Препрочитайки Бьонингхаузен си дадох сметка, как базовото обучение по хомеопатия ни хързулна директно към синтезиса и така не стигнахме въобще до малките реперториуми. А те са толкова безценни! Дали защото трябваше да наваксваме много години или такава беше програмата на LCCН сега ми е трудно да преценя. Може да е било и от „икономии“ – когато пенсията е 3 долара, не можеш да си купиш книга за 18 или 70… Във всеки случай този огромен пропуск в образованието ни трябваше да се компенсира индивидуално – кой както може (и ако иска, разбира се – някои просто не използват никакви реперториуми…)

Барон фон Бьонингхаузен е бил забележителна личност. Има докторат по гражданско и наказателно право, после специализира ботаника и става директор на ботаническата градина в Мюнстер и поради заслугите му в тази област най-известният тогава учен нарича на негово име едно растително семейство – Бьонингхаузения.

И … ето поредното историческо доказателство, че хуманитарното образование дава на търсещия ум много по-голяма дълбочина. Това което баронът прави за хомеопатията е изумително… но позабравено от съвременните практици. То, разбира се, се дължи до голяма степен на Кент, който се фокусира върху умствените симптоми на пациента и критикува генерализирането (Generals), изведено от Бьонингхаузен и Богер. На залитането на Кент дължим сега непознаването на старите класици и малките реперториуми. Макар че самият Кент добавя в своя реперториум глава Generals, след като се е поровил в Бьонингхаузен.

Някога юристи, схоластични философи и теолози са учели наизуст и медитирали върху латинския хекзаметър „Quis, Quid, Ubi, Quibus Auxiliis, Cur, Quomodo, Quando“, който буквално означава: Кой, Какво, Къде , Спомагателни обстоятелста (т.е. по какъв начин), Защо, Как, Кога.

Авторът е Цицерон – в своята Реторика (‘De Inventione ‘) той дава седем обстоятелства, съдържащи се в тези седем ключови въпроса. За дадени действия трябва да отбележим „КОЙ” го е направил, „КАКВО” е направил”, „КЪДЕ” го е направил, „СПОМАГАТЕЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА“, при които го е направил, „ЗАЩО” го е направил, „КАК” и „КОГА” го е направил. По късно св. Тома Аквински ги въплъщава в изграждането на молитвата. И така чак до днес – в голяма журналистиката това е водещ принцип (нарича се правилото на 5-те W  (who?, what?, where?, when?, why?").

Следвайки този Цицеронов път, барон фон Бьонингхаузен дефинира характерните особености на симптом-тоталността, чрез която той избира подобното лекарство и извежда концепцията си за болестта (защото като юрист е знаел, че това е най-точният път към откриване на престъплението). Отговорите на тези въпроси несъмнено са най-добият практически водач в снемането на случая и откриването на тоталността (особено за начинаещия хомеопат).

1. Quis – Кой

Кой стои пред нас, каква е неговата индивидуалност, неговата телесна конституция и темперамент. Кои са тези най-характерни негови особености. В Therapeutic pocket book Бьонингхаузен пише: „тъй като всеки човек представя индивидуална същност (природа), различна от всеки друг, така и всяко лекарство трябва да бъде съобразено с тази индивидуалност в съгласие със симптома, който то трябва да произведе в цялостния човек. Поради това голям брой лекарства се провалят, защото не съвпадат с личността на пациента.“

Ако посрещате непознат на летището, например, как ще го разпознаете сред гъмжилото от пътници. Ще трябва да сте получите описание, в което присъства нещо характерно и единствено за него, така че да може веднага да прикове вниманието ви. Само така може да го откриете във върволицата. Мислете за пациента пред вас като за непознатия, в който трябва да откриете нещо много странно, рядко и отличаващо го от всеки друг. Кое е най-странното в този пациент? А то винаги се вижда от тренирания поглед. Трябват ви няколко минути. Но се оставете на потока, не се мъчете, просто наблюдавайте.

Това всъщност ни казва и Бьонингхаузен – да открием странното, рядкото и съвпадащо с тоталността на пациента.

2. Quid – Какво

Какво е болното у човека – то трябва да се индивидуализира, защото, казва Бьонингхаузен „диагнозата, както знаем, едва-едва  помага на хомеопата да избере лекарство“.

В медицинското направление има няколко латински думи и … почти никаква хомеопатична информация. Там го няма болния човек. За да стигнем до лекарството, трябва да индивидуализираме болестта на пациента. Какво е специфичното в гастрита или астмата на точно този човек, с какво страданието му е различно от нозологичното описание на диагнозата гастрит или астма.

3. Ubi – Къде

Има една много разпространена латинска поговорка Ubi bene ibi patria – Където ми е добре, там ми е отечеството. И си мисля, че въпросът – къде в тялото е заседнала болестта – има много общо с тази сентенция. Заседнала е там, където й е добре, защото точно там не среща съпротива от имунитета (жизнената сила). Днес бихме казали – това е таргетната точка на пациента, слабото му място.

Локалността на болестта е много важна при откриване на тоталността и това е пионерската работа на Бьонингхаузен е в детайлизирането на локалните симптоми.

4.Quibus Auxiliis – спомагателни обстоятелства

И с този въпрос стигаме до великата концепция на Бьонингхаузен за т.нар. конкоминатни симптоми, т.е. какво е това, което се поява заедно с патологичните симптоми. Concomitans имат различна патология от основната и затова са съпътстващи симптоми. Те се превръщат в странни, редки и особени. Например Coryza during stools – хрема по време на изхождане. Хрема е общ симптом, но по време на изхождане превръща симптома в необичаен и особен. Или да речем Urticaria during fever – уртикария по време на температура. Уртикария е общ симптом, но появата й точно по време на температура я прави съпътстващ, конкомитантен симптом.

5. Cur – Защо

Причините за болестта са различни и често се дължат на травма, излагане в отровна среда, лекарства, емоционални проблеми, външни влияния (студено, топло, слънце и т.н.), предразположеност на пациента и разбира се миазмите – остър, тифоиден, псора, рингуорм, малария, сикоза, раков, туберкулинов, лепрозен и сифилитичен. Някои добавят и миазма на СПИН-а.

6. Quomodo – Как

Този въпрос ни отвежда към модалностите – защото те са т.нар. въздействащи фактори в явлението болест и точно това трябва да бъде изследвано – храни и напитки, топло, студено, поза и т.н. Бьонингхаузен обръща много повече внимание на негативните модалности – т.е. всичко, към което пациентът има непоносимост – защото те много повече индивидуализират болестта.

7. Quando – Кога

Този въпрос се отнася до времевите модалности – начало на болестта, час на влошаване, периодичност и т.н.

