Ревността между децата

Екатерина Чамурлийска



“Няма ли да престанете да се биете някой ден? – с въздишка пита майката няколко пъти на ден децата си. Често братята и сестрите, вместо само да се поскарат, могат направо да се изкормят, заради някоя Барби или Екшън мен. За тях залогът всъщност е родителската любов. Какво да направим в тези битки на съперничество? Трябва ли да възцаряваме семейното спокойствие или да оставим децата сами на себе си?
Често ревността съпътства всички деца в семейството. Всъщност тя е навсякъде и караниците между братята и сестрите са нейното основно следствие.
Как се заражда ревността? Обикновено се появява по същото време, когато се появява на бял свят и по-малкото дете в семейството.  По-голямото си мисли, че губи мястото си и плаче от тази несправедливост. Така започва олелията.

Благотворни спорове?
Какво да направим, ако домът ни се е превърнал в поле на непрекъснат вой и противопоставяне? И ако някои родители се опитват да забранят караниците у дома с цел да запазят мира на всяка цена,  други се правят на посредници, внимателно постигайки съгласие с децата си. Дали това е разрешението обаче? Защото тези спорове всъщност могат да се окажат благотворни. Ревността, това необходимо чувство, позволява на децата да утвърдят собствената си личност и да се социализират, да се приобщят. Карайки се помежду си, те се научават сами “да плащат” собствените си сметки, да изследваг собствените си граници. И това принуждава всяко едно от тях да развива познанията си за света. По-късно, когато всеки е изградил собствената си личност и различни качества, ще може да оцени всичко това много по-точно.
Не се намесвайте често!
Не се колебайте, участвайте в специфичните дейности на всяко едно от децата си, защото така ще изключите възможността някое от тях да се чувства като грозното патенце и ще му помогнете да утвърди собствената си идентичност. Каквото и да става, всяко дете ще бъде възпитавано по различен начин. Вие сте тези, които трябва да намерите мярката.
Ако обаче конфликтите са постоянни,  можете да се опитате да ги предотвратите, като изягвате крайните сравнения, които могат да се превърнат в натрапчива идея или дори фобия.
Внимание! – да предлагате едни и същи неща на всички не е разрешение на проблема. Опитайте се са не се намесвате постоянно в техните спорове. Това ще ги научи на необходимите неща в общуването като компромиса, подялбата, взаимопомощта. Уморително, но конструктивно.
Не позволявайте на насилието да се намести сред тях
Бъдете предпазлими, защото ревността не е нещо, което е само положително. Тя означава също и страдание за детето, да се чувства по-малко обичано от другото. Когато ревността започне за използва насилие в проявленията си, трябва да ви светне червената лампичка – внимание! Ако детето ви се изолира, ако се откъсва от света и от другите, това също е тревожен сигнал. То може да се прояви чрез регресии (децата започват да се държат по бебешки), гняв, или затваряне в себе си, а също и смущения в съня и храненето. Трябва да се интересувате повече от него и да му покажете, че то има място в семейството.
Майката може да обясни на детето си, че любовта се умножава, а не се разделя между децата. Да бъдеш малко ревнив е добре, но ако си много ревнив, това ти пречи да обичаш. Родителите трябва да намерят време, което да прекарват с всяко от децата си и да ги убедят, че всяко от тях има място в сърцата им.


Ако обаче ревността между децата ви взима патологични размери, ще трябва да потърсите квалифициана помощ. Хомеопатът може да ви предложи бързо решение на проблема. Разбира се няма универсални лекарства, всяко предписание е индивидуално и точното лекарство ще помогне на вашето дете да намери своето равновесие. Защото да си ревнив си е болест.
Едни от най-ревнивите деца са от типа  Арсен, Калкарея сулфурика, Карцинозин, Натрум-муриатикум, Нукс-вомика и Сепия. А когато се появи ново бебе в семейството това е изключително мъчително за Хиосциамус и Игнация.
И разбира се – да не забравяме Лахезис.
Детето Арсен става ревниво поради своята изначална несигурност. Липсата на внимание от страна на родителите удря по неговата несигурност и това го прави още по-боязливо. А ревността му е реакция на защита.
Калкарея-сулфурика непрекъснато се оплаква, че не го забелязват. Това дете става ревниво, защото другите деца са любимци, а то е като грозното патенце, никой не го ”вижда”. То е гневно и все се оплаква, че не му обръщат достатъчно внимание.
Детето Карцинозин също може да бъде ревниво – защото то полага прекомерно много усилия, то е свръхусърдно, а това не се отчита от родителите. Много често родителите на такова дете може да злоупотребяват с него, да го малтретират или пък много рано да му възлагат свръхотговорности.
Натрум-муриатикум детето също е много отговорно, обикновено то е най-голямото дете в семейството, то се грижи за останалите, а по-малките получават всички “екстри”. Това дете е затворено, не показва чувствата си, дразни се когато го успокояват, но всъщност отчаяно търси успокоение от определен човек. Не може да плаче.
Нукс-вомика, и като дете, и като възрастен си е все нетърпелив и ревнив. Може да бъде злобен, гневен, без задръжки. Ядосва се, когато трябва да отговаря. Може да бъде зависим от всякакви стимуланти, включително алкохол в детска възраст – а при момичетата – слабителни препарати.
Сепия е женският вариант на Нукс вомика, всъщност Нукс е острото лекарство  на Сепия. Тя е много близка и до Натрум муриатикум (и двете лекарства са морски...). Тя е рязка, наблюдателна, не показва чувства, защото вече е била наранена и не може да си позволи това да се повтори, а когато ревнува, може с абсолютно безпристрастие да ви уцели в най-болното място... Почти като Лахезис, който обаче е доста по-злобен, и по-емоционален.
Едни от най-ревнивите деца са Хиосциамус – това е лекарство за ревностна параноя при възрастните. Тези деца обичат да са център на внимание, често могат да се разголват, да пипат гениталите си,  да псуват или да говорят мръсни думички. Могат да бъдат и злобни. А често ще ги видим да се хилят.
Но тези лекарства не са единствени. Най-доброто предписание е конституционалното. Така че не се самолекувайте, защото сами не можем да видим гората, а само дърветата...

 



назад





всички права запазени