За опасността от самолечението

Екатерина Чамурлийска



Неотдавна по телефона ми се обади мъжки глас. Човекът не се представи, направо попита:
- Може ли да ми кажете откъде да намеря Populus? 
- От “Хелиос”, попитахте ли в Хомеопатичното общество.
- Там го няма. Можете ли да ми помогнете?
- Не познавам това лекарство – отговорих. – Вие колега ли сте?
- Ами, нещо такова.
- Чакайте, ще погледна в Материя медика какво пише за Populus…
И след като прочетох 15-тината реда за лекарството в “Лотус Материя медика”, попитах:
- Сигурно става въпрос за гастритни или уринарни проблеми? “Малко” лекарство е, това е най-важното за него.
-  Не - каза гласът-  то има много странни делюзии:  “Не може да направи нищо, но нещо трябва да се направи”.
- Е, това не е достатъчно основание за да се предпише.
- Как не, делюзиите са най-важни! – рече гласът.
Продължих разговора:
- Изглежда имате компютърна програма, щом можете да “извикате” лекарството по симптоми.
- Нещо такова, виждал съм ги.
- Съжалявам, но не мога да ви помогна.

След този разговор се зарових в различните материи медики – разполагам с над десет. Никъде в описанието на лекарството, нито един автор не споменаваше тази делюзия. Установих, че делюзиите в изтъкнатия смисъл всъщност са две:  “Трябва да действа, но не може” и “Не може да направи нищо, но нещо трябва да направи”. А в реперториума те са взети от Херберт Робърт, от изследването му “Sensations as if”. Самото лекарство (това всъщност е Трепетлика) фигурира в реперториума с общо 16 симптома (според системата Radar и с 8 според – Cara). Нещо повече,  М. Хейл, в книгата си “Special Therapeutics of the new remedies” пише “Тъй като ние нямаме доказване на този агент, ще цитирам лекари от други школи, наблюдавали неговото токсично действие…” И - цитира наблюденията на д-р Пейн, който “еклектично разказва за своите опити с Populus …” Така че въпросните делюзии не могат да се приемат за странен, рядък и особен симптом.

Едва през 1999 г. е направено доказване на Populus с ръководител холандския хомеопат Хари ван дер Зее – колегите вече го познават, гостувал е на семинара на Марио Бояджиев, а доказването публикувано в Homeopathic Links. Описаните симптоми са 97 и цитираните по-горе две делюзии отсъстват от хомеопатичното доказване!!!

Цялото това встъпление навярно е досадно за любителя, а и за пациента, но струва ми се е наложително, защото да си харесаш просто една делюзия и да решиш, че това е лекарството ти, или лекарството за някого другиго е твърде несериозно. Още по-невероятно е твърдението, че делюзиите са най-важни. Дори светило като Шанкаран, който работи много с делюзиите, не си е позволявал подобна категоричност. От Ханеман знаем, че е важна целокупността на симптомите, а не просто отделният симптом.

Споделям това анонимно обаждане, защото то би трябвало да ни държи будни за това колко опасни са полу-знанията. Нямам предвид само “полуколегата”. Когато, преди няколко години, се случеше да обсъждаме  с нашата учителка Анджела Нийдъм някой по-тежък случай, и тя решеше да се опре да малка рубрика, винаги поглеждаше в края на реперториума от кой автор идва и дали той е надежден. А в реперториума е естествено на има неточности, печатни грешки, предоверяване. Справките обаче са наша работа. Всекидневието на практикуващия хомеопат му налага различно темпо, но би било кощунство, ако не намери време за най-необходимите.  Иначе ще се получи като в прословутата математическа задача на Марк Твен: “Ако осем души копаят дванайсет дена и не открият нищо, то колко дни трябва да копаят двайсет и двама души, за да се получи двойно по-голям резултат?”…

Впрочем, в новия Synthesis 8, например, съставителите са се помъчили да отбележат както грешната информация, така и пътя, по който е дошла.

Всички ние имаме пациенти, които са напреднали в познанията си по хомеопатия, имат си аптечка за спешна помощ и понякога, а поне на мен, напоследък, ми се случва по-често, се обаждат в остро състояние за съвет след като са се самолекували.

“Ами взех Ликоподиум, защото последния път ми помогна, обаче като го пих два дни и нищо, после взех Меркурий, защото помогна на грипа на сина ми, и той нищо не направи, взех и Кали бихромикум за тия теглещи се сополи – и пак нищо...” И след  този хомеопатичен “коктейл” иска компетентна помощ. Какво ще види хомеопатът? Една объркана жизнена енергия, която се лута насам-натам,  откъслечни доказвания на някои от симптомите на взетите лекарства, антидотиране, потискане...

