi-Shachindra-Joshi/b14993

Не съм си представяла, че в болестта ще открия поезия. Но колко красиво може да се изрази тя – като цвете, дърво, билка…

Усещам аромата на думите, звука на дъгата, цветния дъжд… този позабравен, сладък, палав полъх от детството, който те погалва като дъха на мама, когато те завива. Дъх на любов.

Седя си зад бюрото, работя уж, а пред очите ми болестта сътворява уханна поема, в която багри и звуци се смесват така осезаемо, че всяко докосване звънва в арпеж от златна арфа. Слушайте:

* * *

„Като пипам памук е като да съм в чаршафите, изтъкани от ръцете на баба. Те дъхтят на любов. Имат ръбчета и по тях се ориентирам къде съм в леглото. Ръбчетата са като корен. Коренът мирише горчиво и влажно, а дървото – сладко. Ако счупиш клонче то пуска миризма на наранено. Горчиво едно. Сякаш в корените е центърът на съществото, а стъблата са като краката на хората. Коренът е наобратно. И сякаш самият мирис е обърнат…"

* * * 

„ А баба е Любов. Очите й как блестят! Като се смее и те сякаш пръскат светлина и заливат любов. Топло. И бяло. И мирише на някакво сладко цвете, на рози. На розите, от които правят сладко. Става ти по-топло. И като че ти се отваря тук , сърцето. На баба сърцето беше много широко. Нещо като от светлина имаше пред него. И като те прегърне, сякаш попадаш в това място, и е топлина и… се усещаш приета.”

* * *

„Леко хладните неща са като ръката на мама. Като не можех да заспя си слагах главата там. Мекичко. И сигурно, като завивка. Леко сладка миризма. И бяла.”

* * *

„… дъждът те изчиства, капките му сякаш минават през теб и кожата пие жадно. Усеща аромати на растения, на цветя. Миришат благодарно. Има растения, примерно босилекът, като го полееш, когато е бил жаден, миризмата му се променя сякаш ти благодари, мирише с благодарност. Разумно мирише. Чисто мирише. Босилекът мирише леко мъхесто. Здравецът мирише още по-мъхесто и ароматът му е на власинки, не е накуп.”

* * *

„Всяко нещо ми докосва различна част. Розмаринът мирише на спомен – най- много ме докосва. Мирише сладко. И е по-скоро като точка. Магданозът е по-жизнен, той те облива. И акация много обичам – тя е радостна. И сладка, но е като нещо чупливо, на фини малки цветчета – дръжчиците са по-топли, а цветчетата стават леко хладни. Листенцата са като прозрачни и сякаш треперят като пеперуди. Харесвам и смокиня – тя има лилав вкус. Сладък, леко лепкав, леко хлебен. Миризмата й е по-сънена, по-упойваща, а акацията те събужда. И е бяла…”

Къде е, питам се, „точката” на поезията, това място, което ни докосва и мирише сладко?

Лудост е да говориш за мир между овцата и вълка, казва една стара поговорка.   Тази овчедушна лудост обаче не ни пуска от векове. 

Каква е тая плашливост, каква е тая стряскаща скокливост, толкова ли сме беззащитни като народ, че приемаме да бъдем заврени в ъгъла със същото смирение, с което „мъдростта“ ни приканва: преклонена главица сабя не я сече.

Овцата блъска с глава, само за да се наяде.  Така че първата тема на овчедушието е ЯМ! Върви, за да яде, върви и яде. Може дори да умре от преяждане. Е,  накъде води тази интензивна съсредоточеност върху търбуха? Загубва си кучешките зъби – не метафорично, а наистина, което всъщност означава загуба на естествения инстинкт за самосъхранение, за оцеляване (кучешките зъби са най-добре развити при хищниците). 

Какво ти остава, щом не можеш да се браниш? Прекланяш главица:  овцата е първото одомашнено животно, т.е. превърнато в добитък!  Дава добродушно вълната си, млякото си и малките си (!) за месо на човека, който също обича да яде, но не е изгубил кучешките си зъби.

Ако едно същество е принесло в жертва свободата си заради сигурността си, то лесно бива принасяно в жертва на същата тази свобода (жертвено агне). И произведено дори в  сакрифисен символ от онези, с кучешките зъби. В своята величествена оратория „Месия“, Хендел пише музиката си върху библейското: „Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ (Исая, 53) Прекрасна музика, божествена, прониква в душата  и я озарява с благост и светлина.

Но жертвоприношенията, митологията или  дори клишетата, свързани с овцата, колкото и да облагородяват чистотата на символа,  не променят същността на това болезнено овчедушие, на тоталното примирение със случването, на жертвената безпомощност:

… – Агънце мило байново,
 нито я вълци грабнаха,
 нито се с други намеси,
 добра й цена дадоха,
 та я бати ти продаде…

За тая продажба става дума. Сега, следизборно, голяма част от нас се чувстваме така – някой ни продаде. Добра цена даде и вкупом ни продаде или вкупом се продадохме. Следва стригане, одиране и сготвяне.

 *  *  *

Revenon a nos moutons! *  Овцата в мен събуди стария франкофон – та, обратно към темата: хомеопатия на овцата.

Джейм Т. Кент ни препоръча още преди век и половина,  всички млека  да бъдат потенцирани, защото са най-добрите ни хомеопатични лекарства – те са животински продукти и храна за всеки бозайник в началото на живота му и съответстват на началото на нашата най-съкровена физическа природа.

Така че от доказването на Lac ovinum се вижда, че хората, нуждаещи се от това лекарство са много срамежливи по природа. За тях е трудно да понесат шума и блъсканиците на всекидневието. И, въпреки че са стадни бозайници, предпочитат понякога да останат сами, но принадлежността към групата е много важна. Не обичат да са център на внимание и ако това им се случи, гледат да избягат колкото се може по-бързо.

Те са много търпеливи, могат да останат спокойни (тема – СПОКОЙСТВИЕ) във всякакви ситуации и обичат да се грижат за други хора (тема – ДОБРИЯТ САМАРЯНИН). Пациентът Lac ovinum  е същият като животинския си еквивалент –  добронамерен, нежен, доволен, тих.

Две са болезнените области на въздействие – чувството за  неадекватност и чувството да е изхвърлен от групата. Обикновено са работливи и правят това, което се очаква от тях. Затова са и чувствителни на темата, че не се справят с работата си, и че ще наранят някого, ако покажат, че се справят по-добре. Отвътре е усещането, че са неадекватни,  неспособни и трябва да направят всичко възможно да го скрият. Затова работят много здраво и често са претоварени (тема – ЗАБЪРЗАНИ). Овчедушието не  е само метафора,  то излиза и от доказването: пациентите, нуждаещи се от Lac ovinum  често са много добри по душа, но умствено не са много „бързи“ (тема – НИСКА ЕНЕРГИЯ), нещо във високите им етажи не е в ред. И тъй като безнадеждността доминира, се опитват да правят много неща за кратко време, което изважда песимистичната им страна –  затова много лесно се предават. Всяка ситуация изглежда твърде голяма за тях и накрая се чувстват изтощени.

В стадото почти няма доминация,  те се боричкат само за храна, но нито толкова активно, още по-малко пък агресивно. По-скоро е застъпено равенството в групата и ще се раздразнят, ако бъдат накарани да правят нещо повече от другите (тема – РАВЕНСТВО). Въпреки това те много се страхуват, да не бъдат изритани от групата и ще предпочетат да се чувстват некомфортно, но заедно (тема- КРОТКИ, НЕ СЕ ОПЛАКВАТ). Но това се отнася до на всички стадни животни (съответно – и хомеопатичното лекарство)  – противоречието група и индивид.

Напоследък точно със стадните теми се заиграват политиците – заради уж груповата сигурност,  се ограничава личната сигурност и свобода. Затова Big Brother те гледа (и слуша) навсякъде.  Но пак в стадото винаги с намира и по една черна овца, както си пеят Ахат:

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева,
стискайки зъби подават си ръка.
Не, аз не мога да спя сега!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (2)

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ви поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт.
Не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (4)

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и  анфас.
Не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (6) 

––––

*Revenons a nos moutons (от френски) – да се върнем на темата, но буквално – да се върнем при овцете си.