Обикновена маргаритка: обича ме – не ме обича

Екатерина Чамурлийска



За възхитителния метод на Шанкаран и неговия инсайт към растенията

16.10.2003 г.

Младежът седеше малко странично, всъщност за да бъде виждан от групата студенти. Въпреки че беше стеснителен, се беше решил да стане пациент на супервизия. Имаше блага усмивка и отбягваше погледа ми.

- Защо сте тук? - попитах.
- Ами, не мога да спя нощем, от дете. Преди десет години пострадах с окото. Имам протеза на дясното око.

- Никак не личи. Ако не бяхте казал, нямаше да се забележи. Добре е направена. Бихте ли искали да ни кажете как се случи?
- Една учителка ме нарани с пръчка. Неволно. Бях на 13 години. Ние бяхме с едно друго дете и тя хвърли пръчката по нас, за да ни усмири...

И "уцелила" момчето точно в окото. Три месеца остава в болница. Претърпява няколко операции. Тогава му слагат първата му и протеза.
“Случката” става в дом за сираци в град Ловеч – той е кръгъл сирак. Бил е в различни сиропиталища, както се случва на такива несретни деца.

- ... дотогава можех да спя. След това престанах да спя. От момента в който пострадах. Когато ме нараниха, се чувствах много безпомощен. Учителката имаше угризения.

- Дойде ли да ви види в болницата?
- Не, не е идвала. Тя искаше да контактува с мен, когато се върнах в училище, но аз – не. Когато я видя се сещам за случая, а искам да го забравя. (Хапе устни.) …  Десет години бях в приемно семейство. Там се чувствах не толкова самотен. Те починаха. Тогава имах чувството, че аз съм виновен за това. Защото веднага след като пострадах, пострадаха и те… Те починаха преди 6 години. Аз пак бях в болница за да ми инсталират окото. И те идвали към болницата да ме видят и катастрофирали по пътя. Бях много зле, не знаех какво да кажа. Какви ли не мисли ми минаваха – че всичко е станало заради мен, ако аз не бях там нямаше да се случи… По-малкият им син идваше с жена си да ме види в болницата.

- Толкова ужасни неща са ви се случили. Можехте ли да плачете?
- Плаках тихо, когато плача, не капят сълзи. Като плача се чувствам по-добре.

- Имаше ли кой да ви успокои? Как се чувствате ако ви успокояват?
- Не, не обичам. Аз съм притеснителен… Пълната самота я усетих в болницата. Страх ме е да съм с много хора. И на празници съм сам. Сега живея в общежитие (той е студент, завършва Националната спортна академия). В стаята сме двама, но изпитвам самота.

- Как се чувствате, когато сте самотен?
- Аз обичам да съм сам. Особено нощем!!! Дори и да има човек аз съм самотен, чувствам пълната тишина, спокойствие. Аз съм притеснителен и обичам спокойствието. Обичам да бъда самотен. Ако има гюрултия се притеснявам, избягвам конфликтите…

- Как бихте описали характера си?
- Притеснителен. Добър съм, много обичам музика (народна), и да чета медицински книги ми е любимо занимание (иска да учи кинезитерапия). И да спортувам. Всяко нещо го върша много прецизно. Не обичам разхвърляниците, трябва да ми е подредено.

- Как се чувствате по време на буря и гръмотевици?
- Обичам бурята, защото се чувствам самотен.

- Някакви страхове?
- Като малък – от тъмно и от високо.

Амбитермален. Няма проблеми със студено и топло. По отношение на храна – не обича сладко, мазно и месо. Обича плодове, зеленчуци, супи, мусака. Жажда – около 2 литра вода/дневно.
Спи по корем. Върти се. Ляга си към 2-2,30 ч. Не може да заспи по-рано. Към 4 се събужда. Пие вода и заспива. Спи докъм 11 ч. Ако трябва да стане в 7 ч. е неадекватен, с главоболие 2-3 часа, после става работоспособен.

