Трудно е да си родител на юноша, изпаднал в криза. Още повече, че пътят към света на възрастните все повече се изпълва с насилие… Защо е толкова твърдоглав? Как да му помогнем да открие ориентирите си?
Юношеството е тежък период за не само за децата, но и за родителите им, които трябва да “дирижират” постоянни конфликти. И тази ужасна криза на възрастта става все по-трудно и по-трудно управляема.
Конфликтът сам за себе си…
Кризата на съзряването е изцяло белязана от отрицанието: порастващото дете търси себе си и се опитва да намери мястото си в центъра на семейството и обществото. Това търсене често минава през конфликта. Ако сте родители, ще ви е много трудно да останате спокойни пред младежа, който не чува нищо и който прави всичко на своя глава. Това поведение, тази постоянна провокация е свързана с един парадокс – страхът да не бъде изоставен, ако никой не се занимава с него и страхът да не се окаже под влияние, ако е обект на прекалено внимание на околните. И трябва да знаете,че кавгите го засягат много повече отколкото засягат вас. Защото детето страда от свръхчувствителност към конфликтите. Противопоставянето често го наранява изключително дълбоко. Конфликтите в семейството, между децата и родителите, и особено между самите родители могат да отключат много заболявания и много тежки заболявания.
Все повече насилие
Ако кризата на съзряването вече е налице и е продължителна, все по-трудно става и излизането от нея. Зачестяват проявите, свързани с насилие, което просто означава нарастващо неблагополучие. Дали защото днес е по-трудно от вчера да намериш мястото си в обществото? Много наблюдатели подчертават увеличаващите се случаи на състояния и поведенчески проблеми, които разкриват трудностите на юношите: анорексия, булимия, алкохол, наркотици… Психологическите изследвания показват, че в 15 - 20 % от случаите тинейджърът може да бъде изненадан от това, което му се случва и да влезе в една безкрайна спирала. И докато едни се крият в изолацията си, други изразяват безпокойствата си с бунт, придружен с повече или по-малко насилие. Най-крайните прояви (престъпления, самоубийство…) засягат, за щастие, много малка част от младежите.
Как се управлява кризата?
За родителите е много трудно да управляват пътя към зрялата възраст. Още повече, че днес семейството е различно, то се състои от личности, от индивиди и отдавна е разбило старата традиция на родителския авторитет. Затова бащите и майките са по-дезориентирани в конфликтните ситуации, които вече не могат да се разрешават единствено от авторитета. Разбира се, всеки сам се среща с кризата на собственото си дете, но няколко съвета няма да са излишни. Бъдете сигурни, че юношата може да излезе много по-лесно от кризата, ако има сериозни ориентири, които да го насочват. Именно родителите са тези, които трябва са укажат посоката. Започвайки от собствения си образ: трудно е за тийнеджъра да спазва правилата в живота, ако родителите му не го правят… И поставяйки забрани, когато е необходимо родителите трябва да се опитват все повече да бъдат и “приятели”.
Ключът
Ключът в конфликтите с юношите е общуването, при това в климат на доверие. Детето трябва да знае, че може да ви задава въпроси и да дебатира с вас. Добре е родителите да имат предвид няколко важни принципа:
- Не забравяйте, че винаги е много по-ефикасно да подкрепите и поздравите тийнеджъра за това, което е направил, отколкто да подчертавате това, което не върви: той има нужда да изгради самоуважение и самочувствие.
- Правете се, че не забелязвате провокациите. Просто не отговаряйте на неговата “дързост”.
- Сключвайте сделки - ако често поведението му е непоносимо, опитайте се да намерите решението приятелски. Ако не сполучите, чак тогава може да предприемете леки санкции, например “никакво кино”.
Родителският авторитет
Родителският авторитет без диалог попада в задънена улица. Колкото и да е важно родителят да бъде твърд в ситуации, при които се изисква да показва физическа и емоционанална сигурност, толкова е важно също да разговаря по всички останали въпроси, свързани с правилата на всекидневието, с училищните задължения и, разбира се, за бъдещето.
Все пак опитайте се да следвате тези три прости правила:
- Родителят дава пример: въпреки отрицанията, които са определящи в периода на кризата на юношеството, именно в родителите си децата търсят идентификационните модели;
- Имайте доверие в своето дете.
- Изисквайте да бъдете уважаван, но и уважавайте юношата.
Между “забранено е да се забранява” (от лятото на 1968 г.) и “твърдата дисциплина на пръчката” от началото на ХХ век има наистина една точна мярка, която позволява на юношата да се чувства спокоен и обграден с внимание и грижи. Да не забравяме, че за изграждането на личен опит възрастните също имат нужда повече от “директиви”, които да им дават сигурност, отколкото от свобода!
