Хомеопатични лекарства от млека

Днес излезе от печат първа част на книгата


ХОМЕОПАТИЧТИ ЛЕКАРСТВА ОТ МЛЕКА 
Паралели с трети ред на периодичната таблица


Съдържа Материя медика и случаи на Lac ovinum (овче мляко), Lac caprinum (козе мляко), Lac vaxinum defloratum (краве мляко), Lac caninum (кучешко мляко) и Lac felinum (котешко мляко).

Цена 11 лв.

 

* * *

Няма пари на света, които да заменят докосването до майчината гръд, свързването с ТОЗИ свят, неуютен и страшен за всяко мъниче, поздравено за добре дошло, уви, с две (!!) ваксини! Млякото, кърмата е тази уникална субстанция и самодостатъчна храна, която удвоява и утроява килограмите на новороденото заради хормона на растежа, но връзката се създава от окситоцина и не случайно го наричат хормон на гушкането, хормон на щастието. Е, в гушкането е щастието на бебчето.


Очевидно е, че на ниво субстанция млякото представлява символ на любовта и грижата, които всъщност са основните теми и на хомеопатичните лекарства от бозайници. Дали е лъвче или плъхче, няма разлика, това е секретът, чрез който оцелява и се развива едно същество след раждането си.

Приказните цветя на морето

Тази невероятна морска анемония ме подсети за хомеопатичните лекарства, направени от същества, обитаващи водните дълбини на планетата ни. Най-познатите, разбира се, са Spongia и сладководната Badiaga, Sepia наред с Murex, Helix tosta  и Venus Mercenaria – те са в класическата Материя медика. Появиха се нови доказвания и по-задълбочени хомеопатични изследвания на морския свят, включително и на морските анемонии, тези приказно красиви цветя от дъното.

Анемониите са примитивни морски животни от рода на Мешестите (Cnidaria ) – към този филум принадлежат също медузите и коралите. Те са хищници, имат специални клетки, които се спускат и търсят храна, убождат и пренасят жертвата – е, това си е животинска агресия. Атрактивни, с ярки цветове и омайваща красота! Но атрактивните неща често са много опасни – тези животинки са силно атакуващи и жилещи. И отровни. Затова и болките при медузите, коралите и анемониите са жилещи (stinging pain).

Една пациентка по време на интервюто постоянно правеше вълнообразни жестове и непрекъснато рисуваше (с ръце) цветя, които изглеждаха като морски анемонии. Тя говореше как иска да бъде защитена (защита, черупка, броня – честа тема при примитивните морски лекарства). Искаше да прави кариера, но не знаеше къде да се насочи и при всяка трудност пускаше бариера. Каква е тази бариера, попитах. Не съм сигурна дали е твърда или мека, но тя ме защитава от външния свят. Остани там, опиши, продължих. Това е много топло чувство, като че ли си във водата. Не мога да го опиша, но това изпитвам, когато се гмурна в морето с шнорхел. Бях на екскурзия на Галапагоските острови и там се гмурках и там имаше фантастично красиви цветя като това. И винаги когато съм свободна рисувам това. И какво е това – попитах. Това е коренът, заобяснява тя,  и има много пипълца, които излизат, то е като красиво цвете. Но като ги пипнеш – те дразнят кожата, жилят. Тя получи Condylactis gigantea   – лекарство от морска анемония. Изглежда като красиво цвете.


Тук може да видите доказването на Гигантската зелена морска анемония. http://homeopathycourses.com/pdf/GiantGreenSeaAnemone.pdf

За да диференцираме добре лекарствата, трябва да ги изучаваме по групи. Те отдавна са класифицирани.

Най-голямата и най-позната група е на мекотелите (Mollusk) и включва миди, стриди, октоподи, сепии, а също и земните мекотели като охлювите (Sep., Octopus, Cuttlefish, Squid, Nautilus,Cyprea Eglantina, Murex, Cowrie snail, Helix, Venus mercenaria, Conchiolinum, Pecten Jaconaeus и др). Пациентите, нуждаещи се от тях често говорят за нещо като черупка, покритие около мен, броня, която ги закриля (или пък се нуждаят от това, защото се чувстват много раними) и за нещо меко, подобно на желе (телата на повечето от тях са желеподобни). Дори Сепия и Октопод използват същите думи, защото „черупката” им е вътрешна – този твърд канал, през който сепия например изхвърля мастилото.
Понякога е трудно да се отграничи Sepia  (Mollusk) от Medusa (Cnidaria). Медузите са атрактивни и прозрачни, те са като цветя, имат симетрия, красиви пипала. Но са по-агресивни от сепията, те  парят, жилят и отравят жертвата си с дългите, като конци пипалца, докато сепията е по-пасивна, пуска мастилото и бяга. Sepia се спасява, Medusa жили и атакува.

Друга  група са Водните гъби (Porifera) – това са Spongia и сладководната й сестра –  Badiaga. Тук усещането е за пропускливост, филтриране, пречистване … (те не могат да живеят в неподвижни и заблатени води, задушават се, неслучайно Spong.  е главното лекарство за задушаваща кашлица).

Гъбите наистина са белите дробове на морето, защото го филтрират.  Други теми са за заземеност, вкорененост, отрязан – защото водните гъби, както и коралите, растат от дъното, като вкоренени са и биват  изядени, ударени или отрязвани (от хората). Чувала съм дори да употребяват спонтанно сравнения от типа „чак до порите на кожата ми” – явна и несъзнателна връзка със семейството порифера. (За подробна диференциация между Spongia и Badiaga виж случая в книгата ми "НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА")


В групата на Иглокожите (Echinodermata) е добре познатата ни Asteria rubens (морска звезда). Те са много симетрични, имат център, от който се спускат лъчове и при тях всичко е кратно на 5. Всички пипалца са кратни на 5. Имат формата на звезда. И тъй като са остри, бодат. Но за разлика от мешестите,  тези убождания не са отровни. Asteria rubens патогенетично е свързана със Sepia и Murex поради прицелната сфера – болести на матката. И от време оно – като лекарство против епилепсия.

В групата  (Crustacea) влизат всички ракообразни – те също говорят за черупка и защита, но това, което ги отличава от молуските е – уязвимостта в коремната и гръдната област. Много често казват – гърбът ми е защитен, но аз се свивам, защото тук съм уязвим. Имат усещане за разчлененост, за нещо като отделни камери/купенца, които трябва да бъдат свързани заедно (ако погледнем устройството на ракообразните, те наистина се състоят от малки, свързани помежду си камерки). Ракообразните са много ревниви, бият се помежду си и за разлика от предишните класове – тук ще видим много повече „животински” аспекти – състезателност, ревност, агресия…

Спрях се на по-малките морски обитатели, защото често могат да бъдат сбъркани с лекарствата от периодичната таблица. Темите на Natrum и Calcarea  и както и Трети и Четвърти ред от ПТ  – за сигурност, дом, работа, препитание – присъстват силно поради наличието на калциевите черупки  и въобще калциеви отлагания в повечето от тях, на натрий и фосфор, присъщи на морето. Не така отчетливи са животинските характеристики като атака, агресор-жертва, състезателност, атрактивност, ревност, грижа за поколението…  именно поради примитивността в развитието им. И макар да са животни, изразът звучи много по-минералено. Теми като прибиране в черупката, затваряне, изолиране, сигурност, стабилност, подкрепа, защита звучат много подобно на минералните лекарства. Едва когато се стигне в дълбочина се откриват и елементи на сравнение (много важно при животинските лекарства!!!),  на състезателност, подчиненост (някой нещо ми прави, или както при сепия – принудена да прави неща против волята си), дори ревност и агресия (при ракообразните, и жилещите от  Cnidaria).

На всеки ред от Периодичната таблица съответстват животински лекарства. Такава карта вече са направили д-р Бавиша и д-р Сачиндра Джоши. За картите в хомеопатията – е, някой друг път, дълга тема.http://narayana-publishers.com/Quick-book-of-Minerals-Animals/Bhawisha-Joshi-Shachindra-Joshi/b14993

 

За овчедушието или следизборна Материя медика (Lac ovinum)

Лудост е да говориш за мир между овцата и вълка, казва една стара поговорка.   Тази овчедушна лудост обаче не ни пуска от векове. 

Каква е тая плашливост, каква е тая стряскаща скокливост, толкова ли сме беззащитни като народ, че приемаме да бъдем заврени в ъгъла със същото смирение, с което „мъдростта“ ни приканва: преклонена главица сабя не я сече.

Овцата блъска с глава, само за да се наяде.  Така че първата тема на овчедушието е ЯМ! Върви, за да яде, върви и яде. Може дори да умре от преяждане. Е,  накъде води тази интензивна съсредоточеност върху търбуха? Загубва си кучешките зъби – не метафорично, а наистина, което всъщност означава загуба на естествения инстинкт за самосъхранение, за оцеляване (кучешките зъби са най-добре развити при хищниците). 

Какво ти остава, щом не можеш да се браниш? Прекланяш главица:  овцата е първото одомашнено животно, т.е. превърнато в добитък!  Дава добродушно вълната си, млякото си и малките си (!) за месо на човека, който също обича да яде, но не е изгубил кучешките си зъби.

Ако едно същество е принесло в жертва свободата си заради сигурността си, то лесно бива принасяно в жертва на същата тази свобода (жертвено агне). И произведено дори в  сакрифисен символ от онези, с кучешките зъби. В своята величествена оратория „Месия“, Хендел пише музиката си върху библейското: „Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ (Исая, 53) Прекрасна музика, божествена, прониква в душата  и я озарява с благост и светлина.

Но жертвоприношенията, митологията или  дори клишетата, свързани с овцата, колкото и да облагородяват чистотата на символа,  не променят същността на това болезнено овчедушие, на тоталното примирение със случването, на жертвената безпомощност:

… – Агънце мило байново,
 нито я вълци грабнаха,
 нито се с други намеси,
 добра й цена дадоха,
 та я бати ти продаде…

За тая продажба става дума. Сега, следизборно, голяма част от нас се чувстваме така – някой ни продаде. Добра цена даде и вкупом ни продаде или вкупом се продадохме. Следва стригане, одиране и сготвяне.

 *  *  *


Revenon a nos moutons! *  Овцата в мен събуди стария франкофон – та, обратно към темата: хомеопатия на овцата.

Джейм Т. Кент ни препоръча още преди век и половина,  всички млека  да бъдат потенцирани, защото са най-добрите ни хомеопатични лекарства – те са животински продукти и храна за всеки бозайник в началото на живота му и съответстват на началото на нашата най-съкровена физическа природа.

Така че от доказването на Lac ovinum се вижда, че хората, нуждаещи се от това лекарство са много срамежливи по природа. За тях е трудно да понесат шума и блъсканиците на всекидневието. И, въпреки че са стадни бозайници, предпочитат понякога да останат сами, но принадлежността към групата е много важна. Не обичат да са център на внимание и ако това им се случи, гледат да избягат колкото се може по-бързо.

Те са много търпеливи, могат да останат спокойни (тема – СПОКОЙСТВИЕ) във всякакви ситуации и обичат да се грижат за други хора (тема – ДОБРИЯТ САМАРЯНИН). Пациентът Lac ovinum  е същият като животинския си еквивалент –  добронамерен, нежен, доволен, тих.