Завършвам с един цитат. Когато някой го е написал по-добре от теб, няма защо да се мъчиш да го преразказваш:

„Бьонингхаузен, пише един от изследователите му, д-р Карл Робинсън, притежава брилянтен юридически и научен ум, и много бързо схваща вътрешната логика на новата система, наречена хомеопатия. Той се превръща в доверен колега на Ханеман, който му е имал пълно доверие. През 1853 Ханеман пише: "… Бьонингхаузен от Мюнстер изучи и схвана моята хомеопатичната система за лечение толкова старателно, че като хомеопат той заслужава пълно доверие и ако аз се разболея и не мога да си помогна сам, не бих се доверил на никой друг лекар.( Richard Haehl, M.D., Samuel Hahnemann His Life and Work, vol. II, p.483)

Какво означава да "схванеш" логиката на хомеопатичния система? Ханеман многократно роптае срещу тези очевидни последователи, които не желаят или не са в състояние да се придържат точно към неговите идеи. Над двеста години по-късно тези идеи продължават да създават затруднения…“

ПРЕДГОВОР

И тогава Дивия каза:
– Ако сте в задънена улица, опитайте със свободните асоциации. Имах такъв случай през 1998. Много тежък случай – питах, питах, питах, а тя не казваше нищо. Анализирах ключовите думи, които използваше – нищо. Кажи ми за сънищата си. Нямам, не помня. Заплашвах я (и Дивия се засмя хитро), няма да ти дам лекарство ако не ми кажеш сън. Нямаше сънища. Подкупих я с чай (пак същата Дивия-усмивка), нямаше сън. И изведнаж ми каза – ами като вдигна температура имам сън.
– Добре, кажи ми за съня.
– Имаше една стая и в стаята – камък. Голям камък.
– И какво?
– Ами това е.
– И какво беше чувството в съня?
– Никакво.
Бях отчаяна, чудех се какво да питам. Ами ако камъните падат върху теб? Концентрирай се. Дай ми нещо.
– … (мълчание)
– Добре, забрави за тези камъни. – И тогава тя каза:
– Това чувство беше като другото.
– Като кое?
– През целия ми живот.
– Забрави всичко. – А бяха минали три часа. – Забрави всичко, просто мисли за думата камък. И ми кажи първото, което ти идва в главата.
Тя започна да говори – описа планина с голям камък. Гледа към небето, облаци, птици, които летят… Езеро, малки патета, подредени от майка си в редичка, се клатеха към водата… Невероятно. Тя започна да изживява цялото това усещане на птицата, на водата, на малките пилета… Това е методът на Фройд, методът на свободните асоциации, знаете. Ако използвате ключова дума от разказа на клиента може с нея да отидете в това вътрешно състояние, в неговата вътрешна история. Правила съм го с много пациенти. Но когато не виждам ключовата дума започвам с ЧЕРНО. Черното е цветът на Сянката (Юнг – б.а.) и отваря блокираната вратата към клиента…
Добре де, рекох си, аз като му кажа на българския клиент черно, той ще ми говори за смърт и траур, защото това е в нашата култура. Накъдето се обърнеш, кюше или спирка – некролози, от които се усмихват напудрени в паспортна официалност лица. Какво черно, каква смърт, какъв траур? Дали ще проработи…

Първи опит

– Кажи ми какво ти хрумва, като чуеш думата ЧЕРНО?
– Ами ковчег, смърт, какво друго? (Знаех си.)
– Кажи ми за смъртта?
– О, не не, не, не мога да говоря за смъртта. Представяш ли си ако си още жив и те затворят в ковчег и те зарият.
– Не мога да си представя. Какво е това?
– Ами как, не можеш да дишаш. Няма въздух. И никога няма да излезеш оттам, ти си жив-погребан. Имах един сън (нали нямаше сънища, а!), който е от детството ми – как всичко това ми се случва наистина и някакво животно с огромни нокти ме притиска, за да не мога да вдигна капака на ковчега. И няма въздух, задушавам се, не мога да дишам … Все едно съм в астматичен пристъп. Господи, колко е тъмно, няма място, няма място, ще умра, задушавам се…

Втори опит

– Ще ти кажа една дума. Отпусни се и ми кажи първото, което ти хрумва, не се притеснявай ако изглежда глупаво, просто първото, което ти хрумва. ЧЕРНО.
– Смърт. Погребение. (Пак смърт, разбира се!)
– Кажи ми за смъртта.
– Ами когато има погребение трябва да си официален.
– Кажи ми за официален.
– Черно за мен всъщност значи черни обувки. Те подхождат на всичко.
– Кажи ми за черните обувки.
– Винаги можеш да си официален. Всичките ми обувки са черни. Мога да ги нося на работа, после да отида в клуб, после – където трябва.
– Кажи ми за това – винаги да си официален?
– Да си подготвен за всичко, да няма изненади. Конкуренцията е голяма, могат да ти издърпат изпод носа всичко – работа, гадже. Всичко. Една грешка и си долу, започваш пак от нулата. Не искам пак от нулата…

Трети опит

– Ще ти кажа една дума – кажи ми първото, което ти хрумва. ЧЕРНО.
– Я се разкарай. Какво може да ми хрумне от черно.
– Не знам. Какво ти хрумва?
– Нищо.
– Кажи ми за нищото.
– Нищото е нищо. Ти сигурна ли си, че си завършила психология.
– Кажи ми за нищото.
– Кой ти е дал диплома, що ме питаш такива глупости.
– Кажи ми за нищото.
– Нищото съм аз, доволна ли си.
– Кажи ми за нищото.
– Нищото е след като си се напушил. Става ти едно леко, леко. Чак ще пипнеш небето.
– Кажи за това да пипнеш небето.
– Я се разкарай. – Стана и си излезе. Майка му го беше насилила да дойде, сигурно пак ще го дотътри.

Четвърти опит

– Искаш ли да поиграем на една игра. Аз ще ти казвам дума, а ти ще ми казваш първото, което ти идва наум. Искаш ли?
– Може, но искам аз да съм пръв.
– Защо искаш да си пръв?
– Защото когато си пръв, не те изяждат.
– Кой не те изяжда.
– Ама нали каза, че аз съм пръв.
– Добре, кажи ми една дума тогава.
– Червена коса. (Това е цветът на моята коса. Този хлапак май ми се подиграва.)
– Изгоря, това са две думи. Сега е мой ред. ЧЕРНО.
– Плащ.
– О, какъв е този плащ?
– Ами черен плащ на черен рицар.
– Разкажи ми за този рицар.
– Той е много смел, може дори сам да отиде в гората когато е тъмно.
– Какво е в гората, когато е тъмно?
– Това е най-страшното място. Има толкова лъвове и тигри, които могат да те схрускат.
– Нали си рицар.
– Не, аз не съм, той е рицар. Той ме пази нощем в гората, защото те дебнат…

Пети опит

– Ще ви кажа една дума. Интересува ме първото, което ви хрумва като я чуете. ЧЕРНО.
Тя се усмихна:
– О, искате от мен свободни асоциации.
– Какво са свободни асоциации?
– Това е Фройдиска теория. Фройд е използвал това, за да стигне до несъзнаваното. Е, ще е цяла лекция, аз съм доктор по психология.
– Кажете ми за вашия докторат по психология.
– Всъщност това шега ли е, вие сте клиничен психолог. Подигравате ли ми се или си измисляте ваш си метод?
– Не просто ви питах за ЧЕРНО.
– Някак не съм настроена за това. Освен това методът на Свободните асоциации изисква …
– Добре, кажете ми за вашия докторат.
– Хм… Това беше най-тежкият момент в живота ми. Не работата по него, тя беше приятна. Малко преди защитата, дъщеря ми домъкна вкъщи едно малко коте. Аз мразя котките. Черна котка, черна магия, нали знаете. Още от дете съм се страхувала от черните котки. Не вярвам в черната магия, не знам защо го казвам, но черните котки не ги обичам. Няколко седмици след това баща ми получи инсулт и си отиде. Не исках да вярвам, че е заради котката, но толкова й се бях ядосала, че я изхвърлих. Когато дъщеря ми не я намери, изпадна в депресия. Не е страдала така дори за първото си гадже, когато я напусна, но за котката – ужас. Казах си, пубертет, трябва да съм търпелива, обаче отвътре ме глождеше това – черно коте, черна магия. Дали не й напрвиха магия. Вече осем години е така. Клинична депресия. С какво ли не е лекувана… не излиза и не излиза от дупката. Вижте, аз съм образован човек, не вярвам в магии, но … всичко, което се случи след това …
– Кажете за магиите.
– О, много мога да ви говоря за това. Има хора, които отиват, плащат и ти правят магия. Черна магия, за болест, за смърт. Ужасно е, чувала съм какви ли не истории. Изследвала съм ги. Да, да, започвах да ги изследвам чисто научно, ще кажете, компенсация, за да мога да се оттърва от този страх. Но и това не помогна.
– Каква е докторската ви теза?
– „Магически обреди и практики: психология на предсказателството и психология на суеверието”…