Сънища: “В момента, в който пострадах, все това сънувам и изпитвам гняв. Понякога, в съня си искам да я убия. Но само в съня. Иначе се чувствам много наранен. Когато я видя, основната ми цел е веднага да напусна мястото. Един път (в съня си) исках да я ударя, когато тя не напусна мястото. Но не очаквах, че ще се удържа. Когато не я ударих се разплаках и тя си отиде. Друг сън – опитвам се да спирам влак и той ме смачква.

- Какво е отношението ви към растенията?
- О, отлично, обичам растенията. Цялата ми стая е пълна с цветя. Обичам ги, обичам зеления цвят, чистия въздух, зелените растения…

- А животните?
- И тях ги обичам, кучета, овце, всички животни.

- Ако излезе Златната рибка и ви каже, че имате право на три желание, какво ще си изберете?
- 1. Да имам истинско око. 2. Да имам дом. 3. Да започна работа във Военно-медицинска академия (това вече е договорено, разбирам).

Предписание Bell-p. 1 M

След десетина дни по телефона ми се обажда студентката, която беше довела момчето на супервизия. Тя е твърде преекспонирана и толкова въодушевена (което кореспондира с фосфорната й конституция), че чак започвам да се съмнявам: “Не можеш да си представиш колко е променен. Още същата вечер е спал дълбоко и непробудно. Всичките му колеги го питат какво става с него, неузнаваем е...”

След около месец съм по работа в Националната спортна академия и там ме спира някакво момче.

- Здравейте, не ме ли познахте? Идвах при вас и ми дадохте лекарство.
Мигам в недоумение.
- Аз съм онзи, с протезата на окото.
Наистина е станал неузнаваем. Усмихнат, ведър, излъчва самочувствие. Около него приятели, глъчка. Направо не е за вярване.

Проследяване - 30.03.2004 г.
- Основното, което се случи, е че се почувствах много по-добре. Повечето преподаватели ми казаха, че има голяма разлика. Двама преподаватели ме попитаха – ти лекуваш ли се с нещо? Отговорих – да. Има голяма промяна, казаха, и ми донесоха снимка отпреди. На снимката бях много омърлушен човек, несигурен, неспокоен. Не очаквах, че ще има такава промяна... Един приятел, от Ловеч, на втората седмица след лекарството ми каза: “Човече, има много голяма промяна. Да не би да ходиш на хомеопат? (Майка му е хомеопат.) Дадоха ли ти хапче? Едно такова, малко, бяло? Какво? “... Сънят ми се нормализира.

- Как се чувствате?
- За първи път усещам, че съм щастлив. Още в момента, в който изпих хапчето се почувствах по-спокоен. Сега съм много по-самоуверен. На лекции взимам много по-голямо участие. Не се чувствам потиснат. Ще запиша магистратура “Спортна психология”. Всеки ден отивам с настроение на училище, а преди нямах никакво желание. Имам чувството, че в момента, в който изпих това лекарство, проблемите ми лека полека се разрешават. Знаете ли, ще ми дадат общинско жилище.Това, което най-ме очуди е че съм много искрен с хората. Преди се скатавах. Много съжалявам, че не донесох снимката. И окото, с протезата, веднага след лекарството спря да сълзи. Аз преди доста се притеснявах за протезата. Първата ми протеза беше некачествена и това доста ме травматизира. След 3-4 месеца разбрах, че тази жена, която я направи, не е доктор, а химик-технолог и нейната протеза ми е нанесла сериозни увреждания на очната ябълка и после един лекар в Ловеч ми направи операция за корекция на окото и ни направи качествена протеза..
Постоянно е с хора. Има четирима нови приятели. Няма никакви страхове. Нищо не сънува. Не се сеща “за събитието”.

Предписаниебез лекарство.
Една година след първото предписание – няма промяна в състоянието му. Чувства се много добре.

Предписаниеда се обади при нужда.

