Преди повече от десет години хомеопатията “стъпи” в България и с всяка измината година нейната територия се разширява. Съществуват професионални обучителни курсове, на пазара има достатъчно литература за самолечение с хомеопатични средства, достъпни хомеопатични препарати и хората все по-често се ориентират към самопомощ или кабинетите за алтернативни методи. Разбира се, така е в София, в страната ситуацията е съвсем различна.
Какъв тип хора търсят хомеопатична помощ?
Нямаме ясна представа за личностовия профил на ориентираните към алтернативна терапия и това е област, която предстои да бъде изследвана както чрез специалните психодиагностични методики, така и като социо-културен феномен. Общото впечатление обаче е, че преобладаващата част от пациентите на КАМ* терапиите са интелигентни, образовани, запознати и опитали различни алтернативни методи на въздействие върху здравето. Те водят и децата си, отказвайки да ги превърнат в жертва на мъчителната, дълготрайна и буксуваща здравна реформа в годините на прехода. Другият тип пациенти са хората, които гледат на хомеопатията като “последна инстанция” – опитали са всичко, от официалната медицина до екстрасенси и гадатели, нямат представа какво представлява методът, но се надяват да получат облекчение на страданията си, защото “на еди кой си е помогнала”. Разбира се, има и малък процент любопитни, или други, “докарани на всяка цена” от близките си, които обаче не са толкова много, че да представляват “представителна извадка”.
Целта на това проучване е да се види входното ниво на тревожност на пациентите, потърсили хомеопатична помощ.
Защо точно тревожност?
Краят на ХХ век ни заля с чудесата на една свъртехнична епоха, но те се превърнаха в нестихващ и изобилстващ генератор на психичен стрес и дистрес, станали по-дифузни и по устойчиви от всякога. По тази причина тревожните и депресивни състояния се срещат почти във всички области на живота, като най-очевидни са сред хората, страдащи от соматични заболявания. Тяхната “хранителна среда” днес, в България, са високият процент безработица, ниските заплати, деморализацията на обществото поради “мутризацията” на върха на властовата пирамида, и най-общо - несигурността за бъдещето (подсилвана от 16-годишния “преход” от социализъм към постсоциализъм, към корупциокрация...). И всичко това, съчетано с физическа болка, загуби на функция или способност създават рамката на реактивната тревожност и депресивните разстройства.
Повечето от тревожните хора обаче не показват достатъчно други симптоми, свързани с тревожността, за да бъде диагностицирано самото тревожно състояние. Защото
симптомите на тревожност могат да бъдат независими съпътстващи, могат да бъдат реакция или заместители, но също и интегрални аспекти на целия спектър от соматични разстройства. Особено при такива телесни болести, при които тежката патология или смъртност са чести резултати от заболяването, и тогава афективните симптоми на тревожността стават неразличими характеристики на основното соматично заболяване.
Според три съвременни изследвания болестността от тревожни състояния достига до 2-4 % за мъжете и 3-4,5 % за жените в общата популация. Но конкретни данни за заболеваемостта от тези разстройства почти липсват. Според едно друго изследване върху нововъзникващите заболявания в общата практика, тревожни разстройства се установяват в около 10 % от всички новодиагностицирани заболявания, което е около 1/3 от всички установени психични разстройства. Но съществуват сериозни основания да се мисли, че този процент е значително по-висок, особено що се отнася до пациентите в общата медицинска практика.
На фона на тази неизследвана територия на тревожността, възможността да видим степента на тревожност у хомеопатичните пациенти бе твърде съблазнителна.
Изследвани бяха 60 души – 46 жени и 14 мъже, на възраст от 18 до 67 години в продължение на два месеца в два хомеопатични кабинета. Преди да започне хомеопатичното им интервю те са били помолени да попълнят Теста на Тейлър*, който ни дава оценка за общото равнище на тревожност и страх.
Тестът на Тейлър съдържа 50 айтема*. Инструкцията към изследваните лица е следната: “Преценявайки психичното си състояине, отбележете с ДА тези твърдения, които смятате, че се отнасят до Вас и с НЕ тези, които не се отнасят. Няма добри или лоши отговори, затова отговаряйте спонтанно, без да се замисляте много. Ако за някое твърдение се колебаете, не сте сигурен в своята самооценка, отбележете го с НЕ ЗНАЯ.”
Няма ограничения във времето.
Резултати:
За всеки отговор “ДА” се получава 1 точка.
От 0 до 17 точки – нормално равнище на безпокойство.
От 18 до 28 точки – високо равнище на безпокойство.
Това равнище има 3 подравнища:
18-22 т. – ниска степен на високо равнище на безпокойство;
23-26 т. – средна степен на високо равнище на безпокойство;
27-28 т. – висока степен на високо равнище на безпокойство.
От 29 до 32 точки – невротично състояние.
От 33 до 50 точки - равнище на реактивно депресивно състояние.
Резултатите от изследваните хомеопатични пациенти са сравнени с резултатите от контролна група от здрави респонденти – също 60 души (45 жени и 15 мъже).
