Откъде идват комплексите

Екатерина Чамурлийска



Физически особености, грозно фамилно име... някои отричат дори част от самите себе си. Къде да търсим причините?

Психоанализата дефинира комплексите като много силни в афективно отношение представи и спомени, частично или напълно несъзнавани. Те се създават в детството чрез интерперсоналните връзки. Най-общо се разграничават два типа комплекси – Едипов и кастрационен. В детството може да се появят желания и фантазии към родителя от другия пол и съответно ревност и гняв към родителя от същия пол. Поради аналогията с гръцката легенда за Едип, който убива баща си и се оженва за майка си, е наречен Едипов комплекс. Отмъщението, от което се страхува момчето поради поради едиповите му чувства към майката е, че ще загуби пениса си. И това в психоаналитичната литература се нарича кастрация. Детето открива, че някои хора нямат пенис – момиченцата и жените – и това подхранва страха му, че кастрацията наистина е възможно. При момиченцата осъзнаването на липсата на пенис пък предизвиква силни чувства на срам, малоценност, завист и гняв към майката, която я е родила без пенис.

Кастрационният комплекс генерира нарцистичните чувства. Всичко останало (аз съм нисък, аз съм дебела...) не са комплекси, а нарцистични състояния. Става дума за проблеми, свързани с приемането на самия себе си. И те са свързани не само с физиката, но и с името, фамилията, групата...

Нарцистичните проблеми се появяват в моменти на криза – в пубертета, през 40-те години... Шестдесет до седемдесет на сто от юношите не харесват телата си и това се нарича дисморфофобия. След раждане или след 40-те се натрупват килограми, които създават същото усещане за физическа непълноценност, за отхвърляне на тялото си.

Най-важната причина обаче идва от детството, тя е социално-възпитателната страна, която наследяваме от родителите си. И всичко се върти около това детето да бъде обичано от баща си и майка си. То трябва да се чувства приемано такона, каквото е, а не такова,каквото родителите му искат да бъде. Като карате детето да прилича на това, което не е, вие го принуждавате да отхвърли това, което е. Тази липса на поддръжка и опознаване по-късно води до липса на самочувствие. Родителят трябва да “чува”, да усеща какви са индивидуалните възможности на всяко от децата си и да окуражава, да подкрепя тяхното развиване.

Родителите по всякакъв начин трябва да се въздържат от забележки, които натоварват отрицателно детето, както и да го осъждат. Много често те силно подчертават негативните му страни и при това не защото не им се подчинява или не ги обича, а просто защото “такова трябва да е възпитанието”.

Това, което може да помогне при решаването на проблемите с неприемане на собственото тяло е подобряване на самочувствието.

Пластичната хирургия ще даде нова форма на нарцистичния образ на човек. Но не бива да се очаква от нея повече, отколкото може да направи. Затова хирурзите трябва да преценят дали наистина се касае за разрешаване на физически проблем или става дума за безкрайното търсене на съвършенство.

Ще е добре ако започнете да общувате с добронамерени и толерантни хора. Според степента на страданието, може да е необходима и психологическа и психотерапевтична намеса. Но можете да си помогнете и сами.

Приемете, че сте обикновен!

Малко реализъм не е излишен, та вие никога няма да се появите на корицата на списанията за красота или мъжественост. Толкова ли е страшно? Ще ви попречи ли това да си намерите партньор(ка), приятели, деца, работа, която да ви харесва? Не, разбира се, така че приемете, че не сте част от величията на света и няма да станете манекен(ка). И погледнете около себе си с по-бистър ум – така се вижда по-ясно.

Направете си равносметка

Не приписвайте всичко на комплексите си – така не може да видите цялото. Ако сте скъсан на устния изпит, то не се дължи на тумбестия ви нос или на увисналото дупе, а може би защото не сте учили достатъчно. Вие се фокусирате върху детайлите, но не забравяйте, че другите ви възприемат във вашата цялост.

Доверете се

Говорете за “дефекта”, който проваля живота ви, с някого, на когото имате доверие, поискайте честното му мнение и чуйте отговора му. Но ако всичко това ви депримира или ви прави прекалено срамежлив, среща с психолог или психиатър може да ви помогне.

Подберете кръга, в който се движите

Обикновено хората, които имат ниска самооценка не попадат в подходящото обкръжение и без да го осъзнават попадат сред хора, които лесно ги критикуват. Така че, опитайте се да избегнете допълнителните страдания, като се срещате с хора, които наистина ви обичат такъв, какъвто сте и няма да изпитват удоволствие от това да ви подценяват.

Върнете доверието в себе си

Колкото по-високо ви оценяват (в каквато и да е област) толкова по-малко ще се вторачвате във вашите малки “дефекти”. Разширете и задълбочете познанията си в различни области, развийте уменията си (професионални или лични) така, че да се чувствате в свои води, намерете нови приятели, вашето последователно професионално и социално развитие ще ви улеснява по пътя към положителната себеоценка…

Разбира се, ако положите усилието да потърсите психолог, психотерапевт и, разбира се, хомеопат, ще съкратите тревогите си, защото с тяхна помощ се опознате и разрешите проблемите си, а хомеопатичното лекарство ще бъде онзи вътрешен импулс, който ще накара жизнената ви сила да си свърши работата.



назад





всички права запазени