Анализ на случая
Едва ли бих предписала тази най-обикновена маргаритка, Bellis-perennis, ако не бях прочела възхитителната книга на Шанкаран “An Insight into Plants” (което може да е както вътрешен поглед към растенията, така и просветление за растенията). Там той говори за усещанията, характерни за различните растителни семейства и усещанията в едно семейство, съобразно миазмите.
Едно отклонение. Веднаж, преподавайки метода на Шанкаран, направих следния експеримент - пуснах 3-минутен откъс от Реквиема на Моцарт (Лакримоза) и казах на младите коледи да опишат с една дума какво е чувството, което изпитват, докато слушат музиката. Думите бяха: скръб, тъга, гробище, скука, сълза, тишина, величие, нервност ... и така, над 50.
Очевидно бяхме слушали “различна” музика.
Това означава, че нашата чувствителност е индивидуална, различна. Ще ни вълнува това, което го има в нас, ще боледува това, което го има в нас. Каквито са усещанията ни, такива ще бъдат и реакциите ни, и типа болки, и болестите ни. Това иска да ни покаже и Шанкаран в книгата си. Усещанията са нещо, което преминава през цялото ни същество... Няма външна отключваща причина, отключващата причина е вътре в нас, нашата чувствителност, sensation, чувствителността ни към въшния свят, към външния импулс, към всичко, което обичаме и мразим, към всичко, което ни радва или дразни. Действие-противодействие. Просто - природен закон.

В “An Insight into Plants” Шанкаран разглежда растителните семейства, поставяйки ги в 9 миазма – остър, тифоиден, маларичен, трихофитиен, сикотичен, туберкулозен, раков, лепрозен и сифилитичен. Миазмите ни показват скоростта на всеки един случай, начинът, по който той протича. Логиката е, че ако един процес се развива бързо, като влака-стрела, не може да се даде лекарство, което се движи в темпото на файтон. Ако енергията на случая има сикотичен характер с междинни остри атаки, лекарството трябва да има същата скорост и модул, същия патерн, т.е. да съвпадат скоростите, ритъмът на лекарството и ритъмът на пациента.
Ако някой удари шамар на някого и другият го застреля, това е неадекватна реакция, но само на пръв поглед. Би могло да означава, също, че този, който е получил шамар, го е почувствал като изстрел, все едно го убиват. Така че от реакцията понякога разбираме как се усеща действието. Интензитетът, с който се усеща действието всъщност ни показва миазма. И единствената важна дума е как. Как се чувстваш?
Тъй като усещането, което показваше моят пациент беше нараненост, тръгнах към семейство СложноцветниCompositae. Защото основното усещане на Сложноцветни е: нараняване; наранен или обиден; шокиран; изгорен или попарен; страх да бъде докосван, наранен, доближен.
Ето как Шанкаран подрежда лекарствата съобразно миазматичната им принадлежност.
Остър миазъмArn. и Calen. Тифоиден - Cham. МалариченCina и Eup-per. Трихофитиен - Tarax. СикотиченSenec. ТуберкулозенAbrot. РаковBell-p. ЛепрозенInul., Lact., Lappa. СифилитиченEchi.
При Arnica и Calenula шокът е от внезапно нараняване, т.е. . Compositae плюс остър миазъм.
Chamomilla е тифоиден миазъм – ако креща, викам, ритам и тормозя достатъчно, ще спрат да ме нараняват и ще се възстановя.
Cina – малариен миазъм – преследван от наранявания – физически и емоционални.
Eupatorium – също малариен миазъм – и към идеята предледван от наранявания, тук Шанкаран добавя и обиди.
Taraxacum - трихофития - опитва се да се бори с нараняванията и обидите, понякога като ги заобикаля, понякога – като ги приема.
Senecio – сикотичен - избягва нараняванията и обидите като се покрива, скрива.
Abrotanum – туберкулинов миазъм - притиснат и задушен от нараняванията и обидите.
Bellis-perennis – раков миазъм – странното е, че Шанкаран не дава сентенция единствено за това лекарство – тумори и рак на търдите след нараняване, тумор и кисти от нараняване. Ракови състояния.
Inulla, Lactusa и Lappa – лепрозен миазъм – изолиран, презрян, отвратен от наранявания и обидите.
Echinaceа – сифилитичен миазъм – унищожен от това, че е наранен или обиден. Смърт от нараняване.