Две са болезнените области на въздействие – чувството за  неадекватност и чувството да е изхвърлен от групата. Обикновено са работливи и правят това, което се очаква от тях. Затова са и чувствителни на темата, че не се справят с работата си, и че ще наранят някого, ако покажат, че се справят по-добре. Отвътре е усещането, че са неадекватни,  неспособни и трябва да направят всичко възможно да го скрият. Затова работят много здраво и често са претоварени (тема – ЗАБЪРЗАНИ). Овчедушието не  е само метафора,  то излиза и от доказването: пациентите, нуждаещи се от Lac ovinum  често са много добри по душа, но умствено не са много „бързи“ (тема – НИСКА ЕНЕРГИЯ), нещо във високите им етажи не е в ред. И тъй като безнадеждността доминира, се опитват да правят много неща за кратко време, което изважда песимистичната им страна –  затова много лесно се предават. Всяка ситуация изглежда твърде голяма за тях и накрая се чувстват изтощени.

В стадото почти няма доминация,  те се боричкат само за храна, но нито толкова активно, още по-малко пък агресивно. По-скоро е застъпено равенството в групата и ще се раздразнят, ако бъдат накарани да правят нещо повече от другите (тема – РАВЕНСТВО). Въпреки това те много се страхуват, да не бъдат изритани от групата и ще предпочетат да се чувстват некомфортно, но заедно (тема- КРОТКИ, НЕ СЕ ОПЛАКВАТ). Но това се отнася до на всички стадни животни (съответно – и хомеопатичното лекарство)  – противоречието група и индивид.

Напоследък точно със стадните теми се заиграват политиците – заради уж груповата сигурност,  се ограничава личната сигурност и свобода. Затова Big Brother те гледа (и слуша) навсякъде.  Но пак в стадото винаги с намира и по една черна овца, както си пеят Ахат:

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева,
стискайки зъби подават си ръка.
Не, аз не мога да спя сега!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (2)

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ви поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт.
Не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (4)

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и  анфас.
Не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца! (6) 

 

––––

*Revenons a nos moutons (от френски) – да се върнем на темата, но буквално – да се върнем при овцете си.

От Алфа до Омега – вълчата йерархия

Тези дни в моя „информатор“ Фейсбук навлязоха вълчи следи. Едната съобщаваше, че със законопроект щатът Вашингтон ще  разреши в петъчен ден на човешките същества да избиват вълчи същества, които нападали селскостопански райони. 

Другата, слава Богу, призоваваше към по-мъдра и дори по-мистична концепция за животните от страна на човека, който толкова се е цивилизовал и толкова се е отдалечил от природата, че гледа на фауната през увеличителното стъкло на своя опит и култура, при това доста деформирано. 

Американският писател Хенри Бестън, когото днес бихме нарекли природозащитник, обяснява това тъжно изкривяване така: „Ние ги покровителстваме заради тяхната незавършеност, заради трагичната им съдба да приемат форма далеч под нас. И там грешим, грешим много. Защото животното не се мери от човека. В свят, по-стар и завършен от нашия, надарени с крайници и усещания, които ние сме загубили или никога не сме придобили, те живеят със звуци, които ние никога няма да чуем. Те не са по-малки братя, не са по-нисши, те са други нации, хванати заедно с нас в мрежата на времето и живота, събратя-затворници на блясъка и родилните мъки на земята.“
 
През  2008 г., гледах по Animal Planet научно-популярен филм да вълците в Америка. Помня така ясно годината, защото бях много щастлива –  бях излекувала пациентка с паническо разстройство  с Lac lupinum и доста се бях поровила в доказвания и случаи с вълчето мляко. Знаех, че има Алфа вълк, но тогава не бях чувала, че има и Омега вълк – това е жертвата, върху която всички в глутницата могат да издевателствуват, те го хапят и дори се изпикават върху него. Известно е, че вълците имат много строга йерархия, всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата, в тази йерархия обаче има и вълк Бета, който се грижи за всички,  има друг, който пък е бавачка и възпитател  на малките, друг – който се грижи за болните,  други  се занимават с определени дейности в глутницата и най-накрая стои Омега вълкът,  върху когото всички си изливат гнева и го препикават. А във филма Бета вълкът лягаше върху Омега, за да го пази от другите. По-интересното в случая беше, че Алфа и Омега  бяха братя.  В един момент, заради оцеляването на вида, природозащитници трябваше да преместят глутницата от една област в друга, натовариха ги в специални клетки и след това внимателно ги пуснаха. Последен, разбира се, трябваше да излезе Омега. Глутницата беше вече пред него,  но Алфа вълкът се върна да провери дали всичко е наред и с последния.  И чак когато и той излезе и хукна подир другите, Алфа изправи ушите. Изумително.

Моята пациентка беше Омега вълк. Но в едно лекарство можем да открием всички аспекти на груповия портрет – от Алфата до Омегата, от мъжкото до женското, от пчелата царица до търтея, от мишлето до плъха … всичко, всичко е там, в единното лекарството.

Тя имаше депресия „откакто съм родила“, но от 3 години беше на антидепресанти.
– Нищо не ме радва, колкото по-хубави неща ми се случват, толкова по-малко се радвам. И най-тежко ми е –  детето, вместо да му се радвам, аз само като го видя ставам толкова тревожна…просто тялото ми реагира.    
– Казахте, че усещате тази тревожност с тялото си.
– Постоянно имам сърцебиене, на периоди усещам че потъвам, това ми е най-неприятният симптом,  имам позиви за повръщане, гади ми се , особено в градски транспорт. Нямам заболяване на вестибуларния апарат, но си мисля, ако сега повърна, колко много ще се изложа, пък съм между две спирки и няма къде да избягам…и всъщност се чувствам обречена.
– Обречена?
– Обречена е да полагаш усилия, а да не знаеш как да се справиш, и че няма измъкване, аз такова усещане имам, и това е вътрешното ми усещане. На обреченост, че аз винаги ще съм тревожна. Винаги като се събудя, мисълта ми е как ще изкарам деня, как да стигна оттук дотам.
– Обречена? 
– Чувствала съм се обречена когато родих и когато мъжа ми ми изневеряваше и аз имам чувството, че трябва да се примиря, и че това ми е моят път в живота. И понеже и майка ми е била така… но не можах да се примиря с това. И явно се появиха симптомите. Мъжът ми спря да ми изневерява, той изживя катарзис, но аз не се оправих.
–  Как преживявахте тази ситуация?
–  Не се чувствах добре, чувствах се и обичана, и необичана. Знаете ли, аз единия път съм в единия живот, другия път – в другия. В един момент нещо ми просветва, че се заблуждавам. В другия миг веднага си забранявам да мисля затова и сега си давам сметка, че напрежението се трупа в мен оттогава. Това не е живот моето, това е ден да мине, друг да дойде, да, не съм умряла, ама не знам защо съм жива.
–  Как преживявахте тази ситуация….
–  Усещането е на обреченост. Имам разбира се, мисли, които ми казват – имаш да учиш урок, има защо. Но когато ми стане толкова тежко, никаква мисъл не може да ме накара да дерзая.

В следващите минути на всички  въпроси отговаря с обреченост.  И зацикля. Връщам я към началото. 

– Вие сте тревожна във всичко, как живеете с тази тревожност всеки ден?
–  Живея  трудно. Чувствам се сама на света, сам сама. И никой не може да ми помогне, да ми подскаже защо е така…  Просто искам това да падне от плещите ми… имам нужда от помощ, имам чувството, че ми е на върха на езика това, което ще ме освободи и просто имам нужда от помощник, който да е с мен и да ми покаже, да ми подскаже. Много съм готова… Сега тревожността е като преди паническа атака, нон стоп, от сутрин до вечер. Единственото, което ми е останало е един прекрасен здрав сън. Винаги съм имала здрав сън и това не е секнало. И другият ми проблем е, за да обясня за съня – със секса – както ми се повдига и ме е страх от детето ми, по същия начин, имам същото отношение към секса. Аз вечер заспивам преди детето и се събуждам в 6 и скачам от леглото да не би мъжът ми да поиска секс. Разбирате ли?
–  И какво би се случило в такава ситуация сутрин?
–  Винаги реагирам като опарена в първия момент и ми идва да бягам. Имам чувството, че не е искрен… Употребена се чувствам …   
–  Опишете  употребена?
– … аз съм изнасилвана няколко пъти в ученическите ми години. Няколко – два. Като единия път много тежко бях бита и даже имах пареза, лежах в болницата. И въобще аз реагирам с парези на моите страхове. Тогава са ме дрогирали,  не помня нищо, нито изпитвах болка, само някакъв ужас да не умра. Просто трябва още малко да издържа, за да не умра… Към мен баща ми беше много агресивен.  Биеше ме като бях малка. И не ме биеше, а ме риташе, което е още по-гадно. Унизително, по задника, шут. И там нямам много спомени.
– Казахте два пъти сте била изнасилвана, говорихме за секса…
– То втория път не се стигна изобщо до изнасилване. Той просто ме преби от бой и така беше. Но аз го считам като насилие
– Всъщност са ви били и изнасилвали.
–  Само този. И баща ми – да, ритал ме е,  всъщност унизена съм се чувствала, не толкова болка.
– Но въпросът ми беше какво е преживяването ви ако мъжът ви поиска секс?
–  Казах, че първо реагирам като попарена и искам да бягам.  Чувствам се ранима, когато правя с него секс. Ей така, с голотата си, без оръжие, без нищо и беззащитна.
– Малко повече за това, ранима, без оръжие, беззащитна.
– Аз специално за вас съм се гримирала, месеци наред не слагам грим, обици, и когато съм така, в този вид и привличам погледи,  аз се чувствам по този начин. Когато дойде ред аз да изявя женствеността си се чувствам по тоя начин. Когато трябва да флиртувам (Жест) или нещо да направя или някакъв чар (Жест), аз се чувствам по тоя начин. Всъщност се страхувам от собствената си женственост… стъпкала съм я в ъгъла.
– В ъгъла?
– Ами така, иска ми се да съм невидима… Никой да не ти обръща внимание, тогава, когато не искаш. Не ми се общува.
–  Какво ако ви обръщат внимание когато не искате?
– Би ми станало лошо… да ви дам един пример. Един път на една спирка получих паническа атака, още пиех антидепресанти, само защото един мъж много настойчиво ме гледаше и аз не знаех какво да направя и просто ми стана лошо и се замислих затова да не умирам и отклоних по този начин мислите си. 
– Какво беше когато той ви гледаше толкова настойчиво?
– Ами чувството е, че аз не мога да се защитя, не мога да убия нечии желания, нямам самоувереността да го направя когато някой иска нещо от мен. А истината е, че аз се чувствам най-добре и най-изпълнена с енергия когато изразя гнева си. Когато се разкрещя на някого или когато се отстоя по някакъв повод, се чувствам много добре. Нямам вътрешната увереност, че мога да се справя в каквато и да била ситуация.
– Казахте, аз не мога да се защитя?
– Защита е да можеш да казваш „не“. Аз не мога. Единствено на мъжа ми казвам „не“ и то защото там имам натрупан много гняв… Не знам какво количество адреналин се  изсипва в главата ми, но почти не виждам, пада ми перде и оттук между гърдите (Жест) едни кълба, огнени, започват да ми излизат и в главата ми някакъв шум и не знам на какво съм способна в такъв момент.
– На  какво?
–  Ми, мисля си, че няма да убия, защото все пак не ми се вярва, но мога да пребия някого от бой. Идва ми и сила. Потискам го (Жест) с една сила, която ми казва – ами ако стане по-страшно, ами ако ти отвърнат (Жест), ами ако тук сега стане еди какво си – вероятно това е страхът да се отстоя.