N-ти опит

– Преди известно време ти предложих да играем една игра, но ти си тръгна. Какво ще кажеш да опитаме отново. Казвам ти една дума и ти ми казваш всичко, което ти хрумва.
– Пак ли с ЧЕРНО?
– Я виж ти, как си го запомнил. Сега ще пробваме с твойта дума. Небе.
– Облак.
– Кажи ми за облак.
– Седиш на облака и той те носи.
– Какво е чувството.
– Лекота. Разтапяш се. Всичко гадно, което те тегли надолу е останало на земята и ти е леко, леко, и тялото ти е на земята, а тук си си само ти и си седиш на облака.
– Кажи ми повече за това, да ти е леко.
– Никога ли не ти е било леко? Леко е леко.
– Не знам на теб как ти е леко, знам как го чувствам аз, но не как е при теб.
– Уф, леко, бе, леко, ле-ко! Ти си на върха, горе, нищо не ти тежи, все едно си се надрусал. Рееш се. Разбираш ли какво е, ле-ко-ти-е!

N+1 опит

– Какво ти хрумва, като чуеш думата ЧЕРНО?
– Нищо. Което значи Бог = черни дупки. Извор. Източник. Излъчване. Развитие. Тези черни дупки ми образуват черна дупка в сърцето. Защото за мен сърцето е черна дупка и излъчва. Аз виждам Бог като Черно слънце. Черното слънце е излъчващо, от диска му струят лъчи и е много голяма красота, незрима красота. И когато влезееш там, усещаш материята на копнежа. Обаче Материята на копнежа може да бъде дадена на човека само от Черното слънце. А то е една дишаща структура. Вътре е много спокойно… За мен това е праг и зад него е една невероятна светлина.
– Кажи ми за прага?
– Прагът е предизвикателство, тайна. Ние не знаем дали го има или го няма. Ако те води някой, а мен никой не ме е водил обаче – то е част от воала, предизвикателство… Прагът е страхотна криза за тялото и душата. Не можеш нищо да направиш в духовното пространство, без да платиш…. Сега там горе се виждам все по-често като Аdler, който пори въздуха. Моят духовен учител говореше за ято гълъби и орли. Да, да, аз съм Aдлер, нали разбираш.
– Това ми звучи на немски, Aдлер?
– Да, това е орел на немски. (А нейният основен чужд език е английският.)
– Кажи ми за орела.
– Какво да ти кажа, виж ме, орелът съм аз… единствената възможност да компенсирам болката е с идеята за СВОБОДА!…

ЧЕРНО?
Това ЧЕРНО ми e помагало в много случаи, които са изглеждали неразрешими в момента. То ме връщаше на пътя, когато се изгубвах из дебрите на личните изтории. А колко много истории… Сълзи, болка, сълзи, гняв, сълзи, сълзи… не, не мога да плача, искам, но не мога, сълзи, обида, сълзи …

Това ЧЕРНО, колкото драматично, толкова и безразлично, наостря сетивата ми за един странен език. Защото иззад сапунените версии на всекидневието, наднича вътрешната история, проектирала се в болестта. Тя говори на език, който започваме все по-добре да разбираме. Понякога сме много нетърпеливи. Понаучили няколко думи, си мислим, че можем да го говорим този език, а той ни залива с идиоми, които ако преведем буквално, ще са невъобразима глупост. Но точно глупостта, да, точно глупостта в този език ни дава шансове да разпознаем болестта. Защото тя си говори едно и също – от детството до старостта – казва го по един и същи начин и за всичко – от физическата болка до съня или мечтите – и го повтаря до безкрай, докато я разберем. Говори си по своему. Защото не знае друг език, освен този на източника си.

Чували ли сте как говори гълъб? А съсънка? Виждали ли сте как се смее платина? Знаете ли за празнотата около протона?
Сигурно изглежда глупаво, но това е езикът на болестта.
Не-нашият.
А Нейният, такъв, който се преживява. Това е език-усещане.
Болестта може да замръзва от страх като заек, да се умилква като гладна котка, да лети като белоглав орел, да плете паяжини от интриги или да клъвва с ласкателния си, змийски език, тя може да е вятърна като глухарче, да се увива като бръшлян или лиана, може да е твърда като стомана, силна като титан, или прозрачна като етер, може да е солта на масата или снегът на Южния полюс. Може да е стих или песен. Може да е недостигната мечта или пиедесталът, който е зает от друг.
Може да е всичко….

За да разберем този език, трябва да се научим да слушаме. И да мълчим. Само в тишината на паузата музиката си взима дъх.

1 Д-р Дивия Чабра, международен хомеопатичен семинар, 2006 г, в „Ханеман Институт” – Хага.

За възхитителния метод на Шанкаран и неговия инсайт към растенията

16.10.2003 г.

Младежът седеше малко странично, всъщност за да бъде виждан от групата студенти. Въпреки че беше стеснителен, се беше решил да стане пациент на супервизия. Имаше блага усмивка и отбягваше погледа ми.

– Защо сте тук? – попитах.
– Ами, не мога да спя нощем, от дете. Преди десет години пострадах с окото. Имам протеза на дясното око.

– Никак не личи. Ако не бяхте казал, нямаше да се забележи. Добре е направена. Бихте ли искали да ни кажете как се случи?
– Една учителка ме нарани с пръчка. Неволно. Бях на 13 години. Ние бяхме с едно друго дете и тя хвърли пръчката по нас, за да ни усмири…

И "уцелила" момчето точно в окото. Три месеца остава в болница. Претърпява няколко операции. Тогава му слагат първата му и протеза.
“Случката” става в дом за сираци в град Ловеч – той е кръгъл сирак. Бил е в различни сиропиталища, както се случва на такива несретни деца.

– … дотогава можех да спя. След това престанах да спя. От момента в който пострадах. Когато ме нараниха, се чувствах много безпомощен. Учителката имаше угризения.

– Дойде ли да ви види в болницата?
– Не, не е идвала. Тя искаше да контактува с мен, когато се върнах в училище, но аз – не. Когато я видя се сещам за случая, а искам да го забравя. (Хапе устни.) …  Десет години бях в приемно семейство. Там се чувствах не толкова самотен. Те починаха. Тогава имах чувството, че аз съм виновен за това. Защото веднага след като пострадах, пострадаха и те… Те починаха преди 6 години. Аз пак бях в болница за да ми инсталират окото. И те идвали към болницата да ме видят и катастрофирали по пътя. Бях много зле, не знаех какво да кажа. Какви ли не мисли ми минаваха – че всичко е станало заради мен, ако аз не бях там нямаше да се случи… По-малкият им син идваше с жена си да ме види в болницата.

