В понеделник обикновено почивам, но много хора отказват да го запомнят, макар да помнят отлично, че работя в събота. А пък днес е и 3-и март, още по-неработен ден. В 12 ч. ми звъни непознат мъж и ми иска съвет, защото детето му е болно. Следва диалог: 
– Бяхме при една хомеопатка, но тя не го излекува, детето се влоши, влезе в болница и сега пак кашля от вчера. Нощем много кашля, задушава се ….
Опитвам се да го прекъсна:

– Господине, не познавам вашия случай, обадете се на хомеопата си. Не мога да ви препоръчам нищо друго.
– Ама тя се крие,  тя го разболя, даде му някакви лекарства …
(Тук безцеремонно съобщава името на колегата и продължава да нарежда как му разболяла детето…).
– Тогава се обадете на джипито си.
– Ама тя днес не работи.
– Тъй ли, а защо мислите, че аз работя днес. И откъде се сдобихте с телефона ми?
– Ами от интернет…
– Вероятно има дежурен лекар, потърсете помощ за детето си, не го оставяйте да кашля, щом състоянието му е тревожно.
– Ами няма дежурен, има само в ИСУЛ, но било за много тежки случаи. Мога ли да дам …
(Тук дори вече не помня какво лекарство предложи…)
– Господине,  ако детето ви е зле, обадете се на Бърза помощ.
– А, те няма да дойдат…
– Вижте, не отговарям за състоянието на здравната система, най-добре е да се обърнете към хомеопата, който познава случая на детето ви, аз лично нищо не мога да направя.
– Ама тя ….
– Не обсъждам работата на колеги, моля! Обърнете се към дежурен специалист.
Тук  безсмисленият разговор не спря, за съжаление, и след много напомняния, че хомеопатията е индивидуално лечение, накрая  просто пожелах прияден ден и затворих.

Ядосах се. 
Първо, чисто егоистично – защото щом джипито е  в почивен ден, а дежурен лекар няма, можем да позвъним на някого, чийто телефон е в интернет, белким даде съвет и  направи нещо. Значи всеки, може да нахлува в личното ми пространство, само защото телефонът ми е в интернет! 
Второ – защото по безобразен начин квалифицира човек, който се е опитал да помогне на детето му. Ами нали след болничното лечение отново няма резултат и детето кашля. Но само хомеопатът му е виновен! И пак хомеопат търси. А си представям, че в болницата и лекарите са положили усилия да помогнат на детето му.

Тъкмо сервирах обяда и отново неканен гост. Телефонът звъни (пусто, забравила съм да го изключа), търси ме стара клиентка:
–  Здравейте – бодро започва тя – аз съм тук при майка ми  в (град в страната) и…
Поглеждам часовника си – 13:05.
– Нещо спешно ли има?
– Не ама нали сте й казала, да ви се обади след 15 дни информативно…
– Е, точно днес ли решихте – понеделникът ми е почивен ден, ако не сте забравила, а и освен това днес е национален празник, значи всички си почиваме… И на всичкото отгоре – обядвам! Със семейството си!
– Ами защото аз дойдох тук при нея за празниците, пък и вие ми вдигнахте телефона…
(Е, това вече ми идва в повече. Ставам рязка.)
– Можете да се свързвате с мен по телефона от вторник до събота между 11 и 12. Ако ситуацията изисква спешност, изпратете СМС, ще ви потърся – издекламирвам на един дъх съобщението от гласовата си поща. Затворих. Грубо.

Преди няколко дни една госпожа написа на стената ми във Фейсбук, че не трябвало да се занимавам с политика, защото, видите ли съм … хомеопат. Моля? Щото съм хомеопат нямам право на лично мнение и политическа позиция? Тя чела ли е поне конституцията? Не знам как ми е станала приятел във ФБ, но тутакси я разприятелих (какви паразитиращи неологизми създава интернет-пространството!).

Та, искам да заявя – като хомеопат и клиничен психолог имам работно време. Не отказвам спешна помощ, когато съм в състояние да я окажа. В останалото време съм Екатерина Чамурлийска  – с убежденията си, пристрастията си, интересите си, приятелите си и никой няма право да навлиза в личното ми пространство неканен!