(Тук пак зацикли в психотерапевнични отклонения. Затова – към началото. Винаги е добър начин за почнеш отначало, когато си изгубил посоката от много случки и интерпретации.)

– Да се върнем пак на оплакванията ви – как ви се отразяват те във всекидневието, как преживявате с тези оплаквания?
– Чувствам се непълноценна. Защото от целия широк спектър на чувства и на живот аз изпитвам само отрицателните и обричам целия си живот на това състояние. Не мога нито да си свърша служебната работа, нито да си гледам детето както бих искала, нито да правя секс с мъжа ми, нито да ходя на почивки. Всичко това ме прави непълноценна.
– Непълноценна?
– Все едно имам много висока цена и не мога да си я заслужа. Да имаш заложби, а да не можеш да ги оползотвориш. И аз така смятам, че пропускам шансовете в живота си и нещо не ми достига за да творя и да си живея в живота.
– Още малко за това.
– Аз затова казах, че съм обречена, защото не знам откъде ми идва тази спирка. Аз всъщност до този момент от три години ви казвам, че не съм разбрала, и ви казвам, че чувствам, че ми е на езика и всеки момент ще я изплюя. Сигурно не е толкова лесно, иска ми се… И сега нямам страхове по отношение на него, че ще ми изневерява, но ми липсва, не се чувствам обичана, защото не знам как искам да бъда обичана. Аз вероятно също не мога да обичам. Всъщност между нас има едно съревнование.  Нашите разговори протичат в едно заяждане, ние никога не си казваме умишлено мили думи, както съм гледала по филмите. Аз нямам много пример какво е семейство. … всеки чака другия да го целуне за довеждане. Някакво надцакване, наддоказване. Може би той се опасява, че не го обичам…  Чувствам се уморена от това, а всъщност много искам да бъда себе си, да се освободя и аз от това, защото то е двустранен процес.
–  Казвате искам да бъда себе си.
– Ами не знаех коя съм, защото аз цял живот съм жертва на някакви сблъсъци. Защото примерно баща ми е много богат. Майка ми, обратно, тя е над материалното, тя пък не й върви финансово и това е. Справя се, но  дори няма собствено жилище. Когато се разделиха, майка ми духовна и безпарична, баща ми – прагматичен и паричен. Първи сблъсък. Хем се чувствам добре при майка, хем пък нямаме пари понякога за хляб. При татко той пък … а, по въпроса за тревожността – значи аз в присъствието на баща ми откакто се помня съм тревожна. Винаги ми е бил присвит стомахът, да не би нещо да ми изсъска – той имаше такъв навик да говори  през зъби, много гадно… Чувствах се глупачка, той така ме наричаше – глупачка, тъпачка.
– Казахте „аз цял живот съм жертва на някакви сблъсъци“…
–  Жертва е ей така, като мен, да не се отстоя никога никъде. И просто да престана да бъда жертва (плаче)… Идеше ми да му откъсна главата тогава. Че всичко това трябваше да преживея. Аз вечно му прощавам, вечно съм блага, с жената на баща ми също много съм блага и въобще с всички съм много блага и вътре трупам неудовлетвореност и гняв.
– Казвате – на баща ми не съм му казвала какво ми е причинил. Как се чувствате от това, което ви е причинил?
– Ами причинил ми е – първо за унижението, за това, че може би от тогава съм се самовъзпитала като жертва и всъщност страдах от не-любов, чувствах, че не ме обича…  
– Казахте аз съм се възпитала като жертва…
– Жертва, само и само за да оцелея и търпи всичко (ясен сикотичен миазъм, приемане).
– Разкажете малко повече за това, за оцеляването и да търпиш всичко… чудесно се справяте, вървим напред.
– Ами защото ако поема риска да се отстоя, аз не знам още колко неприятности ще ми се стоварят. Мисля си, че като си премълча, това ще мине и ще отмине и няма нужда аз да се боря, да се излагам, да драпам. Мисля си всъщност, че съм много смешна и общо взето коя съм аз, че да се отстоя.
– Още малко за жертва.
– Чувстваш се безсилен. Безсилен да се справиш, макар че понякога само една крачка те дели от това да не си жертва. Но аз не знам как да я направя тая крачка. Жертва бях и когато майка ми беше в депресия, защото баща ми й изневерява, тя в депресия и аз пак жертва. Нито вниманието на майка ми, нито вниманието на баща ми. Това, което най-много си мисля, че е присъщо на жертвите и на мен в частност – е да не си позволява да се отстоява, да се оплаче или каквото и да било, от страх, че ще стане по-лошо. … ако случайно малко любов съм заслужила и нея ще я изгубя. И ще се случат много страшни работи – ще остана без работа ако се отстоя, вкъщи, ако се опълча така както ми идва отвътре, ще се разделим. Няма да има къде да отида. На баща ми ако кажа какво мисля, ще ми каже, че съм шизофреничка. Това му е любимата обида…
 
– Добре, разкажете ми за сънищата си.
–  …  някаква стая с тежки, пурпурни завеси и вътре едно същество с крила, което пърха толкова уплашено, то е като едно лице с крила. И така – много  уплашена. Голяма уплаха.
– Разкажете за тази уплаха в съня.
– Чувството беше колко животът е труден, нещо много трудно, голямо изпитание, голяма тежест. В която няма изход. Там нямаше изход. Нямаше прозорци. Всичко беше в пердета. Страшно. (Жест) Просто не знаеш какво да правиш.
–  И какво е преживяването в съня?.
–  Като в капан.    
–  Опишете това чувство, като в капан.
– Така се чувствам аз на светофара, в тролея. Няма накъде да бягаш, а всъщност няма и от какво да бягаш. Не знам, аз винаги съм се определяла, когато така ми стане страшно, че се чувствам като в капан, като ранено животно, хванато в капан. Което е в такъв шок и ужас, че само драпа, дърпа и не знае какво ще му се случи. (Жестове с много енергия!)
– Опишете това животно, сега не говорим за вас, а за това ранено животно.
– Чувството, че умира и край, ако не си откъсне лапата, оттам, просто ще умре.
– Моля?
– Ми хванато е защото е било подлъгано, в смисъл то се е запътило към храна и нещо такова и просто е било подлъгано от злонамереност. Има два варианта – или е хванато за да го използват по някакъв начин или просто защото вреди. Но аз по-скоро се чувствам като животно, което е хванато заради ценна кожа. 
– Кажете за ценна кожа малко повече.
– През цялото време си представях вълк, не знам защо, все пак неговата кожа не е толкова ценна. Вълк си представям  през цялото време, нещо като куче, вълк. (Вълк е делюзия, но може да се окаже и усещане – заради спонтанното отричане.)
– Аха, вълк си представяхте.
– И на тоя вълк не му е останало нищо – нито звяра в него, нито царя на гората, нищо, само гледа да си спаси кожата.
– Как се чувства този вълк в капана? Царя на гората, казвате.
– Ами не се чувства разярен. По-скоро уплашен. Прецакан.
–  Казвате ценна кожа и си представяте вълк? Кажете повече за ценна кожа.
– Всъщност би могло да бъде използване. Но аз не се чувствам използвана (спонтанно отричане отново!) примерно от мъжа ми.
– Но току що казахте, че се чувствате използвана от него по време на секс.
– А, да.
–  Какво е усещането да си хванат в капан?
–  Обреченост. Както и да си живял, нямаш право на защита оттук нататък. Съдбата ти е решена. От някой друг. И то обикновено неблагоприятно.
– Разкажете за другите си сънища.
– Преди няколко месеца сънувах едни големи вълни цунами. Единият сън беше, че бях прилегнала в нещо като дупка и просто чакам вълната да ме залее и просто в последния момент почнах заднешком да лазая на колене, да лазя назад. И се спасих. … много беше страшно и потискащо отново и имаш чувството, че небето и земята са едно. Просто някаква преса, от която аз не знам как ще се спася. И как ще се откопча. 
– Как така лазехте на заден ход?
–  Някак си с лице към опасността. За да не я изтърва – имам проблем с контрола.

– Казахте, че обичате животните, разкажете ми за това.
–  От както се помня винаги сме имали кучета. … не харесвам котки, но имам основателна причина – имам алергия към котки, но не знам, кое е първото и кое второто. Никога не съм ги познавала, може и да са симпатични. Имам някаква особена връзка с рибите, но не с тия живите, а с океанските, шарените. Но не да гледам живи рибки вкъщи.
– Какво ви харесва в тези рибки?
– Харесва ми, че те някак си са неутрални. За мен светът се дели на неутрални хора, на хора хищници и на хора жертви. Аз не искам да бъда нито хищник, нито жертва. Искам не да живуркам, защото от много живуркане  ей сега вече ми излезе сметката.
– То при животните май няма неутрални, или си хищник или си жертва.
– Няма ли? Ами значи по-добре да съм хищник.
– Защото сте жертва?
–  Да, и не ми харесва.
– Но какво е да е жертва човек, това искам да разбера.
– Ами когато е жертва, той не живее живота на същността си. Аз чувствам, че отвътре ми напират други работи.
–  Какво е това, което напира? (Надявам се отговорът й да ми помогне да разбера дали се нуждае от Lac caninum или от Lac lupinum, кое ще надделее, каишката или свободата?)
–  Засега е под формата на някаква ужасно голяма енергия, която не знам накъде да … 
–  Разкажете за това.
–  Ами понякога имам чувството, че ще се взривя от енергия някаква. Но не енергия да тръгна и да бягам, а някаква енергия, която не я знам каква е. Сексуална ли е, творческа ли е и просто имам чувството, че в един момент ще изпуша. А не знам в какво да я трансформирам. До тоя момент аз не съм живяла живота на моята душа, аз не знам какво иска моята душа. От толкова лазене цял живот. А по-скоро знам, че приличам на баща ми. Аз съм гневен човек и мен гневът ме освобождава. И аз като не го изкарвам…
– В началото на разговора ни казахте, че се парализирате.
–  Просто се сковавам и не мога да мръдна. Нямам волята да направя нито една крачка. Нещо в мен изключва и започва да драпа с нокти и зъби за живот. За да оцелея и не мога нито да се движа, нито да дишам, не мога да се контролирам  и това е едно от най-тежките ми неща. 
– Кажете за  това драпа с нокти и зъби.
–  Това е същото сравнение, което направих – като ранено животно в капан. По същия начин тогава съм се чувствала като ранено животно (Жест) – драпам със зъби и нокти да се измъкна от това, което ми се случва на живо.
– Кажете малко повече за това ранено животно в капан, което драпа с нокти и зъби да се измъкне. 
– Ами то се чувства обезумяло. Страх го е, всяка друга суета я няма у него, в смисъл, остава само животът и смъртта и то е в битка (Жест), бие се за живота си.
– Кажете как се освобождава от капана, как драпа със зъби и нокти, малко повече за това.
–  В краен случай му се откъсва половината лапа и така – ближе рани после и някак си забравя. И винаги ще накуцва и това ще му напомня. Знаете ли, това е моят най-голям страх – не мога да си представя, че аз, дори когато преодолея това състояние… аз не искам повече никога да не се сещам за него, а знам, че няма да стане, винаги ще се връщам назад за това, какво съм преживяла. 
– Т.е. дали няма да накуцвате?
–  Да.
– Опишете ми вашето „накуцване”.
– Ами като вълк, който си е откъснал  лапата от капана.
– Не разбирам?
– Представям си вълк единак, аз така се чувствам и в момента. В смисъл, много сме различни с вълка единак, защото аз съм самотна, а той сам е избрал да бъде сам.
– Малко повече за този вълк единак в капана, като се появи тази идея у вас, какво е преживяването?
–  Ами защото той не е в стадо (тя бърка стадо с глутница) – някак си ако е в стадо ще има кой да му помогне, кой ще го бутне, кой ще търкулне капана, нещо да се случи. Никога няма да го оставят да умре. А като е единак, ей така ще си умре мърцина. И така, сигурно съжалява, че е сам. (Тя в едно изречение описа цялата йерархия на вълчата глутница – и за това как всеки, особено слабите и болните биват обгрижвани.)
– Казвате в стадото никой няма да му позволи да умре. Защо? 
– Да, защото е скъп на някого (вълча тема – грижа, любов!) и защото в глутницата, мисля, че не се оставят така да умират. Всъщност, от моите думи излиза, че мен ме е страх да бъда индивидуалност. Мен наистина ме е страх да застана срещу целия свят и да кажа – да, това съм аз. Аз съм такава, ако ви утърва, ако не ви утърва – чао и така. За мен да бъда себе си, значи да умра.
– Не го разбрах това.
– Аз си го разбрах. В смисъл, защото ако съм в стадото, в глутницата някак си с нищо няма да съм повече от другите, но пък е сигурно, че няма да умра. Някак си, все някой ще ме спаси. А ако избера да съм сама, да ловувам сама, да ям сама, всичко да го правя заради себе си, може да ми се случи точно това – да попадна в капана и да умра. И да остана без крак. (Групата, стадото, глутницата, прайдът дават сигурност, но тя е за сметка на индивидуалността – най-точната характеристика на бозайниците.)

