продължава да предизвиква толкова полемики. И двете страни в спора, изглежда, преувеличават действието. Привържениците привеждат изследвания, документиращи положителните ефекти от флуоридите, претендирайки за по-големи ползи от тези, които се потвърждават от настоящите данни. Опонентите представят много проучвания, документиращи опасните последствия от флуора, като понякога са склонни да ги преувеличават. Д-р Екснер оспорва твърдението, “че индустриалното замърсяване на въздуха и водата с флуор дава сериозен мотив за поощряване на флуорирането на водоизточниците”. Той смята за преднамерена лъжа опитите да се накарат хората да вярват
“а.) че водата е основният източник на флуор;
б.) че флуорът от други източници е маловажен;
в.) че организмът се нуждае от повече флуор, отколкото може да получи без флуориране; и
г.) че ефектите се определят по-скоро от концентрациите на флуор във въздуха и водата, отколкото от концентрацията му в тъканите.”
Други не смятат, че има “конспирация в обичайния смисъл на тази дума”, а по-скоро гледат на флуорирането като на “колосален гаф”. “Около 50 години след като в Съединените щати започнаха да добавят флуор в обществените водоизточници, за да редуцират кариесите при деца, разсекретени правителствени документи хвърлиха нова светлина върху мотивите за тази все още спорна мярка на общественото здравеопазване, разкривайки изненадваща връзка между флуора и зората на ядрената ера. ... Флуорът е ключов химикал в производството на атомната бомба. Огромни количества флуор – милиони тонове – имаха много съществено значение за производството на уран и плутоний, предназначени за ядрени оръжия по време на Студената война. Бидейки един от най-токсичните химикали, познати на човека, флуорът бързо се превърна в най-голямата химическа заплаха срещу здравето, свързана с американската програма за производство на атомна бомба – както за работещите в тази програма, така и за човешките общности, живеещи в близост с хранилищата на флуор. ... Голяма част от първоначалните аргументи, че в ниски дози флуорът е безопасен за хората, бяха приведени от учените, ангажирани с програмата “А-бомба” – те бяха получили секретна заповед да намерят “доказателства, които могат да бъдат използвани за подаване на жалби” срещу хората, защитаващи гражданите от флуорни увреждания. Първият съдебен процес срещу програмата на САЩ за А-бомба не е заради радиацията, а заради флуора. ... Атаката на флуора срещу човека се разрасна като атомна гъба след Втората световна война, което е следствие не само от флуорирането на водата и пастата за зъби, но и от замърсяването от едрите индустрии – като се започне с алуминия и се завърши с пестицидите. Флуоридите са химикали, от които индустрията е в огромна зависимост. ... Голяма част от аргументите за безопасността на флуоридите в малки дози почиват на следвоенната работа в Университета “Рочестър”, извършена с цел да се изпреварят съдебните процеси срещу атомната програма и свързаните с нея увреждания на хора. ... Този брак между милитаристичната потайност и медицинската наука роди безобразно изчадие. ... Програмата за бомбата имаше нужда от изследвания върху хора, каквито бяха необходими и за плутония и добавянето на флуор към обществените водоизточници предостави възможност за провеждането на такива. ... Първоначалната версия на проучването за безопасността на флуора беше засекретена, а нейна цензурирана версия беше публикувана по-късно, през август 1948, в списанието на Американската стоматологична асоциация. Едно сравнение между секретната и публикуваната версия сочи, че Комисията по атомна енергия на САЩ е цензурирала информацията за уврежданията, причинявани от флуора до такава степен, че практически е превърнала доклада в трагикомедия. Това било проучване върху състоянието на зъбите и физическото здраве на работниците от една фабрика, произвеждаща флуор за програмата А-бомба; проучването е ръководено от група стоматолози от проекта “Манхатън”. Секретният доклад показва, че повечето от хората са останали съвсем без зъби. Публикуваната му версия твърди, че хората имали само по няколко кариеса. Секретният доклад казва, че хората трябвало да носят гумени обувки, тъй като флуорните изпарения разрушавали ноктите на краката в обувките. Публикуваната версия не споменава за това. Секретният доклад казва, че флуорът действа по подобен начин и върху зъбите на работници, допринасяйки за опадането им. Публикуваната версия заключава, че “хората бяха необикновено здрави, преценено и от медицинска, и от стоматологична гледна точка”.”
Този материал е откъс от току що издадената от издателство “Хомеохелп” Втора част на шедьовъра на от Франс ВЕРМЮЛЕН “ПРИЗМА – Озарените тайнства на Материя медика”.
-/---------------------
*Заглавието е на редакцията
