За мен

Екатерина Чамурлийска

Магистър-филолог (Софийски университет “Св. Кл. Охридски”)

Магистър-клиничен психолог (Великотърновски университет “Св.св. Кирил и Методий)

Когнитивен психотерапевт

Хомеопат (London college of Classical Homeopathy)

Двегодишен курс по психологическа хомеопатия с д-р Раджан Шанкаран
( Учебен център „Симилия“ -клиника д-р Лурие в Москва)

Двегодишен Медицински курс (Национална спортна академия)

Супервайзор

 

Обичам да слушам музика – до 20-тата си година се занимавах професионално с музика – и едни от най-красивите и най-забавните ми спомени са от детската филхармония “Пионер” с която обиколих света, когато светът ни беше затворен от тези, които ни “придружаваха” по турнетата в странство.

Обожавам барокова музика – този бял тон, толкова прозрачен и красив, като сълза (а как звучи на италиански – lacrima!!!). Когато очите ти се напълнят, светът изглежда божествено блестящ в увеличителното стъкло на сълзата.
Другата ми любов е журналистиката – имах щастието да работя в един от най-професионалните вестници в България, “Отечествен фронт” – възможно най-независимият – и макар името му днес да е почти непознато на четящите таблоиди, повечето свестни журналисти произлязоха от това “котило”.

По онова време ми направиха хороскоп, ей така, на шега, пуснаха данните ми в един компютър, (признавам, и сега съм на “вие” с астрологията) и излезе, че след 45-тата си година ще се занимавам с … медицина. Изсмях се, нали името ми беше всеки ден на страниците на най-тиражния вестник. Бях толкова далеч от медицината – и тогава, както и сега. Защото всъщност хомеопатията е много по-всеобхватна – тя е далеч по-цялостна, бих казала вселенска, отразявайки в най-пълна степен природните закони.

Журналистика и хомеопатия, така събрах две любови в едно – в-к “Хомеопатия за всички” и сп. “Хомеопатичен форум”. Издавах ги с ентусиазъм и собствени средства, поради което краят им беше предизвестен.
Хомеопатията обаче ме прави много по-щастлива отколкото гъделичкащият суетата факт да видиш името си в някой вестник.

Това, което ме пленява в хомеопатията е нейното стремително развитие – тя е като една отворена система. Това което Раджан Шанкаран направи в последните десетина години е квантов скок и неговият метод „УСЕЩАНЕТО“ е равнозначен на дълбочината на Ханеман и централното нарушение, което е отвъд ума, емоциите и тялото.

Усещането е това, което откриваме когато сме болни и то остава „от люлката до гроба“.

Това беше и целта на „Център Хомеопатичен форум“ – представяне на метода чрез самия Раджан Шанкаран и продължаващо обучение в „Sensation“. И съм щастлива, че повече от 20 души у нас вече познават в дълбочина идеите и практиката на Раджан, благодарение на ЦХФ.

Смятам, че най-важното за развитието на хомеопатията в България е обучението и самообучението, което означава университетско образование, както това вече се прави в няколко университета във Великобритания (бакалавърска и от 2006 година – и магистърска степен) и участие в международни семинари и програми за непрекъснато професионално развитие (CPD).

http://homeopathyfor.us