Предписание – Lac lupinum 1 M

Пето проследяване – след 1 година:
– Ако преди хомеопатичното лечение съм била на 2 по 10-степенната скала, сега съм на 8-9. (В тази скала О е много тежко болна, а 10 означава здрава). Много  по-спокойно гледам на детето си и общуването с него ми доставя удоволствие. По отношение на храната и храненето – аз преди не говорих за това – аз цял живот съм била на диети и непрекъснато съм се хранила като за последно, защото после един месец почва диетата. Сега някак си от само себе си, хем почнах да си позволявам всичко забранено, успокоих се по отношение на храната. Нито преяждам, даже може да не си изям порцията. Някакво спокойно отношение към храната, което аз никога не съм имала… Като цяло съм много по-спокойна, не избухвам. Страхове и паники не съм имала. Като изключим, случвало ми се е за минутка да ми минат някакви от моите мисли, оставам ги да отминат и това е. Почти вече не ми минават през главата. Понеже миналия път ме питахте имам ли страхове и аз мълчах като риба,  защото от толкова много страхове, кой да кажа – но най-страшния ми страх всъщност е да не полудея.
– И как сте сега с този страх?
– Минаваше ми няколко пъти през главата, но то е по-скоро страхът от очакването. Ами ако сега изключа и нещо стане. Но не ми е вече толкова страшно. Мога да го обявя като връщане към живота, аз сега просто се раждам наново. Три години  не съм се чувствала по този начин – да изпитвам удоволствие, всичко да ми носи радост.
– Това чувство на жертва?
– И него го няма.
– Казвате само и само да оцелея, търпя всичко…
– Ами тия думи сега са ми като друг филм. Най-вече това за обречеността го нямам, защото аз вече вярвам и виждам, че се лекувам и няма как да се чувствам обречена. Виждам, че има излизане от това състояние.  

След  две години – консултация след остро състояние (вследствие на развод).

– Идвали сте на 21 май. Какво става с вас?
– Ами първите няколко дни бях много зле, аз ви звъннах тогава. И след това все по-добре и по-добре. И как да кажа колко съм добре – не помня откога не съм била толкова добре. Нямам никакви, никакви проблеми. Ходя си нормално навсякъде сама, чудя се къде имам проблеми евентуално. От време на време, така, като си помисля за бъдещето, изпускам въздуха. Може би някаква остатъчна тревожност, аз така си го обяснявам. Също така, имах преди няколко дни семейни неприятности, вечерта доста бях изпуснала въздуха, но може би е нормално. Но на другия ден – всичко беше наред.
– Т.е. как приемате нещата?
– Ами бързо  – тогава, когато ви се обадих по телефона всъщност бях като отровена, защото беше една грозна история, така че ми се повръщаше, болеше ме глава, това беше и на другия ден си бях нормално. И така, като цяло съм много добре. По-добре от първия път, като казах, че съм много добре.
– С колко процента сте по-добре?
– Ами сега някак си съм по-осъзната, по-добре. Просто преди малко бях в еуфория, защото отдавна не бях виждала светлина в тунела. А сега, мога да кажа че съм на 9 (от десетстепенната скала). Пак казвам, с условието, че понякога ме е страх от бъдещето.
– Паника?
– Не, няма паника, няма жертва.
– Чувството за обреченост?
– Не.
– Чувствам се сама в света, тревожна?
– Не, нямам проблем с това. Какво съм ви говорила, ха? 
– Как са вашите вълци?
– Дето бях хваната в капан ли? Ами нямам такова чувство. Нямам общо с вълците
 
Тя е здрав човек и наистина няма нищо общо с вълците – това беше другата песен в нея.
 

* * *

И още един, по-ранен случай на Lac lupinum – тук вълкът наистина е Алфа!

 
Първа консултация 26.11.2007
30-годишна жена, дизайнер, интериор.
Оплакване – кондиломи, цистит, хламидии, левкорея, кисти на яйчниците, увеличен тестостерон, увеличено окосмяване. Пукане на ставите и липса на гъвкавост – тренира китайско бойно изкуство. Но всъщност основното й оплакване е отхвърляне на външния вид. Не се харесва още от малка и сега казва, че има много бръчки и прилича на бабичка. „Изпадам в ужас, че ще се сбръчкам”. Отвращение да се гледа в огледалото и от всичко това „все едно не съм в тялото си и не се чувствам цялостна. Окосмяването ме влудява, а бръчките – пълна истерия.”

– Когато бях в детската градина сънувах вълци, постоянно бяха около леглото ми и не ме нападаха. Имам някакво дълбоко усещане към вълците, усещам енергията на вълка, той ми е като тотем. Вълкът е сила, свобода, енергия, мога да се свържа с тази енергия – тя е много жива, земна, хем разтърсваща, хем спокойна сила, има хладнокръвие, но няма свирепост. Това е вълкът единак,  водач, свободен. Това е заземеност и свобода, хармония… Като дете малко ме беше страх, но те нищо не ми правеха, те бяха до леглото ми. Често съм ги сънувала. Знаеш, че са диви животни, а са до тебе… това е предизвикателство, което те движи напред.
– Предизвикателство?
– Да приема себе си, без да ме е страх, че съм грозна и сбръчкана и да не се занимавам с огледала.
– Огледала?
– Това е нещо което ме преследва. То е като насилствено преследване, навлизане в личното пространство и ти нарушава свободната воля, определя ти някакви неща, които са си твое право. То е все едно някой ти диша във врата. Ще подивея направо, не мога да понасям да ми се нарушава свободата, да ми се дава тон в живота. В някой предишен живот съм била кралица, аз си взимам решенията в моя живот,  не може някой да ме ръководи, да ми определя живота.
… в детската градина бях като аутсайдер, не комуникирах, а в махалата бях шеф на банда. Някакво раздвоение. В махалата дива, а в училище не можех да се отпусна.
– Разкажете ми за свободата.
– Ако не си свободен, все едно си убит, мъртъв, като ранена птица, осакатена, все едно си птица в клетка, животно в клетка – а това е най-тъжната гледка.
– В клетка?
– Все едно връзката с най-дълбоката ми  същност е прекъсната. И с моята мания аз сама съм си отнела свободата и е по-ужасно, отколкото да те поставят в клетка и да те разнасят навсякъде.
– Други сънища освен вълците?
Аз имам свръхсетивен опит като цяло. Усещам  чуждо присъствие, около мен, зад мен. 

Lac lupinum 1 М

Първо проследяване 14. 4. 2008
(Всъщност идва поради настинка.)
– Кондиломите на срамните устни изчезнаха. Направих си изследване за папилома вирус – отрицателно е. Циститът изчезна. 

Самочувствието й е подобрено с 40 %, усещането, че не е цялостна – също с около 40 %. Сънища : пейзаж, върхове, и наоколо индийски слон, украсен. Виждам го в далечината и след това  виждам, че се приближава до мен. Минават през огромна вода. И вече са 1,2 3 слона и ми е много хубаво.

Lac lupinum 1 М

Второ проследяване 16 .05. 2008

– Чувствам се добре. Бръчките са по-добре с 50 % (всъщност тя няма бръчки, или поне не се виждат без лупа).
Питам за вълците и ето как описва отново вълчата енергия:
– Аз не съм гледала филми за вълците, но тази връзка е като нещо дълбоко, земно, вкоренено, нещо диво, вълкът е като водач.
– Как ще опишете тази енергия … с какво е важна за вас тази енергия?
– Трудността при описването идва от това, че това са усещания на друго ниво и е много трудно да формулирам.
– Какво усещате на това друго ниво?
– Много мощна енергия, свобода, мъдрост.

Тя вече много по-трудно описва вълчата енергия, която я съпътства от детството и това е здравето.

Темите на   Lac lupinum
Дължим доказването на Нанси Херик. И главните теми, които излизат са:
    Грижа за децата (Алфа вълкът, който единствен има право да има потомство от Алфа  вълчицата, проявява изключителна грижа и внимание към малките си).
・    Приятели/любов (вълците са изключително отдадени един на друг и връзките между тях са толкова здрави, че действията на всеки отделен индивид засягат дълбоко цялата глутница).
・    Широк/ огромен (вълците са много добри ловци и ядат зайци, мишки и птици, но любимите им ястия са едри тревопасни като лосове, елени…).
・    Опасност/ търси опасност (но големите рогати животни са голяма опасност за вълците).
・    Иска/опитва се да помага (глутницата се грижи за болния вълк докато оздравее или умре. Всеки възрастен вълк ще повърне изяденото и ще го даде на болния, който не може да ловува. Дори Алфа вълк ще направи това).
・    Кръгове/спирали/многолюдно (играта е голяма част от живота на вълка).
・    Тунели/спирали (в дупката кърмещата майка и нейните малки са защитени както от нарушители, така и от жегата на лятото).
・    Смъртност/безсмъртие (схеми за изтребването на вълците винаги е имало, има и добре планирани, официално финансирани програми за избиването им. Както сега в щат Вашингтон, всеки петък – на лов за вълци…).
・    Защита на деца в опасност (приказки като „Червената шапчица“ и пр.  създават репутация на вълка като детеубиец и зловеща заплаха за обществото. Затова излиза темата защита на деца в опасност (колективното несъзнавано).
・    Откъснат/отделен, объркан, критичен, нарушител (това са чувствата от доказването. Вълкът, поради заплахата си от изтребване, изглежда предизвиква много силни сънища и усещания у доказващите. Един от тях признава: „имам чувството, че умирам и нямам сили да продължа да живея.“ Доказването предполага, че вълкът може да почувства, че краят му като вид е близо.).
・    Объркан/организация  (Нанси Херик прави връзка между  целенасоченото изтребване на вълците с едно конкретно  събитие в човешката история – Холокоста –  когато една група от хора планира и методично избива в голям мащаб няколко други групи от хора. Жертвите на Холокоста не са само евреите, но и католици и цигани. Историята на циганите има няколко близки паралели на вълците. И вълците, и циганите са склонни да бродят свободно в големи територии, имат голяма любов към музиката и песента, притежават митичните способности да комуникират през големи разстояния (вълци чрез вой, циганите от счупени клони и знаци в природата) и имат изключително силни семейни връзки и ритуали. Всяка кражба или убийство в миналото често са били приписвани на циганите целенасочено. Това се е случило с вълка ("Червената шапчица"). Милиони деца са израснали със заплахата, че ако  са "лоши", циганите ще "дойдат и да ги вземат." Репутация за убийството или кражба на малките деца е довело до преследването както на циганите, така и вълци.).
・    Огън ("От революцията в Румъния през 1989 г., не е имало остра ескалация на омраза и насилие (към циганите). Има повече от 35 сериозни нападения …. Ищван Варга, например, тригодишно момче от Трансилвания, е бил изгорен до смърт в купа сено. "(ОГЪН)
・    Вода/опасност във вода (Един интересен факт, който свързва две от доказванията в книгата на Нанси Херик  – Lac lupinum и Lac delphinum е,  че учените са открили доказателства, че в определен момент в историята, вълци са навлезли в морето. (ВОДА) В продължение на хилядолетия, те са развили плавници и са загуби краката си. Смятало се е, че делфините са произлезли от вълци или вълкоподони животни. (ОПАСНОСТ ОТ ВОДА) 

В сънищата и на двете пациентки имаше много вода, вълни, които ги заливат и са опасни.