– Толкова ужасни неща са ви се случили. Можехте ли да плачете?
– Плаках тихо, когато плача, не капят сълзи. Като плача се чувствам по-добре.

– Имаше ли кой да ви успокои? Как се чувствате ако ви успокояват?
– Не, не обичам. Аз съм притеснителен… Пълната самота я усетих в болницата. Страх ме е да съм с много хора. И на празници съм сам. Сега живея в общежитие (той е студент, завършва Националната спортна академия). В стаята сме двама, но изпитвам самота.

– Как се чувствате, когато сте самотен?
– Аз обичам да съм сам. Особено нощем!!! Дори и да има човек аз съм самотен, чувствам пълната тишина, спокойствие. Аз съм притеснителен и обичам спокойствието. Обичам да бъда самотен. Ако има гюрултия се притеснявам, избягвам конфликтите…

– Как бихте описали характера си?
– Притеснителен. Добър съм, много обичам музика (народна), и да чета медицински книги ми е любимо занимание (иска да учи кинезитерапия). И да спортувам. Всяко нещо го върша много прецизно. Не обичам разхвърляниците, трябва да ми е подредено.

– Как се чувствате по време на буря и гръмотевици?
– Обичам бурята, защото се чувствам самотен.

– Някакви страхове?
– Като малък – от тъмно и от високо.

Амбитермален. Няма проблеми със студено и топло. По отношение на храна – не обича сладко, мазно и месо. Обича плодове, зеленчуци, супи, мусака. Жажда – около 2 литра вода/дневно.
Спи по корем. Върти се. Ляга си към 2-2,30 ч. Не може да заспи по-рано. Към 4 се събужда. Пие вода и заспива. Спи докъм 11 ч. Ако трябва да стане в 7 ч. е неадекватен, с главоболие 2-3 часа, после става работоспособен.

Сънища: “В момента, в който пострадах, все това сънувам и изпитвам гняв. Понякога, в съня си искам да я убия. Но само в съня. Иначе се чувствам много наранен. Когато я видя, основната ми цел е веднага да напусна мястото. Един път (в съня си) исках да я ударя, когато тя не напусна мястото. Но не очаквах, че ще се удържа. Когато не я ударих се разплаках и тя си отиде. Друг сън – опитвам се да спирам влак и той ме смачква.

– Какво е отношението ви към растенията?
– О, отлично, обичам растенията. Цялата ми стая е пълна с цветя. Обичам ги, обичам зеления цвят, чистия въздух, зелените растения…

– А животните?
– И тях ги обичам, кучета, овце, всички животни.

– Ако излезе Златната рибка и ви каже, че имате право на три желание, какво ще си изберете?
– 1. Да имам истинско око. 2. Да имам дом. 3. Да започна работа във Военно-медицинска академия (това вече е договорено, разбирам).

Предписание Bell-p. 1 M

След десетина дни по телефона ми се обажда студентката, която беше довела момчето на супервизия. Тя е твърде преекспонирана и толкова въодушевена (което кореспондира с фосфорната й конституция), че чак започвам да се съмнявам: “Не можеш да си представиш колко е променен. Още същата вечер е спал дълбоко и непробудно. Всичките му колеги го питат какво става с него, неузнаваем е…”

След около месец съм по работа в Националната спортна академия и там ме спира някакво момче.

– Здравейте, не ме ли познахте? Идвах при вас и ми дадохте лекарство.
Мигам в недоумение.
– Аз съм онзи, с протезата на окото.
Наистина е станал неузнаваем. Усмихнат, ведър, излъчва самочувствие. Около него приятели, глъчка. Направо не е за вярване.

Проследяване – 30.03.2004 г.
– Основното, което се случи, е че се почувствах много по-добре. Повечето преподаватели ми казаха, че има голяма разлика. Двама преподаватели ме попитаха – ти лекуваш ли се с нещо? Отговорих – да. Има голяма промяна, казаха, и ми донесоха снимка отпреди. На снимката бях много омърлушен човек, несигурен, неспокоен. Не очаквах, че ще има такава промяна… Един приятел, от Ловеч, на втората седмица след лекарството ми каза: “Човече, има много голяма промяна. Да не би да ходиш на хомеопат? (Майка му е хомеопат.) Дадоха ли ти хапче? Едно такова, малко, бяло? Какво? “… Сънят ми се нормализира.

– Как се чувствате?
– За първи път усещам, че съм щастлив. Още в момента, в който изпих хапчето се почувствах по-спокоен. Сега съм много по-самоуверен. На лекции взимам много по-голямо участие. Не се чувствам потиснат. Ще запиша магистратура “Спортна психология”. Всеки ден отивам с настроение на училище, а преди нямах никакво желание. Имам чувството, че в момента, в който изпих това лекарство, проблемите ми лека полека се разрешават. Знаете ли, ще ми дадат общинско жилище.Това, което най-ме очуди е че съм много искрен с хората. Преди се скатавах. Много съжалявам, че не донесох снимката. И окото, с протезата, веднага след лекарството спря да сълзи. Аз преди доста се притеснявах за протезата. Първата ми протеза беше некачествена и това доста ме травматизира. След 3-4 месеца разбрах, че тази жена, която я направи, не е доктор, а химик-технолог и нейната протеза ми е нанесла сериозни увреждания на очната ябълка и после един лекар в Ловеч ми направи операция за корекция на окото и ни направи качествена протеза..
Постоянно е с хора. Има четирима нови приятели. Няма никакви страхове. Нищо не сънува. Не се сеща “за събитието”.

Предписание – без лекарство.
Една година след първото предписание – няма промяна в състоянието му. Чувства се много добре.

Предписание – да се обади при нужда.

Анализ на случая
Едва ли бих предписала тази най-обикновена маргаритка, Bellis-perennis, ако не бях прочела възхитителната книга на Шанкаран “An Insight into Plants” (което може да е както вътрешен поглед към растенията, така и просветление за растенията). Там той говори за усещанията, характерни за различните растителни семейства и усещанията в едно семейство, съобразно миазмите.
Едно отклонение. Веднаж, преподавайки метода на Шанкаран, направих следния експеримент – пуснах 3-минутен откъс от Реквиема на Моцарт (Лакримоза) и казах на младите коледи да опишат с една дума какво е чувството, което изпитват, докато слушат музиката. Думите бяха: скръб, тъга, гробище, скука, сълза, тишина, величие, нервност … и така, над 50.
Очевидно бяхме слушали “различна” музика.
Това означава, че нашата чувствителност е индивидуална, различна. Ще ни вълнува това, което го има в нас, ще боледува това, което го има в нас. Каквито са усещанията ни, такива ще бъдат и реакциите ни, и типа болки, и болестите ни. Това иска да ни покаже и Шанкаран в книгата си. Усещанията са нещо, което преминава през цялото ни същество… Няма външна отключваща причина, отключващата причина е вътре в нас, нашата чувствителност, sensation, чувствителността ни към въшния свят, към външния импулс, към всичко, което обичаме и мразим, към всичко, което ни радва или дразни. Действие-противодействие. Просто – природен закон.

