|
за мен
|
|
|
 Екатерина Чамурлийска
Магистър-филолог (Софийски университет “Св. Кл. Охридски”)
Магистър-клиничен психолог (Великотърновски университет “Св.св. Кирил и Методий)
Когнитивен психотерапевт
Хомеопат (London college of Classical Homeopathy)
Двегодишен курс по психологическа хомеопатия с д-р Раджан Шанкаран
( Учебен център "Симилия" -клиника д-р Лурие в Москва)
Двегодишен Медицински курс (Национална спортна академия)
Супервайзор
За мен:
Обичам да слушам музика – до 20-тата си година се занимавах професионално с музика – и едни от най-красивите и най-забавните ми спомени са от детската филхармония “Пионер” с която обиколих света, когато светът ни беше затворен от тези, които ни “придружаваха” по турнетата в странство.
Обожавам барокова музика – този бял тон, толкова прозрачен и красив, като сълза (а как звучи на италиански - lacrima!!!). Когато очите ти се напълнят, светът изглежда божествено блестящ в увеличителното стъкло на сълзата.
Другата ми любов е журналистиката – имах щастието да работя в един от най-професионалните вестници в България, “Отечествен фронт” – възможно най-независимият – и макар името му днес да е почти непознато на четящите таблоиди, повечето свестни журналисти произлязоха от това “котило”.
По онова време ми направиха хороскоп, ей така, на шега, пуснаха данните ми в един компютър, (признавам, и сега съм на “вие” с астрологията) и излезе, че след 45-тата си година ще се занимавам с ... медицина. Изсмях се, нали името ми беше всеки ден на страниците на най-тиражния вестник. Бях толкова далеч от медицината – и тогава, както и сега. Защото всъщност хомеопатията е много по-всеобхватна – тя е далеч по-цялостна, бих казала вселенска, отразявайки в най-пълна степен природните закони.
Журналистика и хомеопатия, така събрах две любови в едно – в-к “Хомеопатия за всички” и сп. “Хомеопатичен форум”. Издавах ги с ентусиазъм и собствени средства, поради което краят им беше предизвестен.
Хомеопатията обаче ме прави много по-щастлива отколкото гъделичкащият суетата факт да видиш името си в някой вестник.
Смятам, че най-важното за развитието на хомеопатията в България е обучението и самообучението, което означава университетско образование, както това вече се прави в няколко университета във Великобритания (бакалавърска и от 2006 година – и магистърска степен) и участие в международни семинари и програми за непрекъснато професионално развитие (CPD).
|
|
|