И една диферециация между вълчето мляко и кучешкото мляко.
При пациентите Lac caninum водещата тема е „аз се чувствам като  втора ръка човек“, каквото и да правя, както и да угаждам (а темата за угаждането при кучето е много очевидна), винаги ще си остана куче. Свободата се идентифицира с … по-дълга каишка,. Да, наистина, това ми го каза един пациент буквално – просто да ти сложат по-дълъг синджир, да си тичаш по-свободно. Това при вълка не може да се случи, той е диво животно.
Lac caninum ще говори и за опитомяване, сервилност. Те са потиснати и понякога могат да изглеждат като Staphysagria – толкова услужливи и мили.  Някъде в гените им вероятно има спомен от свободата и дивото, но човекът толкова е дресирал това животно, че го е превърнал в плюшена играчка. Може би в Lyssinum – бясното куче – ще се прояви по-остро желанието да бъде свободен – но доколко това е животинско царство, доколко нозод? Все пак тук има огромна, излязла от контрол агресивност, вследствие на огромно насилие  и страдание преживени от животното.

Този свят на животните наистина трябва да се изучава с преживяване и любов, а не с високомерието ни на човеци, пребиваващи в делюзията си, че сме върхът на вселената, венец на природата. Защото законите, които приемаме ни правят все по-малко човеци в природата, която е все по-малко природа и все повече някакъв параграф околна среда.


 

Силните хора не унижават другите… те ги подкрепят

Може да ви изглежда невероятно, но от надписа на тази снимка „говори“ хомеопатичната субстанция.

Спомням си един видео случай на  Бавиша и Сачиндра Джоши от миналогодишния им семинар в Букурещ (18-20 май 2012). Пациентът беше около 50-годишен с хроничен колит, високо кръвно, диабет и чести пневмонии. Първите му думи бяха – да не си помислите, че аз съм кералит,  (от Керала), аз съм евреин – и уточни това, защото повечето го мислели за кералит. А аз се гордея, че съм евреин, повтори той няколко пъти.

Така че започна с гордостта  от произхода си. Което си беше странно – обикновено пациентите започват с физическите си оплаквания, причина за консултацията. И точно тук е едно от разковничетата. Начинът, по който човекът се представя: всичко е важно, от  това как влиза един пациент, как казва името си, позата, в която седи … та до … носната кърпичка, ако щете.

По-късно мъжът каза „на младини бях спортист от висока класа.“ … сетне, описвайки себе си като шеф (шеф на консултантски отдел в една от най-големите индийски корпорации),  заяви: Аз съм изключително точен в моите функции, много съм бдителен и съм много свръх. И съм много активен – не мога да седя и просто да гледам ако имам екип там… Трябва да съм сигурен, че всичко е направено както трябва (раков миазъм). Не искам да казват за мен –  той е като всички началници, само си говори и не е наясно какво се случва. А аз мога да ви кажа какво се случва, защото съм бил на самото място. Накратко – да командваш от предната линия… Ти водиш армията, водиш екипа само ако можеш ти самият да покажеш как се прави, а не само да заповядваш…“

И как е това да водиш армия – попита Бавиша. Чувстваш се страхотно, като лидер, отговори той. И после поясни какво е да си лидер:  лидер е този, който може да взема решения, основаващи се на обективните изисквания на бизнеса, да бъде прагматичен и да постига желаните резултати. Има различни лидери, такива, които дават команда и очакват екипът да я изпълни, а ако не стане – вземат мерки. Аз смятам, продължаваше той,  че ако трябва да постигна нещо, съм заинтересован да осигуря успеха и да бъда един от тях, да съм успешен е нещо много силно в мен, никога няма да пропусна шанса. Ще предприема всички необходими стъпки в каквото и да било…. Аз съм много силен, не си позволявам да се чувствам слаб или да се чувствам незначителен… Вижте  вие работите за три неща в живота – за пари, за власт, а властта е да си лидер, да имаш екип. Само тогава можеш да постигнеш нещо. Смисълът на властта е да постигаш нещо за своя екип и едва тогава ще имаш власт над хората си! Ти взимаш решенията за всичко. И третото е статусът – той ти дава позиция в живота, която е малко или повече над средното, но трябва и да си смирен. Така че властта е да контролираш живота на хората чрез достижения! Моята власт е за доброто на хората ми. Аз израствам като ти давам възможност ти също да растеш, докато има други, които казват – не ме интересува дали ти израстваш или не, аз трябва да израстна. А трябва да има справедливост, това е моят път…“

Така говори лидерът – този, който не унижава другите, а се грижи за тях, повдига нивото им. Това, което ни казва и сибирският тигър от снимката.

В хомеопатията имаме лекарства от почти всички големи котки. Царят на животните, Lac-leo
(лъвско мляко) е  със силно изразен сифилитичен миазъм, там темата – аз или нищо, битка до край, с един удар и край! Докато при тигъра  (Panthera tigris – лекарството е приготвено от кръв на тигър) има излъчване на благородство и грижа за „моите хора“, да прави сам нещата и силно чувство за справедливост (раков миазъм). Лъвът живее в прайд (група), тигърът ловува сам.  Тигърът е по-голям от лъва, обаче лъвът е царят на животните. Оттук и чувството за несправедливост-справедливост.

Темите на лъва според Дивия Чабра (семинар в Хага, Ханеман институт,  2006 г.) са позиция, власт и контрол. Той е перфекционист, силен, отговорен, и раздава справедливост. Неговата битка е битката за загуба на позицията на авторитет или контрол. Той не може да си позволи да бъде заменен или безпомощен в кризисна ситуация. И оттам – страхът му е да бъде стар, слаб или зависим.

При тигъра обаче – това е битката на най-чистата, сурова сила, физическа, мускулна сила и  брутална мощ. „Предизвикателството е в моята сила и смелост, а не в моята позиция, уважение, чест и достойнство. Слабите хора само говорят. Хората, които имат сила просто правят каквото искат. И това не е силата на стола, а  на собствената им власт… Има последната дума, защото не е отговорен пред никого.“ (цитатът е от доказването на  dr Rajesh Barve).    

Имам един невероятен случай на Lac-leo, който надживя рака, преживя смъртоносна катастрофа, от която е невъзможно да се оцелее и е страхотен оптимист – ще се справя с всичко, раз-раз, нали знаеш. Но нямам случай на тигър – и го чакам с нетърпение!    

 

Послепис: А това е нашата малка групичка от Букурещ 2012 ( с Бавиша Джоши в средата), надявам се  през май 2013 да сме повече.

Змиите – красота и потайност (III част) Кроталини

 

Въобще бях забравила, че навлизаме в годината на Змията. Чак когато го чух по новините, разбрах откъде е дошла тази моя синхроничност – точно сега пък да ми хрумне да пиша за змийските лекарства – но… змиите за могъщи манипулатори. Тяхната енергия те хипнотизира и ето и следващия текст.

Докато гледах отново през уикенда шедьовъра на Копола-Пузо („Кръстникът“) всяка реплика, всяка сцена, беше като доказване на Crotalus cascavella (южноамерикански кротал, гърмяща змия). Какво е състоянието на The Godfather – с едната ръка помага щедро и благородно на тези, които я целуват, с другата – убива мигновено и неочаквано. Убива дори невръстните деца, единственият начин да се избегне възмездието. Донът (Crot-c) вижда заплаха отвсякъде, това е параноичен страх, който наднича иззад ъгъла и дори от собствената спалня и означава просто атака и убийство. Неспасяемо!

Ако очакваш постоянно заплаха, значи трябва да си постоянно нащрек. Това е основна разлика между змиите Elapidae и змиите Crotalinae. Elapidae стават нащрек когато се нарушава личното им пространство, Crotalinae са постоянно нащрек.

Да уточня – кроталите са част от по-голямото семейство Viperidae, наричани още pit-vipers, заради една ямка на лицето, която е „орган“, чувстващ топлината на жертвата. Този pit-organ дава възможност на влечугото да „види“ инфрачервеното топлинно излъчване с такава точност, че дори сляпа гърмяща змия може да порази слабото място на плячката си. На човешки език това наричаме „шесто чувство“.

И ако разтворим реперториума, в рубриката ясновидство (CLAIRVOYANCE) на най-висока степен е … Crot-c, следван от Lach (и двете са Viperidae!), т.е. и насън и наяве те имат състояния на deja-vu, имат и предсказателски способности. И това много често се чува в езика на пациента – все едно съм била там…; вече съм го виждал…; като сънувам еди какво си, знам че ще се случи … и то наистина се случва.

Темата за мафията най-силно е изразена в Crotalus cascavella. Има го и в хомеопатичното доказване. Запомнила съм един сън на пациентка с астма и болки в ставите (случай на Шанкаран – страхотен видео семинар, посветен на змийските лекарства): та пациентката казваше – бях млада и сигурно съм най-богатата жена на света и каквото поискам, мога да го направя. Ако някой ме ядоса, имам хора около мен и мога да му направя каквото си поискам, мога да го убия на мига… сънувах, че хората идват с проблемите си при мен и аз ги разрешавах веднага, имах хора за всичко…

Твърде забавно е да слушаш обикновена индийска жена, майка на четири деца, да говори като бос на мафията. Но най-фрапантното беше твърдението й от съня – "аз не трябва да се женя, защото ако се оженя, това ще бъде моята слабост, моето семейство ще бъде моето слабо място, семейството е начинът, по който можеха да ме хванат, да стигнат до мен!"

Тази жена имаше неистов страх от смъртта, от това, че някой ще я убие изневиделица. И самата тя искаше да убие преподавателите, които скъсали дъщеря й на изпит. Темата е убийство – дали се страхуваш от убийство или ти хрумва ти да убиеш – това са двете крайности на едно и също нещо. Патологията е шизофренна – и Crot-c е едно от големите лекарства за параноидна шизофрения (разбира се, само и ЕДИНСТВЕНО в случаите, когато пациентът отговаря на тоталната характеристика на 1. – животно, 2. – змия, 3. Viperidae, 4. Crotalus cascavella. Само тогава психозата ще си отиде завинаги!)