Таблица 1
Изследвани 60 хомеопатични пациенти
Жени – 46 (77%)
Мъже -14 (23%)
| Възраст |
Мъже |
Жени |
Общо |
| До 20 г. |
1 |
5 |
6 |
| ОТ 21 до 30 г. |
2 |
15 |
17 |
| От 31 до 40 г. |
4 |
7 |
11 |
| От 41 до 50 г. |
4 |
14 |
18 |
| От 51 до 60 г. |
1 |
2 |
3 |
| Над 60 г. |
2 |
3 |
5 |
Таблица 2
Контролна група
Изследвани 60 клинично здрави респонденти
Жени – 45 (75%)
Мъже -15 (25%)
| Възраст |
Мъже |
Жени |
Общо |
| До 20 г. |
1 |
4 |
5 |
| ОТ 21 до 30 г. |
3 |
14 |
17 |
| От 31 до 40 г. |
4 |
7 |
11 |
| От 41 до 50 г. |
3 |
15 |
18 |
| От 51 до 60 г. |
2 |
2 |
4 |
| Над 60 г. |
2 |
3 |
5 |
Интерпретация на резултатите
Това изследване, освен степента на тревожност на хомеопатичните пациенти ни дава и един социален срез на интереса към КАМ. Прави впечатление, че жените са почти три пъти повече от мъжете, но това не означава, че мъжете са по-здрави. По-скоро те са по-скептични към новите методи, а и в не малко случаи търсят помощ едва когато всички изчаквателни опции са изчерпани.
Най-активни са пациентите (пациентките!) от 20 до 50 години, т.е. в активната, творческа възраст. Те са тези, които по-късно довеждат децата си, родителите си и дори съпрузите си.
Таблица 3
Хомеопатични пациенти
| Брой точки |
Степен на тревожност |
Мъже |
Жени |
Общо (и в %) |
| 0-17 т. |
Нормално равнище на безпокойство |
5 |
7 |
12 (20 %) |
|
18-28т. |
Високо равнище на безпокойство (общо)
А) Ниска степен (18-22 т.)
Б) Средна степен (23-26 т.)
В) Висока степен (27-28 т.) |
6
2
3
1 |
25
12
10
3 |
31 (52 %)
14(23 %)
13 (22 %)
4 (7 %) |
| 29-32 т. |
Невротично състояние |
1 |
6 |
7 (11 %) |
| 33-50 т. |
Реактивно депресивно състояние |
3 |
8 |
11 (17 %) |
Таблица 4
Контролна група
| Брой точки |
Степен на тревожност |
Мъже |
Жени |
Общо (и в %) |
| 0-17 т. |
Нормално равнище на безпокойство |
7 |
14 |
21 (35 %) |
|
18-28т. |
Високо равнище на безпокойство (общо)
А) Ниска степен (18-22 т.)
Б) Средна степен (23-26 т.)
В) Висока степен (27-28 т.) |
8
5
3
0 |
31
23
8
0 |
39 (75 %)
28 (47 %)
11 (28 %)
0 (0 %) |
| 29-32 т. |
Невротично състояние |
0 |
0 |
0 (0 %) |
| 33-50 т. |
Реактивно депресивно състояние |
0 |
0 |
0 (0 %) |
Едва 12 души (7 жени и 5 мъже) са показали нормално равнище на безпокойство, което представлява 20 % от изследваните лица. И това е доста тревожно на фона на 35 % нормалност, показана от контролната група (21 души – 14 жени и 7 мъже).
Петдесет и два процента от хомеопатичните пациенти показват високо равнище на безпокойство, почти поравно в ниската (23%) и средната (22%) степен и 7 % - във високата степен. Докато респондентите от контролната група показват 75 % високо равнище на безпокойство, но са предимно разположени в скалата на ниската (47%) и средната подстепен (28%) и въобще липсват във високата подстепен.
Седем хомеопатични пациента (11%) са показали невротично състояние и единадесет (17 %) – реактивно депресивно състояние. Това са сериозни афективни състояния и за жалост представляват 28 % от изследваните лица, или повече от ¼. В контролната група няма респонденти с невротичност или депресивност.
Прави впечатление, че хомеопатичните пациенти, попаднали в категориите невротично състояние и реактивно депресивно състояния са посетили хомеопатичен кабинет преимуществено със соматични оплаквания. Едва трима са заявили диагноза паническо разстройство, двама – обсесивно-компулсивно разстройство, един – биполярно афективно разстройство и един – клинична депресия (11%). Останалите 89 % са имали различни по степен и тежест физически оплаквания. Най-често това са сърдечно-съдови заболявания (най-вече хипертония и ИБС), ендокринни заболявания (особено хипертиреоидизъм), белодробни заболявания (съвсем естествено е затрудненото дишане да е сигнал за тревога, например при астма), но и не толкова тежки – като кожни обриви, менструални смущения и др, както и смесено “меню”: тревожност, предизвикана от тежка ситуация в семейството със съпруга(та) или децата.
Интересен факт е, че двама пациенти с ракови заболявания (съответно миелом (мъж) и рак на яйчника) са показали съответно 17 и 16 т., т. е. влизат в рамките на нормалното равнище на тревожност, въпреки сериозността на заболяването си.
Би било много интересно да се проследи до каква степен в процеса на хомеопатичното лечение тревожността у пациентите се променя/намалява, защото това ще бъде доказателство, че хомеопатията работи и не е “плацебо ефект”, както с лека ръка си позволяват да твърдят различни медицински експерти.
Но целта на това изследване беше по-простичка – да установи “входното” ниво на тревожност. Да се надяваме, че ще можем да проследим в бъдеще и лечебния ефект на хомеопатията.
* * *
Благодаря на д-р Виолета Тенева за оказаното съдействие в това изследване.
Библиография:
1. Derogatis L., Wise T., Anxiety and Depressive Disorder in the Medical patient, American Psychiatric Press, Inc, 1989
2. Голдберг Д., Бенджамин С., Крийд Фл, Психиатрията в медицинската практика, Българска психиатрична асоциация, 1999 г.
3. Сборник Психиатрия, психология и психотерапия, УИ Медицина, 2002
---------.
* КАМ – комплементарни и алтернативни методи
* Тестът е съобразен с българската популация
* айтеми – въпроси
Сп. "Класическа хомеопатия" бр. 4/2005 г.
