Три от всеки десет девойки са имали поне веднаж период на булимия. Неустоимото желание да ядеш, без да си гладен достига такива върхове, че биват поглъщани огромни, неописуеми количества храна. След това идват крайните мерки за коригиране на теглото – от повръщане до маниакалните 20-30 хапчета пургативи, или редуващи се периоди на гладуване, приемане на лекарства за потискане на апетита, тироидни препарати или диуретици.
Много често булимичните прояви са били предшествани от епизоди на анорексия – където загубата на тегло се предизвиква от самия пациент чрез отказ от храни, от които се пълнее, целенасочено повръщане; разстройство, придизвикано медикаментозно; употреба на препарати, които потискат глада или действат диуретично или пък младите дами се пренатоварват с физически упражнения. При анорексията няма тази страст към яденето, както при булимията. Но и в двата типа хранителни разстройства вниманието е фиксирано върху теглото.
Когнитивно-поведенческата психотерапия има доказани успехи при анорексия нервоза и булимия нервоза и помага да се излезе от омагьосания кръг на хранителните разстройства, защото ще ви помогде да промените погрешния образ, който сте създали за себе си.
Булимията, обаче, няма нищо общо със затлъстяването като резултат от различни стресогенни събития. Много често загубата на близък човек, катастрофа, хирургически операции или други емоционални “срутвания” могат да причинят реактивно затлъстяване, което ще рече, че реакцията на организма към стресора е ... напълняване. В тази ситуация затлъстяването може да направи пациента чувствителен към външния му вид, но той не е така центриран към постигането на определено тегло както при булимията.
Много често булимията не е единствената болест – обикновено тя е придружена от:
• безпокойство – и обикновено става дума за проблеми, свързани със социална тревожност;
• депресивно състояние – присъства при повечето булимици;
• личностови смущения – 2/3 от булимиците имат този тип смущения;
Иденифизирайте причината
За да разреши този проблем, когнитивно-поведенческата терапия трябва да стигне до сърцевината на проблема и да го идентифицира. Търсенето е в четири посоки:
• лош контрол върху хранителните навици - става дума за проблем на поведението, свързан с храненето;
• интерперсонален стрес – би могло да има проблеми с връзките от обкръжението, които биват управлявани и компенсирани чрез неконтролирано приемане на храна (този проблем се третира чрез различни техники, за създаване на увереност в самия себе си);
• модел за болба срещу тревожността – яденето се явава отговор пред лицето на проблемите, били те професионални или други;
• когнитивен модел: погрешните “убеждения”, ниската самооценка (без това непременно да се асоциира с депресивните състояния) обикновено се “побеждават” чрез храненето.
Отговорите на когнитивно-поведенческата терапия
Работата с когнитивен психотерапевт минава през много фази. Най-напред се започва с период на (пре)възпитание на хранителните навици, за да може клиентът да разбере сам залозите на храненето. Ще бъдат използвани различни когнитивно-поведенчески техники:
• управление на себеувереността – включваща част, в която се научавате да общувате;
• релаксация – позволяваща ви да управляване безпокойството си. Тя се използва в момента, в който започвате да усещате че наближава булимична криза;
• техники на показване и превенция на отговорите. В този случай пред булимичната личност се слагат храни, които водят до булимия и по този начин той се научава да управлява безпокойството си. Същата техника се използва и при лечението на обсесивно-компулсивни състояния;
• когнитивна поддръжка – която ще позволи, чрез разговор, да се сложи край на погрешните убеждения
Тези техники, които при това са и кратки – приблизително 15 сесии дават добри резултати и подобни стъпки, наричани “психо-хранителни” са все по-често използвани сред юношите, попаднали в задънена улица.
Хомеопатичната алтернатива
Хомеопатията дава отлични резултати при лечението на хранителните разстройства. Именно защото разглежда пациента в неговата цялост, а не само резултата (от булимия или анорексия), хомеопатът ще предпише лекарство, което отговаря на същността на пациента. Тази сърцевина никога не се променя, тя остава една и съща през целия живот на човека и го кара да реагира по един или друг начин в различните ситуации.
Едно от най-често използваните лекарства при булимия (особено в детска възраст) е нозодът Карцинозин. В основата на картината на това лекарство лежи чувството за свръхконтрол и свръхперфекционизъм, което от поведенческа гледна точка обяснява защо един човек, тип Карцинозин, ще се натъпче с храна, за да стъпче всяка своя реакция, само и само нищо да не проличи... Лекарството липсва в рубриката за увеличен апетит, което показва именно това, че не става дума за апетит, а за компенсаторно поглъщане на храна, с цел да се потисне изявата на определено чувство или фрустрация.
Други два интровертни типа – Натрум-муриатикум и Игнация – пак поради високата степен на контрол и неизразяване на чувства са склонни да развият булимия. Диференциалната диагноза между двете лекарства е доста трудна, особено ако Игнация-та не въздиша (ключов симптом за лекарството) – и двете не споделят, влошават се от успокоение, плачат сами, самоконтролират се. Все пак, опитният хомеопат ще ги различи, защото принадлежат към различни миазми и различни “царства”. Игнация е раков миазъм и растително царство, а Натрум муриатикум принадлежи към минералното царство и миазмът му е малариен (главно лекарсто за хора, боледували от малария!). Освен това, Играция е по-контролираща, докато Нат-м – по-обидчив и отбранителен.
Йод и Фосфор са също сред често срещаните лекарства за булимия. Йод яде, но не пълнее (важна характеристика на лекарството) и е много горещ, докато Фосфор обичайно е зиморничав и обича студени храни и напитки.
Разбира се, в рубриката “Вълчи апетит” има над 50 лекарства и всяко от тях, ако покрива и умствено-емоционалната картина на пациента, би могло да излекува и съответното хранително разстройство.