На една от първите си лекции д-р Джавахар Шах, трето поколение хомеопат, разказа как е чакал няколко дни, под упреците на жена си, докато изпише на новороденото си дете лекарство. Наблюдавал и чакал – особено трудно, когато става дума за детето ти.

Колко чака пациентът, и колко чакаме ние, притиснати от желанието му на всяка цена да получи лекарство?

Струва ми се, че е време да престанем да заблуждаваме и себе си, и пациентите, и обществото, че хомеопатията е безвредна. Само лаик може да твърди подобно нещо. Колегите, които участваха в доказвания на лекарства на Анджела Нийдъм и на д-р Глюк имаха немалко неприятни изживявания.  А преставете си какво става, когато на болен човек се даде неточно лекарство – влошаването е най-малкият дискомфорт. Много по-сериозните последици са от потискането. Ние като хомеопати често говорим за потискане с алопатични лекарства, но сякаш не искаме да признаем, колко страшни могат да бъдат  потисканията и с хомеопатични. Неотдавна Линда Кениън съобщи за случай на мултиплена склероза, развита след хомеопатично лечение на щитовидната жлеза пациентка. Тя беше убедена, че мултиплената склероза се е появила именно както резултат на потискане от неправилното хомеопатично лечение на тироидния проблем.

И тук искам да разширя темата за самолечението – не само пациентите ни, а и ние самите се самолекуваме, често пъти с основанието, че “никой по-добре от мен не може да види проблемите ми” и така, акцентирани в своята ценност, не виждаме гората от дърветата. Помните ли какво казваше Питър Чапъл на въпроса дали се самолекува – да не съм толкова глупав, че да се поверя на толкова слаб хомеопат.

Много често използването на високи потенции – от порядъка на 50 М и СМ, давани ежедневно, по няколко пъти на ден  – изглеждат сякаш действат – симптомите изчезват. Но всъщност, те създават нова изкуствена болест, която потиска състоянието на пациента. Това не е лечение, освен разбира се, в случаите, когато е показаното лекарство и в уцелена потенция. (Когато четем класиците, виждаме, че и Кент е давал СМ, но еднократно и е чакал месец-два, за да направи проследяване. Витулкас също дава 50 М и казва – ще чакаме 6 месеца!)

Еди Тиленс, един от лекторите на Първия международен семинар във Варна това лято (2001), разказа как си самопредписал Silicea. Ето накратко неговия случай:

През 1993 г. имал много сериозен инцидент с кон. Яздел, паднал и конят паднал върху него. Имал доста големи наранявания, фрактура на орбитата на окото, много тежко комоцио, и най-важно – сухожилието било разтегнато. Няколко години по-късно, през зимата, развил много сериозна кашлица. И си помислил, трябва да си изпие нещо. “Ръцете ми не са толгова големи, казал си той,  имам малки ръце, малки крака, имам корозирали нокти, с ръбчета по ноктите, понякога имам бели петна – предписах си Silicea за тази кашлица.” След един ден кашлицата му стана продуктивна, но това, което изхвърлял било чиста кръв и той се уплашил. Помислил си, разбира се  – имам рак на белите дробове.(“Извинете ме, че мисля като лекар понякога” -  каза той.  Но когато храчиш кръв мислиш най-вече със страха си, а не с познанията си или дипломата си.) Какво става – в продължение на 4 години, когато започвал тази кашлица, хемоптезата се връщала. Това означава, че той самият е произвеждал Силика-миазъм и той останал в него 4 години, въпреки че в тези периоди е вземал лекарства.

Каква е връзката с травмата му? В радиологията установили, че е получил сериозна контузия на дробовете с кървене вътре.
Всички разбираме какво е Silicea, какъв е рискът от Silicea. Тя изгонва чуждите тела, и точно това е направила неговата Silicea. На практика не го е излекувала, но случаят показва как може да произведем миазъм.

Кент говори за някои дълбоко действащи лекарства като Lachesis, например, който правят същото. Известен е случаят с неговата съпруга, на която е  бил предписван дълго Lachesis и тя е развила Lachesis -миазъм.

Хомеопатията в България е много млада. Тя има нужда от разпространение в по-широки мащаби, но това не е основание да премълчаваме, че нашите слабости,  нашите незнания могат да навредят на пациентите ни. Още повече, че не виждам кой знае какъв енсусиазъм за обучение у колегията. Когато преди месец дойде Линда Кениън за да организира пост-градюеид обучение на завършилите LCCH, в залата присъстваха 50-тина души. Нима само толкова практикуват класическа хомеопатия. Или останалите си знаят? Ако сме достатъчно честни, та ние не познаваме дори “грубата хомеопатия”, а камо ли тънкостите на тази колкото фантастична, толкова и дълбока материя.

Моля за извинение, ако този текст е прозвучал като в рубриката “QUARRELSOME” (за тези които не четат реперториума – това означава – кара се).

2000 г.



�����





всички права запазени