Никой не трябва да знае какво мислиш! – казва Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) на Винченцо Корлеоне (Анди Гарсия). Кроталите са много потайни, те се сливат (камуфлаж!), изглеждат дружелюбни, никога не можеш да си представиш, че този мил човек може да ти стори нещо… И ето идва 11 септември, ден от поредица дни и … една атака, която срина мира в целия свят за няколко минути.

Основна тема на кроталите е ТЕРОРИЗМЪТ! Тероризмът е атака, която е най-малко очаквана и с най-големи поражения и отзвук. И много често пациентите, нуждаещи се от Crotalinae изразяват непоносимост и чувствителност на тази тема, казват, че най-страшното нещо на света е тероризмът. Ако ги попитате какво биха направили на атентаторите, без да им мигне окото ще ви отговорят, че ще ги убият по най-жесток начин, за да разберат какво са направили на жертвите си. Обикновено – ще им отрежат ръцете. Змиите нямат крайници и единствения начин да се доближат до другите е като им отнемат крайниците.

Как се появяват терористите – маскирани като най-обикновени, неотличими в навалицата туристи (мимикрия, сливане с околната среда!) или забързани към работата си служители… Просто в тълпата. Някак си като всички.

Откъде идват камуфлажните униформи? Разпознайте!


Една млада жена, която получи преди години Crot-c. заради грандиозната си избухливост (това беше и поводът за консултацията) ми описа свекърва си по следния начин: „Майка му беше отвратителна с мен. В хола й гъмжеше от цветя, за които аз трябваше да се грижа, а аз не обичам цветя. Тя ме гледа с такава злоба, че сънувам кошмари… Сънувах, че идва един човек, много ме беше страх от него, защото и той ме гледаше много злобно и иска да ме изнасили, за да ми развали семейството. Изглеждаше като полицай с такива, шарени дрехи, и после към него се присъединиха други хора със същите шарени дрехи и искаха да ме измъчват. Толкова се уплаших, че сякаш съм припаднала и когато дойдох на себе си, видях че съм започнала да ги убивам един по един. Бия ги до смърт.“

Пациентката беше страшно ревнива („Полудявам от ревност, а те правят коалиция срещу мен и моето мнение не се слуша.“) и освен че се чувстваше застрашена отвсякъде, искаше да отмъщава. Изведнаж скача на филм за някакъв сериен убиец, който „трепе по много жесток начин, с ножове, ръга …" и после казва – "за да го предразположиш врага, може най-напред да го подлъжеш – с поглед, с жест, с усмивка. Ако му знаеш слабото място, леко го гъделичкаш там, да го омаеш и когато най-не очаква – храс, забиваш ножа до дръжката. Аз бих постъпила така, първо ще го почеткам, ще го прелъстя, и след това … нали разбирате."

Попитах я да опише гнева си: „Много силно, треперя цялата отвътре. Все едно всички органи гъмжат. Много наситено чувство. Все едно моето мнение не се зачита в къщата.“

Какво имате предвид под гъмжат?
– Ми не знаете ли как гъмжи змийско гнездо. То свисти, то е като една топка, която се увива, гъне се навсякъде и всеки момент ще избухне…

Темите на кроталите:
– от една страна постоянна тревожност от неочаквана, прикрита атака и постоянно трябва да е нащрек;
– от друга страна – желание внезапно и скришом да нападне опонентите си.
Ако към това се добави ясновидство – то лекарството е Crotalus cascavella.

Crotalus cascavella се чувства самотен, изолиран, обиден (гледат го отгоре, подиграват му се, чувства се по-долен). Чувства се атакуван и иска да атакува. Иска да се бие, да си защитава правата. Усещане, че е бил насилен. Страховете му са много показателни – че някой върви зад него, че ще го убият, ще го арестува полицията, страх от гангстери… ще бъде изнасилена, страшни, ужасни лица вижда …. Насилствен гняв, садистично удоволствие от насилие, желание „да ги довърши“, желание да убива, промушва, реже.

Интересно е, че жените, участващи в доказването на Crotalus cascavella, са станали изключително раздразнителни към мъжете, които подмятали нецензурни коментари и искали да отвърнат на удара с някаква форма на насилие, но се потискали от страх от масивна контраатака. Но тъй като провокациите били повтарящи се и след като достигнали точката, в която не успяват повече да се сдържат, те почувствали че наистина могат да направят нещо внезапно и жестоко.

Ключови думи: конспирация, постоянна заплаха, постоянно нащрек, внезапна, скрита атака, тероризъм, параноя, мафия, банди, шесто чувство, подозрителност, заплаха за семейството, убийство, касапница, кръвопролитие… наемни убийци, подстрекаване. И всички синоними …

Как да различим Crotalus horridus от Crotalus cascavella. При първия има много силно изразен страх, че някой върви зад него, а при втория – изключително силно ясновидство. Разбира се и патологията – хоридус засяга повече кръвообращението, каскавела – повече нервите.

Cenchris contortrix

Медноглавата змия Cenchris contortrix също е роднина на кроталите и освен общите характеристики има сънища за изнасилване и подозрителност към всеки (единствен симптом). Изключително ревниви, карат се от ревност. Темата за изнасилването е ясно присъстваща!

Lachesis mutus

Но ми се струва, че на днешния корпоративен свят най-съответстващ е Lachesis. Представете си постоянното фирмено съревнование. Пациентът идва и казва, че е нащрек, защото човекът, който е до теб и ти е приятел, във всеки момент може да ти забие ножа и да заеме твоята позиция. И го прави толкова умно, изпипано и доброжелателно (на пръв поглед) , но всъщност знае как да те довърши в гръб. Играта на его и власт в офиса. Това е Lachesis.

 

 

 

 

 

Змиите – красота и потайност (ІІ част) Елапиде

Най-характерното за змиите е, че се крият и дебнат, изчакват да им се отдаде възможност и атакуват внезапно в гръб, те са изключително гъвкави, а мимикрията винаги им дава предимство при нападение, силно уязвими са в областта на врата (където змиеловците ги защипват с т.нар. хващач за змии) и, разбира се, отровата.

В човешкия език чуваме думи като: подозрителност, конспирация, заговор, измама, скрит, пресметлив, манипулативен, ревност, конкуренция – с чувството, че са изместени и в неблагоприятна позиция; хитрост, бъбривост, сексуалност, ясновидство (особено при crotalinae). Така известният от материя медика „антагонизъм със себе си” се изявава често с изрази като „имам чувството, че в мен живеят двама души”, или „сякаш отвън съм един, а отвътре – друг”. И те наистина външно могат да изглеждат пленително мили (мимикрия), а отвътре са отровни, разяждани от ревност и кроят планове за отмъщение).

Змиите са ЗИМОРНИЧАВИ! Не съществува топлокръвна змия в природата, просто устройството на влечугите е такова, че нямат постоянна телесна температура, т.е. собствена терморегулация и зависят от външната среда. Затова е погрешно да се смята, че Lachesis е топлокръвен, Lachesis просто се влошава от горещо!


ELAPIDAE

Какво е общото между Naja tripudians и Elaps corallinus? Те са от семейство Elapidae, което включва кобрите, мамбите, крайтовете, морските змии, тигровите змии, кораловите змии, австралийските тайпани, общо над 230 вида.

Характерното за членовете на това семейство, е че не са много социални, предпочитат да са сами и никой да не нарушава спокойствието им. Често пациентите казват: „не искам да ме безпокоят; искам да ме оставят намира; не допускам никого в личното си пространство…” И точно затова всяко навлизане в територията (това си е „животинска” дума) ги изправя нащрек и те нападат.

Повечето Elapidae предупреждават един или няколко пъти преди да нападнат. Известно е, че кобрата най-напред се изправя, издува качулката си, заплашително раздвижва главата си напред-назад няколко пъти и чак тогава напада. Човекът–Ная обикновено ще каже : „предупредих го няколко пъти да не прави (еди какво си), но той продължи и си го получи”, или „мога да простя до три пъти, след това – край, свършено е с него”.

Забележително е, че Elapidae нападат само ако са провокирани.

 

Най-важната тема на Elapidae е НАРАНЯВАНЕТО! Обикновено тази дума буди в хомеопатичния мозък една асоциация – Arnica. Ако погледнем в реперториума обаче ще видим следните рубрики:

Elaps (Коралова змия):
Delusion, injured is being (Делюзия, че е наранен)
Dreams, digging knives into wounds (Сънища, мушка ножове в раните)

Naja (Кобра):
Somebody is hitting my head with an axe (Някой удря главата ми с брадва)
Delusion head being injured (Делюзия, че главата е наранена)
Delusion he is being injured by surroundings (Делюзия, че е нараняван от околните)
Delusion carriage has turned over (Делюзия, че колата му се е обърнала)
Dreams of fire (Сънища за пожар)
Suicidal disposition with an axe ( Склонност към самоубийство с брадва)

Dendroaspis polylepsis (Черна мамба):
Dreams, danger of being stabbed from behind (Сънища, опасност, да бъде прободен отзад)
Impulse to hurt others (Импулс да наранява другите)
Delusion, injury about to receive (Делюзия, че ще бъде наранен)
Dreams of being beaten (Сънища, че е бит)
Impulse to do violence (Импулс към насилие)
Kicks (Рита)
Kill, sudden impulse to (Убие, внезапен импулс да)

Всъщност НАРАНЯВАНЕ е само дума в една указателна табела – не трябва да се залепваме за нея, а да следваме посоката, накъде ще ни отведе:
– може да е при Compositae (Arnica, Calendula, Bellis perenis…) или въобще към растенията, които са чувствителни към нараняване и болка(!);
– може да е при Elapidae;
– а може да е навсякъде… просто следвайте пациента.

Змиите Elapidae стават нащрек само ако някой наруши територията им, за разлика от Viperidae (Crot-h, Crot-c, Cenchris, Bothrops, Lachesis, Toxiciphis), които са постоянно нащрек и са събрани много на едно място, истинско змийско гнездо.

Блестящите червено-черни пръстени на кораловата змия (Elaps) отдалече предупреждават („аз съм отровна, остави ме на мира“) и отразяват нуждата й от изолация и неприкосновеност на личния живот. Ако някой наруши това условие, тя веднага напада. Има свръх непоносимост към нахлуване в личното пространство и съответно – мигновена реакция. Не предупреждава много-много като кобрата и дори като черната мамба.

В „Душата на лекарствата“ Шанкаран прави много интересно сравнение между Elaps и Palladium – и двете лекарства имат страх от загуба на социална позиция, страх, че може да паднат от пиедестала, на който са и да разрушат имиджа си в обществото. При Elaps това се изразява в много характерния сън, че пада в пропаст, както и страхът от високо и от падане. Друга много интересна страна е усещането, как поетата глътка вода се търкаля в езофагуса (хранопровода) и когато стигне стомаха, сякаш го вледенява. Обича студена вода, но усеща леден студ в стомаха след това.

Elaps са много егоистични (съвсем змийско качество), много суетни и по някакъв особен начин срамежливи. Да, да егоистични, но срамежливи – и нека не ви учудва това, при змиите винаги има две страни, външна и вътрешна, красива и отровна.

