Домашният любимец

Екатерина Чамурлийска



Съжителството с домашен любимец си е истинско училище. Неговото простичко присътвие вкъщи може да улесни в осъзнаването на нещата от живота, на агресивността, на смъртта, на сексуалния живот. За много психолози, активността, която кучето предизвиква у детето му позволява да започне труден разговор с родителите си. Животното “служи” и като посредник между различните поколения и играе главна роля в стабилността на семейните връзки.

В близост до домашен любимец, детето може да разбере собствения си произход и собствените си конфликти. То изживява ситуации, които подпомагат емоционалното му развитие и му осигуряват равновесие.

Краят на идентификацията

След началото на пуберитета домашният любимец загубва привлекателността си, защото юношата няма нужда да се идентифицира с него. Връзките не се прекъсват, но животното вече не възприема своя господар като дете, а като съперник в йерархията и може да покаже агресивност към него. Младият господар трябва да се представи като водач, поставяйки кучето на мястото му (на получаващо заповеди) - безусловно, но не й брутално. Отношенията между едно мъжко куче и девойката трябва да се променят. Кучето може да стане твърде притежателно и да заплашва тези, които се приближават към господарката му. Проблемите с женските кучета обаче са по-редки.

През 1994 г. Айнис и Гринщайн правят проучване в парижките предградия с цел да разберат по-добре социокултурните връзки при младежите, поставени в неблагоприятни условия. Две трети от тези младежи са живеели в компанията на животни (куче, котка, птица, риба, костенурка). В 90 % от случаите връзката между емоционалното значение във възприятията на юношата и неговото отношение към домашния му любимец е очевидна. Пълното разположение на животното и неговата вярност са ключовите елементи в тази връзка. В същото време, животното се превръща в опора срещу агресивните изблици на младежа.

Домашният любимец като фактор на стабилността

Трябва да се отбележи значението на животното, което съжителства с вашето дете вкъщи като фактор за стабилността. Домашният любимец, чрез отговорността и всекидневните грижи, които изисква, както и признателността, която връща в замяна, представляват за младежа средство за структуриране на личността му. То е посредникът, който намалява напрежението в семейната среда и благоприятства общуването на членовете на семейството във време, когато то по принцип е трудно. Възпитавайки в себе си отговорност за своето животно, юношата намира “истински смисъл в живота” и придобива чувството че има някой, който разчита на него и на когото и той разчита. Неговият идеал е да намери трайна и стабилна емоционална връзка.

Цитираното изследване позволява да се прецизират ролите, които домашният любимец играе в живота на децата.

 

Вид роля

Роля

Заместваща

Да се обичаме: 90 %

Заместваща

Предмет на компания срещу страхове – 87 %

Заместваща

Предмет на значително заместване – 57%

Заместваща

Създаваща стойност – 45 %

Структурираща

Фактор на стабилност – 76 %

Структурираща

Екзистенциална опора - 67 %

Структурираща

Средство за социализация - 39 %

Посредническа

Фактор за успокоение и регулатор на напрежението в семейството - 76 %

Посредническа

Посредник в междуличностните отношения -49 %

Посредническа

Стимулиращ фактор във връзката родител- дете - 38 %

Посредническа

Предмет на естетически възприемане - 28 %

 

Присъствието на домашен любимец вкъщи ще подпомогне личностовото развитие на детето ви – това е от психологична гледна точка. А отношението на детето към животното и неговите идентификации ще помогнат на хомеопата да открие точното лекарство.

Децата тип Карцинозин много обичат животните, силно съчувстват на изоставените и обикновено са тези, които хранят уличните кучета или прибират от улицата вкъщи всякакви животинки – от малко котенце до врабче със счупено краче. Те са тези, които страдат за нарушената хармония в природата и се чувстват отговорни за всичко и всички. Понякога са толкова отдадени на животните, че объркват човешките си отношения.

Медорините, т.е. тези, които се нуждаят от Медорин са много страстни, могат да се люшкат от крайност в крайност. Те също много обичат животните, и понякога ще ги видите да си падат по странни видове – например игуана или някаква жаба, питон или странни насекоми… За разлика от Карцинозин, децата Медорин могат да бъдат и много жестоки към животните. (Карцинозин липсва в рубриката жестокост, докато Медорин е там на 2 степен.)

Има едно лекарство – Етуза – то е известно с любовта си към животните и растенията, говори си с тях, грижи се за тях – и то е защото се чувства различно от другите хора и не може да контактува с тях. Обикновено се изолира поради своята затвореност. Много чувствително дете, но крие емоциите си, при това без особена причина или травма.

За Сулфур пък е известно, че страшно обича котки. Туберкулин – обратно, пос-скоро се страхува от тях, въобще Туберкулин се страхува от космати животни.

От новодоказаните лекарства две представляват интерес по темата – Лак лео (мляко от лъвица) и Лаймстон (варовик) – и двете се грижат и безпокоят за природата, за животните и растенията.

Животните присъстват в страховете и сънищата ни, в съзнаваното и несъзнаваното… и нашата любов към тях понякога ни помага да заобичаме повече и хората.

Ако вашето дете ви помоли за животинче, не се колебайте, подарете му. Така то ще се научи да бъде отговорно, да обича, да изразява чувства, да погледне на света от друга перспектива.



назад





всички права запазени