Имате ли комплекси?

Екатерина Чамурлийска



Обществото, уви, дава предимство на външния вид. Затова трябва да сме винаги и навсякъде с най-добрия си “образ”... Но подобни изисквания създават у някои комплекси – носът бил много дълъг, очите - прекалено малки, а пък ушите – слонски. И по тази причина те си мислят, че другите забелязват у тях единствено “недостатъците” им. Откъде идва тази деформирана представа за себе си?

Много често комплексираните хора преувеличават малкия си физически дефект, защото са си създали идеална представа за себе си и непрекъснато сравняват реалността с идеала.

Красив или не чак толкова красив, всеки от нас може да си създаде малък “дефект”, много често дори несъществуващ, и да го превърне в комплекс. Например топ-моделът Адриана Карембьо не обича да гледа свои снимки, защото виждала само ... дефектите? Какви дефекти? Ако я гледате по модните дефилета у вас остава само полъха на съвършенството. Но ето ви доказателство, че че има разлика между образа, който тя има сама за себе си и това, което другите виждат в нея. Откъде идва всичко това?

Комплексът показва деформация на психическо ниво

Комплексът от един малък недостатък може да означава появата на психическа деформация от възприемането на определен телесен детайл. Когато комплексираните лица се гледат в огледалото, те не се виждат в своята цялост, а се фиксират единствено върху даден малък детайл. Без този недостатък, мислят си те, животът би бил съвършено различен, т.е. биха имали повече успехи, биха имали по-добри взаимоотношения с другите... И така, помрачени от “дефектите” си, те се стремят да ги прикрият по всякакъв начин, но загубват възможността да развият други стратегии, които да извадят козовете им и да подчертаят качествата им.

Ако този физически “недостатък” непрекъснато изпълва мислите ви и вече не може да се откачите от него, вероятно страдате от дисморфофобия. Това е патология, свързана директно с образа, който имаме за собственото си тяло. Лицето, което страна от това заболяване е обхванато от идеята, че е грозно или има физически малформации. Като цяло, вниманието му е привлечено към отделна част от тялото (нос, ханш, гърди...). В днешно време много млади момичета страдат от подобни смущения и ще ги видите в чакалните на пластичния хирург. Но след операцията те не са доволни от резултата и търсят следваща причина за корекция на тялото или пък да съдят лекаря, който не е направил, това, което бил обещал...

Трябва да се подчертае, че това смущение е преходно при юношиет, защото на тях наистина им е трудно да свикнат с новото си тяло. Така че няма място за безпокойство. Но когато подобни идеи обхванат, или дори преследват, по-зрели хора, вероятно те са изгубили напълно самочувствието си, вярата в себе си и възможностите си да бъдат седуктивни, поради което понякога прекъсват всички връзки с околните. Подобно оттегляне в себе си води директно към депресията.

Добре е в такива случаи да се консултирате с психолог, който ще ви помогне, най-вече чрез методите на когнитивно-поведенческата терапия, която е много подходяща за подобни смущения.

 

Хомеопатичната алтернатива

Липсата на самочувствие и нехаресването на собственото тяло е характерно за няколко хомеопатични лекарства. На пръво място това е Лак-канинум – направено от кучешко мляко. Впрочем, хората, които имат нужда от хомеопатични препарати от животински произход, и най-вече от животински млека, имат чувството, че са мръсни, и по тази причина може да мият се постоянно (обсесивно-компулсивни прояви), и, разбира се, ... не се харесват. Млякото, казва Кент, е храната за най-ранния период на живота и по тази причина кореспондира и с началото на нашата най-дълбока физическа същност. При Лак-канинум можем да открием трудно детство, дълго (но дори и за кратко) отделяне на бебето от майката. Конфликти с майката по време на периода на кърмене – например загуба на мляко. Много често връзката майка-дете е нарушена и тези трудности довеждат до загубата на самочувствие. Подобен тип хора се чувстват изоставени, понякога загубват идентичността си. Имат делюзията, че са мръсни, че са счупени на парченца, че някой ги гледа.

Централното чувство на Лак-канинум е “Аз не съм достатъчно добър, мразя се, аз съм дебел и грозен и изглеждам мръсен и ужасен. Защо трябва да е така? Никой не ме харесва и не може да ме хареса. Не съм достатъчно умен, всичко което казвам е глупост...”

Ако човек мисли така за себе си, няма съмнение, че ще му се струва, че го гледат отвисоко, т.е. че го отхвърлят – а това е приказката за грозното патенце, което никога не се превръща в лебед. То прави всичко възможно да го харесат, да заприлича на истински лебед, но е сигурно, че ще се провали. Мрази себе си и страда от сравнението с другите. Защото хората харесват лебедите, а него - не. То се мие постоянно, за да изглежда чисто и беличко (рубриката“Постоянно си мие ръцете”). Хората, мисли си то, го гледат ужасени, сякаш са видели змия (Делюзията, че вижда змии). И така то расте с чувството, че никой няма нужда от него, че никой не го харесва – и това води до нерешителност и липса на самочувствие. Такъв човек намразва живота и влиза в дълбоката депресия. Нищо не може да се направи, за да изглежда по-добре.Той се чувства без стойност и се отвращава от тялото си (Делюзия, че е мръсна). Мисли, че не струва нищо и за другите ще е по-добре, ако не го виждат наоколо ( Делюзия, че тя е нисна, че ръстът и се е намалил). Тя чувства, че на хората им е противно да я пипнат, тя е незначителна, иска да се самоубие, за да сложи край на страданията си.

Но една доза от точното лекарство може наистина да превърне грозното патенце в лебед.



назад





всички права запазени