Странно, но факт, пациентът Elaps все някога се появява на интервю с пуловер или блуза на … хоризонтални райета. Поне такъв е моят опит…

 

 

За разлика от Elaps, Naja предупреждава и много често може дори да не нападне, ако нарушителят се махне. Пациентът Naja често казва: „ако разбера, че това е направено случайно и получа извинение, няма проблем, но ако го е направил нарочно и не се извини, ще си го получи, да, ще си го получи!“

Имах един много интересен случай на Naja. Пациентът непрекъснато повтаряше един жест – ръцете му се движеха настрани от врата, сякаш той се разширява. И този жест се появяваше в различни, несвързани ситуации, но много важни за него:

● Съпругата му го е напуснала и той се чувства “така” – и показва жеста.
●Когато майка му починала той изпитвал силна вина, че не бил до нея (същият жест).
„Ако не си свърша работата, или някой от подчинените ми не си свърши работата, ставам страшно агресивен” (същият жест).
„Аз съм моногамен, което не е типично за повечето мъже, но когато съм с една жена нямам друга връзка” (отново жестът се повтаря).
● Няма страхове от животни, по-скоро е смел, така е бил и като дете (същият жест).
„Болката започва от корема, като нещо, което всеки момент ще избухне, върви нагоре и като стигне шията, тя сякаш започва да се разширява, минава през нея и излиза” (същият жест).

Какво означаваше този жест? Е, не това е въпросът, той нищо не означава на това ниво. Нима по този начин се изразяват разводът, вината, агресията, моногамността, болката? Не, разбира се. Но това беше енергията на случая. Когато той беше „върнат” на пето ниво – защото там и само там са царствата! – се разбра, че това всъщност е разширяването на качулката на кобрата .

(За усещанията в хомеопатията – вижте книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“, 2012, изд. Център Хомеопатичен Форум)

 

Този случай ме подсеща да очертая една много важна характеристика на Naja – те са моногамни. Имат партньор за цял живот – и в природата, и в човешката си същност – предпочитат да запазят връзката си завинаги и се борят за това. Интересно е да се наблюдават кобрите – техният любовен танц и битката за женска са почти еднакви. Изправят се, увиват телата си една в друга и … или се бият, или се любят. Фантастично.

 

При Naja изключително силно е изразен вътрешният конфликт – аз срещу себе си – и това личи от един много символен сън в доказването на лекарството (Шанкаран). Лекар, участничка в доказването, сънувала, че е на квартира при възрастна жена, която без видима причина я изгонила през нощта. Започнала да изхвърля вещите й по стълбите, но се подхлъзнала и самата тя също се изтърколила надолу. Счупила си крака и започнала да вика за помощ. Ето тук е разковничето на раздвоението при Naja – от една страна отговорността на лекаря да помогне, от друга – да си върне на хазяйката за пренебрежителното и несправедливо отношение. Naja имат огромно чувство за дълг (Delusion, neglected his duty, hi has – Делюзията, че е пренебрегнал дълга си; Delusion, neglected – Делюзия, че е пренебрегнат; Delusion, wrong, suffered has – Делюзия, че страда по погрешка; Will, two wills, feels as if he had – Воля, има две воли като че ли) и като змийско лекарство е злобна , жестока и отмъстителна, когато е провокирана.

Най-бързата от всички е Dendroaspis polylepsis (Черна мамба) и тя има светкавична реакция. А вероятно и най-териториалната: не може да понесе и най-малко проникване в своето пространство. Когато е заплашена тя реагира неистово и не й е достатъчно да атакува веднаж, а то е като сякаш се боксира, удря многократно. Предупреждава еднократно и след това удря много бурно. В доказването има такава рубрика – Boxing – боксира се. Те са невероятно жестоки, обиждат, удрят, искат да се бият, краката им треперят от гняв. Възпламеняват се от най-малката провокация. И отново темата за нараняването – имат чувството, че някой ще им удари главата с предмет (Feeling as if somebody will hit his head with an object ).

Разликата между Naja и Dendroaspis е, че Naja предупреждава страховито и често не й се налага да напада, просто заканата й е достатъчна. Докато мамбата предупреждава веднаж и напада страховито. И няма прошка.

Спомням си един случай от видео семинарите на Шанкаран – пациентът Naja разказваше по време на интервюто как бил преследван от разлютена тълпа грабители, той спира изведнаж, обръща се към тях и казва – ако някой престъпи тази линия, ще му отрежа ръцете. И никой не посмял да продължи. Всичко това той разказваше със съвършено спокойствие и лице, в което едва се прокрадваше усмивка. (Змиите не показват емоции – те са не само студенокръвни, а и студени.)

Мамбата обаче напада при най-малко „сътресение”. Преди няколко години дойде една разлютена перничанка, млада дама, облечена в яркозелен панталон и с нескрита агресия разказваше как хвърлила пепелник по мъжа си, защото говорел с бившето си гадже, случайно попаднало в същия в ресторант. Разбила му лицето, потекла кръв… Такава животинска ревност я тресеше, че всеки поглед встрани можел да докара на съпруга й рана на главата (!!! рана и глава – „хубави” елапиде-теми). Разказваше как го замеря с посудата без да й мръдне мускулче по лицето, и ако това не укроти гнева й, отивала да го налага с юмруци. Странното е, че като поотрасна детенцето й, тя стана … войник. Цял живот си била мечтала да бъде войник и да се бие. „Това ми е насгода на характера, щото съм много избухлива. И мъжа ми съм го била дори.“

Има невероятен ,страх от змии. Виждала ги е и често ги сънува. „И като се изправи оная ти ми змия, чак до лицето ми се вдигна, а устата и като катран…та чак синьо-черна… ужас ви казвам…“

 

Това, че често я гонят змии на сън я беше пратило на психиатър и тя пиеше сероксат. А най-големият и страх беше да не падна и да си … нарани главата.

Отбелязах зеления й панталон, защото всъщност черната мамба е сиво-зелена и само устата й е черна (оттам произтича и името й). Тя скоростно се движи, а когато напада се изправя като ная, но още по-високо. И не предупреждава така явно, тя наистина е светкавичния,  жесток  убиец.

 


Пациентите Oxyuranus (Тайпан) са срамежливи, стеснителни и много нервни. Когато обаче са провокирани, тези хора могат да реагират много силово и просто да довършат опонента си (понякога не само с думи). За съжалениe не познавам това лекарство от случаи на ниво УСЕЩАНЕ, но главните области на действие са: кръвоизливи, парализа на лицето, диплопия и размазано зрение,

 


Е, ако е само на картинка, изглежда като златен.

Змийската енергия е много тежка, всеки практикуващ го е усетил на гърба си. Доказващите змийски лекарства – още повече. Така че започнах да съскам и ако продължа с Crotalinae – ще пострада я компютърът,  я  кой знае какво…Затова, Кроталите  – следващия път.

Змиите – красота и потайност

Учебникарската представа за змийските лекарства е бъбривост: знаем какъв неспирен поток се лее от устата на такъв пациент, как скача от тема на тема, а като добавим левостранни симптоми, ревност и ужас от змии – няма какво да го мислим повече…

Но робуването на клишетата често ни прави слепи за очевидни неща. Да вземем названието на най-разпространеното змийско лекарство – Lachesis Mutus – то всъщност значи … ням, немият лахезис (т.е. обратното на бъбрив)! В хомеопатията много често виждаме двете крайности на една и съща тема. Ако темата е говор, както в случая, пациентът е или в едната крайност (непрестанно говорене) или в другата (мълчаливост). Всъщност това е болестта – изгубен е балансът.

Най-характерната черта на змиите обаче е тяхната измамност и мимикрия. В природата, за да оцелеят, те се сливат със средата. В хомеопатичното интервю много често изглеждат като всичко друго, но не и като змийски лекарства.

Ще ви разкажа как бях „измамена“ от една змия.

Една прелестна и фина млада дама дойде да се консултира заради „зверско“ главоболие. Появило се е след развода й, но, казва, запазихме прекрасни отношения със съпруга ми заради детето. Сега тя отглежда момченцето си сама и се чувства много ограничена – от работа вкъщи и обратното. Несигурна, сметки, които набъбват… от друга страна обича разнообразието, но последните няколко години „няма измъкване, скучно, сиво и безперспективно, ужасно, убиващо, бавно се убивам… от една сметка, до друга сметка. Като че ли си машина, която трябва да изкарва пари…“

Бившият съпруг бил много властен, бабаит някакъв, непрекъснато я критикувал, а тя мълчи, преглъща и търпи (същинска Staphysagria, ще си кажете). След това се разведох – продължава и изпада в хистеричен смях – риеш на едно място... После друго драматично събитие я довършва: родителите й загиват в катастрофа и психиатърът и изписва Сероксат за половин година. След този неочакван срив се чувства стъпкана, наранена, отхвърлена, безпомощна, предадена … влошава се от плач, от успокоение.

И изведнаж казва: „сякаш си гол и няма с какво да се прикриеш. Плосък, безличен, сливаш се с фона. Незабележим, като сянка, едноцветен и се слива…“

Още в първото интервю змията се показа, но нямаше кой да я види. Тя, не точно тя, а нейната природа, вече ме манипулираше и водеше към други светове. Искаше да пътешества по света, да отиде на Антарктида или да се качи на Рила, това космическото място…

Обича много да танцува, да се забавлява, да се смее. Била е няколко пъти на рафтинг, скачала с бънджи, въобще изглежда си пада по екстремните изживявания. Разнообразието и забавление подобряват главоболието. "Ако някой ми се обади, тръгвам веднага, разсейва ме.“
Обратното за нея е инертност, блато, лепкав застой, задържащо, ще те погълне, заплашващо е и не виждаш бреговете.

Тя получи Pip-m 1M.

Основната тема на семейство Piperaceae* е от едва страна болка, скука, монотонност, безвкусен живот и от друга – желание за забавление, развлечение, удоволствие. И тези елементи присъстваха в интервюто – но се оказаха на доста повърхностно ниво. Затова и лекарството не направи нищо.
( Семейство *Piperaceae включва Piper nigrum (черен пипер),Piper Metisticum (кава-кава), Cubeba, Matico и още няколко вида пипери.)

Преразгледах случая, говорихме отново – този път тя заби в темата за несигурността, липсата на подкрепа, парите, сметките – което изглеждаше като редът на калкарея, плюс желанието й за пътуване, да помага, чувствителност към болките на другите – и ей така си „изработи“ и една калкарея фосфорика – също без резултат.

Започнах да се вбесявам (на себе си, разбира се) – извиках я и й казах, че няма да я пусна докато не открия лекарство, ако трябва ще говорим цял ден. Всъщност говорихме 40 минути. Но аз вече не си седях на ушите.