В “An Insight into Plants” Шанкаран разглежда растителните семейства, поставяйки ги в 9 миазма – остър, тифоиден, маларичен, трихофитиен, сикотичен, туберкулозен, раков, лепрозен и сифилитичен. Миазмите ни показват скоростта на всеки един случай, начинът, по който той протича. Логиката е, че ако един процес се развива бързо, като влака-стрела, не може да се даде лекарство, което се движи в темпото на файтон. Ако енергията на случая има сикотичен характер с междинни остри атаки, лекарството трябва да има същата скорост и модул, същия патерн, т.е. да съвпадат скоростите, ритъмът на лекарството и ритъмът на пациента.
Ако някой удари шамар на някого и другият го застреля, това е неадекватна реакция, но само на пръв поглед. Би могло да означава, също, че този, който е получил шамар, го е почувствал като изстрел, все едно го убиват. Така че от реакцията понякога разбираме как се усеща действието. Интензитетът, с който се усеща действието всъщност ни показва миазма. И единствената важна дума е как. Как се чувстваш?
Тъй като усещането, което показваше моят пациент беше нараненост, тръгнах към семейство Сложноцветни – Compositae. Защото основното усещане на Сложноцветни е: нараняване; наранен или обиден; шокиран; изгорен или попарен; страх да бъде докосван, наранен, доближен.
Ето как Шанкаран подрежда лекарствата съобразно миазматичната им принадлежност.
Остър миазъм – Arn. и Calen. Тифоиден – Cham. Маларичен – Cina и Eup-per. Трихофитиен – Tarax. Сикотичен – Senec. Туберкулозен – Abrot. Раков – Bell-p. Лепрозен – Inul., Lact., Lappa. Сифилитичен – Echi.
При Arnica и Calenula шокът е от внезапно нараняване, т.е. . Compositae плюс остър миазъм.
Chamomilla е тифоиден миазъм – ако креща, викам, ритам и тормозя достатъчно, ще спрат да ме нараняват и ще се възстановя.
Cina – малариен миазъм – преследван от наранявания – физически и емоционални.
Eupatorium – също малариен миазъм – и към идеята предледван от наранявания, тук Шанкаран добавя и обиди.
Taraxacum – трихофития – опитва се да се бори с нараняванията и обидите, понякога като ги заобикаля, понякога – като ги приема.
Senecio – сикотичен – избягва нараняванията и обидите като се покрива, скрива.
Abrotanum – туберкулинов миазъм – притиснат и задушен от нараняванията и обидите.
Bellis-perennis – раков миазъм – странното е, че Шанкаран не дава сентенция единствено за това лекарство – тумори и рак на търдите след нараняване, тумор и кисти от нараняване. Ракови състояния.
Inulla, Lactusa и Lappa – лепрозен миазъм – изолиран, презрян, отвратен от наранявания и обидите.
Echinaceа – сифилитичен миазъм – унищожен от това, че е наранен или обиден. Смърт от нараняване.

В случая с нараненото от учителката момче раковият миазъм бе очевиден – потиснат, перфекционист, обича животни и природа. Обича да гледа бури – което той изрази по много странен начин – “обичам бурята, защото се чувствам самотен”. Тъй като в разговора ни многократно употреби думата самота/самотен, го попитах как се чувства, когато е самотен. (В противен случай трябваше да взема просто рубриката Подобрява се, когато е сам – MIND – COMPANY – aversion to – alone; when – amel.) Но всъщност при вникването в неговото състояние се разбра, че той влага съвсем друг смисъл в тази дума. Той обичаше да бъде самотен, за него това е спокойствие, нещо приятно. (Не случайно Шанкаран ни казва, че трябва да разберем какво е чувството, което изпитва пациентът, да питаме, да се правим на глупави и да питаме, докато получим отговор.)
Най-напред си помислих за Staphysagria, особено след като разказа сънищата, в които е изпитвал силен гняв и му е идвало да убие учителката, но се е потискал. Staphysagria също принадлежи на раковия миазъм, но е в друго семейство – Лютикови – Ranunculacea. Но в това семейство главното усещане е дразнене, vexation. Докато чувството на момчето беше по-скоро нараненост, injured. Затова “потеглих” към Compositae. Погледнах в графата на раковия миазъм и видях Bellis-perennis. Прочетох оскъдната информация за умствените рубрики – нищо не подсказваше, че това лекарство може да помогне в случая. Всички познаваме Bell-p. като остро травматично лекарство за наранявания, което следва добре Arnica, а и като лекарство за рак на гърдата. И това е. Вечната маргаритка, обича ме – не ме обича. Иначе казано, ако следвах информацията от материя медика и от реперториума, никога нямаше да дам Bellis-perennis и се радвам, че се доверих на идеите на Шанкаран. Резултатът беше поразителен.

Няколко месеца по-късно, на 8 април 2004 г. се появи млада жена, химик по образование. Оплакваше се “че не й издържат нервите”.
Оказа се, че има проблем със свекърва си. Тя много крещи. Много е властна, няма никакви приятели.. “Действа ми парализиращо. Треперя от нея… Свекърва ми ми спря кърмата. Мразя я. Искам да хвана нещо и да й го тупна по главата. Няма човек, когото да мразя, а тя ми причинява болка. Приех я като мой родител, като втори родител. Искам да не я наранявам, да не я обидя, а тя ме наранява постоянно… Аз съм ужасяващ перфекционист. Когато нещата са в разрез с мен или съм поставена пред свършен факт изпитвам гняв или съм ужасно смазана, попарена. Или започвам да крещя и да казвам това, което иначе не мога да кажа. Невероятно чувство за вина имам….”
И в този случай най-напред си помислих за Стафизагрия. Потиснат гняв, раков миазъм. Започнах да я “човъркам” – как се чувства по отношение на свекърва си. Очаквах да ми каже че е обидена, или че гневна.
“Свекърва ми не ме обижда. Това е плесница, това е насилие. Това е като жива рана”
Предписание – Bellis-perennis 1 М.
Обажда ми се по телефона след няколко дни. “Не знаеш какво се случи. Закарах детето на вилата при свекърва ми. За първи път от 6 месеца поиска детето. И понеже беше късно и валеше, тя ме покани да остана, защото беше опасно да се прибирам по тези завои. Тъй като къщата беше пълна с хора, аз трябваше да спя на спалнята, познай с кого – със свекърва ми! Не бих си го и помислила, че може да се случи. Говорихме дълго, тя за първи път ми разказа за трудностите в живота си, извини ми се, че се е държала така с мен през годините. Това е невероятно. Какво беше това лекарство?…”
С “врага в едно легло” – звучи като заглавие на сладникава сапунка. Обаче симилимумът може да си изправи пред най-неочаквани развръзки.

