Изследване на равнището на безпокойство и страх у хомеопатични пациенти (резюме)

Екатерина Чамурлийска



 Преди повече от десет години  хомеопатията “стъпи” в България и с всяка измината година нейната територия се разширява. Съществуват професионални обучителни курсове, на пазара има достатъчно литература за самолечение с хомеопатични средства, достъпни хомеопатични препарати и хората все по-често се ориентират към самопомощ или кабинетите за алтернативни методи. Разбира се, така е в София, в страната ситуацията е съвсем различна.

Какъв тип хора търсят хомеопатична помощ?
Нямаме ясна представа за личностовия профил на ориентираните към алтернативна терапия и това е област, която предстои да бъде изследвана както чрез специалните психодиагностични  методики, така и като социо-културен феномен. Общото впечатление обаче е, че преобладаващата част от пациентите на КАМ* терапиите са интелигентни, образовани, запознати и опитали различни алтернативни методи на въздействие върху здравето. Те водят и децата си, отказвайки да ги превърнат в жертва на мъчителната, дълготрайна и буксуваща здравна реформа в годините на прехода. Другият тип пациенти са хората, които гледат на хомеопатията като “последна инстанция” – опитали са всичко, от официалната медицина до екстрасенси и гадатели, нямат представа какво представлява методът, но се надяват да получат облекчение на страданията си, защото “на еди кой си е помогнала”. Разбира се, има и малък процент любопитни, или други, “докарани на всяка цена” от близките си,  които обаче не са толкова много, че да представляват “представителна извадка”.
Целта на това проучване е да се види входното ниво на тревожност на пациентите, потърсили хомеопатична помощ.

Защо точно тревожност?
Краят на ХХ век ни заля с чудесата на една свъртехнична епоха, но те се превърнаха в нестихващ и изобилстващ генератор на психичен стрес и дистрес, станали по-дифузни и по устойчиви от всякога. По тази причина тревожните и депресивни състояния се срещат почти във всички области на живота, като най-очевидни са сред хората, страдащи от соматични заболявания. Тяхната “хранителна среда” днес, в България, са високият процент безработица, ниските заплати, деморализацията на обществото поради  “мутризацията” на върха на властовата пирамида, и най-общо - несигурността за бъдещето (подсилвана от 16-годишния “преход” от социализъм към постсоциализъм, към корупциокрация...). И всичко това, съчетано с физическа болка, загуби на функция или способност създават рамката на реактивната тревожност и депресивните разстройства.
Повечето от тревожните хора обаче не показват достатъчно други симптоми, свързани с тревожността, за да бъде диагностицирано самото тревожно състояние. Защото
симптомите на тревожност могат да бъдат независими съпътстващи, могат да бъдат реакция или заместители, но също и интегрални аспекти на целия спектър от соматични разстройства. Особено при такива телесни болести,  при които тежката патология или смъртност са чести резултати от заболяването, и тогава афективните симптоми на тревожността стават неразличими характеристики на основното соматично заболяване.
Според три съвременни изследвания болестността от тревожни състояния достига до 2-4 % за мъжете и 3-4,5 % за жените в общата популация. Но конкретни данни за заболеваемостта от тези разстройства почти липсват. Според едно друго изследване върху нововъзникващите заболявания в общата практика, тревожни разстройства се установяват в около 10 % от всички новодиагностицирани заболявания, което е около 1/3 от всички установени психични разстройства. Но съществуват сериозни основания да се мисли, че този процент е значително по-висок, особено що се отнася до пациентите в общата медицинска практика.
На фона на тази неизследвана територия на тревожността, възможността да видим степента на тревожност у хомеопатичните пациенти бе твърде съблазнителна.
Изследвани бяха 60 души – 46 жени и 14 мъже, на възраст от 18 до 67 години в продължение на два месеца в два хомеопатични кабинета. Преди да започне хомеопатичното им интервю те са били помолени да попълнят Теста на Тейлър*, който ни дава оценка за общото равнище на тревожност и страх.
Тестът на Тейлър съдържа 50 айтема*. Инструкцията към изследваните лица е следната: “Преценявайки психичното си състояине, отбележете с ДА тези твърдения, които смятате, че се отнасят до Вас и с НЕ тези, които не се отнасят. Няма добри или лоши отговори, затова отговаряйте спонтанно,  без да се замисляте много. Ако за някое твърдение се колебаете, не сте сигурен в своята самооценка, отбележете го с НЕ ЗНАЯ.”
Няма ограничения във времето.

Резултати:
За всеки отговор “ДА” се получава 1 точка.
От 0 до 17 точки – нормално равнище на безпокойство.
От 18 до 28 точки – високо равнище на безпокойство.
 Това равнище има 3 подравнища:
 18-22 т. – ниска степен на високо равнище на безпокойство;
 23-26 т. – средна степен на високо равнище на безпокойство;
 27-28 т. – висока степен на високо равнище на безпокойство.
От 29 до 32 точки – невротично състояние.
От 33 до 50 точки - равнище на реактивно депресивно състояние.
Резултатите от изследваните хомеопатични пациенти са сравнени с резултатите от контролна група от здрави респонденти – също 60 души  (45 жени и 15 мъже).


