Ледум Палустре

Д-р Филип Серве, Париж



Ледум е част от тези лекарства, които се “разстилат” по страниците на нашите Материи медики и за тях знаем само това, което виждаме през окуляра на бинокъла. Затова ви предлагам да го прелистим отново. Това е блатен розмарин, блатен рородендрон, храст около 15 см, който живее в торфни области, в мочурливи гори, във влажни и сенчести пясъчници. Той вече почти е изчезнал от Франция и го намираме в Швеция, в студените области (не понася слънцето и сушата). Появил се в ледниковия период и е признат за растителен архаизъм. Този храст живее дълго. Прилича на вертикален фонтан, който се издига нагоре и тук вече намираме динамика “отдолу нагоре”, която е една от неговите характеристики. Емпирично, във фитотерапията е използван като наркотик, като средство против повръщане, против кашлица, в еруптивни трески, при проказа, против ухапвания от насекоми, като противоглистно средство и т.н. Например, козите го пасат, и миризмата му отдалечава от тях всички други животни и насекоми. Ледум ги държш на растояние. Той придава на юфта (телешка кожа за ботуши – б.р.) особения си парфюм. Във фитотерапията (майчина тинктура, декокт) има “способността да стигне до най-малкия капиляр”. Известно е неговото ефикасно действие при прободни рани, стари екхимози, както и неговия тропизъм към крайниците. Ще ви припомня главните му характеристики: влошаване от движение, от локалната топлина или топлината на леглото действието му става центростремително (както прободният травматизъм); подобрява се от студено, студени бани на краката (спомнете си, къде е посаден), от почивка – не може да остане седнал; студенина на засегнатите части, студен оток; движение на симптомите от краката нагоре. Известна е неговата свръхчувствителност на ходилата, както и склонността му да се спъва, навяхвания, които сякаш показват грешки в дълбоката проприоцептивна чувствителност (сякаш информацията, която идва отвън остава ограничена). Един дребен факт произвежда при него огромен ефект: това спъване създава обща реакция “нагоре”, като води и до умствено объркване; също както едно убождане води до тетанос. Ще се учудим ли, че това ще е предпазлив човек или че има сънища, изпълнени със срам (крехко същество?)... Има многобройни болки или усещания за натиск - външният свят, който го натиска, който го безпокои, който е агесивен. Той лесно бива “нараняван”, толкова е чувствителен. Неговата чувствителност не се ограничава в ходилата. Той има симптома – усещане, че кракът му е залепен за земята, като че е занитен и не може да се освободи. И не е ли особено това, че си ляга на лицето, сякаш да го скрие от външния свят? Впечатлението, което създава е, че мивава през външния свят като би го направил един бодлив храст. Той има дълбока памет за стари наранявания. Забил е нозете си в леда, скован в дълбините на своята ледникова памет. И най-малкото “убождане” от външния свят, докосващо най-фините му капиляри, го кара да се раздвижи, нарушавайки екстаза на извечната му неподвижност. Този велик флегматик не понася да го безпокоят във времето за чай – затова се влошава общо следобяд. Това растение сякаш е обсебено да живее в сянка, за да се пази от външния свят. Дори раната му остава студена, включително и тетаноса, който е една “студена” рана. Оставаш с впечатлението, че неговата ледена, атавистична памет му пречи да се стопли, да се възпали, оставяйки го без каквато и да е защита, без възможност да реагира. Ледум показва отвращение към компания, към своите приятели, дори не желае да гледа другите. Страх от хората, мизантропия, омраза към себеподобните! Недоволен от другите, но доволен от себе си, той се събира в изкристализиралата самота на своята ледена медитация. Какво би могъл да понесе Ледум, за да се измъкне от слънцето на света и от топлината на човешките същества. Дали е намерил спокойствие в това героично съзерцание. Вероятно не, защото той си оставя в най- крехката точка на общуването, от което се пази, той е толкова отделен от себеподобните си, настръхващ от най-лекото приближаване, засегнат най-дълбоко от най-малката агресия на околната среда. Ще ви цитирам един случай, съобщен от д-р Люсил Сизел, който изглежда надежден, но не е много пълен. Става дума за млада жена, алергична към всичко, която идва с тежка едногодишна уртикария. Тя се оплаква също и от непонятно схващане на палеца на крака. Има труден характер. “Бързо се засяга, обижда се от всичко, много е чувствителна”, ни казва мъжът й. Често употребява израза “аз се анестезирам (упойвам)”. На 18-годишна възраст, в продължение на година е чувствала “отвращение към човешките същества”. Ледум (преди три години) е оправил всичките й проблеми и изглежда е подобрил и характера й. Ще ви представя и моя единствен случай на Ледум, който, за нещастие изгубих, поради заминаване в чужбина... Г-н Дюпон е се занимавал с каквото му попадне. Преди три дни в ателието му паднала греда с пирони и един от тези пирони пробил прасеца му. Той веднага дезинфектирал раната и отново продължил да работи. На следващия ден се събудил с подут и болезнен крак. Когато го видях два дни по-късно той имаше огромен оток от коляното до палеца на крака. Кожата беше опъната и блестяща. Болката беше такава, че той едва вървеше. Болкатата ирадиираше към слабините и ингвиналните жлези бяха възпалени. Накратко, той стараше от сериозен лимфангит, който трябваше бързо да се овладее. Имаше чувството, че кракът му е пронизан от многобройни игли и в същото време е като изкривен, “като че ли съм бил подложен на изтезание върху колело”. Има ужасен сърбеж долу на крака, толкова силен, че се чешеше до кръв. Болките се успокояват едиствено от студени бани. Топлината върху крака му (включително и от леглото) е непоносима. Случаят е достатъчно ясен, за да не обяснявам защо съм предписал Ледум 5 СН (на всеки два часа до подобрение). На следващия ден кракът вече не е подут и болката е намаляла. Изчезнал е и сърбежът. Една доза 15 СН. Три дни по-късно кракът е в нормалното си състояние и болката почти е изчезнала. Започнал е да работи отново и за седем дни е напълно излекуван. Виждах този пациент три пъти за две години (1989 – 1990) преди заминаването му за чужбина, при това за съвсем обикновени неща, защото след описания инцидент той беше в много добро здраве. За нещастие бележките ми за него като характер са много оскъдни, не можех да извадя много от него. “Аз съм нормален, всичко е нормално”, и че “има отвратителен характер”. Според на жена му лечението го е направило по-ведър, и не е толкова нервен (всъщност когато го видях няколко месеца след инцидента, не знаех какво да предпиша “за общото му състояние”, затова му дадох една доза Ледум 1МК, казвайки си, че оздравяването на лимфангита е беше толкова забележително, че защо да не отидем и по-нататък).

назад





всички права запазени