Библиография
Sankaran, R., “An Insight into Plants”, Homoeopathic medical Publishers, India, 2002

Сп. "Класическа хомеопатия", бр. 2/2004

 Калинките са сред най-обичаните насекоми – защото са символи на доброто и щастието, а навярно привлекателен е и яркочервеният цвят на елитрата им.
 Популярното име на Coccinella 7-punctata е калинка. В европейската традиция калинката се свързва с Божията Майка. Червеният цвят на елитрата й представлява червения плащ на Дева Мария, а седемте черни точки са знаците на 7-те й радости и 7-те й тъги. Свързването на калинката с Дева Мария не е нещо необичайно. През 1991 г. д-р А. Ексел публикува книгата си “История на калинката” в която цитира 329 различни имена за това насекомо от 55 страни, 80 от които са свързани по някакъв начин с Дева Мария и повече от 50 са посветени на Господ Бог. И обратното, едно от италианските наименования на калинката  е Galineta del Diaolo, т.е дяволско пиле. Други интересни названия  са шведското Himelska nyckla или Ключ към Небесата, и името, което  й дават индианците Чероки  Великата възлюблена жена (Great Beloved Woman).
Калинке, калинке, бръзо към дома хвръкни,
Къщичката ти гори, и дечицата си намери
Всички са се рахвръчали, с изключение на Ана,
миличката се е скрила под тигана.
 Това пък е източноавстралийска версия на малка песничка, която обаче съществува във всички англоговорящи страни под една или друга форма от създаването й през ХІХ в. Нейното разпространение показва силното  “присъствие” на калинките в съзанието на хората.
 Българският принос в “калинкознанието” е познатата ни от детството песничка – “Калинке, малинке, покажи ми пътя,
покажи ми пътя,  накъде ще се оженя”. 
 Насекомото се поставя на дланта и в каквато посока литне, оттам ще се появи и женихът.
 В света има над 5000 вида калинки.  Почти всички, още от ларви, са хищници и се хранят с листни въшни. Само няколко видове са “вегетарианци”. Калинките може да са малки (до 0,3 мм) до средни  (10 мм) с глава, която може да се свие в пронотума (дорсалната повърхност на първия торакален сегмент. Антенките им са 11-сегментни, къси, като пипълца, а елитрата напълно покрива корема. Крачетата са къси и се свиват под тялото. Кръвта (хемолимфа) е като репелент (прогонваща насекомите) и мирише доста отблъскващо, защото съдържа (при някои видове) различни алкалоидни токсини (адалин, кокцинелин, екзохомин, хиподамин и т.н.). Хемолимфата е жълта и нейната репелентност и токсичност са защитен механизъм срещу хищниците. Някои хора твърдят, че ярките цветове на окраската на възрастните насекоми (червено върху черно или черно върху червено) са апосематични, което ще рече, че цветовете са предупреждение към евентуални врагове, че насекомото е неприятно или отровно.
Жизненият цикъл на калинката е подобен на повечето видове насекоми, възрастните прекарват зимата на групи, в защитени от вятър места. Размножаването започва през май, но зависи от температурата и храната. Снасянето на яйцата продължава до юли, като всяка женска снася не по-малко от 1000 яйца. Много от хищните насекоми снасят яйцата си близо до листни въшки осигурявайки така на бъдещото поколение храна. В зависимост от температурата ларвите се излюпват между 10 дни (при 15 С) и 2 дни (при 35 С). Често ларвите са много по-малки от самите листни въшки. Ларвата на седемточковата калинка може да изяде над 300 въшки преди да премине в следващия си стадий на развитие – пашкул. Излизането на какавидата от пашкула също зависи от температурата. Пашкулът се разтваря и вече възрастното насекомо излиза навън. Елитрата е бледо жълто-оранжева в този стадий, но след няколко часа или дни почервенява. За няколко седмици те остават на същото мястото, хранят се там и след това отлитат да търсят храна другаде.
 Всички насекоми имат врагове, калинките не правят изключение. Най-честият паразитоид, е осата-бракониер,  Perilitus coccinella, която напада възрастните калинки и по-рядко ларвите и какавидите.
 Калинките са полезни за биологичния контрол и равновесие, защото те се хранят с Homoptera  и Acarina. Затова градинарите и фермерите ги благославят, защото те разрешават или поне намаляват проблемите с вредителите.

 Доказване на Coccinella 7-punctata
 Идеята да се направи хомеопатично доказване на калинка ми хрумна спонтанно, след едно предписание на известния индийски хомеопат, гостувал у нас – д-р Махеш Ганди. Пациентката, на която той препоръча това лекарство като дете много обичала да си играе с калинки, имаше сънища за летене и носеше нещо от онова време и досега – вече майка на две деца и успешен специалист. Детинското се бе запазило в нея. Тя непрекъснато се нуждаеше от грижи и казваше, че се е чувствала най-добре по време на втората си бременност, когато всички около нея са й оказвали внимание.
Доказването бе направено на текущ семинар в София, със студенти от курса на Хомеопатичното общество и Лондонския международен колеж по хомеопатия.  Участваха 8 доброволци, 7 жени и 1 мъж, който в последствие отпадна, защото седмица след взимане на лекарството е взел по невнимание друго лекарство. Доказващ № 7 (G) също отпадна, защото седмица след приемането на лекарството, е приела друго.
 Използвани бяха два вида хомеопатични препарати – първият (№1) бе направен от българския представител на “Хелиос” – магистър фармацевт Теменуга Сотирова, вторият (№ 2) бе направен лично от мен. (Както препоръчва Ханеман – добре е хомеопатът сам да приготвя лекарствата си.). Калинките бяха събрани през май 2004 г. в екологично чист район – с. Долна баня (близо до София).
 Никой, освен мен, не знаеше какво лекарство се доказва, самата аз не съм участвала в доказването, само обобщих резултатите.
 Участници:
1. А. жена, 42 г., лекарство № 2, 30 С
2. B. жена, 42 г., лекарство № 2, 30 С
3. C. жена, 32 г., лекарство № 1, 30 С
4. D. жена, 28 г., лекарство № 1, 30 С
5. E. жена,  41 г., лекарство № 1, 30 С
6. F.  жена, 36 г. лекарство № 1 , 30 С
7. G. жена, 43 г. лекарство № 2, 30 С
8. H. мъж,  68 г. лекарство № 1, 30 С

ТЕМИ
Помощ, успокоение, грижа за другите
Доказващ А:
* Сън: първата вечер сънувах, че приятели сменят жилището си, притеснени са и аз ги успокоявам, че всичко ще бъде наред и няма да са на квартира. И помагам.
* Сън: втора вечер – разговор между колеги-хомеопати за хомеопатични лекарства. Накрая те казаха, че от това, което са чули съм много грижовна и да си взема Натрум муриатикум.
Доказващ В:
* Сън: Първа вечер – всички правеха така, че аз да се чувствам добре, непрекъснато правеха нещо добре за мен. Грижа за мен. Даже един ми каза да си сменя банския, защото беше мокър, за да не настина. Много се грижеха за мен.
Доказващ С:
* На среща с приятелка, кавалерствам й, паля й цигара, казвам й дай си чантата на този стол, за да ти е по-удобно.
* Жалост към всичко и всички, всемирна носталгия.
*Сън: Четирима мъже и всички ми дават информация, за да ми направят живота по–приятен…

Къщи
Доказващ А:
* Сън: Приятели сменят жилището си…., проверявам как върви строежът на бъдещото жилище…
Доказващ С:
*Сън: Сънувах старата ни къща, която е съборена и сега сънувам, че е изградена отново по много хубав начин…
Доказващ D:
*Сън: Отивам при друг мъж с бебето в една голяма баровска къща… 
Доказващ F:
*Сън: Сънувам къща, някаква къща като на някакъв баир…
*Сън: Има една къща на село, в която всъщност вече никой не живее, която се руши, но сънувах, че съм там, с децата ми отново, сънувах майка ми. Пак търсех баща ми… (ДЕЦА)

Пътуване
Доказващ В:
*Сън:Вечерта сънувам, че пътувам. Бях на много места. Едното беше познато, много къщи, много хора, на морето бях, на някакви пътешествия бях и сутринта се събудих с чувството, че цяла нощ са се грижили добре за мен.
*Сън: Бях на някаква яхта. Сънят беше пак приятен. Сънищата винаги са приятни. Само хубави сънища с това лекарството, с хепи енд.
Доказващ D:
*Сън:жени, приятелки, ходим насам натам.

