За овчедушието или следизборна Материя медика (Lac ovinum)

Лудост е да говориш за мир между овцата и вълка, казва една стара поговорка.   Тази овчедушна лудост обаче не ни пуска от векове. 

Каква е тая плашливост, каква е тая стряскаща скокливост, толкова ли сме беззащитни като народ, че приемаме да бъдем заврени в ъгъла със същото смирение, с което „мъдростта“ ни приканва: преклонена главица сабя не я сече.

Овцата блъска с глава, само за да се наяде.  Така че първата тема на овчедушието е ЯМ! Върви, за да яде, върви и яде. Може дори да умре от преяждане. Е,  накъде води тази интензивна съсредоточеност върху търбуха? Загубва си кучешките зъби – не метафорично, а наистина, което всъщност означава загуба на естествения инстинкт за самосъхранение, за оцеляване (кучешките зъби са най-добре развити при хищниците). 

Какво ти остава, щом не можеш да се браниш? Прекланяш главица:  овцата е първото одомашнено животно, т.е. превърнато в добитък!  Дава добродушно вълната си, млякото си и малките си (!) за месо на човека, който също обича да яде, но не е изгубил кучешките си зъби.

Ако едно същество е принесло в жертва свободата си заради сигурността си, то лесно бива принасяно в жертва на същата тази свобода (жертвено агне). И произведено дори в  сакрифисен символ от онези, с кучешките зъби. В своята величествена оратория „Месия“, Хендел пише музиката си върху библейското: „Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ (Исая, 53) Прекрасна музика, божествена, прониква в душата  и я озарява с благост и светлина.

Но жертвоприношенията, митологията или  дори клишетата, свързани с овцата, колкото и да облагородяват чистотата на символа,  не променят същността на това болезнено овчедушие, на тоталното примирение със случването, на жертвената безпомощност:

… – Агънце мило байново,
 нито я вълци грабнаха,
 нито се с други намеси,
 добра й цена дадоха,
 та я бати ти продаде…

За тая продажба става дума. Сега, следизборно, голяма част от нас се чувстваме така – някой ни продаде. Добра цена даде и вкупом ни продаде или вкупом се продадохме. Следва стригане, одиране и сготвяне.

 *  *  *


Revenon a nos moutons! *  Овцата в мен събуди стария франкофон – та, обратно към темата: хомеопатия на овцата.

Джейм Т. Кент ни препоръча още преди век и половина,  всички млека  да бъдат потенцирани, защото са най-добрите ни хомеопатични лекарства – те са животински продукти и храна за всеки бозайник в началото на живота му и съответстват на началото на нашата най-съкровена физическа природа.

Така че от доказването на Lac ovinum се вижда, че хората, нуждаещи се от това лекарство са много срамежливи по природа. За тях е трудно да понесат шума и блъсканиците на всекидневието. И, въпреки че са стадни бозайници, предпочитат понякога да останат сами, но принадлежността към групата е много важна. Не обичат да са център на внимание и ако това им се случи, гледат да избягат колкото се може по-бързо.

Те са много търпеливи, могат да останат спокойни (тема – СПОКОЙСТВИЕ) във всякакви ситуации и обичат да се грижат за други хора (тема – ДОБРИЯТ САМАРЯНИН). Пациентът Lac ovinum  е същият като животинския си еквивалент –  добронамерен, нежен, доволен, тих.

Две са болезнените области на въздействие – чувството за  неадекватност и чувството да е изхвърлен от групата. Обикновено са работливи и правят това, което се очаква от тях. Затова са и чувствителни на темата, че не се справят с работата си, и че ще наранят някого, ако покажат, че се справят по-добре. Отвътре е усещането, че са неадекватни,  неспособни и трябва да направят всичко възможно да го скрият. Затова работят много здраво и често са претоварени (тема – ЗАБЪРЗАНИ). Овчедушието не  е само метафора,  то излиза и от доказването: пациентите, нуждаещи се от Lac ovinum  често са много добри по душа, но умствено не са много „бързи“ (тема – НИСКА ЕНЕРГИЯ), нещо във високите им етажи не е в ред. И тъй като безнадеждността доминира, се опитват да правят много неща за кратко време, което изважда песимистичната им страна –  затова много лесно се предават. Всяка ситуация изглежда твърде голяма за тях и накрая се чувстват изтощени.

В стадото почти няма доминация,  те се боричкат само за храна, но нито толкова активно, още по-малко пък агресивно. По-скоро е застъпено равенството в групата и ще се раздразнят, ако бъдат накарани да правят нещо повече от другите (тема – РАВЕНСТВО). Въпреки това те много се страхуват, да не бъдат изритани от групата и ще предпочетат да се чувстват некомфортно, но заедно (тема- КРОТКИ, НЕ СЕ ОПЛАКВАТ). Но това се отнася до на всички стадни животни (съответно – и хомеопатичното лекарство)  – противоречието група и индивид.

Напоследък точно със стадните теми се заиграват политиците – заради уж груповата сигурност,  се ограничава личната сигурност и свобода. Затова Big Brother те гледа (и слуша) навсякъде.  Но пак в стадото винаги с намира и по една черна овца, както си пеят Ахат:

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева,
стискайки зъби подават си ръка.
Не, аз не мога да спя сега!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (2)

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ви поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт.
Не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (4)

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и  анфас.
Не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (6) 

 

––––

*Revenons a nos moutons (от френски) – да се върнем на темата, но буквално – да се върнем при овцете си.

2 мнения по „За овчедушието или следизборна Материя медика (Lac ovinum)

  1. Скъпи приятели, радост за душата е гражданската позиция на всеки един от нас! Аз вече опитах да защитя природата на България с група свои съмишленици с Отворено писмо до президентството в подкрепа на стачкуващите младежи на Орлов мост, след което влязохме в кореспонденция с МЗХ чрез Президентството и след като не харесахме формалния им отговор изпратихме ново писмо и искания. Отговориха ни, че се засаждат ГМО, но се вземат съответните мерки за неразпространяване на замърсяването върху други посеви, което не е никак убедително./ Може би ми помогна и приемавия от мен Causticum и Книгите на светлината на Диана Мечкова/. Опитах да разговарям с представители на екоорганизация, но не получихме никаква подкрепа. Мисля, че в България сме много разединени и е трудно да направим нещо голямо и стойностно, а и може би комерсиалността е в основата на голяма част от това, което се прави. Мисля, че Президента ни е много честен и стойностен човек и само чрез него можем да направим нещо добро за страната ни. Ако ми изпратите имейл ще приложа кореспонденцията ни във връзка с опазване на природата ни. Може би вие ще имате по-голям успех в тази кауза!

  2. Така съм възпитана, да съм тиха, кротка и любезна, плаха дори. Е, животът ме научи че така не става. Налага ми се да крещя и да викам, за да получа това което ми се полага, да защитя правата си, да си блъскам главата в стена от бездушие и негативизъм. Това не ме спира, само повече ме амбицира! Не, вече няма да си мълча! Нямам нищо за губене!

    Мислех си, че вече трудно нещо че ме изненада, не е така. Не може да не ме изненада овчето търпение и преклонение дори пред дребните неуредици, които са съвсем преодолими само ако надихнеш глава и заявиш ясно позицията си и си потърсиш правата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *