И ръждата си има бог

Много мислих дали може да има хомеопатично лекарство от ръжда.  Всички „следи“ от онова интервю водеха натам. Виждах темите на желязото, темите на кислорода и много, много вода. (Благодарение на Шанкаран и Шолтън се научихме да мислим в плана на периодичната таблица и възможните съединения.)

И така, отворих страницата на австрийската лаборатория Remedia и открих лекарството Ferrum oxydatum hydratum  с препратка към Ferrum oxydatum fuscum, което е ръжда.

След няколко години направихме доказване на ръжда с група колеги. И сега – предстои излизането на книга с това доказване, както и случаи на Ferrum oxydatum hydratum  и други железни съединения.

Ето и началото на доказването:

И ръждата си има бог. Или по-скоро зъл демон – римският Робигус е бил почитан, за да не се появяват болести по рас­те­­­нията или твърде много жега по младите царевични по­ле­­та[1]. В „Енциклопедия на древните божества“[2] Робигус е пред­­ставен като бог на ръждата или плесента. Куче, с черна или ръждива на цвят козина, било принасяно в жертва все­ки ап­рил по време на Робигалиите. Така че в магическо-сим­­­во­личен смисъл ръждата се смятала за „заразна“, защо­то е отровна за растенията.

Ръждата разяжда всичко, и най-страшното, разяжда дори паметта за мина­лото. Във възхи­ти­телната поема „Ножчето на профе­со­ра[3] от Тадеуш Ру­же­вич, един от най-ярките твор­ци на по­­­е­зията след Аушвиц и на Полша въобще, се поява „демонът на ръждата“ Ро­би­гус като важна поетическа ме­тафора:

Робигус почти непознатият /демон на ръждата / – от второ­раз­­ред­ните богове – /пояжда линии релси /парни локомотиви…

Робигус /който в античността /е пояждал металите /– но не си падал по златото – /яде лакомо ключове /и ключалки /мечове палешници кинжали/остриета на гилотини брадви…

…Робигус, който

бродира ми­на­лото с ръжда /покрива думи­те и очите / усмивките /на по­чиналите“…

застила с ръжда /и бав­но изяжда /желязното нож­­че“.[4]

Древноримският демон е власт­ник на времето и бавно уни­що­жава миналото с „ножчето от века на желязото/… от ла­ге­ра на унищо­же­ни­е­то… „ръждясва перо­то/ отлита полюшва се вдига се/ като чучулига в простора/ ръж­дивочервено петънце в сине­ва­та/ разсипва се/  пада в пръст­та/  отлита“…

Ръждата разяжда паметта за Холокоста, превръщайки зло­то в „банално Зло“[5], но поезията на Ружевич я пречиства от кошмарите. (Моят поклон пред пол­ската култура!)

Само това, което е безценно, не може да бъде засегнато от корозия. Имаме много поговорки – фолклорът знае.

• • •

Вероятно от времето на Желязната епоха датира и идеята за ръждата. Защото корозията е оксидация на желязо в присъствието на вода. В хомеопатичната Мате­рия медика имаме знанията и доказванията на много мета­ли, но не и на ръжда, макар хомеопатичното лекарство да съ­­ще­ст­вува в аптеките. Интересно е, че за разлика от окси­ди­­ра­ния слой на хрома, алуминия или цинка, ръждата не за­пазва желя­зо­то, няма защитен ефект от по-нататъшното раз­­рушение, за­щото слоят не е плътен, а се рони, разсипва се. Следо­ва­тел­но, оксида­ци­ята е процес и би трябвало да причислим Ferrum Oxydatum Hydricum към царство на Im­pon­derables.  Там, където са Luna, Sol, Hecla lava , X-ray, Mag­net, Light of Saturn, TV Emanation, Ul­trasound и пр.

Имах няколко успешни случая с Ferrum Oxydatum Hyd­ri­cum  и реших да направя доказване. То започна по време на  се­ми­­нар, посветен на же­лезните съединения (ноември 2016) и в него участ­вах­ме  девет души, а десетият прояви симп­то­ми, без да е взимал лекарство.

Използвахме Ferrum Oxydatum Hydricum 30 С, произведен от  Remedia Homeopathy, Austria.

Очаквайте книгата. Ще се появи скоро на познатите ви места.


[1] Празникът Робигалия се чествал на 25 април и бил създаден от Ну­ма Пом­пилиус, втория цар на древен Рим. Обаче отдаването на по­чести на зъл демон като Робигус (или Робиго), много вероятно е да е само абстра­к­­ция на по-късните римляни от фестивала на Робигалия. Encyclopedia My­­­thy­ca, Roman Mytolohy, 

https://pantheon.org/articles/r/robigus.html

[2]  Charles Coulter, Patricia Turner, Encyclopedia of Ancient Deities, 2013

[3] Тадеуш Ружевич, Ножчето на професора, издателство за поезия „ДА“, 2017

[4] Първоначалното заглавие на поемата е било „Робигус изяжда желяз­но­­то ножче“, вероятно алюзия към Бръснача на Окам.

[5] Вж. и Хана Аренд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *