Салвадор Дали – Hyoscуamus като по учебник

Екатерина Чамурлийска



 

Вдъхновението на д-р Вангелис Зафириу, или продължение на играта

За да покаже колко е важно непредубеденото наблюдение върху пациента, и колко много може да ни каже то, д-р Вангелис Зафириу започна една от лекциите си с репродукции…  на Салвадор Дали.
Първият диапозитив беше на известното му платно “Сън, предизвикан от полета на пчела около нар, миг преди събуждането”, 1944 г.
Какво наблюдаваме, какво иска да ни каже с тази картина Дали, попита Зафириу. Една насочена пушка,  два тигъра, голата съпруга на Дали, Гала? Каква е позицията на художника - на жертва или на тигър? Оттук може да се изведе важният симптом:  Желание да убива (Kill, desire to).
Има още един  очевиден симптом на Дали  – неговата снимка, с прословутите му мустаци. Ексцентричност (Eccentricity). Две картини,  два важни симптома за художника.
Да се вземат няколко симптома е лесно, да се вземат всичките  симптоми – още по-лесно, да се вземат обаче точните симптоми е най-трудно.  И неслучайно Кент пише, че това е една от най-честите причини за неуспеха, за грешните  предписания.
Каквото и да създава човек, то е тенденция на неговото вътрешно аз, което съдържа доста повече информация, отколкото външното.
Със следващия диапозитив – “Горящата жирафа” (1936-37) -
Зафириу  продължи да разширява територията на лекарството - мъртви фигури, които имат нужда от подкрепа, за да изглеждат живи. Има празнота навсякъде и най-вече в областта на сърцето! Има смърт навсякъде. Има смърт и в лекарството.
Автобиографията му се нарича “Параноидна самокритика”. Корицата на книгата показва голия Салвадор Дали, което може да бъде преведено с рубриката Безсрамно показване на личността (Shameless, exposes the person - тук Hyos. е на четвърта степен). Заглавието на книгата - “Параноидна самокритика” -  показва същия симптом. Човек обикновено не размахва пред другите болести и симптоми, независимо дали става дума за параноя или нещо друго,  не показва негативните си страни, крие ги като гениталите. Цитираната рубрика означава показване на всички страни пред публиката. Този симптом  се вижда в картината “Дали гол, изпаднал в съзерцание на пет обичайни тела, преобразувани в корпускули, сред които внезапно се появява Леда на Леонардо, хромозоматизирана чрез образа на Гала”, 1954. (Всъщност Зафириу не показа точно тази картина, а друга, подобна, поставена на корицата, но идеята е същата – б.а.) и същият симптом, ментално проявен – чрез автобиографията, в която показва на всички  своята вътрешна негативна страна.
Още в самото начало той пише, че от дете е искал да бъде нещо много голямо, да се възхищават от него, да стои много високо. Годелив, надменен (Haughty). Описва удоволствието си, от това да кара другите да страдат. Жестокост (Cruelty). Бил е петгодишен и е бутнал дете, ритнал доктора си в лицето и изпитал голяма радост. Ударил сестрата в лицето... (Hyos.е на трета степен в рубриките Злосторен, Липса на морално чувство и Безчувствен – Malicious, Moralfeeling want of, Unfeelig - б.а.)
След операцията на жена му, от която тя можела да умре, Дали  й казал: “Аз съм много щастлив, че си оцеляла след операцията,  защото сега мога да те убия със собствените си ръце.” В края на автобиографията си той е написал едно стихотворение, което е пълно с думи за урина, пикаене, изпражния... “Говори мръсни думи (Obcene, lewd-talk) Това е неговата автобиография.

Хиосциамус, подчерта Зафириу, е най-главното лекарство за параноидни  нарушения, това е едно от главните лекарства при параноидни състояния. Тази болест,  тази диагноза, стои като заглавие на неговата книга “Параноидна самокритика”.
“Мисля, че автобиографията на Дали  съдържа всички симптоми на Hyos. Информацията е толкова  силна, че е почти материална. Книгата и самите картини говорят. Те са симптоми. “
Въпрос от публиката:
- Какво би станало, ако Дали бе получил Hyos.? Нямаше ли да се провали талантът му?
- Не, разбира се, той щеше да бъде талантлив художник, но нямаше да рисува точно това, щеше да изразява друга душа. Освен това щеше да има по-креативен и по-спокоен вътрешен живот. Ако беше взел Hyos. щеше да се чувства по-жив. Може би е имал нужда от едно и също лекарство, което значи много силна конституция. Той е живял дълго и е правил секс до 87 години. На 92 години пише – “Вече 4 години нямам сексуално желание и съм свободен”. Сексуалното желание е било начин да прави контакти с другите същества. Освен това е трябвало да има сърце, а при Hyos. сърцето е мъртво, мъртви емоции. С мъртви емоции животът не е живот.  Това е някой, който се движи, но не е жив. На емоционално ниво той е мъртъв, а физическото му тяло е много силно.
В Материя медика на Маргарет Тайлър е написано за Hyos, че той е сериозен, сериозно облечен,  има вид на сериозен човек,  но по някав нелеп начин. Тайлър казва, че това е характерен симптом. В автобиографията си Дали описва следния случай. Той очаквал в ателието си известния психоаналитик Лакан. Преди да дойде Лакан, Дали рисувал и си сложил едно парче хартия в края на носа си.  Рисувал, забравил за времето, Лакан дошъл и водили много сериозен разговор. Дали  бил сериозно облечен, но с тази хартия на носа… След като Лакан си отишъл, той си спомнил, че не е махнал хартията от носа  и пише: “Аз говорих за много сериозни неща по един много смешен начин”, точно както Тайлър е написала за Hyos.  Почти няма симптом на Hyos, който да не е описан в тази малка автобиография.

Послепис

След тази брилянтна илюстрация на наблюдателност, извадих от домашната си библиотека един каталог на Дали (негова голяма изложба с графики, суха игла, гостува у нас през 1990 г. в Галерията за чуждестранно изкуство) и изпаднах в чувството на Seleniun,  “приятно вспомнить”... Докато го разглеждах, първото, което се наби в очите ми, бяха заглавията, от по 4-5 реда. Рубрика Бъбривост (Loquacity). Маниакалността му (Mania) личи и от заглавието на дневника му “Дневник на един гений”.
 По отношение на вербалното изразяване на Дали може да се напишат куп есета. По време на няколкодневния си престой в Париж през ноември 1934 г. той показал на членовете на групата една цветна литография, изобразяваща Сърцето на спасителя, върху изображението на която бил написал: “Понякога, за забавление, плюя върху портрета на майка си”. Един критик публикувал това в испански вестник, който баща му прочита и остава толкова потресен, че никога повече няма да прости на сина си това кощунствено поведение. (Липса на чувство на почитание, Honour, sense of honour, no.)
По-късно Дали ще се оправдава: “Насън човек може да върши скверности спрямо хора, които в действителния живот обожава, може дори да сънува как плюе върху майка си... В някои религии плюенето често придобива характерана свещенодействие.” (Сънища, шокиращи , Dreams, shocking). Но картинните кошмари на Дали са кошмари и от сънищата, и от въобращението му. (Плашещи сънища, кошмари, Dreams frightfull.) Впрочем, тук би могло да има и друго тълкувание. Когато майката на Дали умира през 1921 г. той изпада в дълбока скръб (Болести от скръб, Ailm. from grief). По-късно самият ще напише:”Трябваше да постигна слава, за да си отмъстя за обидата, която представляваше за мен смъртта за моята многообичана майка...” Така че липсата на почит, по-скоро би могла да се разложи в компенсаторната форма на гняв и обида. (Болести от гняв, обида. Ailments from anger, Offended easily.) Прави впечатление също, че майка му отсъства в неговите творби, докато на баща му са посветени доста отмъстителни заглавия. Например в “Загадката на Вилхелм Тел”, 1933 - с един очеваден фалически израстък. Образът на Тел всъщност  е образът на баща му, който отхвърлял любимата му Гала, тъй като била парясница. Но все пак еротичното взима надмощие дори над гнева му. В каталозите  на Дали  има толкова много “илюстрации” на тема секс, от откровено директни до по-префинени фалически символи, че просто няма да ни стигне мястото. “Еротична рисунка”, 1931, “Въздушен череп, блудстващ с роял, 1934, “Млада девственица, самоблудстваща с рога на собствената си непорочност”, 1954, и естествено “Великият мастурбатор”, 1929, плод на първата среща на Дали с жената на живота му Гала, която по това време е съпруга на Пол Елюар. Ето какво пише един изследовател по този повод: “Тази историческа среща е съпътствана от интензивен изблик на лудост. Дали е бил в състояние на такава постоянна екзалтция, че всеки път щом понечвал да каже нещо на Гала, избухвал в безумен смях. Когато тя си тръгвала, той започвал да се превива от смях и се свличал на земята още преди Гала да успее да се обърне...”
По темата рубриките биха моги да бъдат: първо заглавията, които са повече от похотливи (Похотлив, Lascivious) и можем да продължимда изреждаме: Нимфомания/Сатириазис  (Nymphomania); Сексуално желание, непреодолимо (Sex. desire increased); Мастурбация (Masturbation disposition;, Пипа гениталиите си с ръце (Нandles genitalia); Делириум, еротичен (Delirium, erotic), Делириум, смее се (Delirium, laughing);  Прави жестове, странно поведение и позиция (Gestures makes, strange attitudes and positions); Хистерия (Hysteria),а също и Срамежлив (Timidity bashful) ...
Интересно е тълкуванието на “Въздушен череп...” За Дали роялът е от женски род, докато “ музикантите са кретени и то свръхскапани кретени” (Обижда, груб,  Аbusive, insulting). И въпреки че художникът е имал навика да твърди, че е “аб-со-лют-но-им-по-тен-тен”, челюстите, заръфали рояла изглеждат доста сексуално агресивни.
А сега погледнете картината “Многострадалната игра”, 1929. Тя всяла смут сред сюрреалистите с изобравязането на гащи, измърсени с екскременти – един от многото елементи, които Дали използва, за да предизвика скандал. Тук рубриките на Hyos биха могли да бъдат Изпражнения, неволни (Stool, involuntary), Фекалии, деца, уринират и се изхождат навсякъде (Feces ,urinating and going to stool everywhere, children). Ако това изглежда твърде буквално, можем да вземем и рубриката Делюзии, хората изглеждат гротескно (delusion, grotesque – people appear).
И сега да отидем към края на реперториума. Една от най-известните и често цитирани картини на Дали е “Упорството на паметта (Меки часовници)” 1931. Меките часовници, които се появяват многократно в ранния му период водят началото си от едно разтекло се сирене Камамбер, видяно насън...  В рубриката “Желание за сирене” (Food and drinks, cheese desire), разбира се, беше Hyos. Той е и в рубриките за Кучешки апетит (Ravenious), към който навежда кулинарния делириум в “Пържени яйца върху чиния без чинията”, “Антропоморфен хляб – каталонски хляб” или в “Скеле с варен боб – предчувствие за гражданска война”. Последната обаче отваря една друга тема – параноята на войната ( пак параноя!).
“От всички части на мъченическа Испания се носеше миризмата на тамян, на филони, на прогорена клисарска лой и на посечена духовна същност,която се смесваше с мириса на коси,облени от потта на промискуитета на онази, другата, пътската същност – похотлива и все така неудържимо посичана,а също и с мириса на тълпите, блудствуващи както помежду си, така и със самата смърт.”
А пък в този цитат, струва ми се,са събрани накуп всички водещи симптоми на Hyos.
Вземете който и да е каталог на Дали и ... продължете.



назад





всички права запазени