Когато станат опасни за другите…
Екстериоризираното насилие се увеличава от ден на ден при младите хора, и то по-често при момчетата. Когато тийнейджъри насилват, рекетират или продават дрога, те всъщност се опитват да попълнят фрустрациите в емоционалния си живот и в семейството.
Много често подобно поведение се поражда от родители, отказали се от длъжността си на родители или от реалната липса на родители. Юношата, който не се чувства сигурен в семейната си среда, ще се опита да създава несигурност у другите. И така, бягайки от страданието, ще кара другите да страдат.
Ако имате чувството, че детето има саморазрушително поведение е много важно да се опитате да го извадите от неговата затвореност, която ще го отведе в една тежка да понасяне маргиналност. Затова – потърсете помощ от специалист – детски психолог, детски психиатър, хомеопат, социални служби (уви, те сега тепърва се конструират у нас).
Опасни и за себе си?
Ако момчетата по-често проявяват насилие навът, то момичетата са по-склонни да обърнат насилието навътре, към себе си. В този период, когато те се чувстват по-скоро като наематели на тялото си, отколкото като притежатели, те се опитват да го малтретират. За да укроти демоните вътре в себе си девойката ще насочи насилието навътре. Този тип поведение е знак, предшественик на акта на самоубийството. Телесните наранявания са на различни нива – порязване с бръснач, изгаряния с цигари, ехимози по лицето или крайниците. Подобно поведение може да бъде мотивирано от омраза към самата себе си, което не е нищо друго, освен рикошет от враждебността (реална или въображаема) на другите към нея. Анорексията или взимането на транквиланти или дрога са все в линията на този тип поведение. И трябва да се вслушате в този безмълвен вик за помощ, да “чуете” детето си и наистина да потърсите помощ от специалист.
Хомеопатичният прочит:
Срамежливците
Пулсатила
Синеоки, светлокожи, русоляви момичетата, които лесно се изчервяват и сякаш молят да бъдат успокоявани – това са децата от типа Пулсатила. Те са крехки, мили, покорни същества, могат да се разплачат, дори докато говорят и, разбира се, очакват да получат съчувствие. Лесно се обезкуражават. Малкото дете Пулсатила винаги се гушка, то е толкова прелестно в безпомощността си и в търсенето на ласки, че вие не можете да устоите на импулса си да го погалите и целунете. Но ... пуберът Пулсатила може да стане неочаквано груб и да ви противоречи. Може дори да ви обиди и вие ще се чудите как това мило ангелче, е станало нетърпимо. Все пак доминиращото у този вид е мекотата. Техният смях е през сълзи, а сълзите им бликнат като изворна вода. Младата Пулсатила може да изпадне в религиозна меланхолия, депресивните състояния не са й чужди, тя ще плаче, но може да влезе в ступор, да стои безмълвна и да гледа в една точка, ако състоянието й е станало доста тежко. Такива деца обикновено са ригидни, прекалени моралисти, склонни към догматизъм. А юношеството е добра “хранителна среда” за чувството за изолация и изоставеност както при момичетата, така и при момчетата.
Силика
Типът Силика са също много срамежливи. Ако при Пулсатила се усеща пухкавост, при Силика винаги има нещо мъничко, песъчинка (Силиката е пясък). Може да виси пред компютъра (Силиконовата долина?), може да рисува нещо, което да ви се наложи да разгледате през лупа, може да прояви изненадващ интерес към микробиологията (какво по-дребно от органелите на клетката) или пък да събира карфици. Тези юноши също са много стеснителни и меки, също не могат да казват “не”, но за разлика от Пулсатила тяхната деликтност е съчетана и с една вътрешна съпротива и твърдост (песъчинката). Могат да бъдат и големи твърдоглавци.
Тъй като това е едно от супуративните лекарства, пуберите тип Силика често имат акне. А за Силиката външният вид, имиджът е от такова огромно значение, че може да промени изцяло живота им (“вързан за имиджа си”, казва Шанкаран). Това допълнително ги смазва. Можете ли да си представите как би се чувствал един млад човек, който изначално е без самочувствие, но се е сдобил с гнойно акне, а всъщност винаги е искал да изглежда като принц или принцеса?...
Силика е главно лекарство и за епилепсия при юноши, отключена от емоционална травма: припадъците се влияят от Луната.
Ликоподиум
Това е друг много чувствителен, стеснителен и често меланхолен тип, който обича да е сам, но... в съседната стая трябва да има някой, иначе ще се почувства зле. Много твърдоглав и без самочувствие. Тази смес го прави високомерен и диктатор в “свои води”, а сред непознати – най-любезният ви събеседник. Понякога родителите се чудят как техният вагабонтин е описван от учителите като мило, послушно и интелигентно същество.