Бившият й съпруг си имал приятелка. Е, какво от това, питам, вие вече нямате отношения, какво толкова ви засяга. Засяга я това, че той я лъже! Тя не понася лъжата. А тази лъжа за нея е като шок. Шок и непреодолима болка.
– Какво е шок?
– Да изчезна, да потъна. Искам да го разкъсам, да му подпаля колата. – (Опа, ето че се появява животинска агресия – това не е случайно.) – Чувствам се раздрана, все едно някой е впил нокти в сърцето ти (жест), иска да те унищожи… То е като граница – може да оцелееш, може да загинеш – нещо като изпит, да ти тестват организма дали можеш да издържиш. Не знаеш накъде да поемеш.
– Граница?
– Трябва да вземеш решение, като в пустиня, сухо, потайни същества, не знаеш какво и къде те очаква.
Потайно?
– Ами това е опасност, дали ще се справиш, дали ще вземеш правилното решение, дали няма да изскочи нещо подмолно … или няма да затънеш по-дълбоко отколкото си бил в другата страна.
– Потайно/подмолно?
– Свързано е с подлости, неочаквани препятствия, лошите човешки качества, лицемерие
– Какво имате предвид?
– За хората, които действат по подмолен начин, а иначе – има водни змии и хапещи водни животни, под камъка се крият опасни риби. Сещам се за Малкия принц и змията – тя го ухапа, за да се върне на планетата си – че е подмолна, те са потайни твари (и докато говори това, започва да изважда езика си напред-назад – характерен жест за пациенти, нуждаещи се от змийски лекарства – б.а.). Много хора са такива, подли, хранят се само с интриги и клюки, за да причиняват болка на другите. Ако видят някой човек, го хапят, клъвват го като змия (жест) … и изведнаж се показва и се отдръпва, внезапно (жест)… защото е като кълване – нараняват другите и спокойно се усмихват. Много бързо връхлита и те ухапва и се оттегля, не е като да захапе с челюст. Те не са като хищниците – хищниците така се хапят… Змията пуска отрова (отново изплезва език), която започва да разяжда, а хищникът държи докато убие и тогава пуска.

Тук вече забавлението е за мен. Как не съм могла да видя змията? Но когато си натиснал верния клавиш, излиза цялата мелодия. Само трябва да я следваш. Опитвам се да не „преча“ и задавам само глупави въпроси, за да видя какви още змийски характеристики ще извади. И, обърнете внимание, тя говори за … шока и болката, които й е причинил бившият съпруг. Но с какъв език и какви примери!

Казахте – нараняват другите и спокойно се усмихват…
– Нараняват и се усмихват – това им е храната, ако не причинят зло, не могат да живеят, като нараняват, така се реализират. Лицемерие, изкуствени, много бързо се надушват един друг, клюкарят (езикът й постоянно излиза напред); не мога да се противопоставя по същия начин, не мога да падна до такова ниво, аз се отдръпвам, наранена, слаба, не се чувствам добре с другите, започваш да подозираш повече себе си в лицемерие и интригантство… това е кохорта, бързо се организират (събира двете си ръце, все едно държи топка, сфера). Група хора, които клюкарят, интригантстват, обсъждат, плюене, кроене, обиждат…
– Какво правите с ръцете?
– Като всички тия влечуги, които се събират заедно по сигнал и започва едно съскане, стават задруга и започват да нападат (жест), то е като змийското клъвване – клъвват и се отдръпват, клъвват и се отдръпват, не е като да влязат в открит конфликт (показва движение с ръка – като змийска глава която се пуска напред и се отдръпва)… Правят дребни номерца . Ако се включиш в тази кохорта, ставаш като тях. Гледат надменно, като че ли си виновен за нещо (отново езикът се движи напред-назад). Ако се опиташ да защитиш нечия жертва, веднага ти ставаш следващата жертва – започват да те ядат. Като че ли те нападат плъхове, мишки, гризачи, влечуги – и тях ги слагам при змиите.
– Жертва?
– Без защита, трябва да си като тях – лицемер, да интригантстваш, да измислиш нещо подло, по-силно от тяхното, за да противодействаш постоянно (език). Ако се включиш и реагираш като почтен човек, те те нападат и интригите се засилват защото човешката съпротива ги стимулира. Трябва да си с по-голяма власт от тях, за да ги държиш в страх, трябва да са зависими от теб, за да ги укротиш. Йерархически, със силата да наложиш себе си, като се опиташ да ги разгониш със скандал или открит конфликт.
– Кохорта змии?
– С ритник или пръчка. Като изпаднеш в амок или ярост и започваш и ти да нападаш – те все пак са страхливи.
Амок или ярост?
– Няма задръжки, няма справедливо или не – с доста заплашителен и силен тон, като вълна, залива те нещо горещо, от гърдите към главата (жест) силно напрежение в цялото тяло и като че ли ти отваря устата – казваш истински думи, без значение дали е справедливо. Желание да чупиш, да блъскаш, събаряш, трошиш, да се освободи, да се освободи пространство около себе си , защото някакъв обръч те стяга... Дълго време си притискан. И – затруднено дишане, като че ли има жизнен център, който се смалява и ти пречи да дишаш, да се разгърнеш.
– Опишете този обръч?
– Той е достатъчно голям, широк, като като колан, само че е железен. Много здрава хватка, притисква, смачква, за да те задуши, като че ли ти се събират ребрата заедно (жест), ще те пресова, невероятна тежест. Започваш да се деформираш, органите ти се качват нагоре, като те притисна. Смачква те и ти загиваш. Страшен, ужасен страх, не можеш да дишаш… Притисната, деформирана, няма гръден кош, всичко става едно, губи се структурата, деформира се гръдният кош и той не може да те пази. Това е физическа заплаха, няма да оцелееш, притиснат, стресиран (език).
– И?
– Трябва да събереш сили да противодействаш, да се разчупи този колан, да си поемеш дълбоко въздух и гръдният кош се разширява – и започва някаква битка: кой-кого. Не знаеш колко ще издържиш. Буквално на живот и смърт. Трябва да действаш целеустремено, с всички възможни сили, трябва да действаш мигновено, решително и със замах, трябва да се прицелиш, фокусираш да нанесеш бърз удар, който да е в слабото място, за да можеш да го разбиеш.
– Какво имате предвид под бърз удар в слабото място?
– При хората, във въпросната кохорта винаги има по-слаб. Когато открито ги предизвикваш, се нуждаеш от подкрепа. Трябва да прецениш кой би поддал – те са дребни твари, като плужеци, влечуги, нямат гръбнак, като се изправиш срещу тях, се изплашват, като се противодейства, те се плашат – защото са нищожества и съзнават низостта си, нещо като угризение на съвестта. Тогава е важно да се концентрираш, да избереш и да си нанесеш удара – да си безапелационен, груб, прям, директен, без колебание и шикалкавене (езикът играе напред-назад).
– Какво е усещането в този момент?
– Победител, вече обръчът го няма, дишаш свободно и спокойно, тялото е свободно (език).
– Казвате – бих убила?
– Без угризение, да смачкаш, да накажеш, да унищожиш, да причиниш страдание, да причиниш същото. Не чувстваш угризение, като че ли си роден хладнокръвен убиец – съзнавам, че е много грозно, то противоречи на християнската идеология, но не изпитвам вина.

 – Хладнокръвен убиец?
– Като че ли работата ти е такава, да убиваш, да почистваш, нямаше яд, с абсолютно ясно съзнание, да му разбия сърцето както той го направи, да злоупотребиш, както той е злоупотребил.
Хладнокръвен убиец?
– Нямаш угризение, че отнемаш човешки живот и когато той ти пречи, го ликвидираш, не се замисляш, няма жал, предразсъдъци, това е просто работа, професия, един вид чистач, само че на хора. Надмогваш си инстинкта за самосъхранение и си надмогваш принадлежността към групата и това ти позволява да убиваш. Нямаш жал, състрадание, ти си опериран от тези чувства. Като че ли не си част от живота. Ако осъзнаваше, надали би причинил такава вреда и щета. И нямаш такива скрупули (езикът трепери).
– Още малко за хладнокръвен.
– Без угризение, не се пита за смисъла на живота.
Ако го срещнете?
– Ами те са и духовни убийци, интригантите са духовни убийци. Тогава ситуацията е или/или – или ще загинеш, или ще се превърнеш в убиец. Трябва да действаш много бързо, много бързо трябва да преминеш границата – убиец/жертва, инстинктите ти го решават, а не съзнанието. Трябва да си изобретателен за да оцелееш, трябва да извадиш от себе си невъзможното. Ако си по-слаб – си жертва, умираш.
Жертва?
– Безпомощност, като невероятна мъка по предстоящата (език) загуба – нещата не зависят от теб, а от природата ти. Може да изпитваш ярост към себе си, че си по-слаб. Но толкова много чувства на едно място – това става мигновено – то е мъка, ярост, страх, паника. Трябва да се мобилизираш, за да оцелееш, трябва да си бърз, нападаш изненадващо, да изненадаш противника. Ако не очаква, той може да изгуби равновесие и това че си слаб, не значи, че си обречен. Нападаш изневиделица, за да извадиш противника от равновесие или да го нараниш – което може да ти е предимството, нищо че си слаб – ти си по-гъвкав, по-бърз, за да се придвижиш, да избягаш, по-хлъзгав, за да не могат да те хванат. Трябва да приложиш сила в някоя точка – може да е удар, да го повалиш, да предизвикаш болка, която не е очаквал, да му разконцентрираш вниманието, да хвърлиш нещо в очите му. Трябва да откриеш слабите му зони и се прицелваш.
Слаби зони?
– Мястото, което ти дава възможност за предизвикване на болка, спазъм, да захапеш някоя открита повърхност, или да ритнеш.

След тази толкова възхитително ясна картина на змията я попитах директно:
– Опишете ми емоцията да сте майка? – защото тя очевидно се нуждае от змия-удушвач – боа, анаконда или питон. Но коя от трите. Отговорът щеше да диференцира лекарството:
– О-о-о, това е като топлина, нещо много приятно, чувството че се разтваряш, разтапя те (езикът трепери), като прегръдка, която дава сила, дълбока, като майката природа, хармония.
– Малко повече за това.
– Всяка частица на тялото ти трепти, хубава енергия, чувстваш се в синхрон, като музика. Като че ли се разтваряш във въздуха, част от вселената, като на електронно ниво, микрокосмическо пространство.
Опишете трепти?
– Това трептение ти дава енергия, дава ти живот, усещането е, че се изпълваш, толкова топлина те изпълва целия. Ставаш някак си по-мек, по-плавен в действията си (език), даже по-бавен, защото отговаряш за друг. И просто се носиш във въздуха, тази енергия те носи. И това е щастието.

Тя сякаш бе чела доказването на Python-а. (Това е лекарството, което получи и което я излекува напълно – не само главоболието, а и животинската й ревност към бившия съпруг.)
Питонът е най-добрата майка сред змийските лекарства. И тъй като е студенокръвен, за да стопли яйцата си, се навива около тях и трепти, за да ги излюпи. Това е невероятна майчинска енергия (и диференциращ симптом!) Много често пациентите я изживяват като вибрация на атомно ниво – всяка частичка, всека молекулка в теб трепти и те прави щастлив.

Опитът ми със змийските лекарства показва, че в повечето случаи те се „прикриват“ като растения, като минерали, като всичко друго, но не и змии. И това е в природата им – влечугите са много потайни, сливат се, за да не бъдат открити, те са презирани от хората и затова се спотайват, слаби са (нямат ръце и крака) и нападат изведнаж и в слабото място (така красиво описано от пациентката!). Интересното е, че когато си представят отмъщение за този, който ги е наранил, искат да му отрежат ръцете и краката – това е инстинктивното желание да го принизят до себе си.
В хомеопатията използваме лекарства от следните семейства: Elapidae, Viperidae и Boidae. И ако познаваме характеристиките на отделните семейства, никога няма да сбъркаме Lachesis с Naja или Python с Elaps. Но това си заслужава отделна статия.

П.П. Ако искате да разберете езика на различните хомеопатични лекарства – прочетете книгата ми „НЕ-ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК НА БОЛКАТА“.