Таблица 1
Изследвани 60 хомеопатични  пациенти
Жени – 46 (77%)
Мъже -14 (23%)

 

Възраст Мъже Жени Общо
До 20 г. 1 5 6
ОТ 21 до 30 г. 2 15 17
От 31 до 40 г. 4 7 11
От 41 до 50 г. 4 14 18
От 51 до 60 г. 1 2 3
Над 60 г. 2 3 5

 
Таблица 2
Контролна група
Изследвани 60 клинично здрави респонденти
Жени – 45 (75%)
Мъже -15 (25%)

Възраст Мъже Жени Общо
До 20 г. 1 4 5
ОТ 21 до 30 г. 3 14 17
От 31 до 40 г. 4 7 11
От 41 до 50 г. 3 15 18
От 51 до 60 г. 2 2 4
Над 60 г. 2 3 5

Интерпретация на резултатите
Това изследване, освен степента на тревожност на хомеопатичните пациенти ни дава и един социален срез на интереса към КАМ. Прави впечатление, че жените са почти три пъти повече от мъжете, но това не означава, че мъжете са по-здрави. По-скоро те са по-скептични към новите методи, а и в не малко случаи търсят помощ едва когато всички изчаквателни опции са изчерпани.
Най-активни са пациентите (пациентките!) от 20 до 50 години, т.е. в активната, творческа възраст. Те са тези, които по-късно довеждат децата си, родителите си и дори съпрузите си.

Таблица 3
Хомеопатични пациенти

 

Брой точки Степен на тревожност Мъже Жени

Общо (и в %)

0-17 т. Нормално равнище на безпокойство 5 7 12  (20 %)

18-28т.

Високо равнище на безпокойство (общо)

А) Ниска степен (18-22 т.)

Б) Средна степен (23-26 т.)

В) Висока степен (27-28 т.)

6

2

3

1

25

12

10

3

31 (52 %)

14(23 %)

13 (22 %)

4 (7 %)

29-32 т. Невротично състояние 1 6 7 (11 %)
33-50 т. Реактивно депресивно състояние 3 8 11 (17 %)

 
 
Таблица 4
Контролна група

Брой точки Степен на тревожност Мъже Жени

Общо (и в %)

0-17 т. Нормално равнище на безпокойство 7 14 21 (35 %)

18-28т.

Високо равнище на безпокойство (общо)

А) Ниска степен (18-22 т.)

Б) Средна степен (23-26 т.)

В) Висока степен (27-28 т.)

8

5

3

0

31

23

8

0

39 (75 %)

28 (47 %)

11 (28 %)

0 (0 %)

29-32 т. Невротично състояние 0 0 0 (0 %)
33-50 т. Реактивно депресивно състояние 0 0 0 (0 %)

 Едва 12 души (7 жени и 5 мъже) са показали нормално равнище на безпокойство, което представлява 20 % от изследваните лица. И това е доста тревожно на фона на 35 %  нормалност, показана от контролната група (21 души – 14 жени и 7 мъже).


Петдесет и два процента от хомеопатичните пациенти показват високо равнище на безпокойство, почти поравно в ниската (23%) и средната (22%) степен и 7 % - във високата степен. Докато респондентите от контролната група показват  75 % високо равнище на безпокойство, но са предимно разположени в скалата на ниската (47%) и средната подстепен (28%) и въобще липсват във високата подстепен.

  
Седем хомеопатични пациента (11%) са показали невротично състояние и единадесет (17 %) – реактивно депресивно състояние. Това са сериозни афективни състояния и за жалост представляват 28 % от изследваните лица, или повече от ¼. В контролната група няма респонденти с невротичност или депресивност.
Прави впечатление, че хомеопатичните пациенти, попаднали в категориите невротично състояние и реактивно депресивно състояния са посетили хомеопатичен кабинет преимуществено със соматични оплаквания. Едва трима са заявили диагноза паническо разстройство,  двама – обсесивно-компулсивно разстройство, един – биполярно афективно разстройство и един – клинична депресия (11%). Останалите 89 % са имали различни по степен и тежест физически оплаквания. Най-често това са сърдечно-съдови заболявания (най-вече хипертония и ИБС), ендокринни заболявания (особено хипертиреоидизъм), белодробни заболявания (съвсем естествено е затрудненото дишане да е сигнал за тревога, например при астма), но и не толкова тежки – като кожни обриви,  менструални смущения и др, както и  смесено “меню”: тревожност, предизвикана от тежка ситуация в семейството със съпруга(та) или децата.
Интересен факт е, че двама пациенти с ракови заболявания (съответно миелом (мъж) и рак на яйчника) са показали съответно 17 и 16 т., т. е. влизат в рамките на нормалното равнище на тревожност, въпреки сериозността на заболяването си.

Би било много интересно да се проследи до каква степен в процеса на хомеопатичното лечение тревожността у пациентите се променя/намалява, защото това ще бъде доказателство, че хомеопатията работи и не е “плацебо ефект”, както с лека ръка си позволяват да твърдят различни медицински експерти.
Но целта на това изследване беше по-простичка – да установи “входното” ниво на тревожност. Да се надяваме, че ще можем да проследим в бъдеще и лечебния ефект на хомеопатията.

* * *
Благодаря на д-р Виолета Тенева за оказаното съдействие в това изследване.

Библиография:
1. Derogatis L., Wise T., Anxiety and Depressive Disorder in the Medical patient, American Psychiatric Press, Inc, 1989
2. Голдберг Д., Бенджамин С., Крийд Фл, Психиатрията в медицинската практика, Българска психиатрична асоциация, 1999 г.
3. Сборник Психиатрия, психология и психотерапия, УИ Медицина, 2002


---------.
* КАМ – комплементарни и алтернативни методи
* Тестът е съобразен с българската популация
* айтеми – въпроси

Сп. "Класическа хомеопатия" бр. 4/2005 г.
 



назад





всички права запазени