Природни бедствия, катастрофи
Доказващ А:
* Сън: На петата вечер сънувах тежко земетресение, земята е цялата напукана, много животни бягат, основно коне, поляна с коне. И аз тръгвам с тях да бягам. Видях една сграда, полуразрушена и в нея –  бебе и се върнах, съвсем ясно, взех го в ръцете си и побягнах ( ДЕЦА).
* Сън: Шеста вечер – потоп, много наводнени къщи, някакъв град до морето, морето приижда и наводнява първия ред къщи и хората пак натъжени и разтревожени и аз пак ги успокоявам, че ще си построят по-хубави къщи и нищо не е фатално. (ПОМОЩ, УСПОКОЕНИЕ)
Доказващ F:
*Сън:  Сънувах деца, много хора, катастрофа. Виждам жена с две деца, но починалите бяха само жената и момченцето, виждам легнали на земята, извадени от колата – жената по гръб, детето – по корем… Аз също бях участник в движението. (ДЕЦА)
*Сън: Сънувам къща, някаква къща като на някакъв баир. (КЪЩИ) Много хора пак,  наводнение, много вода. Толкова много, че първият етаж на къщата е почти залят. Сънувах хора, които се движат с лодки в тази вода. Гребат водата. Пак сънувах себе си там, децата си, неспокойствие някакво, напрежение. Обаче по едно време водата като че ли започна да се отича. (ДЕЦА)

Починали роднини
Доказващ F:
*Сън:  Баща ми, който е покойник, беше се наранил някъде под мищницата. Слагах му някакъв цитопласт, не си спомням точно дали сме говорили, но това е като картина (ПОМОЩ).
*Сън:  Пак търсех баща ми (той е починал). Търсех го, исках да го намеря, да говоря с него, само че той беше отишъл някъде и в последствие разбрах, че е отишъл при баба ми, която също е починала. Сънувах майка ми, тя също е починала. Все мъртви хора.

Маргинални лица (цигани, алкохолици…)
Доказващ Е:
*Сън: Качвайки се по стълбището ме застигна циганин. Реших да побягна, а той ми каза: не си го и помисляй, извади револвер и го насочи срещу мен. На следващата стълба ме застигна друг циганин и опря нож в корема… На вратата се звънна, погледнах през шпионката и видях, че е същият циганин с пистолета. Казах на семейството си, че той звъни, но никой не помръдна… Разбрах, че никога няма да мога да се предпазя, от тези цигани, които ме преследват, защото един от тях се женеше за моя съседка и така по всяко време можеха да влизат във входа. Гаден сън. Усещането ми беше, че съм сама и никой няма да ме защити. Бях сам сред свои. (ЗАЩИТА)

Синхронично*преживяване:
Доказващ В: Аз гледам бездомните кучета и всички са кастрирани, обезпаразитени, грижим се за тях. Едно от животните спи във входа на едно диванче, то е най-кроткото, най-доброто, три години го гледам. Има един алкохолик, който ни тормози всичките, прибира се от кръчмата и вади ножа и беше заклал животното, направо го беше нарязал на парчета. Аз извиках полиция, трябваше да водя доста преговори … Сега търся организации за защита на животните, някой да застане зад мен,  този човек живее сред нас и заплахите му са, че ще убие и всички останали животни. Ето, полицията го прибра за 24 часа и го пусна. Но това клане, полицията, всичката тази мъка ми се отрази много зле и се разболях. Сетих се, затова, защото в съня си доказващ Е е била заплашвана с нож от циганин, че ще бъде убита, а на мен всичкото това се случи реално.

Деца
Доказващ А:
*Сън: Играя си с племенничката си,  която е на 2 години и е много приятно.
*Сън: Видях една сграда (КЪЩИ), полуразрушена и в нея –  бебе и се върнах, съвсем ясно, взех го в ръцете си и побягнах.

Доказващ F:
*Сън:  Сънувах катастрофа… До краката на момченцето стоеше сестричката му. Беше много тъжна. И сега ми става много тежко от това, че е починало дете. Най-вече от това ми беше тежко, че е починало дете. С колата аз също пътувах с децата си.

Животни, симпатия към
Доказващ А:
* Сън: Земетресение, много животни бягат, основно коне, поляна с коне. Зрелище, нещо като корида, много хора, възбудени, обаче животното не е бик, а слон и ми стана мъчно и се събудих със стегнато сърце.
Кучета, преследван от
Доказващ D:
*Сън: Излязох да се разхождам и ме нападнаха кучета.
Доказващ F:
Сън: Пак съм на село, двор, улични кучета, много бяха, които уж не бяха зле настроени, обаче в един момент тръгнаха да ме гонят и с голям зор си затворих уличната врата, за да не ме нападнат.

Синхронично* преживяване
Доказващ Н:
На втория дед след като взех лекарството, имах инцидент куче. А мен не ме е хапало куче от дете. И в тъмното, отварям една врата на един адрес, и не го видях и то без да залае, направо дойде и ме захапа. (Показва доста голяма рана на крака си – б.а.)
Доказващ В:
(виж синхронично преживяване в рубриката Маргинални лица)

Самочувствие, асертивност
Доказващ А:
* Скарах се с една колега, казах това, което трябваше да й кажа – че така не може да продължава повече. Направих нещо, което никога преди това не бях направила. Отидох при началника и поставих проблема – той си мълча и аз му казах, че ще следвам йерархията нагоре и проблемът ще се разреши. Размахвах пръст и почуквах с пръст.
* Подавах ръка на мъжа ми да ми целува ръка и смятах, че е в реда на нещата, не е високомерие.
Доказващ В:
* Скарах се с мъжа си сутринта, защото ме събуди и му казах – друг път трябва да се съобразяваш с мен, и размахвах с пръст! (А). А аз мога да обидя някого само ако бъда предизвикана, а не без повод.
* Оставих една камара чинии на мъжа ми и го направих нарочно. Аз върша всичко вместо всички, и траснах вратата – има миална машина, сложи чиниите. Направих го нарочно.
* Не ми пука – това е много важно, защото аз съм много отговорен човек.
Доказващ С
* Повишена самооценка.
Доказващ D
*Казвам нещата по-лесно на хората, не се замислям, повече спонтанност. И не мисля за последствията, както обикновено, а го казвам сякаш е нещо нормално… *Мъжът ми може да си купи нов стол за компютъра, а аз трябва да го питам за всичко. И съм решила да говоря много сериозно за това. Отстоявам себе си повече.

Жестове
*Размахвах пръст (А), (В)
*Почуквах с пръст. (А)
*Нареждах с ръка, отсичах с ръка. (С)

Отвращение/желание за компания
Доказващ А:
* Отвращение към компания в първите дни, после желание за срещи с приятели, за спорт.
Доказващ В:
* Първите няколко дни исках да остана сама, не исках да се виждам с приятели. Не исках да излизам.
* Желание да се виждам с много хора, обадих се на много хора. Искам да ме канят някъде на гости, където има много хора, социални контакти.