В случая с нараненото от учителката момче раковият миазъм бе очевиден – потиснат, перфекционист, обича животни и природа. Обича да гледа бури – което той изрази по много странен начин – “обичам бурята, защото се чувствам самотен”. Тъй като в разговора ни многократно употреби думата самота/самотен, го попитах как се чувства, когато е самотен. (В противен случай трябваше да взема просто рубриката Подобрява се, когато е сам - MIND - COMPANY - aversion to - alone; when - amel.) Но всъщност при вникването в неговото състояние се разбра, че той влага съвсем друг смисъл в тази дума. Той обичаше да бъде самотен, за него това е спокойствие, нещо приятно. (Не случайно Шанкаран ни казва, че трябва да разберем какво е чувството, което изпитва пациентът, да питаме, да се правим на глупави и да питаме, докато получим отговор.)
Най-напред си помислих за Staphysagria, особено след като разказа сънищата, в които е изпитвал силен гняв и му е идвало да убие учителката, но се е потискал. Staphysagria също принадлежи на раковия миазъм, но е в друго семейство – ЛютиковиRanunculacea. Но в това семейство главното усещане е дразнене, vexation. Докато чувството на момчето беше по-скоро нараненост, injured. Затова “потеглих” към Compositae. Погледнах в графата на раковия миазъм и видях Bellis-perennis. Прочетох оскъдната информация за умствените рубрики – нищо не подсказваше, че това лекарство може да помогне в случая. Всички познаваме Bell-p. като остро травматично лекарство за наранявания, което следва добре Arnica, а и като лекарство за рак на гърдата. И това е. Вечната маргаритка, обича ме – не ме обича. Иначе казано, ако следвах информацията от материя медика и от реперториума, никога нямаше да дам Bellis-perennis и се радвам, че се доверих на идеите на Шанкаран. Резултатът беше поразителен.

Няколко месеца по-късно, на 8 април 2004 г. се появи млада жена, химик по образование. Оплакваше се “че не й издържат нервите”.
Оказа се, че има проблем със свекърва си. Тя много крещи. Много е властна, няма никакви приятели.. “Действа ми парализиращо. Треперя от нея... Свекърва ми ми спря кърмата. Мразя я. Искам да хвана нещо и да й го тупна по главата. Няма човек, когото да мразя, а тя ми причинява болка. Приех я като мой родител, като втори родител. Искам да не я наранявам, да не я обидя, а тя ме наранява постоянно... Аз съм ужасяващ перфекционист. Когато нещата са в разрез с мен или съм поставена пред свършен факт изпитвам гняв или съм ужасно смазана, попарена. Или започвам да крещя и да казвам това, което иначе не мога да кажа. Невероятно чувство за вина имам....”
И в този случай най-напред си помислих за Стафизагрия. Потиснат гняв, раков миазъм. Започнах да я “човъркам” – как се чувства по отношение на свекърва си. Очаквах да ми каже че е обидена, или че гневна.
“Свекърва ми не ме обижда. Това е плесница, това е насилие. Това е като жива рана”
Предписание - Bellis-perennis 1 М.
Обажда ми се по телефона след няколко дни. “Не знаеш какво се случи. Закарах детето на вилата при свекърва ми. За първи път от 6 месеца поиска детето. И понеже беше късно и валеше, тя ме покани да остана, защото беше опасно да се прибирам по тези завои. Тъй като къщата беше пълна с хора, аз трябваше да спя на спалнята, познай с кого – със свекърва ми! Не бих си го и помислила, че може да се случи. Говорихме дълго, тя за първи път ми разказа за трудностите в живота си, извини ми се, че се е държала така с мен през годините. Това е невероятно. Какво беше това лекарство?...”
С “врага в едно легло” – звучи като заглавие на сладникава сапунка. Обаче симилимумът може да си изправи пред най-неочаквани развръзки.


Библиография
Sankaran, R., “An Insight into Plants”, Homoeopathic medical Publishers, India, 2002

Сп. "Класическа хомеопатия", бр. 2/2004



назад





всички права запазени