Една торба хапчета...

д-р Станка Хараламбиева, д-р Румен Стойчев



Фармацията и медицината като “Матрьошка” – с елементи на лъжа, манипулации и непочтено спекулиране с човешката болка

 

Линда (35-годишна, иначе здрава жена) посети своя лекар с оплаквания от “униние” и “епизодично безсъние”. Лекарят диагностицира състоянието й като “депресия” и й предписа 20 мг Флуоксетин (Прозак) дневно за депресията и 1 мг лоразепам преди лягане, за да може да заспи. След няколко дни се наложи Линда да увеличи дозата на Лоразепам (Ативан) на 2 мг, за да си осигури заспиване. След още няколко дни, обаче, Лоразепам вече не действаше изобщо.
При следващото посещение при лекаря, последният предписа 15 мг Темазепам (Ресторил) за съня (и спря Лоразепам-а) и увеличи дозата на Флуоксетин-а на 40 мг дневно, защото Линда му се оплака, че 20 мг не й помагат особено за депресията. По-високата доза Флуоксетин предизвика постоянно главоболие у Линда (която не бе имала главоболие никога през живота си преди да започне да пие този медикамент). Тя също така забеляза, че главоболието й се усилва значително около час след приема на Темазепам.
При следващия преглед лекарят предписа на Линда Ацетаминофен с Кодеин (Тайленол) за главоболието и я посъветва да взема по една или две таблетки на всеки 6-8 часа или според главоболието.
Рутинните изследвания показаха повишено ниво на холестерола, което беше повод за предписване на 20 мг Ловастатин (Мевакор). Аптекарят на Линда й препоръча да взема Псилиум за запека си. Само за една седмица Линда увеличи дозата на Кодеин-а на 300 мг дневно. Тя беше летаргична, непрекъснато беше сънлива, страдаше от тежък запек, най-вероятно дължащ се на Кодеин-а. Депресията й се задълбочи, а главоболията й станаха всекидневни и бяха много мъчителни.
Тя се консултира с лекаря си по телефона и получи съвет да започне да пие Докузат за запека, да увеличи дозата на Псилиум-а и да си купи няколко таблетки Меперидин (Демерол), към които да прибягва, когато главоболието стане непоносимо.
Не е необходимо да задълбаваме още повече в тази ситуация. Ясно е, че само за няколко седмици здравата като цяло Линда се превърна в едно много болно същество. Сега тя вземаше 8 медикамента всеки ден, при много висока вероятност от увеличаване на броя им в най-близко бъдеще.
Ето списъка на ятрогенните (предизвикани от медикаментите) болести у Линда:
Главоболие
Пристрастяване към обезболяващи и сънотворни
Влошаване на безсънието
Влошаване на депресията
Запек
Летаргичност/ Сънливост
Вероятно чернодробно увреждане от Ацетаминофен-а и Ловастатин-а.
В този списък са включени само очевидните ятрогенни болести, които могат да се свържат по безспорен начин с приеманите медикаменти (и които са описани от производителите им като техни странични действия). Още много симптоми биха излезли наяве, ако случаят на Линда бъде снет и анализиран от истинския лечител-хомеопат, който има дълбоки познания за фармакологията на медикаментите и техните взаимодействия в организма на човека.
Тази история представлява кратък преразказ на статията на Франсоаз Жуст “Токсичност на полимедикаментозната терапия и стратегии за комплементарно лечение”, публикувана в броя на списание “Heilkunst” от юни 1999 година.
Десетки подобни истории могат да бъдат разказани от всеки активно практикуващ хомеопат. Нещо повече, стотици подобни истории могат да бъдат разказани от всеки лекар-алопат. Нещо още повече, хиляди са българите и българките, които могат да разкажат подобни истории.
Изводите от тези истории почиват на много здрава логика и наистина се налагат от само себе си и въпреки това малцина се съобразява с тях. Защо???
Причината е, че мощната реклама, която фармацевтичните компании и дистрибуторите на медикаменти правят на продуктите си, съдържа много елементи на лъжа, манипулации и непочтено спекулиране с човешката болка.
Въпросните икономически субекти знаят прекрасно, че възрастната жена с шипове в колената ще завиди на плавните движения на кънкьорите от телевизионната реклама и ще изтича (или по-скоро ще се дотътри) начаса в кварталната аптека, за да си купи Ибудолор (който, забележете, се продава без рецепта). Клетата жена едва ли се замисля, дали кънкьорите от рекламата наистина са имали болки в колената и са се избавили от тях благодарение на рекламирания медикамент. Тя няма откъде да знае, че дори и да облекчи болките й (което в много случаи не става), този “вълшебен илач” така ще раздразни стомаха й, че след две седмици тя ще се чуди как да овладее ужасните киселини, по повод на които ще й се наложи да си купи още поне два медикамента.
Въпросните икономически субекти знаят прекрасно, че младото момиче-продавачка в магазин, което 10 часа на ден не може да подвие крак, не би се подвоумило да си купи Лиотон, макар сигурно да си дава сметка, че манекенката от рекламата на този продукт едва ли някога ще посмее да си намаже скъпоценните крака с подобно нещо.
Въпросните икономически субекти знаят прекрасно, че ако номерът с рекламите не мине (както се случва при по-подозрителните или по-тревожните пациенти), винаги могат да разчитат на съдействието на лекарите. Доказателства за склонността на лекарите да съдействат на фармацевтичните компании и дистрибуторите на медикаменти в качеството си на безплатни рекламни агенти могат да се открият на всяка крачка. Въпреки че за няколко години практика като хомеопати вече започнахме да обръгваме, ние бяхме изумени от историята на един наш 9-годишен пациент. След като насмалко не паднало от едно дърво, детето започнало да се страхува да остава само, особено на тъмно. Ако някой от родителите не се завърнел у дома навреме, то изпадало в паника, че с него се е случило най-лошото. Съгласихме се, че това е достатъчно, за да му бъде поставена прословутата диагноза “Страхова невроза”. Но как можехме да преглътнем новината, че психиатърът предписал на това лъчезарно 9-годишно момченце, което беше в почти безупречно физическо здраве, Ривотрил??? Как да асимилираме решението на един лекар със специалност да назначи като първо лекарство за едно дете, което до този момент не е вземало никакви лекарства, медикамент, с който доскоро се лекуваха само хора с епилепсия? Дали той не си дава сметка какви ужасни могат да бъдат последствията от това му решение за способността на това дете да се съсредоточава, да запомня, да общува? Трудно е да повярваме, че е така. Но виждаме, че дори и общопрактикуващите лекари вече не признават такива медикаменти като Валериана, Лексотан, Транксен и пр. и отиват директно към предписване на Ксанакс, Деанксит и Ривотрил (последни хитове в жанра). Единственото рационално обяснение на този подход е, че те биват поощрявани да действат така на научните семинари и курсове, които посещават и на които светила в медицината ги убеждават, че това е правилният начин (друго важно звено от рекламната стратегия на цитираните по-горе икономически субекти).
Това, в което ние се опитваме да поощряваме пациентите си, е просто като кладенчова вода – вярвайте в здравия си разум и ако ви се стори, че нечие съждение противоречи на здравия разум, подложете го на съмнение, независимо от това, кой го е изрекъл и какви титли има изредени пред и след името, изписано на визитката му.
(Свободни сте да подложите на съмнение и току що прочетената наша препоръка –това би било добро начало, защото би означавало, че поемате отговорността да вземате решения, която досега сте прехвърляли на лекарите си.)

 



назад





всички права запазени