Желание да бъде красива
Доказващ А: 
* Отидох на козметик, по-висока жизненост, повишено желание за работа, регулиране чувството на глад, почти не ям сега.
* Ден след лекарството си боядисах веднага косата – желание да си по-хубава, по-привлекателна. (КОСА)
* Слагам си с удоволствие брокатен тен. Казвам на огледалото сутрин “благодаря ти, мамо”.(БРОКАТЕН КРЕМ)
* Отслабнах с 1-2 кг. за една седмица.
Доказващ В:
* Исках да се променя външно – да си направя цялата коса на кичури, но да не е вече червена, а кестенява. (КОСА)
* Купих си крем с брокат и бляскам. ”(БРОКАТЕН КРЕМ)
* Искам мъжът ми да ми купи ботуши с висок ток, а не книги, както обикновено.
Доказващ С:
* От 1- година съм с черна коса, а сега – желание да я направя по-къса и светло кестенява. (КОСА)
Доказващ D:
*Желание да изглеждам добре, много засилено – да си купиш нещо ново, дрехи и да си направя косата кестенява на руси кичури. Реших да си купя перука, защото няма да ми издържи косата.(КОСА)
Доказващ Е
Сън: Сънувах, че съм във фризьорски салон, пред мен стоеше жена с черна лъскава коса, а най-долният пласт беше блестящо рус като на кукла Барби. Попитах как е успяла да постигне този цвят и тя ми обясни в кой фризьорски салон. Тръгнах за този фризьорски салон… (КОСА)

Интуиция
Доказващ А: 
* Засилена интуиция. За когото си помисля, и той звъни.
Доказващ В:
* Много силна интуиция.
Доказващ D:
* През цялата седмица, много засилена интуиция, каквото си помисля, това става. Аз обичам да играя табла в интернет и като си помисля за зар, той идва. И даже и начинът, по който ще играя ми е ясен предварително.

Объркване на време, дати, числа
Доказващ В:
* Обадих се на майка ми да й чиститя рожден ден, който е чак след един месец. Бях упорито убедена, че майка ми точно на този ден има рожден ден, защото слушах какво ще кажат за зодията й по телевизията и даже казах на децата и мъжа ми да не забравят да й честитят рождения ден. Никой не ми възрази, но после са казали, че са се усъмнили.
* Нещо в главата ми се обърка – кой месец сме, коя дата. И сега това е проблем за мен.
Доказващ С:
*Бях убедена, че живея в с. Даскалово от 3 години, тази убеденост продължи няколко секудни, след това започнах да смятам, и установих, че  всъщност живея от 6 години там.
*Среща с приятелка в 14 ч., а аз не мога да изчисля колко минути закъснява приятелката ми. Отнесеност по отношение на смятане и фактология.
Няма памет; проблем с числата и фактологията.

Лекота, безтегловност, релакс, енергия/умора, изтощение
Доказващ А:
*Усещане за безтегловност, релакс.
Доказващ В:
*Вторият ден след лекарството беше най-хубавият ми ден – усещах лекота, чувствам се лека, през целия ден не ми се доспа, бодра, но не напрегната като след кафе, а се чувствах свежа и може би запомнях повече, иначе съм разсеяна. Имах чувството, че всички около мен се чувстваха добре.
Доказващ С:
*Усещане за нереалност.
*Почувствах се по-мудно (аз съм бързак).
Доказващ D:
*Целия ден много приповдигнато настроение, бях много щастлива.
Имах много енергия през деня. Всичко свършвам и още мога и нищо не може да ме умори. Желание да правиш нещо непрекъснато.
*Чувство че си над нещата, че не те засягат.
Доказващ F:
*Чувствах се много уморена, много ми се спеше, макар че не бях спала малко.
Много  нервна и раздразнителна.

Страхове
*Страх от болести, предимно от рак (никога не съм го имала). (С)

Физически симптоми

Глава
* Силно главоболие в слепоочието, предимно вдясно. (А)
* Главоболие, челото, високо вдясно. (С)
* Главоболие, тилно, като обръч, от 16 до 21 ч. (стар симптом) (F)

Очи
* Умора на очите. (А);(В); (С)
* Силно подути очи, повече отгоре, на клепача. (D)
* Дясно око – умореност, замъгленост на погледа; и в двете очи умореност и замъгленост. (А)
* Сухота в очите. (С)

Уши
*Парене в лява ушна мида. (С)
* Заглъхване на ушите.(С) 

Стомах
* Гадене, след хранене се влошава(А);
* Нещо неприятно в стомаха и гадене. Леко разстройство.(D)
* Регулира ми стомахът, оправи ми запекът; (А); (D)

 Апетит:
 * Започна страхотен апетит. Не обичам да закусвам, а сега ям 4-5 пъти на ден и пак съм гладна. (В) Повишен апетит от първияден. За 1 седмица – 4 кг. (D)
 * Липса на апетит (А);(С)

Корем
* Балониране на корема, болки (А);(В); (D)
* Дискомфорт, болка, търпима, като че ли има нещо в корема. (B)

Женски гениталии
* Силни болки в двата яйчника, предимно вдясно (А);пременструален синдром (В); (D)

Гръден кош
*Усещане за болка във върха на гръдната кост; (А); (B); (С)
* Подуване на гърдите, сякаш мляко ще излезе с мравучкане; (А); (В), (С),

Кашлица
* Кашлица в 9 ч. сутринта, дразнене в гърлото. (F)

Гръб
* силно схващане, особено на врата, вдясно(А); (С)
* болки в гръбнака, като десностранните са по-силни (А);
* Болки в кръста, вдясно, на тласъци. (С)
* пъпки по кожата (дясно); (А);
* Схващане на делтоидния мускул, вдясно. Отива наляво, но е по-скоро паравертебрално. (А, B, C, D).
* Схващане във врата, преминава отдясно вляво. (А, B, C, D).

Крайници
*Схващане в дясното рамо, при събуждане. (Н)
* Болката в дясното рамо (стара) се върна много силна, пареща, отива вляво. (D)

Сън
* По-малко ми се спи. (А); (В)
* Сънливост следобяд (А), (В), (С) (D)
* Сънливост (D)

Общи
Храни:
 * Желание за прясно мляко (А),(F)
 * Желание за сладко (В), (С),(F)
 * Желание за шоколад (F) 
 * Спрях да ям сладко, а иначе много обичам. (А);
Модалности:
* 19 ч. > (С)
* по- топлокръвен (всички)
* движение > (всички) 

Nota bene:
В това кратко доказване се случиха и синхронични* събития (по смисъла на Юнг). Каузалното мислене е линейно, докато синхроничното е полево мислене и това не е проста аналогия със съвременната физика. Ако при каузалното мислене има последователност и причинно-следствена връзка, то при синхроничното се питаме какво се случва ЗАЕДНО, В СЪЩИЯ ТОЗИ МОМЕНТ.
Изживяванията  на трима от доказващите бяха интересни именно в този смисъл – едната е сънувала заплаха с нож, заплаха с убийство, другата реално е загубила любимото си куче, което е било буквално заклано от алкохолик-садист (реално събитие), третият пък е бил ухапан от куче (реално събитие).
В къщите на три от участничките, по време на доказването (м. януари!) са се появили … калинки!

Bibliography:
Exell, A.W. (1991). The History of the Ladybird. 2nd edition. Erskine Press.

Сп. "Класическа хомеопатия" бр. 3/2005