Много мислих дали може да има хомеопатично лекарство от ръжда. Всички „следи“ от онова интервю водеха натам. Виждах темите на желязото, темите на кислорода и много, много вода. (Благодарение на Шанкаран и Шолтън се научихме да мислим в плана на периодичната таблица и възможните съединения.)
И така, отворих страницата на австрийската лаборатория Remedia и открих лекарството Ferrum oxydatum hydratum с препратка към Ferrum oxydatum fuscum, което е ръжда.
След няколко години направихме доказване на ръжда с група колеги. И сега – предстои излизането на книга с това доказване, както и случаи на Ferrum oxydatum hydratum и други железни съединения.
Ето и началото на доказването:
…
И ръждата си има бог. Или по-скоро зъл демон – римският Робигус е бил почитан, за да не се появяват болести по растенията или твърде много жега по младите царевични полета[1]. В „Енциклопедия на древните божества“[2] Робигус е представен като бог на ръждата или плесента. Куче, с черна или ръждива на цвят козина, било принасяно в жертва всеки април по време на Робигалиите. Така че в магическо-символичен смисъл ръждата се смятала за „заразна“, защото е отровна за растенията.
Ръждата разяжда всичко, и най-страшното, разяжда дори паметта за миналото. Във възхитителната поема „Ножчето на професора“[3] от Тадеуш Ружевич, един от най-ярките творци на поезията след Аушвиц и на Полша въобще, се поява „демонът на ръждата“ Робигус като важна поетическа метафора:
Робигус почти непознатият /демон на ръждата / – от второразредните богове – /пояжда линии релси /парни локомотиви…
Робигус /който в античността /е пояждал металите /– но не си падал по златото – /яде лакомо ключове /и ключалки /мечове палешници кинжали/остриета на гилотини брадви…
…Робигус, който
бродира миналото с ръжда /покрива думите и очите / усмивките /на починалите“…
застила с ръжда /и бавно изяжда /желязното ножче“.[4]
Древноримският демон е властник на времето и бавно унищожава миналото с „ножчето от века на желязото/… от лагера на унищожението… „ръждясва перото/ отлита полюшва се вдига се/ като чучулига в простора/ ръждивочервено петънце в синевата/ разсипва се/ пада в пръстта/ отлита“…
Ръждата разяжда паметта за Холокоста, превръщайки злото в „банално Зло“[5], но поезията на Ружевич я пречиства от кошмарите. (Моят поклон пред полската култура!)
Само това, което е безценно, не може да бъде засегнато от корозия. Имаме много поговорки – фолклорът знае.
• • •
Вероятно от времето на Желязната епоха датира и идеята за ръждата. Защото корозията е оксидация на желязо в присъствието на вода. В хомеопатичната Материя медика имаме знанията и доказванията на много метали, но не и на ръжда, макар хомеопатичното лекарство да съществува в аптеките. Интересно е, че за разлика от оксидирания слой на хрома, алуминия или цинка, ръждата не запазва желязото, няма защитен ефект от по-нататъшното разрушение, защото слоят не е плътен, а се рони, разсипва се. Следователно, оксидацията е процес и би трябвало да причислим Ferrum Oxydatum Hydricum към царство на Imponderables. Там, където са Luna, Sol, Hecla lava , X-ray, Magnet, Light of Saturn, TV Emanation, Ultrasound и пр.
Имах няколко успешни случая с Ferrum Oxydatum Hydricum и реших да направя доказване. То започна по време на семинар, посветен на железните съединения (ноември 2016) и в него участвахме девет души, а десетият прояви симптоми, без да е взимал лекарство.
Използвахме Ferrum Oxydatum Hydricum 30 С, произведен от Remedia Homeopathy, Austria.
…
Очаквайте книгата.
Ще се появи скоро на познатите ви места.
[1] Празникът Робигалия се чествал на 25 април и бил създаден от Нума Помпилиус, втория цар на древен Рим. Обаче отдаването на почести на зъл демон като Робигус (или Робиго), много вероятно е да е само абстракция на по-късните римляни от фестивала на Робигалия. Encyclopedia Mythyca, Roman Mytolohy,
[2] Charles Coulter, Patricia Turner, Encyclopedia of Ancient Deities, 2013
[3] Тадеуш Ружевич, Ножчето на професора, издателство за поезия „ДА“, 2017
[4] Първоначалното заглавие на поемата е било „Робигус изяжда желязното ножче“, вероятно алюзия към Бръснача на Окам.
[5] Вж. и Хана Аренд
