Анорексията – тероризмът на красотата!

Екатерина Чамурлийска



Млада, красива и слаба – това е триадата на съвремието. Манекенката не разхожда просто модни дрехи, днес тя се превръща в … модел. А този модел всъщност е диктатура на слабото тяло, тероризъм на красотата. Това са новите икони и никой не може да отрече огромното им влияние върху поведенческите модели на младите хора. А дали всичко не започва още от куклите Барби – фамозните блондинки, копия на фантастичните размери (95/56/82), които малките “дами” обличат в различни роли и дрехи?

Само че населението има съвсем други мерки. И както подчертават редица лекари, ханшът на жената е най-малко 88 см. Така че 82 см. – забравете, не съществува!

Но анорексичките не четат научни списания. Те гледат филми с красиви и слаби жени и бленуват слабо тяло.

За разлика от булимията, която може да се скрие, родителите би трябвало да усетят и “разчетат” анорексията у децата си. Защото тя е видима и клинично симптомите й могат лесно да бъдат диференцирани. На първо място е значителното отслабване, което може да стигне от 15-20 на сто от първоначалното тегло до 50 процента. Едно девойче, което тежи 55 кг. може да отслабне с 8 и повече. Разбира се, това не става от днес за утре, но са достатъчни няколко седмици и едно тяло, което се храни недостатъчно отслабва бързо. В крайните случаи теглото може да спадне до 12-15 кг!

От анорексия нервоза страдат между 1 и 2 процента от жените. Болестта засяга най-вече възрастта 12-20 години, но може да започне още на 9-10. Момчетата са по-слабо засегнати – 9 от 10 анорексици са жени.

Колкото повече отслабва момичето, толкова “по-добре” се чувства. То ще избягва семейната трапеза, отказва някои храни, по-скоро повечето храни, които са … хранителни. Това, всъщност е поведение, което на пръв поглед не изглежда патологично, по-скоро е маскирано като рационално хранене. Защото, според статистиката, повече от 40 % от девойките се борят с теглото си, за да постигнат “идеалните си” килограми. Нещо повече, свалянето на килограми се толерира от родители, приятели и контролът върху теглото се превръща в знак за благополучие.

Друг важен симптом на анорексията е изчезването на месечния цикъл (аменорея). Момичетата обикновено не говорят за това. Но когато към загубата на тегло се прибави и аменореята, диагностицирането на анорексията не е далеч. Често стават тъжни и раздразнителни, и предпочитат да се изолират при първите любовни трепети. После намират и други начини да тероризират тялото си – например различните лаксативи или диуретици, “спорт до дупка” или … пръста в гърлото. Доказано е, че около 50 % от анорексичките познават и булимията.

Въпреки видимите знаци, родителите често пренебрегват проблема и ранното диагностициране на анорексията е рядкост. Понякога минават две-три години до първата консултация. Не можем да очакваме сигналът да дойде от девойката – тя не се смята за болна, напротив, загубата на тегло за нея е успех. А близките минимизират проблема, или отказват да го приемат въобще като проблем. Казват си – с времето ще мине, това е поредната мода … Само че болестта се задълбочава. Появяват се психичните симптоми – безпокойство, депресия, затваряне в себе си, зависимост от дрога или алкохол и дори самоубийствени тенденции. За по-пълна картина – и безсъние, постоянна умора, зиморничавост, загуба на паметта, опадване на косата…

Но анорексията не може да мине сама. Необходима е психотерапия, която да обхване както девойката, така и нейните родители, тъй като храненено не е само физиологична нужда, то е дълбоко емоционално! Което обяснява и защо тази област е толкова конфликтна. Всъщност анорексията показва сериозен емоционален проблем, произтичащ от нарушената функционалност на семейството. Но сама по себе си тя също променя “нормалното” функциониране на семейния живот – та нали вниманието на всички се фокусира към тази, която отказва да се храни.

С развитието на анорексията, родителите стават все по-безпомощни. И колкото повече време минава, толкова по-трудно става лечението. Анорексията заприличва на дрогата, която малко помалко завладява всичко и животът започва да се върти единствено около страстта на слабото тяло. Това е обсесията на слабото тяло!

Но … 10 % от анорексичките умират! А 75 % от тези, които са посещавали психотерапевт няколко години никога повече не развиват симптоми на анорексия. Факт е, обаче, че колкото по-рано се открие състоянието и започне терапията, резултатите са по-бързи.

При хранителните разстройства най-добър успех има когнитивно-поведенческата терапия. Това е разговорна терапия, при която постепенно се променят погрешните “убеждения” на клиента, като техниките при булимия и анорексия са идентични.

Хомеопатичната алтернатива

Едно от най-успешните лекарства при анорексия е ... полихрестът Сулфур. Типичният симптом на Сярата - за четене, за интелектуализиране, се среща твърде често в менталната картина на анорексичките – те много често залягат максимално над учението, проявяват интектуално упорство. Сулфурът е с ненадминато естетическо чувство (красотата на телевизионния диктат), но да не забравяме, че когато мине “отвъд браздата” развива делюзията, че дрипите му са копринени дрехи... така, както анорексичката не разпознава щръкналите си кости.

Друго важно лекарство е Хина - те са строителите на кули от слонова кост, артисти, които обичат красивите цветове, те чувстват цветовете, рисуват и пишат стихове, и отново, като Сулфур имат силно чувство за красота. Тъй като са затворени, по-лесно се изразяват не чрез “обикновени думи”, а чрез изкуство, чрез картини и поеми. Искат да имат НАЙ-ХУБАВИТЕ неща (какъв тийнейджърски устрем!). Интензивността на вътрешния живот на Хина обаче може да доведе до огромно изтощение (както казва Василис Гегас – загуба на “ментални” флуиди).

Арсеникум албум е също сред големите лекарства за анорексия. При този тип пациенти ще открием огромна тревожност, несигурност ( ключов симптом и за лекарството, и за болестта), много страхове и най-вече от смъртта. Те са големи чистофайници и редът е много важен за тях.

Другите три важни лекарства са Карцинозин, Игнация и Натрум муриатикум – все интроверти, депресивни, с висока степен на контрол и високи изисквания.

Разбира се, най-доброто лекарство е индивидуалното, това което покрива картината на пациента, а не само картината на болестта.



назад





всички права запазени