Ликоподиум (както и Барита карбоника) се страхува от хора и не обича да предприема нови неща. Много интелигентен – а как става това при човек с толкова слаба памет и честа умствена умора? Във връзките си Ликоподиум е непостоянен поради липсата на самочувствие, а и лесно може да се стигне до импотентност, затова често сменя партньорите. Той компенсира страховете си и ниското си самочувствие с видимата си любов към властта, която го прави амбициозен. Огражда се с хора, от които да не се страхува, но те да се страхуват от него и не да смеят да му противоречат. Ликоподиум е странна смесица от страхливост и еготизъм, от липса на самочувствие и поведение на диктатор.
Към срамежливите типове несъмнено принадлежат Баритите, Калкареите, Калиите, Меркурий (особено!), Натриите, Фосфор, Сепия, Стафизагрия и Сулфур.
Отхвърлените
Магнезий
С чувството си на изоставеност на първо място пак е Пулсатила. Но Пуслатила е манипулативна, тя може развива изюзията, че е изоставена, за да получава повече внимание. Истински изоставен и отхвърлен се чувства Магнезиевият тип. Това е детето, което не е желано, може би сте очаквали момче, а се е родило момиче и вие не криете разочарованието си. Може да се искали да направите аборт, а сетне сте се отказали – значи това дете е умирало всеки път, когато сте решавали, че ще седнете на гинекологичното магаре.
Отхвърлен – това е ключовата дума за Магнизия карбоника. Той се чувства като прокажен, необичан от родители и приятели. Често това лекарство е показано при сираци или изоставени деца или при възрастни, чието детство е минало между скандалите на родителите им. Затова са много чувствителни към караници, те са великите миротворци. Ако един младеж, тип Магнезия карбоника е наранен дълбоко, той ще се самоубие и ще гонаправи така, че да няма обратен път. Той не плаши със самоубийство, не манипулира, той иска да напусне живота. Но така дълбоко е скрито нараняването чу, че всички са учудени – защо ли този толкова кротък и миролюбив човек се е самоубил?... По тази причина юношите тип Магнезий са много опасни за себе си.
Болезнено ще реагират на отхвърлянето и Аурум, Игнация, Натрум-муриатикум, Бриония, Платина, Стафизагрия, Нукс вомика и други лекарства.
Потиснатите
Стафизагрия
Най-потиснатите типове са Стафизагрия, Карцинозин, Фоликулин. Стафизагрия, като Пулсатила и Силика, не може да казва “не”, тя търпи всичко, каквото й да и се случи, като се омъжи ще се превърне в жената “изтривалка”. Стафизагрия е болезнено и дълбоко чувствителна и не рядко развива рак. Интересува се какво казват другите за нея и си поставя непосилни задачи – именно това крепи достойнстовото й, защото нея често я нараняват и унижават. Когато една Стафизагрия достигне предела, тя може така да избухне, че дори да убие човек. Но обичайно това са потиснати и благородни хора.
Карцинозин
Карцинозин е жертвеният агнец, той може да е бил малтретиран физически и емоционално (Стаф. и Фол. – също). Неговото основно чувство е, че зависи от неща, които е неспособен да направи. Затова става перфекционист, иначе го очаква разрушение и смърт. Децата Карцинозин от ранна възраст поемат огромна отговорност, обикновено имат много изискващи родители, които очакват много от тях. Те се опитват да живеят по стандартите на тези високи изисквания и правят страшни усилия да изпълняват всичко съвършено. Невероятен самоконтрол. Това са най-възпитаните деца. Но могат да развият неврози по отношение на перфектността и това да доведе до самоубийство. Карцинозин е единственото лекарство в рубриката “Талантлив”. Всичко си има цена.
Фоликулин
При Фоликулин ключовата дума е контрол. Доминиращият родителски контрол (като при Карцинозин) е продължил преалено дълго. Сега вече девойката (защото Фол. е предимно женко лекарство) се чувства контролирана във всичко от другите, сякаш няма собствен ритъм, собствена воля, живее по изискванията на другите, което изсмуква енергията й. Пълна със себеотрицание, тя се превръща в спасител, иска да спасява света. Забравила е коя е и няма собствена индивидуалност. Има много ясна връзка с Карцинозин и не е учудващо, че там, където показаният Карцинозин, не действа, действа Фоликулин.
Тук би трябвало да представим и типовете, на “непослушни”, арогантни, склонни към насилие младежи. Но мястото не ни позволява и вероятно ще го направим в някой следващ брой. Искахме да насочим вниманието на родителите към юношите, които крият опасност повече за самите себе си, отколкото за другите. Защото затворените, плахите, несподелящите деца могат “незабелязано” да развият сериозни, тежки заболявания. А съзряването е период, в който всички трябва да си отваряме очите.
